РАВНОСМЕТКА! След 32 години начело на най- голямото средно училище в областта! Директорът на 7 СУ д-р Л. Стоянова: Да си тръгнеш, знаейки, че си оставил нещо след себе си, не е край, а начало

„Да си тръгнеш, знаейки, че оставяш нещо след себе си, не е край, а начало“, това са част от емоционалните думи и равносметка, който директорът на най-голямото средно училище в областта – 7 СУ „Кузман Шапкарев“, д-р Лилия Стоянова направи в края на забележителния си 32-годишен професионален път начело на образователната институция.

След спечелен конкурс тя поема ръководството на училището още ненавършила 30-г. възраст, въпреки че тогава има и редица други възможности за реализация, включително във висшето образование и съдебната система. Влагайки сърцето си, години неуморен труд и стотици безсънни нощи д-р Стоянова успява да изгради цялостна концепция и превръща училището в едно от най-модерните в цялата страна. Пространството впечатлява с тематичните кабинети, уютната атмосфера, модерната база и вниманието към всеки детайл. Има кътове за най-малките ученици, както и зали, посветени на българската история, изкуството, природните науки и новите технологии. В унисон с това образователната среда да бъде все по-съвременна и ориентирана към бъдещето, миналата година на 5 ноември бе открит нов учебен корпус, наречен „Future” /бъдеще/, съчетаващ творчеството, новаторството и научната хармония. Благодарение на изградената нова постройка от 7 СУ,  в което понастоящем се обучават 946 ученици, разпределени в 40 паралелки, преминаха на едносменен режим. А основното в цялостната концепция и визията на д-р Стоянова за образованието е всяко едно дете да намери своето място в училището, да се чувства щастливо и мотивирано.

Преди дни директорът на 7 СУ получи предизвестие за пенсиониране, като в момента тече срока за подаване на документи за обявените конкурси за ръководните постове в 28 училища в областта.

С цел да научат за предстоящото й пенсиониране лично от нея д-р Стоянова покани на среща представители на медиите, а малко преди това бе открит и възроденият училищен клуб по журналистика.

„Исках да чуете нещата така, както аз ги виждам, а не така, както ще ви ги разкажат съседи, на улицата…

Моят път започна на 7.07.1995 г. Седми-седми за Седмо училище. И може би някакъв знак ми даде сила да направя по свой начин нещата. Вярвам, че човек трябва да може разчете тези знаци“, обърна се към присъстващите 9-има журналисти директорът и подари на всеки един ламинирано, а също и поставено в рамка послание – равносметка, отразяващи самата нея.

„Съдбата ми подари седмия ден в седмия месец на една незабравима за мен година в Седмо училище, на което имах честа да бъда директор“, започна емоционалната си изповед д-р Стоянова и си припомни, че тогава /през 1995 г./ имало 42 конкурса за директори, но човек трябвало да избере училището, което му отива и за което знае какво може да направи. Така си подава документи само и единствено за 7 СУ, като изгражда и модерна за времето си концепция, която по-късно влиза в наредба с избираеми часове.

„Едно училище трябва да го гледаш като малко дете. Да знаеш всеки сантиметър, да познаваш хората. Това е“, обобщи директорът и изтъкна, че трите седмици са се превърнали в нейната формула за един дълъг път, изпълнен с мечти, предизвикателства, хора и успехи.

„Тук не просто бях директор. Тук създавах. С колегите си, с учениците, с родителите. Изграждахме общност, традиции и име. Следвахме завета на Колю Фичето: „Правете, струвайте, оставете по нещо!“.

И заедно превърнахме училището в най-голямото и най-желаното в Югозападна България – училище с дух, характер и бъдеще. Тук оставих 32 години от живота си. Това място се превърна в повече от дом. То беше мисия.

Днес не си тръгвам с тъга, а с удовлетворението на човек, които е вложил сърцето си, свършил е работата си и може с гордост да погледне назад. Защото истинският успех на един директор не е в кабинета, които напуска, а в учениците, които оставя след себе си.

А моето училище ще продължи да пише своята история. И това е най-красивото продължение на моята история“, каза д-р Стоянова и благодари на всички, които са били част от нейния път. Изтъкна и че трите седмици са я довели в училището, а сега оставя Седмо СУ да продължи напред – към своето осмо, девето и всички следващи „ седем“, които животът ще му подари.

„Моята история ще завърши тук след два месеца, тръгвам си на Никулден /б.р. 6 декември/. Но историята на училището ще продължи. Да си тръгнеш, знаейки, че си оставил след себе си, не е край, а начало“, заключи д-р Стоянова и изрази надежда, че следващият директор ще съумее да запази духа на училището и топлината.  

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА