Образователен семинар от две части „Кино с кауза – от уязвимост към сила”, който се състоя в Камерна опера – Благоевград, представи пред обществеността теми, свързани с лечението и подкрепата при лица с вродени лицеви малформации. Събитието бе организирано от фондация „Донеси-Вземи“ и Асоциация АЛА заедно с подкрепата на Община Благоевград.
По време на първата членове на Асоциация АЛА – „Лицеви малформации” със седалище в Пловдив имаха за цел да се повиши осведомеността относно лечението, подкрепата и грижата за деца, родени с цепка на устната, цепка на небцето, микрогнатия, макрогнатия, синдром на Пиер Робен и много други. Втората част бе с културна и благотворителна насоченост.
Вечерта след конференцията бе представен документалният филм „Походът на амазонките” с режисьор Борислав Колев. Лентата проследява живота на четири български олимпийски и световни шампионки в така наречените „мъжки” спортове – Стойка Кръстева, Биляна Дудова, Мартина Апостолова и Дейзи Ланг. Две от тях имаха възможност да присъстват на събитието и да се срещнат с благоевградската публика.
На срещата в Благоевград присъства проф. д-р Юрий Анастасов – водещ пластичен хирург със значителен опит в естетичната хирургия, но основните му приноси са за организацията и лечението на лицевите аномалии у нас и в чужбина. Роден е в София през 1962 година и е син на проф. Константин Анастасов – един от създателите на съвременната лицево-челюстна хирургия у нас. Проф. Юрий Анастасов учи в прогимназия в Париж, завършва Френска езикова гимназия в София, следва медицина в Мексико и завършва в София през 1986 година. Две години специализира пластична хирургия в гр. Лил, Франция. Началник е на отделение по пластична хирургия в УМБАЛ „Св. Георги” – Пловдив, отскоро и на експертен център за редки лицеви цепнатини на устните и небцето. Той се спря на темата колко е важно проследяването на лечението, електронното досие и ролята на обществото, родитетие и пациентите.
– Какво е важно да знаем за този експертен център, проф. Анастасов?
– Ние съществуваме като структура от 1996-97 година. За тези 30 години сме направили доста неща, които са извън това, което държавата прави. Първоначално асоциацията е създадена от родители на деца с вродени лицеви аномалии и медицински специалисти, които са загрижена за тези немалък брой хора. Организираме и дейности, които им помагат да бъдат по-добре интегрирани в обществото. През годините отделението се обособи като център за лечение на вродените лицеви аномалии с подкрепата на световноизвестни учени в областта и много международни организации.
– Какви са най-често срещаните лицеви аномалии?
– Най-честите са цепнатините на устните и небцето, които неправилно са наричани „заешка устна” и „вълча паст”, което ние забраняваме, но го казвам, за да могат хората да се сетят за какво говоря. Едно на всеки 700 деца в България се ражда с такава лицева аномалия, или по две деца с цепнатина на устната или небцето във всяко голямо училище в страната. В миналото е имало по-голяма раждаемост и се смята, че има около 7 хиляди човека от нула до 70 години с последствия, някои добре, други недобре лекувани с такава аномалия.
– Асоциацията какво прави за тях?
– Това са предимно хирургически интервенции. Има и други лечения, които не са включени в здравните услуги – като ортодонтско лечение, логопедично лечение, помощ при храненето, психологическа подкрепа, и именно при тях асоциацията се опитва да помогне и с други неща, за които трябва много да се говори и да се каже, че това е нещо много съществено. Миналата година официално ни признаха за експертен център и сега се опитваме да кажем на обществото какво искаме да направим, въпреки че за такива центрове все още няма бюджет. Поставяме си задачи и се опитваме да изберем приоритети, търсейки истината, защото, ако имаме точни данни, можем да взимаме правилни решения, иначе говорим общи приказки. Наша политика е част от средствата, получени от естетичната хирургия, да бъдат предоставени за нуждата на Асоциация АЛА.
– Кои са най-важните приоритети?
– Създаването на такъв център е приоритет, защото позволява да обменяме опит със световните практики, но може би трябва да се опитаме да включим по някакъв начин някои от тези аспекти, които не са в списъка на здравните услуги. Дали ще бъде с отделни проекти на здравното министерство, или по някаква допълнителна пътека, но не трябва да го игнорираме, защото скриваме нуждата от него, а навсякъде по света е известно, че трябва да бъде включено в здравното лечение. Това са тези допълнителни лечения, които решават крайния успех и са много важни. Списъкът на приоритетите е дълъг, но трябва да видим кои са най-важни и колко струват, за колко хора могат да стигнат средствата и колко време е необходимо,за да ги изпълним. Трябва да изберем най-добрия подход. Може да бъде по-сложен, но да имаме лош резултат. Може да бъде по-прост, но да имаме хубав резултат.
– Къде да ви търсят?
– Имаме интернет страница на Асоциация АЛА в УМБАЛ „Св. Георги”, където ще открият нашите координати. Сега лесно ни намират, някои дори ни откриват няколко часа след раждането на бебето с такава аномалия.
Тук беше и Марияна Иванова – психолог, чиято лекция беше свързана със съвременната социална среда, какви са изискванията за външния вид и каква е психологическата подкрепа при деца, родени с лицеви аномалии.
„Аз съм част от екипа и част от Националния референтен център за лечение на лицеви аномалии. Моята роля е да разговарям ежедневно със самите деца и с техните родители, за да разбера какво е тяхното преживяване, свързано с конкретното лечение, и какви са трудностите им в живота – било в социалната среда или с това как хората възприемат видимото различие, когато е засегната устната. Ролята ми е да разговарям и със самите специалисти, за да се намери най-адекватното решение за всеки индивидуален случай”.
Д-р Петра Кавраджиева, лекар-специализант в отделението по пластична, възстановителна и естетична хирургия за деца в УМБАЛ „Св. Георги” – Пловдив, говори за видовете вродени лицеви аномалии и тяхното разпространението, както и за приноса на асоциацията за тяхното лечение и създаване на оптималните условия за това.
– С какво може да бъде полезна тази среща в Благоевград?
– Тя е полезна, за да повиши информираността на хората, които имат подобни проблеми, както и на други специалисти, за да могат пациентите с лицеви аномалии да бъдат приети в обществото и да се чувстват като нормални хора.
– Смятате ли, че това е все още тема табу в обществото ни?
– Генерално смятам, че през последните години вече не е, защото доста напреднахме в дейността си да информираме населението и другите специалисти. Може би все още е табу в отделни райони, където въобще не се говори за тези проблеми.
Зам. кметът на община Благоевград Станислав Кимчев обеща да се организира втора подобна среща в почивен ден, за да могат повече хора да се възползват и да зададат въпросите си на медицинските специалисти, които ежедневно работят за решаване на подобни проблеми. Подобни срещи са полезна не само за хора с лицеви аномалии и техните близки, но и за всички, които трябва да са професионално информирани: логопеди, психолози, медицински лица, ресурсни учители, социални работници, родители и др.
Д-р Кавраджиева посочи, че са отворени към подобен тип срещи и винаги биха откликнали на поканата.
След това събитието продължи с прожекцията на документалния филм „Походът на амазонките”, който представя живота и пътя на четири български златни шампионки в борбата и футбола.
Преди прожекцията успях да разговарям с режисьора на филма Борислав Колев и с две от шампионките, които пристигнаха в Благоевград – Биляна Дудова и Стойка Кръстева. Входът беше със свободен достъп, но имаше дарителски кутии за събиране на средства за нуждите на Асоциация АЛА и нейните пациенти.
Попитах режисьора Борислав Колев каква е каузата на документалния филм „Походът на амазонките”.
– Искам децата да видят как момичета на техните години могат да мечтаят за неща, които изглеждат неособено достижими, но въпреки това да се случат, защото имат таланта и характера да постигнат желания успех. Героините на филма са състезателки в спортове не много популярни сред жените, или поне не бяха, защото сега в световен мащаб вече има бум на женско присъствие в тези видове спорт. Става дума за бокс, борба. Футболът вече отдавна се е наложил – не в България, но в света има женски футбол. Във филма участват олимпийската шампионка по бокс Стойка Кръстева, световната шампионка по борба Биляна Дудова, значимата фигура в женския футбол и актриса Мартина Апостолова, и в поддържащата роля – първата българска световна шампионка по бокс Дейзи Ланг. Не е задължително да стигнеш до световни върхове, но е видимо, че спортът възпитава и създава характери. Актрисата Мартина Апостолова е такъв пример. Тя в един момент прекъсна футболната си кариера, но постигна големи неща в актьорската професия и казва, че това е благодарение на спорта. През 2020 г. тя е отличена с наградата за изгряваща звезда на Berlin International FilmFestival за впечатляващото си изпълнение във филма „Ирина“.
– Режисьорски как обединихте тези личности, които се изявяват в различни видове спорт?
– Разказахме четири паралелни истории. Във филма разказваме за световната легенда по бойни изкуства Дейзи Ланг, която направи кариера и в Холивуд. Родена е в София като Деси Кирова, но е знаменитост в Германия. Била е световна шампионка по бокс за жени, европейска шампионка по таекуон-до, световна шампионка по фул контакт и карате в Америка, както и по кикбокс. Над 20 000 души са посещавали нейни мачове. Преплели сме истории, обединени от четири силни жени със силни характери.
– Къде е излъчван досега този филм?
– Той имаше премиера в София, представяли сме го в чужбина по фестивали, сега ще участваме във фестивал на спортното кино във Венеция. Чакаме и други покани. Филмът ще се разпространява и по киносалоните в страната, а през 2027 година ще се излъчи и по БНТ. Надяваме се да намери своята аудитория.
Стойка Кръстева е олимпийски шампион по бокс и пристигна в Благоевград със съпруга си Борил Кръстев и двете си дъщери.
– Как избирахте този вид спорт?
– Съвсем случайно. Като дете обичах да играя футбол, но момчетата с които тренирах отиваха в боксовата зала и аз оставах сама. Веднъж влязох в залата, за да видя какво ги е грабнало, та да не са на игрището зад блока. Боксът като спорт не ме впечатли от първия път, но треньорът, обикаляйки по училищата да си търси деца, се срещна с моята класна ръководителка, която ми преподаваше по физическо възпитание, и тя го насочи към мен. От любопитство попаднах в боксовата зала, та до ден-днешен.
– Как се постига олимпийска титла?
– Понякога се изразявам шеговито, че е много лесно, но ми трябваха само 23 години труд. Минах през много травми и лишения, за да се случат нещата по най-добрия начин.
– Какви препятствия се налагаше да преодолявате?
– Първо човек трябва да е отдаден на това, за което мечтае и иска. Пътят е трънлив, но е важно да не се предаваш пред трудностите. Има възходи и падения и е нужно да се изправиш след всяка загуба и да намериш отново мотивацията да продължиш и да си кажеш, че следващия път ще е по-добре. Минах през доста контузии и пренебрежения от страна на федерацията по бокс. На Олимпиадата в Рио изпратиха друг човек вместо мен. Но всичко това ме направи по-силна като човек и характер, за да може през 2021 година в Токио нещата да се получат по най-добрия начин. Тогава моята спортна кариера като състезател приключи и започнах да се занимавам с треньорска дейност. Целта ми е да помагам на следващите поколения да покоряват върхове и пътят им да е по-лек от моя.
– Бихте ли дали шанс на децата си да тръгнат по Вашия път?
– Те са неизменна част от моя път досега. Голямата дъщеря израсна по състезания, докато малката идваше с мен в университета, а сега и тя ходи по залите. Ако решат да следват моя път, не бихме ги спрели, ще ги подкрепяме, но нямаме болни амбиции непременно да стават спортисти. Единственото ни желание е да спортуват, за да изградят добродетели на хора, които отстояват себе си и да се борят за всяко нещо, което искат да постигнат. Съпругът ми не е спортист, но винаги ме е подкрепял, даже смея да кажа, че олимпийската си титла до голяма степен дължа на него.
– Защо се съгласихте да участвате в този документален филм?
– Аз се съгласих да участвам с идеята по-младите да видят, че не всичко по пътя на славата е толкова лесно и че не всичко се постига веднага и наготово. Исках да ги мотивирам да продължават въпреки трудностите и да постигат целите, които си поставят.
На срещата в Благоевград присъства и Биляна Дудова, световен шампион по борба.
– Как една дама избира толкова силов мъжки спорт?
– Минах през различни видове спорт, преди да избера борбата в седми клас. Беше лято и с чичо бях на вилата. Той ми предложи да ме заведе в залата за борба. Там бях единственото момиче, но обстановката ми хареса. Осъзнах, че от дете съм носила в себе си тази борбеност и желанието за победа. Беше въпрос на време да открия борбата и тя се превърна в моя начин на живот. Хъсът за победа дойде, когато ме заведоха на първото ми състезание. Бяхме три състезателки и се класирах на трето място. Но продължих да се връщам в залата с мечтата да спечеля златен медал и така се запалих. До медал се стига, като научиш техниките, усвоиш реакциите по време на спортното състезание, и с много труд започнах да печеля и златни медали. Има и загуби, разбира се, но стремежът винаги си остава победата. До световната титла се стига с много труд, упоритост, характер и голямо желание. Обичам този спорт и искам и в бъдеще да продължавам да се занимавам с борба като състезател, а по-късно и като треньор, за да помагам на българските спортисти.
– Какви бяха най-големите трудности, които се наложи да преодолявате?
– Най-трудното беше да преборя страховете в себе си. Това, че нищо не ме отказа от пътя, ми донесе и победите.
– Какво Ви свързва с Благоевград?
– През последните години подготвителните лагери се случваха тук. Градът е много красив и приятен за живеене. Харесва ми. Завърших специалността „Треньор по борба” в Югозападния университет. Сега записах тази специалност магистърска степен в Националната спортна академия. Преподават ми проф. Дашева, проф. Свилен Нейков, много са учителите, които ми дават знания и практически умения, но моят личен път към спортните върхове е най-добрия ми учител.
– С какво Ви впечатляват останалите участнички в документалния филм „Походът на амазонките”?
– Със силата на духа ме впечатляват и Стойка Кръстева – олимпийската шампионка по бокс, и Дейзи Ланг – първата боксьорка, спечелила световна титла, и актрисата Мартина Апостолова – бивша футболистка от националния отбор на България. Лично аз с моята история се надявам да вдъхновя много хора никога да не се предават пред трудностите, независимо къде ги срещат по пътя си. Стига човек да има желание, всяко нещо е постижимо. Винаги да търсят тази капчица надежда и светлината, която да ги води.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
