21-годишните братя са участвали в концерти на различни чуждестранни групи, гостуващи в Испания, както и в саундрака на филма „Мисия невъзможна” с Том Круз
Не бих могла да напиша този материал, ако не бях чула концерта им в Ctage Bar на Благоевград – първият и единствен пред българска публика. Андрей и Георги са родени музиканти и вече са готови за световната сцена. Липсва им само мениджър, който да ги забележи и да ги качи на сцената, както направи за публиката в Благоевград Емилия Канайкова и беше щастлива, че подава ръка на толкова талантливи млади хора. Музиката е в кръвта им, пулсира в душите им и нямат търпение да я подарят на публиката. Рок, метъл, джаз – това са музикалните стилове, които предпочитат и които изпълняват с голяма емоция, която завладя и публиката.
Те искат да ги запомнят като музиканти с артистичните имена Андрей гитар – Guitar и Георги друмс – drums – барабани, или Група 13. Двамата са еднояйчни близнаци и сега са на 21 години, все още недостатъчно приказливи за артистичната професия, която са си избрали, но по всичко личи, че се стремят към големите сцени. Родени са на 29 май 2005 година в Логроньо, Испания, и се определят като българи, защото родителите им са българи – Елеонова Андреева от Благоевград и Владимир Главчев от с. Ново Делчево, Санданска община.
„Когато бяха на две години, им купихме първите барабани и първата китара – споделят Елеонора и Владимир. – На 6 години и половина започнаха да учат в музикално училище. Обичаха да играят футбол и там бяха много добри. Андрей беше левак, но в училище го вкараха в правия път и започна да рита с десния крак. До 12 години играеха в един футболен клуб, но музика и футбол не се съчетават. Избраха музиката. Могат и да рисуват добре – те са хора на изкуството. Имат много китари и барабани в Испания. Андрей предпочита „Ибанес” и „Гибсън” китарите, а Георги ползва барабани от марката „Ludwig Drums” и много качествени чинели за барабани”.
В Ctage Bar близнаците свириха кавъри парчета на „Дийп Пърпъл”, на метъл групата „Годжира” и на други известни групи, свириха и тяхна авторска пиеса.
„Освен рок и метъл, с китара може да се свири джаз, блус, всичко”, споделят Андрей и Георги. Един от любимите им изпълнители е Слаш – артистичен псевдоним на Соул Хъдсън. Американски китарист, най-известен като соло китарист на „Гънс Ен’ Роузис”, с които постига световни успехи през късните 80 и началото на 90-те години. В късните години на „Гънс Ен’ Роузис” Слаш формира страничния проект Slash’s Snakepit, с които издава два албума.
Споменават Инго и Мастейн, две от най-големите и влиятелни фигури в историята на тежката рок и метъл музика: Ингви Малмстийн, когото разговорно наричат Инго. Той и Дейв Мъстейн са легендарни китаристи, които напълно промениха начина, по който се свири на електрическа китара през 80-те години на миналия век. А Андрей много успешно свири в този стил. Любима хардрок група им е „Гънс Ен Роузес“, станала популярна в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век.
Споменават и „Гожира” – френска хевиметъл група от Байон. Първоначално създадена като „Godzilla“ през 1996 г., те променят името си на Gojira през 2001 г. Групата се състои от братята Джо Дюплантие и Марио Дюплантие, китариста Кристиан Андреу и басиста Жан-Мишел Лабади.
„Металиката също ни е любима. Преди един месец бяхме на концерт на „Дийп Пърпъл” в Памплона. Супер беше! Сега, освен че се представят със стария си репертоар, правят и малко по-модерни песни. Новият китарист на Deep Purple е Саймън Макбрайд – северноирландски певец и китарист, който е свирил с други изпълнители. Той записва и обикаля със собствената си група и преподава в BIMM в Дъблин. Любим ни е и американският китарист Пол Гилбърт. Обичаме да ходим по концерти и фестивали – това е животът ни. Догодина в Самора ще има рок фестивал и там ще ходим. В Самора идват музиканти от цял свят да свирят. Може и ние да заявим свое участие след една година, защото трябва да кандидатстваме. Трябва да си артист на известна марка и тя да те предложи, но за това трябва да си богат, да имаш пари, за да участваш. Z! Live Rock Fest в Самора е основният и най-мащабен музикален фестивал в Испания за 2027 г. Неговото 12-о издание ще се проведе между 17 и 19 юни 2027 г.в изложбения център IFEZA в град Самора. Организаторите вече обявиха събитието като най-амбициозното в своята история, превръщайки града в истински „Храм на метъла“.
Близнаците са завършили гимназия по изкуствата в Логроньо и сега Андрей учи класическа китара в консерваторията „Елизео Пинедо“, а Георги продължава да се усъвършенства с барабаните и акордеона. Правят концерти с групи в Музикалното училище и дават частни уроци, всеки на своя музикален инструмент.
Професионалната музикална консерватория е държавно музикално училище, в което се обучават ученици от 8 до 12 клас. Кръстена е на изтъкнатия испански композитор Елизео Пинедо, който е бил музикален педагог и изследовател на фолклора в автономната област Ла Риоха, чиято столица е Лагриньо. Консерваторията предлага и професионално обучение за по-напреднала музикална кариера или висше музикално образование.
Питам ги за музикалните им прояви и те разказват, че на концерти и двамата участват в изпълнението на саундтрака на филма „Мисията невъзможна” с участието на Том Круз. Участват в концерти на различни чуждестранни групи, които гостуват в Испания. Мечтаят да правят концерти по стадиони и да предлагат качествена музика на феновете си.
Попитах Георги кой е най-големият му музикален успех досега. Той ми каза, че в едно малко село в Испания са спечелили диплом за 2 рекорда на Гинес, заради постижението на най-силен звук с участието на 127 барабанисти. „Получи се кресчендо от първия до 127-ия барабанист – постепенно нарастваше силата на звука, за да се стигне до най-силния звук при 127-ия барабанист. Беше 2019 година”.
За Андрей най-добрият успех досега е, че е свирил с оркестъра на консерваторията в голямата зала „Рьоха форум” при изпълнение на мелодията от филма „Мисията невъзможна”. „Залата беше препълнена и всички аплодираха – споделя той. – Същата песен свирихме и в един манастир – Sveti Millan de la Cogolla. В „Плаца де торос де Леганес” в Мадрид също свирихме на сцена с 80 китаристи, 80 бас китаристи и 80 барабанисти пред няколкохилядна аудитория”.
И двамата имат дипломи от английско училище за рок – Rock School. Взели са изпитите за 8 нива в испанския град Билбао. Тази година ще се явят и на последното, най-високо ниво на това училище, за което се изисква да направят пърформанс. Трябва да свирят трудни парчета и да има видеоклип към тях. Тези дипломи им дават възможност да преподават в училище за модерна музика – джаз, блус, род, метъл… също и в консерватория.
Като добри музиканти си мисля, че имат и много фенки, но те ми казват, че още не са харесали момичета, защото засега срещат доста ограничени в мислите и разбиранията си за живота и света млади жени.
Майка им Елеонора допълва, че едно време, когато е чувала името Испания, си е представяла рая, но откакто живее там, не мисли така, разказва тя. „А това е близо четвърт век. Родена съм на 6 ноември 1970 г. Учих във Второ основно училище в Благоевград, продължих в Седмо и след това в Икономическия техникум. Професията ми е продавач-консултант. Аз съм внучка на известния обущар Асен Малючки от Благоевград, който е мой дядо по майчина линия и когото много обичам. Той ме научи да си правя сама обувки и имам един успешен опит. Майка ми Софка е работила като счетоводител, а татко Андрей Андреев е от Плевен и се запознават, когато е бил войник в Благоевград. Той е добър художник. От тях съм наследила любовта към изкуството. През 1996 година отидох на екскурзия в Логроньо, но преди това реших да уча испански. Купих си учебници и започнах самообучение, но изкарах и първо ниво в „Александър”, въпреки операцията от жлъчка, която преживях по това време. Татко ми помогна да отида на екскурзия, която организираше г-н Чорбаджийски от Математическата гимназия, и когато си тръгвахме от Логроньо, започнах да плача с крокодилски сълзи без причина. Помислих си, че пак ще се върна там, в това красиво малко градче. Това стана през 2001 година. И до ден-днешен съм там със семейството си. Там срещнах мъжа си Владимир, който работи като майстор строител. Аз работя като домакиня в една къща и много добре се отнасят с мен хората, просто ме обичат. Каквото кажа, това се случва в този дом. Така се чувствам и с двамата си синове. Имаме еднакви интереси, обичаме една и съща музика, ходим заедно на концерти и споделяме всичко един с друг. Едно време бях много срамежлива, каквито са и те двамата сега. Но се научих да казвам това, което мисля, без да се притеснявам от това какво ще кажат хората. Затова искам и те да се отпуснат и да бъдат себе си.
В Логроньо вече почти няма испанци, пълно е с чужденци – негри, пакистанци, мароканци, които нищо не работят, но испанската държава ги издържа. А що се отнася до забележителностите, то е малко градче и както във всеки испански град има корида, има и в Логриньо. Малко луди сме си ние в нашето семейство и винаги търсим да изпитаме непознатото, екстремното и така продължаваме живота си. Като ученичка пеех в читалищния хор на Благоевград и, знам ли, може и синовете ми да пропеят някой ден, въпреки че още не са отпуснали гласовете си. Засега само свирят и са перфектни. Андрей и Георги обичат рок и метъл музика и вече имат две авторски пиеси в този стил. Двамата преподават частни уроци и работят в две акадамии като музиканти и учители”.
- Как се стига до голямата сцена?
- С много свирене и учене! И с малко късмет!
Андрей и Георги имат родители, които плътно са застанали зад дарбата им и ги подкрепят непрекъснато. Подкрепят ги и близките им от Благоевград и се надявам да ги забележат и тези, които да им подадат ръка за голямата сцена, която заслужават, защото са не само талантливи, но и отдадени на музиката, която обичат.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
