Вкусни градински домати по 1,5 евро, краставици по 1,1 евро, ягоди по 1,5 евро и череши по 2,5 евро килото в събота препълниха северномакедонския гр. Делчево с благоевградчани. В пазарния ден на закритото тържище в градчето българите бяха повече от местните купувачи, а търговците предвидливо се бяха заредили с достатъчно количества евро и центове, за да могат да обслужват съседите. Традиционно най-голяма беше навалицата около крайните сергии, където баби от градчето носят пресните си яйца и зеленчуци, а централните са заети от прекупвачите. Дори и при тях цените обаче са значително по-евтини от тези в Благоевград.
Освен традиционните домати, които в България са 3 пъти по-скъпи и безвкусни, нашенци успяха да се заредят и с чушки по 1,1 евро. Ябълките се купуваха за центове – 5 кг излизат 4 евро, а 5 кг от прословутия с вкусовите си качества „кочански“ ориз /или поне за такъв го представят делчевци, както у нас повечето картофи са „самоковски“/ е на цена 9 евро.
Цените всъщност са условни, защото македонският търговец е придобил основното качество на колегата си от Турция – пазарлъкът. С добро пазарене на делчевския пазар цената може да падне значително. Освен това търговците са благодарни за всяко внимание на клиента, проявен към сергията му, защото конкуренцията на стоките е жестока.
Репортер на „Струма“ попадна на любопитна ситуация: благоевградчанка си беше взела кутия с дъхави ягоди, но докато търсеше центове в портмонето, за да плати, продавачът хукна да обслужва клиент на другата си сергия, зарината с домати и краставици, и изчезна за дълго време. Благоевградчанката явно не бързаше, защото дори запали цигара, докато го чакаше да се върне и да й вземе парите. След доста време търговецът все пак се върна на сергията с ягодите и чак като видя българката, се сети, че тя отдавна е свършила с избора си и го чака да плати. Като благодарност, че го е изчакала, а не си е тръгнала, завличайки го, той й подари още една опаковка с ягоди.
Освен плодове и зеленчуци на пазара в Делчево се продава всъщност всичко. Особено актуален е разсадът, който е 3-4 пъти по-евтин от българския, макар че още при преминаване на границата българите биват предупреждавани, че не им се позволява да изнасят прясно месо, повече от 2 кутии цигари и разсад. За цигарите – ясно, месото е под възбрана заради болестите, но защо не може и разсад да се изнася, това никой от българските митнически власти не обяснява.
Освен сергиите в пазара в Делчево има и много малки магазинчета. Едно от тях е особено популярно – специализирано е в продажбата на сирене, кашкавал и извара. Тук всички продукти са от краве мляко, сиренето е по 400 денара/кг, равняващи се на 6,5 евро, кашкавалът е 450 денара – 7,7 евро, а килограм извара е 3,2 евро.
Посреща ни Евтим – собственикът на магазинчето, който е поел търговската част от семейния бизнес с производството на млечни продукти. Първата му работа е да рекламира стоката си – подава парченца сирене и кашкавал на всеки, който прекрачи прага му. Ядосва се, че по обяд са му останали само 2 пакета сирене. Всъщност има и още, но другите сирена са с добавки маслини, смокини и какво ли не. Забелязал е, че българите предпочитат чистото сирене, и набързо прави обобщенето, че явно от сутринта повечето му клиенти са били от България. Още докато сме там, звъни на сина си и му нарежда незабавно да прати още сирене без примеси, като за всеки случай ни съветва да се обадим предварително при следващото си отиване в Делчево, за да си дадем предварително заявката.
След успешния пазар традицията повелява обяд в някое от двете популярни местни заведения – „Лозата“ или „Търлата“. Първото е по-народно, вътре се пуши, а персоналът е като Хвърковатата чета на Бенковски. „Търлата“ е с претенции за ресторант, но там обслужването е доста мудно и човек трябва да е факир, за да успее да привлече вниманието на някого от сервитьорите. И в двете заведения обаче цените са повече от приемливи. Голямата пица е 4 евро, толкова е и порция свинска пастърма. Кебапчето е 30 цента, домашната надница е малко над евро парчето. Супите – пилешка, агнешка и телешка, са по 2,4 евро. Като цяло обяд за четирима с 2 двойни салати, 4 плескавици с гарнитура пържени картофи, бутилка газирана вода и прословутата нафора, представляваща огромна порция със запържен в масло и поръсен със сирене хляб, излиза 1970 денара, или близо 32 евро. Тоест – по 8 евро на човек, колкото е една салата в ресторант с претенции в Благоевград.
На границата проверката е по-скоро формална и се свежда до въпроса от страна на българските гранични власти „Цигари?“, макар че напоследък цените им в Македония доста се вдигнаха и вече са почти изравнени с тези в България. На формалния въпрос е достатъчен формалният отговор „не“. По багажниците не се бърка. Прегледът на личните карти върви бързо, задръствания няма, пътят от двете страни на границата е хубав и така благоевградчанинът е облагодетелстван от възможността хем да посети чужбина, без да пътува дълго, хем да направи по-евтин пазар и да обядва като „бял човек“ в ресторант, хем всичкото това да го направи само за 4-5 часа в почивния си ден.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
