4 месеца преди 1 януари 2025 г., когато такса битови отпадъци /ТБО/ ще трябва да се формира изцяло на базата на подхода „замърсителят плаща“, общините в Пиринско нямат никаква готовност за промяната.
В момента таксата се определя като процент от данъчната оценка на жилището, но с наложените през април промени в Закона за местните данъци и такси от следващата година тя трябва да се изчислява по три начина – чрез торби с определена вместимост и товароносимост; съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране, или според броя на хората в даден имот.
Общинските съвети имат картбланш да приемат различни основи за определяне на такса битови отпадъци, като могат да я диференцират както за отделните населени места, така и за отделните зони в тях, и за различните категории задължени лица, но до момента те дори нямат бегла представа как могат да се справят със смяна на модела.
В Благоевград, където още на първа за този мандат сесия през октомври 2024 г. съветникът Димитър Урдев повдигна въпроса, че общината спешно трябва да започне разяснителна кампания сред населението за новия начин, по който ще се изчислява такса смет, едва преди 2 седмици съветниците получиха на електронните си пощи предложения да се запишат, ако желаят, в работната група, която ще трябва да разработи варианти за промяната на настоящата такса с финансови показатели как един или друг вариант ще се отрази на плащането догодина. ОбС председателят Радослав Тасков каза за „Струма“, че интерес проявили 7-8 съветници, сред които Гергана Муртова, Ваня Кромбоа и др. Съставът на групата обаче трябва да бъде определен окончателно от кмета Методи Байкушев, едва след това да започне работа.
Изготвянето на предложение за промяна на Закона за местните данъци и такси, общественото й обсъждане, което трае месец, гласуването в ОбС и влизането в сила на решението трябва да се случат в следващите 4 месеца, 2 от които ще бъдат плътно ангажирани с избори.
Кметът на Струмяни Емил Илиев си призна, че няма идея как може да се промени в неговата община методиката за определяне на таксата.
„Територията ни е огромна, с много разпръснати села, в които живеят предимно възрастни хора, разходите само за извозването на сметта са огромни и не виждам как бихме могли да повишим цените на потребителите така, че да излезем на нула“, обясни Илиев и уточни, че на база ниските оценки на имотите по селата сега хората плащат по 7-8 лева.
В Гърмен кметът Феим Иса е наел консултантска фирма, която да предложи на общината варианти за новото изчисляване на таксата.
„Това с торбичките, по които може да се изчислява колко смет хвърля едно домакинство, не ми се вижда много приложимо“, обясни Иса. Не виждал как може да стане изчисляването и на контейнер, защото в нито едно селище на общината домакинствата не разполагат със собствени контейнери. По-скоро в момента консултантите пресмятали как ще се отразят промените при изчисление на новата ТБО на член от семейството. Иса се надява да са готови с разчетите до края на септември, защото след това ще започне изготвяне на бюджета за следващата година и тези разчети ще трябват.
„Трудно ще стане от 1 януари 2025 г. – коментира заместник-кметът на Гоце Делчев Валери Сарандев. – Има прекалено много проблеми с разделното събиране на отпадъци, със сепарирането, а не виждам и държавата да взема някакво отношение по тях. Иначе в Гоце Делчев имаме екип, който работи по въпроса, но докато държавата не каже как ще помогне на общините, не виждам някой да успее да спази този срок“.
Песимист за датата 1 януари 2025 г. е и кметът на Сатовча Арбен Мименов. „Мислил съм много по въпроса и смятам, че е най-добре таксата да се плаща на база изхвърлен боклук. По селата обаче, където има по 1-2 контейнера, това няма как да стане. Ако се въведе пък вариантът с торбичките, има опасност хората да започнат да си изхвърлят сметта по деретата, за да не плащат. Да не говорим, че има изисквания на отделно място извън битовия отпадък да се събират биологичните и хранителните отпадъци. Как ще стане тогава? Затова сме решили сега, със започването на учебната година, да вземем малки контейнери и да раздадем по училищата, за да започнат децата да се обучават за разделно сметосъбиране. Ще направим и една разяснителна брошура, която ще раздадем от врата на врата, за да обясним популярно на хората проблема с боклука и как всеки от нас може да помогне за решаването му. Ще включим в нея и примери как въпросът е решен в другите страни. Например в Германия контейнерите са оградени и заключени така, че да не могат чужди хора да си изхвърлят в тях боклука, а и там има огромни глоби за замърсяване и никой не си и помисля да нарушава реда. Но в България ще е трудно, много трудно“, заключи Мименов.
Към момента общините дофинансират сериозна част от дейностите по сметопочистване. Тъй като такса смет е сбор от три различни компонента – събиране и извозване на боклука до съоръженията за третиране, третиране на отпадъка в инсталации или съоръжения и поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване, крайната сума, която граждани и юридически лица дължат, занапред ще се явява сбор от разходите, които общината прави за всяка от трите дейности. Така прехвърлянето на дофинансирането пряко към гражданите сериозно ще повиши размера на ТБО.
Очакванията са, че с новия ред за изчисляване на дължимата такса смет сумите, които гражданите дължат, ще нараснат за сметка на тези, с които е задължен бизнесът. Според проучване на Националното сдружение на общините в България в моментабизнесът генерира една трета от общото количество отпадък, а плаща две трети. При гражданите е обратното и това ще се промени при влизане в сила на новия ред. Последното означава, че гражданите ще плащат повече за битовия си отпадък, но колко повече, предстои да стане ясно, когато промените станат факт не само на хартия.
Според Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), за да се прилага новата наредба, са необходими законови промени в Закона за местните данъци и такси, в Закона за гражданската регистрация, в Закона за етажната собственост. Освен това е необходима и много съществена подкрепа от страна на екоминистерството за цветните контейнери. Сериозен проблем е, чепластмасовите кофи за боклук в жълто, зелено и синьо са извън контрола на общините. Организациите, които ги стопанисват, се контролират и одобряват от екоминистерството и общините нямат никакво отношение към тях. В същото време според новите изисквания във всяка община трябва да има достатъчно на брой подобни цветни контейнери. Ето защо за целта трябва се промени и Законът за управление на отпадъците.
Предвижда се темата да бъде дискутирана по време на националната срещата на финансистите от общините и в рамките на годишната среща на местните власти от 13 до 15 октомври.
Кметовете пък масово се надяват срокът 1 януари 2025 г. отново да бъде отложен, както това се случва от 2013 г. досега.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
