Има гласове, които не просто изпълняват песни, а съхраняват паметта, духа и емоцията на българския народ. Такъв е гласът на Иван Дяков – един от обичаните изпълнители на българска народна музика, познат на публиката със своя топъл, кадифен тембър, характерен стил и неподправена любов към фолклора.
Роден в Хаджидимово, в сърцето на Пиринския край, Иван Дяков израства с песента и традициите, които по-късно се превръщат в негова житейска мисия. Макар да изпълнява песни от различни фолклорни области на България, особено място в творчеството му заема македонската народна песен. Неслучайно публиката го нарича Царят на македонската песен.
Професионалният му път е белязан от десетилетия на сцената, богата дискография, многобройни отличия и песни, които продължават да вълнуват поколения слушатели. Сред емблематичните му изпълнения е „Стар мерак“ – песента, поставила началото на неговите професионални студийни записи през 1993 година. През годините Иван Дяков изгражда впечатляващ репертоар, а работата му с формация „Мераклии“ превръща концертите му в истински празници на българския фолклор.
Особено ценно е и продължаването на музикалната традиция в семейството му чрез съвместните му изяви с дъщеря му Ивана Дякова. Защото народната песен е не само наследство от миналото, но и жива връзка между поколенията.
Днес, когато традициите срещат предизвикателствата на съвременния свят, разговорът с Иван Дяков е възможност да надникнем отвъд сценичния образ – към човека, спомените, вдъхновението и уроците, натрупани през годините. За пътя, извървян с песен, за любовта на публиката и за силата на българския фолклор разговаряме с един артист, за когото народната песен е много повече от професия – тя е призвание и съдба.
– Какво Ви дава народната песен като певец и като човек?
– Народната песен е най-голямото отражение на живота на българина. В нея се разказва за бита и живота, но и за чувствата на човек. Понякога толкова искрено и вълнуващо, че човек много трябва да се замисли, дори да преосмисли някои страни от живота. Винаги ми са били интересни песните от всички фолклорни области на България. Те оформят мирогледа, чувствата и действията на човека. Търсенията ми са били в посока да вълнувам хората с това, което казвам чрез музиката. Старая се това да е по най-добрия начин, за да може накарам хората да се. Така че народната песен ми дава много и като певец, и като човек.
–Има ли песен във Вашия репертоар, която е особено близка до сърцето Ви?
– Всяка песен ми е близка. Дори и сега, след 47 г. активна музикална дейност, се вълнувам на всяка нова песен, която представям. Разбира се, никога няма да забравя първото ми изпълнение на професионална сцена на Пирин фолк през далечната 1996 г. в Сандански. „Стар мерак“ е първата песен, която остави следа не само в моя живот, защото тя е живата история на нашата любов, нашата съдба със съпругата ми Лиляна, но и в живота на много влюбени. Но и песента „Кате, Кате“ е шедьовър, който надмина очакванията ми. Гордея се и с много други песни от моя репертоар. Никога не съм забравял да благодаря на композиторите, аранжорите, музикантите, с които съм направил всяка една песен, защото това е колективна работа и аз благодаря, благодаря, благодаря!
– Как се променихте Вие и музиката Ви през годините?
– Променяме се. Животът се промени. И затова много внимателно подбирам репертоара си. Вече имам опита да усещам хората – кое ги вълнува, какво искат да чуят и какво ще им въздейства. Имам концерти из цяла България и виждам в очите на хората обичта и тя не може да се скрие, защото е спонтанна и искрена. Това е вярната посока и аз, затова я следвам. Колкото може повече да вълнувам и да радвам хората в този труден живот.
– Кои български традиции трябва непременно да съхраним и предадем на следващите поколения?
– Всички традиции, които ни съхраняват като народ, като нация. Те са непреходната сила и мощ, нашата идентичност. Затова трябва да ги пазим, развиваме, съхраняваме и предаваме на поколенията след нас. Но забелязали ли сте, че на всички обичаи и традиции има песни, които се пеят и така се възприемат по-добре и се предават на по-младите. Аз много се радвам, че все повече младежи се включват в различни празници и чествания. Сякаш духовното се завръща с по-голяма сила и въздействие. Това е моето усещане и тава ми дава вяра, че ще се съхраним като древен и духовен народ.
– Какво е мястото на фолклора/народната песен в съвременната култура?
– Голямо. Както казах, народната песен е отражение на живота. Има значение за съвременната култура, защото българският фолклор оформя мирогледа на българина. Има както весели, така и тъжни песни. Има битови, социални, семейни, междуличностни, сватбени и емигрантски, претворени са много сцени от живата на хората. Както между влюбени, така и между майка и дъщеря, баща и син, свекърва и снаха, чорбаджия изедник и хубава мома, сватбени моменти, както и тъгата по родината на емигранта. Радвам се, че съм успял да запиша и пея на сватби най-хубавите сватбарски песни. Както и най-вълнуващите емигрантски песни, които пея в чужбина на нашите българи.
– Какво Ви дава енергията на публиката и какво Вие се стремите да й дадете?
– Покрай мен винаги е имало положителна енергия. Усетих я още преди 47 години, когато започнах да пея. С всяка нова песен, която ми даваха самите хора по села и градове да я науча за следващия път, аз усещах, че много харесват моята интерпретация, и затова стремежът ми беше да ги зарадвам, а това ми даваше такива криле, че с думи едва ли може да се опише. Енергията е двустранна. Когато хората са щастливи с песните ми, и аз съм щастлив. Тогава идва вдъхновението за нови песни и желанието да ги изненадваш.
– Кой е най-ценният урок, който сте научили през годините?
– Да обичам хората, да обичам живота, да прощавам, да правя добро колкото мога и да си живея живота. Никога не съм завиждал на някой, никога не съм правил лошо. Но никога не се примирявам с фалша и лицемерието, некадърността и наглостта. И така и ще умра. Такъв съм. Моето верую в живота съм го изпял в една прекрасна авторска песен на уникалния композитор Сашко Велков „Песен мераклийска“: „Животът бързо минава, бъдете весели! Всекиму добро правете и си живейте!”.
–Има ли песен, която Ви връща към конкретен човек или спомен?
– Разбира се. Текста на песента „Дъще моя“ съпругата ми Лиляна го написа в болницата, когато синът ни се разболя от тежка пневмония и го лекуваха в детско отделение, а майка му трябваше да е с него. Дъщеричката ни Ивана беше само на 10 месеца и майка й още я кърмеше. Не се бяха разделяли дори за миг. Тази майчина любов се беше изляла в текст, който развълнува не само мен, но и всички майки и бащи в цяла България. Дадох текста на гениалния Димитър Янев, а аранжиментът е на неповторимия Здравко Георгиев, Така се роди една прекрасна и непреходна песен. Има още много песни и спомени, но няма да ни стигне цял да разказвам.
– Има ли мечта, желание, което все още не сте осъществили?
– Човек трябва да има мечти. Винаги съм вярвал, че най-доброто предстои. Но аз съм от хората, които са скромни в това отношение. Искам само да съм здрав и да направим повече хубави песни с дъщеря ми Ивана Дякова, която пое по моя музикален път, както и самостоятелни. Да са живи и здрави всички от семейството ми, приятелите ми и всички почитатели на българския фолклор.
– Какво ще кажете на българите, които живеят далеч от родината? Имате ли запомняща се среща с такива почитатели?
– Както казах, едни от най-вълнуващите срещи с моите почитатели са в чужбина. Имахме турне с дъщеря ми Ивана в САЩ и Канада през 2019 г. 11 концерта изнесохме в Чикаго, Детройт, Денвър, Лас Вегас, Маями, Торонто, Ниагара, Калгари и Монреал. Беше страхотно изживяване. Хем пяхме, хем ревахме. Ние имаме много вълнуващи емигрантски песни. Знаете ли как плачат на тези песни? Имам много авторски песни на тази тема. Предстои да издам и нова емигрантска песен скоро, но това ще бъде изненада около Коледа. Дори Ивана тази година на „Пирин фолк” спечели 3-та награда на журито с песента „Без роден край богатството не струва“. Хиляди бяха поздравите и аз благодаря на всички, които харесаха тази чудесна песен. Тя е посветена на всички българи в чужбина, както и
на всички майки и бащи, които таят надежда за завръщането на своите чеда. Незабравими срещи с наши почитатели имаме през годините в Англия, Австрия, Испания, Италия, Германия…
–Каква е ролята на семейството и училището за съхраняване на българския фолклор?
– Много голяма е ролята на семейството и училището. Затова аз бих казал на майките и бащите да водят своите деца на концерти на фолклорни певци и ансамбли. Да ги записват на извънкласни форми, свързани с българския фолклор – танци, творчески състави, пеене, ръкоделие и др. Да имат връзка с духовността на своя край. Възрастните хора носят този дух и той трябва да бъде предаван на младото поколение. Все повече да се обръща внимание на читалищата като духовни, творчески центрове. Да има повече разнообразие в съставите. Да бъде интересно място за събиране на младежите, далеч от лошите изкушения на новото време.
– Има ли момент в кариерата Ви, който бихте определили като повратен?
– Да. Няколко са. Съпругата ми Лиляна, която е моят дар от Бог – тя беше първият човек, който ме накара да повярвам, че и аз мога да правя творчество, което да достигне до повече хора. Тя е човекът, който най-много ме критикува и най-много ме вдъхновява. И участието ми на „Пирин фолк” преди 30 години и спечелената 3-та награда на журито на песента „Стар мерак“. Дотогава не бях виждал такава голяма вълна на обич и възхищение. Кой ли не ме поздрави – музиканти, преподаватели по музика, ръководители на фолклорни ансамбли. Това ми даде още увереност, че аз мога.
– Какво е чувството, когато десетки или стотици хора пеят с Вас любимите си песни?
– Страхотно е чувството. Много пъти съм се вълнувал от обичта към мен и моите песни, които съм събирал по села и паланки. Тогава нямаше интернет да видя която си искам песен. 70-те години хората ме търсиха, за да ми изпеят любимата си песен. Аз обичам да пея заедно с хората и няма празник да не пея с някой от присъстващите. Аз така разбирам званието народен певец.
Благодаря на Господ за таланта, за възможността 47 години да радвам хората на най-хубавите моменти от живота им – сватби, кръщенета, юбилеи, рождени дни, както и събори, фестивали, землячески и родови срещи, коледни, новогодишни, великденски и още много празници. Горд съм и с таланта на дъщеря ми Ивана, която много я обичат и малки, и големи.
– Какво Ви е научила сцената за хората и самият Вас?
– Много уроци дава сцената. Връзката с почитателите е велико нещо. Очите на хората никога не лъжат. През тях аз виждам настроението, което създавам, чувството, което е обзело дадено сърце от въздействието на моите песни. Ако даваш любов – получаваш любов.
Преди фестивала „Пирин фолк” казах на дъщеря ми Ивана: „Не искам да мислиш дали ще спечелиш награда и коя награда ще ти отреди журито”. Единственото нещо, което аз съм следвал през целия ми многогодишен творчески път, е да вълнувам хората. Ако развълнуваш майчиното и бащиното сърце – ти си победител! Това бих казал и на всеки друг певец.
– Според Вас как трябва да се развива фолклорното творчество, эа да остане близо до съвременния човек?
– Както казах, привличане на младото поколение към традициите, песните, танците – чрез всички съвременни средства и методи.
– Върху какви нови музикални проекти работите в момента?
– Работя върху няколко проекта. Самостоятелни, както и с Ивана. Авторски и любими автентични песни! Ще има още изненади. Аз не спирам да работя. Животът ми е музика. С нетърпение чакам всяка среща с моите почитатели, на които давам цялото си сърце и душа. Пожелавам на всички почитатели на българския фолклор да са здрави, щастливи и да имат повече поводи за веселие.
КАТЕРИНА АВРАМОВА
