Преди около две седмици всички станахме свидетели на една потресаваща случка с дядо, баба и две внучета. Мътните води на р. Струма край с. Пастух и непочистеното й русло отнеха живота на четиримата за секунди. Много въпроси започнаха да търсят отговор като: Защо коритото на реката и нейното дъно не бяха потдържани, така че природата и нейната красота да бяха в полза на човека, а не негов ковчег? Нашите държавници след всяка такава трагедия споделят своята опечаленост към контретната случка, но това безхаберие и безотгововорност при поддържането на речните русла и навременната им корекция карат хората да си задават въпроса не е ли узаконяване на фактори, които рано или късно ще се повторят пак, а понякога и по-трагично?
Но тази случка с този трагичен край ме върнаха 80 години назад, когато буйните води на река Струма помитаха всичко пред себе си…
Местоположението на с. Шишковци е в непосредствена близост до ставялата (мястото на вливането на водите на р. Драговищица в тези на р. Струма).
Един горещ неделен ден на м. август руският емигрант Валентин Николаевич Подменер, който от 1924 година е жител на с. Шишковци и обитава жилищно помещение в дома на Атанас Славов, решава да отиде на риба. За компания кани сина на хазяина си – 23-годишния Иван Атанасов, страстен риболовец. За място на улова избират близкия мост между селата Шишковци и Шипочано. Изведнъж над горното течение на двете реки надвисват черни облаци. Мощни светкавици и гръмотевици предвещават буря. Залисани в риболова, младите мъже не обръщат внимание на задаващата се стихия. В същия момент младата булка Райка Георгиева от с. Шипочано бере зеленчуци в градината си, която е в непосредствена близост до брега на реката. Изведнъж руква проливен дъжд, а нивото на реката стремглаво се повишава, като руши бреговете на реката и носи всичко, което срешне по пътя си (дървета, удавени животни и птици). Брегът, на който стои Райка, е пометен от стихията и тя е понесена от мътната вода. Изплашена, давещата се жена вика за помощ. Потресен от крясъците й, младият Иван захвърля рибарските си принадлежностти, скача от моста и плувайки, приближава давещата се.
„Жената се носеше от водата – безпомощна, приличаше като че е седнала в кресло, а роклята й се беше разпростряла като чадър“, разказва след време спасителят Иван.
На развален български Валентин Подменер от моста дава указания: „Ванча, держи ейо за каса!”. Иван възприема съвета и хваща младата жена за косата й. С последни сили се добира до левия бряг на реката, като се хваща здраво за върбов клон, стърчащ над водата. Излезли на твърдо място, развълнуваната Райка прегръща спасителя си и със сълзи на очи произнася: „Ти си Ангел – спасител мой. Моите деца няма да останат сирачета благодарение на твоята героична постъпка“. Тя плаче, а думите й се късат от благодарственото й сърце. Пожелава му Господ да го благослови изобилно. Жената се прибира в близкото си с. Шипочано.
Няколко дни след спасявяването признателната жена заедно с младия си съпруг и децата си идват в дома на Иван Атанасов, носейки много благодарствени дарове и правят богата почерпка.
Тази случка се разпространи мълниеностно сред населението на цялата Кюстендилска околност, предававайки се от уста на уста. А кметът на с. Шишковци, юристът Ленков, сърдечно благодари от името на цялото население за самопожертвувателната постъпка на Иван.
Този спомен ни дава основание да се върнем години назад, когато себеотрицанието е било първостепенна потребност при необходимост да се спаси животът на ближния. Заедно с изграждането на морални добродетели у младото поколение е необходимо да се утвърждават качества, каквито са притежавали младите хора като Иван Атанасов Славов. Да спасиш живота на ближния, рисксувайки собствения си живот, изисква да притежаваш високи човешки добродетели. Нека се множат такива достойни герои в поколенията!
Новата светлинка в тунела на държавното управление ни дава надежда, че безотговорността в разпорежданията и беззконието ще останат в миналото. Природните дадености, техническият прогрес, смехът и любовта, съчетани с новото виждане на държавниците, могат да изместят трагедиите и да утвърдят България като страна, за която Владимир Димитров-Майстора е казал, че е рай на земята, а народът ще благоденства в своето битие.
МИЛЧО СПИРОВ, 91 г.,
с. Шишковци
