В Гимназията по туризъм и лека промишленост /ПГТЛП/ „Гоце Делчев“ в Благоевград събират дарения, за да откупят частния имот, върху който е построено училището. До абсурдната ситуация се стигна след сага, продължаваща 36 години, в която главно действащо лице е бизнесменътТодор Андонов. Всичко започва през далечната 1988 г. Тогава училището, ситуирано в квартал „Струмско“, е преместено на настоящото си местопложение – в промишлената зона, за да подготвя кадри за намиращия се в района Текстилен комбинат. В годините на прехода управителят на предприятието Тодор Андонов го приватизира, а по-късно комбинатът преустановява дейност. С приватизацията бизнесменът придобива целия терен на Текстилния комбинат. Голяма част от него продава на немската компания „Оттобокс” и понастоящем на мястото на някогашния комбинат има завод за медицински изделия. Междувременно земята от 5 декара, върху която е построено училището, продължава да е частна собственост и се заформя сложен казус, който най-вероятно е прецедент и на национално ниво.
Професионалната гимназия по туризъм и лека промишленост е училище с общинско финансиране, сградата е държавна /на МОН/, а земята е частна. Така взаимоотношенията между училището, институциите и бизнесмена имат дълга и „богата“ история.
Така например Т. Андонов води 10-годишна съдебна битка с МОН, за да си върне земята от 5 /пет/ декара, но не успява.
„През 2016 г., когато станах директор, собственикът се опита да ограничи достъпа ни до сградата на училището и поиска да му плащаме месечен наем от 4000 лв.”, сподели за едно от многото „приключения“ директорката Д. Иванова.
Спорът е решен с намесата на МОН, още повече че в двора на училището се намира бомбоубежище, което е изключителна държавна собственост. Проблеми има и при асфалтирането на двора, тъй като Т. Андонов отказва да пусне тежките машини в имота си. В ролята на „медиатор“ влиза тогавашният кмет Илко Стоянов и след телефонен разговор „запорът е вдигнат“.
Заради неуредения статут от гимназията не могат да кандидатстват за финансиране по програми.
Малко преди началото на измината учебна година пък бизнесменът спира тока на училището. С решаването на казуса тогава се заема началникът на РУО Ивайло Златанов. Той и директорката отиват на спешна среща в МОН със зам. министър Т. Михайлова. От просветното министерство веднага се свързват с генералния мениджър на енергоразпределителното дружество и са предприети спешни действия.
Неприятна изненада бележи и началото на тази учебна година. Както „Струма” писа, при изкопни работи на метър от сградата на училището е скъсан оптичен кабел на интернет доставчика. Собственикът отказва да пусне техници от фирмата доставчик в имота си. Директорът Димитрина Иванова сезира всички институции, които имат отношение към казуса – община, РУО, МОН и Народното събрание.
Междувременно родители на ученици сигнализираха, че под прозорците на класните стаи се подготвя монтаж на барче. Добрата новина, е че поне засега проблемът с интернета е решен. Вместо под земята е пуснат нов кабел по въздух, но не се знае какъв ще е следващият „епизод“ от дългогодишната сага. Директорът и учителите са категорични, че единственият начин за окончателното разрешаване на сагата е училището да откупи терена от 5 декара.
„По предложение на обществения съвет решихме да сложим една кутия за дарения и да събираме средства, за да „откупим“ въпросните 5 декара. В тази връзка бихме искали да попитаме собственика: Колко струва един квадратен метър училишен двор?“, коментира вчера Д. Иванова.
С въпрос ще бъде ли най-накрая разрешена дългогодишната сага, с какви механизми разполага община Благоевград, се свързахме със зам. кмета по „Образование и бизнес развитие“ Б. Шалявска. Тя също потвърди, че единственият начин да бъде решен проблемът е теренът да бъде откупен.
„Водим преговори със собственика. Предоставена ни е оферта за закупуването на терена. И тъй като общината не разполага с необходимите средстава, ще търсим съдействие от МОН“, коментира зам. кметът.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
От това, което сте написали за „Тоше“, разбирам, че хич не е тъп!
Тоше тъпото, както е известен сред своите състуденти. Ако направим един паралел между него и възрожденските „спонсори“ построили гимназии и дарили ги на държавата безвъзмездно, за да дойде един ден такъв тъпчо с тъст партиен секретар, нейде от Панагюрище, да му се хариже цяло преприятие от държавата + земята, която той после да иска да продаде на същата държава. Тоше, не само си тъп, ами си и алчен!
Сградата на девето училище е почти празна. Местят се там и проблем няма. А и вече не готвят кадри за текстилната промишленост. А-и да кръстят училището на най-видните му възпитанички:Вяра, Надежда и Любов!