На обсъжданията в комисиите на ОбС: Шефът на дирекция „Местни данъци и такси“ Иво Николов прогнозира: От 1 януари намаление на такса смет за живеещите в центъра на Благоевград и увеличение за хората в периферните квартали

Регистрирани наематели или македонци с български паспорт може рязко да вдигнат налога на собствениците, ако пропуснат да подадат декларация за броя на обитателите му

Намаление на размера на такса смет за живеещите в идеален център и увеличение за жителите на кварталите в периферията прогнозира пред общинските съветници от няколко комисии шефът на дирекция „Местни данъци и такси“ в община Благоевград Иво Николов. Темата се обсъжда във всички комисии на местния парламент от началото на седмицата във връзка с предстоящата на 29 август сесия и предложение на кмета Методи Байкушев от 1 януари 2026 г. такса битови отпадъци да се изчислява на брой ползатели, вместо както е в момента – на база на данъчната оценка на имота. В тази връзка градоначалникът предлага още ОбС да одобри от 1 октомври до 30 декември гражданите с декларация да заявяват броя на ползвателите на имотите си, считано към 30 септември 2025 г.

Най-често задаваният въпрос от съветници по време на дискусиите бе ще се увеличи ли такса смет за благоевградчани от 1януари 2026 г. и неизменният отговор на Иво Николов бе: „За някои – да, за някои – не“. Единствено членовете на комисията по икономика нямаха нито едно питане по темата и подкрепиха без дискусия предложението на кмета. Председателят на комисията по социална политика Христо Михалков постави въпроса за възможността системата да се манипулира с регистриани в друго населено място, но живеещи в Благоевград лица или обратното. „Сблъскваме се постоянно с такъв проблем при отпускане на помощи по наредбата за новородени заради студенти, регистрирани по настоящ адрес в София например, но реално живеещи тук“, обясни той.

На заседанието на комисията по образование пък Антония Сивикова попита достатъчни ли са 3 месеца всички хора да подадат декларации и как ще се мотивират гражданите в толкова кратък срок да го направят.

„Разчитаме основно на публичните данни, декларациите от хората ще ни помогнат за сравнение и ще са важни в специфични случаи“, отговори директорът на дирекция „Местни данъци и факти. Той даде пример с отдаден под наем апартамент, в който през годините са били регистрирани 10-20 лица, пропуснали да променят впоследствие  адреса си. Ако собственикът не подаде декларация, в която да посочи броя на ползвателите на имота, той ще бъде таксуван за всички, регистрирани на адреса.

Ето какво обясни Иво Николов пред съветнниците от различните комисии по темата:

„Промените са продиктувани от промените в Закона за местните данъци и такси, в който от 1 януари 2026 г. отпада основата за определяне на такса битови отпадъци да е данъчната оценка или отчетна стойност. Министерски съвет трябваше да подготви публичните регистри, до които общините да имат достъп и да се подготвят, но това до момента не е направено. Анкета на Министерство на финансите показа, че 95% от общините не са готови с новите данъчни основи за въвеждане на принципа “замърсителят плаща“ и нищо чудно да има ново отлагане на въвеждането му. Не е нормално всяка община в страната да прави своя наредба и да няма единна система. В България няма практически опит, а настоящите норми за изчисление на такса битови отпадъци са още от социализма.

Считаме, че декларацията за брой ползватели ще ни е от полза в случаите,  в които администрацията не може да събере служебно информация, за да сравним данните. На физическите лица такса смет ще се събира по настоящ адрес, на предприятията – по брой наети лица, на заведенията – по брой места за консумация, на хотелите – по брой легла, на учебни и детски заведения по брой деца, ученици и студенти. Декларациите ще са важни например в случаите с регистрирани лица с двойно гражданство, най-често македонски граждани. Собственикът на имота ще бъде таксуван толкова пъти, колкото са регистрираните на адреса лица. В тези случаи е задължително подаването на декларация за брой ползватели. Начинът на определяне на такса битови отпадъци подробно ще се уточни с новата наредба. Размерът на таксата зависи от разходите по план-сметката, която в момента е около 16 млн лв. Три са основните елементи в нея – разходи за събиране и транспорт на битовите отпадъци, за третирането им и за поддържане на чистотата в площите за обществено ползване. Разходите за събиране и транспортиране на битовите отпадъци например са към 5 млн. лв., те се разделят на броя ползватели и се получава задължението на едно лице за тази услуга. По същия начин се изчислява разходът на едно лице за третиране на битовите отпадъци. По- различното е в частта с териториите за обществено ползване, ще предложим таксуването да е на 1 кв.м застроена и незастроена площ, като тя ще се раздели на разходите за поддържането й. В момента излиза към 19-20 стотинки такса смет за поддръжка на териториите за обществено ползване. Това всъщност предстои да се обсъжда и има много варианти за таксуване. Може например да се мисли за въвеждане на коефициент, защото едно наето лице, един ученик или студент не може да се сравнява с ползвател на имот, който 365 дни в годината генерира отпадъци като физическо лице, няма да е справедливо предприятията да се облагат колкото гражданите. Въпреки че в качеството на работещи и ползватели на имот те са едни и същи лица, по смисъла на закона те са ползватели. Има например хипотеза в един ресторант да има един път облагане на работника в кухнята по трудови отношения и втори път да се облагат местата за консумация. Като клиент си плащате таксата и собственикът трябва да я внесе в бюджета.    

Другите варианти в закона за определяне на модела на таксуване , освен на база ползвател, са на брой торби и чрез деклариране на съдове за измерено количество отпадъци, което, ако се приложи, изисква много големи инвестиции и разходи. Затова считаме, че трябва да изберем подхода с възможно най-малки рискове и инвестиции“, обобщи Иво Николов.

На заседанието на комисията по образование съветникът Димитър Урдев заяви разочарованието си от липсата на нов подход към начина на определяне на такса смет в община Благоевград.

„С оглед на заявките от началото на мандата, че се мисли за промяна, избраният подход показва, че администрацията на общината няма идеи за реформа и това, което ни се предлага, според мен, няма да е по- справедливо, защото няма да реши големите въпроси. А те са, че в момента 100 % от генерирания отпадък се депонира в депото и предварителното третиране практически не работи като система, няма реално работещо разделно събиране и анаеробната инсталация – някой може ли да каже дали работи, въпреки че от 2-3 месеца има избран оператор, но нищо повече! С тези темпове съвсем скоро депото ще изчерпа своя капацитет, а ние ударно усвояваме всички такси, които събираме в РИОСВ, и няма да имаме ресурс за изграждане на 2-ра клетка. Докъде стигнаха нещата с разкриване на депо за строителни отпадъци, толкова важно и нужно на Благоевград?! От 1,5 година ни се казва , че аха-аха сега ще се случи, но нищо не се случва. Какви са намеренията на общинската администрация за промяна на модела на сметосъбиране, това е големият въпрос, защото, като говорим за чисто, не можем да говорим само за такса смет, а и за начина на предоставяне на услугата“, заключи Урдев.

В отговор Иво Николов даде пример, че сега един човек, живеещ в 1-ва зона в идеален център, плаща около 200 лв. такса смет, а в крайните квартали 5-има ползватели плащат 30 лв., и в този смисъл новият подход ще е по- справедлив от настоящия, а това все пак е стъпка в посока на въвеждане на принципа „замърсителяат плаща“.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА