Днес се проведе заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Министерският съвет предложи от 1 януари 2026 година линията на бедност да бъде 764 лева. Това е увеличение със 126 лева спрямо сегашните 638 лв., което прави 19.7%. Работодателските организации подкрепиха единодушно предложението
„Предложената стойност от 764 лв. съответства на линията на бедност от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)”, като националната линия на бедност нараства с 19,7% (126 лв.) спрямо размера ѝ от предходната година и разширява обхвата на социалните помощи”, каза в доклад по темата социалният министър Борислав Гуцанов.
Синдикатите обаче настояват промяна в методиката на изчисление. Според КНСБ линията на бедност трябва да е 782 лева, за да отразява инфлацията на малката потребителска кошница. Социалното министерство обаче определя размера според методика, основана на общата инфлация. От размера ѝ зависят множество социални плащания – към хората с трайни увреждания, социалните помощи, както и помощните средства по Закона за закрила на детето.
Теодор Дечев от Асоциация на индустриалния капитал в България заяви, че подкрепя предложението на Министерския съвет. „Издигнат е глас отново да се преразглежда методиката за определяне на линията на бедност, посочи Дечев. Той попита какъв е смисълът от това, след като методиката вече е преразглеждана. „Отворени сме за разисквания, но сме скептични към промяната на методиката”, добави Дечев.
Линията на бедност е монетарен показател, който се прилага при разработване на държавната политика в областта на доходите и жизненото равнище и при определяне на мерки за социална защита, чийто размер се определя ежегодно, се посочва в проекта на постановление. Под прага на бедност попадат 1,402 милиона души или 21,7% от населението на страната.
Българската стопанска камара се обяви против индексацията на линията на бедност с т.нар. малка потребителска кошница, тъй като чисто статистически това било недопустимо. „Не може с абсолютно изменение на цените ние да мерим относително разпределение на доходите между групите в обществото”, смята Щерю Ножаров.
Средната работна заплата за страната през второто тримесечие на тази година е 2572 лева, което е с 12% повече спрямо същия период на 2024 година. За периода април – юни 2025 година средната работна заплата е била най-висока в София 3489 лева, каза още Гуцанов.
Благоевград (20,3%), Търговище (18,3%) и Смолян (17,3%) са градовете, където е отчетен най-голям ръст в заплатите.
72 годишната Величка живее в пловдивското село Калояново. За да преживява студените месеци с минималната пенсия, която получава разчита на енергийната помощ от държавата: „Разчитам и получавам от социалните топла храна и за тока ми се внасят пари. Аз пестя много като самотна, не изразходвам много ток и много вода. Оцеляване, децата ако могат да помогнат, да отделят друг няма кой, аз съм си сама, нямам съпруг“.
