Проф. В. Вучков: Няма по-страшна зависимост, хиляди семейства са разорени, потънали в своята самотна бездна и безнадеждност
Хазартната зависимост е също толкова страшна, колкото и наркотичната, а често двете вървят ръка за ръка. В това са категорични експерти и хора, които са се опарили от двете лица на злото, което съсипва и унищожава човешки съдби, и то по мъчителен начин. Хазарт е всяка игра на случайността, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът, гласи чл. 1 в Закона за хазарта. Той е приет през 1999 г. и няколко пъти променян, като последната му редакция е отпреди 2 години, когато бе забранена рекламата на хазарта в медиите. В България този легален бизнес е за милиарди. Организирането и участието в хазартни игри е законно, при условие че операторите притежават лиценз, издаден от Националната агенция за приходите. Участието в хазартни игри е абсолютно забранено за лица под 18 години, а игрални казина и зали с игрални автомати могат да се организират само в населени места с население над 10 000 души.
Въпреки ограниченията пристрастяването към „игрите на късмета” придобива плашещи размери. В желанието за бързи пари залагат млади и стари, а букмейкърски пунктове и сайтове никнат като гъби, за да заситят огромното търсене. Има категорична забрана да се откриват пунктове на по-малко от 300 метра от образователни институции – училища, университети, детски площадки, ученически и студентски общежития, читалища и обекти, в които се предоставят социални услуги за деца. Тази законова забрана за някои „продавачи на щастие“ изглежда е „врата в полето“. Наскоро букмейкърски пункт се появи на метри от оградата на НХГ в Благоевград. Снимката цъфна в социалната мрежа и взриви лавина от коментари, но типично по български всичко трая по правилото „всяко чудо за три дни“ и интересът се изпари. Казино се готви да бъде открито и в бившата сладкарница в хотел „Ален мак“, и то от една от големите „акули“ в хазартния бизнес.
Както „Струма” писа, компания за хазартни залози бе депозирала в общината уведомление за текущ ремонт в западналия хотелски комплекс. Компанията е съсобственост на Георги Папазки, брат на хазартния бос и собственик на ЦСКА Валтер Папазки. На фона на липсата на инвестиции и работни места, ниски заплати и високи данъци в Благоевград тази бизнес новина предизвика полярни коментари. Хората се чудеха да се радват или да плачат и молят епидемията на хазарта да не повлече децата им. Защото за тази болест лек трудно се намира и последиците понякога са фатални.
От няколко години НАП въведе „регистър на уязвимите лица“, в който всеки, който смята, че има проблем с хазарта, както и лицата, чието социално положение и/или равнище на доходи може да ги направи по-податливи към участие в хазартни игри и развиване на хазартна зависимост, могат да се впишат с цел забрана или недопускането им до участие в хазартни игри. Регистърът не е публичен. Достъп до данните в него имат единствено длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на НАП, както и служители, определени от организаторите на хазартните игри /чл. 10д, ал. 2 от Закона за хазарта/. Вписването в регистъра става след попълване и подаване на искане до изпълнителния директор на НАП за вписване/заличаване в регистъра от лицето или от негов законен представител. Подаването става по два начина – на хартиен носител в офисите на НАП и по електронен път на адреса на НАП. В искането за вписване в регистъра може да се посочи период, за който да се извърши вписването, който не може да бъде по-кратък от 12 месеца. Заличаването от регистъра се извършва по искане на вписаното лице чрез попълване и подаване на ново искане до изпълнителния директор на НАП или когато е изтекъл посоченият в него срок за вписване, а ако не е посочен – след изтичането на 12 месеца от вписването.
От 1 януари 2025 г. като нова мярка за защита бе въведено служебно вписване в чл. 10е, ал. 1 от Закона за хазарта. Това може да се приложи по отношение на лица, които получават месечна социална помощ по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за социалното подпомагане; лица с психични разстройства, вписани в регистъра по чл. 147а от Закона за здравето и лица, поставени под запрещение. В тези случаи вписването се извършва по инициатива на НАП въз основа на данни от други институции. Заличаване се допуска само при отпадане на основанията.
Репортер на „Струма“ отправи запитване към НАП за това колко лица от Благоевградска област са записани в този регистър, както и зададохме въпроси относно упражнявания контрол и санкции. Запитването с общо 4 въпроса бе изпратено на 7 май до пресцентъра на НАП. Поради липса на реакция след 1 седмица ги пуснахме повторно. Тогава служител от пресцентъра се обади на телефона с уверение, че се работи по отговорите на въпросите. Забавянето се дължало на това, че информацията се събира от различни дирекции, след това се съгласувала… След като измина още 1 седмица, потърсихме контакт по телефона с директора на дирекция „Комуникации“ в НАП Анна Митова. Тя бе изненадана и заяви, че лично ще се заеме. Отговор получихме на 1 юни, т.е. след 3 седмици. От тях стана ясно, че близо 3400 са хазартно регистрираните лица в област Благоевград към 26 май 2026 г., а в цялата страна са 45 096. 15 са игралните зали за хазартни игри с игрални автомати в Пиринско.
Ето въпросите и отговорите, които отнеха 3 седмици на служителите в дирекция „Комуникации” на НАП, които получават заплати от българските данъкоплатци:
– Колко са хазартно регистрираните лица в страната и в частност за Благоевградска област?
– Вписаните в регистъра по чл. 10г от ЗХ към 26.05.2026 г. (вкл.) са 45 096 лица. Близо 3400 са хазартно регистрираните лица в област Благоевград.
– Колко са регистрираните игрални зали и казина в Благоевградска област?
– В област Благоевград се намират 15 игрални зали за организиране на хазартни игри с игрални автомати. Регистърът на хазартните организатори е публичен и там има подробна информация относно адреса на обекта, с какъв срок на валидност е лицензът и кое дружество го стопанисва. Информирам Ви, че регистъра може да откриете в официалния сайт на Национална агенция за приходите (НАП) в меню „Регистри и списъци“.
– Колко проверки са извършени от НАП през 2025 г. по линия на хазарта в Благоевградска област и има ли констатирани нарушения?
– През 2025 г. са извършени 44 проверки на обекти за организиране на хазартни игри в област Благоевград.
– Какви са най-честите нарушения и колко наказателни постановления са издадени за този период?
– Най-чести нарушения са на чл. 9, ал. 5 от Закона за хазарта, а именно забраната за разпространението на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри в обекти или вериги от обекти (пунктове), които не са включени в удостоверението по чл. 34 и не са обозначени за съответните игри. Съставените наказателни постановления по констатирани нарушения през 2025 г. на проверяваните обекти за организиране на хазартни игри са 16, като освен по Закона за хазарта нарушения са констатирани и по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), Наредба за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри.
Тези данни са само „върхът на айсберга“, защото ни дават представа само за лицата, които сами са пожелали да се впишат в този регистър в опит да се откажат от хазарта. Колко обаче са зависимите лица, които ежедневно залагат? Това е трудният въпрос, на който не очакваме да получим отговор от държавната администрация.
Иначе през пролетта на 2024 г. Народното събрание гласува тотална забрана за рекламирането на хазартни игри в електронните медии – в телевизии, радиа, онлайн медии. Това се случи по инициатива на ДПС, представено от Йордан Цонев, и на ГЕРБ в лицето на Теменужка Петкова. Ограничението не важи единствено за държавния тотализатор с мотива, че той е длъжен да разпределя печалбата си за разходи за спорт и здраве, което не е валидно за частните оператори. Допусна се само рекламирането на хазарт на билбордове, които трябва да са поставени на не по-малко от 300 м от учебни заведения. Освен това в тях не може да се посочват никакви числа и 10% от площта им трябва да е заета с надписи, предупреждаващи, че хазартът може да доведе до зависимост.
Забраната няма да важи за спортни съоръжения и екипировка, с изключение на тази за деца. Социалните мрежи също останаха извън обхвата на закона и се нароиха сайтовете в интернет „под носа“ на бездействащите контролни органи.
За коментар потърсихме бившия вътрешен министър проф. Веселин Вучков, преподавател по наказателен процес в ЮЗУ, НБУ и Академията на МВР. Той бе категоричен: „Няма по-страшна от хазартната зависимост, няма! Хиляди семейства са пред разорение, потънали в своята самотна бездна и в своята безнадеждност. „Тихо, дано другите хора не разберат!“ – полумерки тук няма да помогнат. Хазартът ще намери пролуки през законови членове и алинеи, ще си пробие с отровно жило всяко препятствие, ще понапълни партийни и медийни джобове. Навсякъде около нас е осеяно с реклами на хазарт, не са пощадени не само столицата, но и провинцията. Благоевград „прелива“ от реклама на хазарт! Дори в община Кочериново, където живея, се изградиха зали за хазарт – в града и в някои от селата. Да, някой ще каже: Нали забраниха пряката реклама на хазарта? Да, но непряката е още по-страшна, защото изглежда още по-привлекателна заради призивите за лесно щастие и лесни пари, поднесени с усмивки от известни артисти, певци и пр.! Дори малките деца разбират, че става дума за хазарт, а не за нещо друго.
Ето защо нещо трябва да се направи. Много държави управляват този опасен риск за общественото здраве, само ние сме потънали в институционално мълчание. Призовавам за пълна и неотменима забрана на рекламата на хазарта във всичките й форми! А по-нататък – ограничаване и на самата хазартна дейност“, заяви проф. Вучков.
Хазартът е забранен в мюсюлманския свят. А причината е, че в Корана той е наречен „дело на шейтана (дявола). Законите в Саудитска Арабия, Иран, Пакистан и други държави забраняват хазарта, но какво се случва на практика? Забраната далеч не означава, че хората не играят. Всъщност се получава точно обратното. В много случаи нелегалният хазарт се разраства, а платежоспособните клиенти просто пътуват до места, където могат да залагат свободно.
Турция е една от държавите, където официално хазартът е забранен. Въпреки това турските граждани не са спрели да играят – те просто пътуват до Северен Кипър и България за този вид забавление, като най-близката дестинация е Свиленград, който е „Меката на хазарта“.
Най-интересният пример са Обединените арабски емирства, където доскоро хазартът беше забранен. Много граждани на Eмирствата пътуват ежеседмично, за да играят в Египет, Кипър и даже в Грузия, а напоследък откриха и България като дестинация за хазартен туризъм.
Статистиката на Асоциация на игралната индустрия в България сочи, че в българските луксозни казино комплекси голяма част от клиентите са от Израел и Турция, които са пристигнали в страната ни специално за да играят. Те идват в България, защото тук хазартът е регулиран и техните интереси са защитени.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
