Жителите на село Баланово внесоха подписка в община Дупница, с която настояват улиците в селото да бъдат именувани, за да имат точен адрес, както е навсякъде. Адресната им регистрация сега е с. Баланово, община Дупница, област Кюстендил, но няма име на улица и номер. Подписката е събрана от Ивайло Занев, който в продължение на няколко години води съдебни битки с общината, за да се именуват улиците в селото. През 2018 г. Ив. Занев беше подал жалба пред Комисията за защита от дискриминация, че се чувства дискриминиран, че няма личен адрес, на който да получава кореспонденцията си. От комисията тогава наложиха 250 лв. глоба на общината и излязоха с препоръка проблемът да бъде решен в кратки срокове, но това не се случи. По този повод във вторник вечерта в Баланово се проведе общоселско събрание.
Преди събранието пред репортер на „Струма“ Галина Могиларска постави и друг казус. Ето какво заяви тя: „В селото имаме поща, но пощальонката не излиза от канцеларията да разнася пощата. Ако случайно някой отиде, тогава му дава писмата. Съпругът ми почина и изпратих писмо до НОИ, но отговор не получих. Синът ми случайно минал през пощата, тогава му дали писмото от НОИ с отговора по моя въпрос. По печата на плика се разбра, че е получено преди месец в пощата, но не е донесено. През този месец бях изпуснала срокове, които ми донесоха загуби. Аз се подписах в подписката за именуване на улиците, въпреки че моят проблем не е името на улицата, а работата на пощата в селото. Като ме питат в някоя институция на коя улица живея, аз им казвам, че улицата няма име. Някои чиновници мислят, че се шегувам, и ми държат тон, а аз нямам вина“, заключи Г. Могиларска.
Репортерска проверка установи, че и в други малки села в общината улиците са без имена. Бивша служителка в КАТ – Дупница заяви: „Като изпращахме писма до с. Пиперево на шофьори, които имат някакво наказание от КАТ, на пликовете пишехме само името на селото и на получателя.
Веска Васева допълни: „Ако се наложи да се извика линейка и питат за адреса, като нямаме имена на улиците, се налага някой от близките да ходи до центъра на селото и да чака линейката, за да покаже къде живее нуждаещият се от лекарска помощ. Ами ако човекът, който се нуждае от помощ, живее сам?! В по-малките села като нашето по-голяма част от жителите са възрастни, а част от тях живеят сами… Трябва ли да се случи нещо лошо, за да се вземат мерки?“, попита В. Васева и постави и друг проблем: „Ние искаме имена на улиците, но няма и нормално разписание на рейсовете от селото до Дупница. Автобус идва сутрин в 7,00 ч. и вечерта в 17,00 ч. В него пътуват няколко все още работещи от селото. Поне да има автобус и около обяд. Ако отида да си купя лекарства в Дупница, трябва да пътувам в 7,00 ч. и да чакам в Дупница през целия ден за автобуса, който тръгва в 17,00 ч., за да се прибера вкъщи. Плащам по 20 лв. на такси в двете посоки, за да ходя в Дупница за лекарства, къде му излиза краят, пенсията ми отива за таксита и лекарства“, заяви Веска Васева.
Част от присъствалите на разговора се оплакаха и от други проблеми в селото: „Питейната ни вода е опасна. Никой не я ползва за пиене и готвене. Проблемът е от години, нека управниците намерят разрешение. Купуваме минерална вода, за да готвим и за пиене. Спасяваме се с бунари в дворовете.
Нямаме и лекар, който да идва поне веднъж месечно в селото. Пътуваме с таксита до Дупница, там сме се записали при джипита“.
Кметът на с. Баланово Явор Митов беше поканил председателя на ОбС – Дупница Костадин Костадинов на общоселското събрание, а жителите на селото го обсипаха с въпроси.
Христо Манов постави темата за контейнерите в селото: „Именуването на улиците е необходимо и за извозването на пълните контейнери. Не се знае на коя улица има контейнери, на някои улици има по няколко, на други няма нито един. Едни контейнери са препълнени, а други – празни, защото са сложени на неподходящо място.
За проблема с автобусите К. Костадинов заяви, че Общинският съвет не решава тези проблеми, а въпросът трябва да се отнесе към кмета на общината, и това е работа на кмета на селото Явор Митов да поиска съдействие.
За проблема с водата К. Костадинов заяви: „Преди две години с кмета на общината М. Чимев ходихме в МРРБ да търсим средства да се изгради нов водопровод до селото. Отпуснаха 48 000 лв. за идеен проект, който е готов, но повече пари не ни отпуснаха…“.
След около един час събранието приключи с обещанието от К. Костадинов да внесе докладна за именуването на улиците в Баланово, която да се разгледа на октомврийската сесия на ОбС и да се гласува от общинските съветници.
Пред репортер на „Струма“ Ангел Павлов разказа: „В зората на демокрацията в селото се надигна вой да се сменят имената на улиците, защото бяха кръстени на партизани и партийни другари. Махнаха имената, но не сложиха нови. Все още има дървени табели по някои от улиците с изтрити от времето имена. Селото ни беше голямо, около 900 души, но се стопи. В училището учеха по 150-160 деца, налагало се е някои ученици да учат в къща, защото не са стигали класни стаи. Сега няма нито едно дете в селото. Ставаме село със затихващи функции. Даже няма обхват на мобилните оператори на места в селото, за да се чуваме поне по телефона с близките“, заключи Ангел Павлов.
НАТАЛИЯ ПЕТРОВА
