„Живеем в динамично време, в свят на технологии, без които не можем. Но и в свят, където всеки е всеки и никой, скрит зад екрана… Свят, в който, търсейки лесните и готови отговори чрез Гугъл и AI, все повече се отчуждаваме и затваряме в себе си. Един виртуален свят на игри, където децата прекарват все повече и повече време. А защо ли? Защо ние като родители и като учители допуснахме всичко това? И къде всъщност бъркаме, и как можем да помогнем във възпитанието и формирането на младите хора?“, с тези думи и поставени въпроси започна първият по рода си форум, организиран от най-голямото училище в областта – благоевградското 7 СУ „Кузман Шапкарев“.
Темата „Искам да бъда чут. Смисъл без екрани“ събра в аулата на Югозападния университет родители, ученици, учители и представители на академичната общност. Основното бе да се разбере защо децата често не споделят, да се изследва ролята на екраните като „ убежище“, да се обсъди как децата биха се справили в кризисни ситуации без телефони. И най-важното – да се изгради мост ученици-родители-учители.
Изправяйки се пред многолюдната аудитория, директорът д-р Лилия Стоянова сподели как се е родила идеята за форума. Преди Коледа с нея се свързва ректорът проф. Николай Марин, който е родител на ученик в 7 СУ. Коментирали именно отчуждението сред децата, тяхното изолиране в „собствен свят“, доминиращата роля на екраните… и какво могат да направят, обединявайки усилията си. Д-р Стоянова обсъжда идеята с колегите си, изготвят анкети и решават да организират форум.
„Анкетите и проучванията, които проведохме, показаха, че основната причина да се стига до драматични ситуации е, че децата „крещят“ да бъдат чути, но не винаги ние, възрастните, намираме време да чуем техния глас. Правим настоящия форум не заради драмата в Нова махала, не заради филма „Един грам живот“. Това е чисто лична, скромна наша инициатива. И не се смятаме за герои. Смятаме, че това е част от нашето задължение като учители – да помогнем на децата“, категорична бе д-р Стоянова и акцентира, че ръководи институция с близо 1000 ученици, а това прави 2000 родители, 4000 баби и дядовци, като всички искат най-доброто за детето си.
„Често говорим с колегите и на педагогическите съвети винаги казвам, че всеки случай е индивидуален. Ние винаги сме длъжни първо да чуем детето“, изтъкна д-р Стоянова.
В ролята на модератори на форума бяха учителката по философия д-р Даниела Дралева и един от психолозите в училището д-р Наталия Георгиева. В унисон с темата последва впечатляващо изпълнение на живо на вечния хит на Кирил Маричков „Моят път“.
На сцената събраха смелост и излязоха общо 4 отбора с по седем ученици от 5, 6, 7 клас и гимназиален етап. Избирайки измежду ключовите думи „чувства, комуникация, слушане, споделяне”, подрастващите и тийнейджърите изразиха мнението си какво ги спира да споделят, какво губят, когато общуването минава основно през телефона, кога и защо предпочитат да напишат съобщение, вместо да говорят, от какво най-много се страхуват, когато кажат истината, как реагират възрастните, когато все пак децата им споделят нещо трудно, и не на последно място – има ли теми, за които „не си струва“ да се говори, защото никой не слуша.
А дадените отговори със сигурност биха накарали немалко родители да се замислят. Така например сред изразените мнения, при това нееднократно, бе, че децата не споделят, защото не искат да бъдат сравнявани с другите. Нещо, което е „прийом“ и подход при мнозина възрастни. Имаше и гледни точки, че децата по-често споделят със свои връстници, защото са по-близо до тях и ще ги разберат в по-голяма степен в сравнение с майките и бащите, които са от друго поколение. Защитена бе и обратната теза – че именно родителите са тези, които искат и мислят най-доброто за децата си, затова е по-добре да се споделя с тях, а не с „някой, когото мислиш за приятел, но после може да ти навреди“.
На мултимедийния екран бе излъчено и интервю, срещащо двете гледни точки – тази на учителя и тази на ученика. Говори и майка на ученик, която сподели как общува с дъщеря си, доколко намират общ език, какви са трудностите и предизвикателствата…
„Нуждата да бъдем чути и разбрани е обща за всички, независимо от възрастта. Много от нас носят в себе си чувства и мисли, които понякога трудно изричаме на глас – от страха да не бъдем разбрани или да бъдем осъдени, или тези ни чувства да бъдат омаловажени. Често избираме по-лесния път – да напишем съобщение /както казаха нашите деца/, вместо да говорим очи в очи. Разбираме също, че реакциите на възрастните имат огромно значение. Те могат да ни дадат смелост да споделяме или да ни накарат да се затворим още повече. Когато чувстваме, че никой не ни слуша истински, започваме да вярваме, че някои теми не си струва да бъдат изказани, а в същото време често усещаме, когато някой до нас има нужда да сподели, но не го прави. Всички тези размисли ни показват колко е важно да се учим не само да говорим, но и да слушаме с внимание, с търпение и без осъждане, защото истинското общуване започва тогава, когато ние създадем пространство, в което всеки да се чувства достатъчно сигурен, за да може да каже своята истина“, обобщи психологът д-р Н. Георгиева.
Изключително интересен и изпълнен със съдържание бе и вторият кръг, наречен „Ако екрана го няма…“. Учениците решаваха практически казуси, като бяха поставени в ситуации без интернет, телефон и чат. Подробно описаха и дадоха решения какво биха правили, ако се загубят в гората и в същото време батерията на мобилното им устройство е паднала, как биха реагирали, ако в училището има земетресение и интернетът спре, или пък какво ще направят, ако след снежна буря останат блокирани на безопасно място без ток.
Сред направените изводи е това, че децата не искат да отхвърлят правилата, те искат разговор, в който мнението им има стойност и желанията им не се възприемат като капризи. Самите екрани понякога са заместител на липсващото внимание. Най-често децата казват едно и също – че искат повече спокойствие, време за разговори, повече доверие, а основното е, че се нуждаят от присъствие и обич, и не на последно място – да бъдат възприемани като личности. И дори когато казват „всичко е наред“, желанието им за свързаност отново остава.
„Децата днес ни казват: „Чуйте ме”, и това е достатъчно, за да почнем промяната“, акцентира д-р Н. Георгиева.
В заключителната част бяха представени и данни от анкетите с въпроси, формулирани от училищните психолози и обхващащи и трите страни в процеса – ученици, учители и родители. Прочуването, проведено между 65 учители, преподаващи в 5-8 клас, разкрива тенденции, свързани с емоционалното състояние на учениците. 83% от анкетираните педагогически специалисти констатират честа и периодично проява на затваряне в себе си и емоционално дистанциране при учениците. Почти всички участници в изследването са на мнение, че липсата на качествено семейно общуване оказва негативно влияние както върху поведението на учениците, така и върху успеваемостта им в училище. Като водещ фактор, влияещ върху емоционалното развитие и взаимоотношенията в семейството, 84.6% от учителите посочват прекомерната употреба на дигитални устройства /мобилни телефони, компютри/. Също така според учителите дигиталната среда оказва значително влияние и върху концентрацията, поведението и социалните умения на учениците както в училище, така и извън. Резултатите от анкетите, проведени сред родителите, обобщи д-р Стоянова:
„Опитах се да намеря връзката и първоначално бях удовлетворена, тъй като 83% от родители казват, че често общуват с децата си. Същото потвърдиха и 82% от децата“, коментира директорът и подчерта, че за откровеността в анкетите до голяма степен говори приблизително еднаквата или съвсем малката процентна разлика в отговорите, дадени от родителите и децата им на едни и същи въпроси. При някои от питанията обаче има големи разлики, а основното е, че децата се страхуват да не им се карат, немалка част се притесняват дали изразяват емоциите и чувствата си в подходящ момент, тъй като са загрижени за родителите си. Тоест, както акцентира д-р Стоянова, дали споделянето на техните лични тийнейджърски проблеми няма да са „капката, която ще прелее чашата“ в напрегнатото ежедневие на родителите.
„Това, което ме смути в анкетите, е, че най-често проблемите, които възникват между родителите и децата, са свързани с дигиталните устройства“, каза още директорът и уточни, че с решаването на практическите казуси всъщност учениците са показали какво биха искали да им се случи и как биха реагирали, а това само по себе си е свързано не само със знанията, но и с умения, или с т.нар. компетентностен подход, който е ориентиран от преподаване на знания към придобиване на практически умения, отношения и нагласи. В заключение д-р Стоянова отново направи препратка към филма „Един грам живот“. Началото на лентата започва как в българско училище решават да свикат обща родителска среща за превенция на употребата на наркотици. На поканата на класните ръководители обаче откликват много малко родители, тъй като повечето смятат, че това не се отнася за тяхното дете и смятат, че от училището ги занимават с глупости…
„И няма да посоча точната бройка, но ще кажа, че процентът на родителите, изразили желание да дойдат на настоящата среща, беше малък”, констатира д-р Стоянова и анализира, че както в „Един грам живот“, така и на форума децата просто искат да бъдат чути.
На финала директорът благодари на учениците за споделеното от сърце, на родителите, че са откликнали на поканата и са отделили от времето си, на ректора проф. Николай Марин, който наред със своята лична и професионална съпричастност предостави аулата за провеждането на форума, а също така имаше и специалисти от Факултета по изкуствата, които заснеха събитието.
„И ако тази наша инициатива се подеме от други съмишленици, ще има диалог, спасени животи и бъдеще в това да сплотим семействата. Нека да оставим темата отворена и това да е само началото в нашето общо начинание – да слушаме какво ни казват децата“, заключи д-р Стоянова.
Пред микрофона застана и майка. Развълнувана, тя благодари за поканата и възможността да присъства на форума. „Гордея се, че детето ми е ученик в 7 СУ „Кузман Шапкарев“, дано да има и други като вас“, заяви майката. На излизане родители, сред които имаше и цели семейства, дошли от Кресна и други населени места, поздравиха учителите и ръководството за инициативата и усилията, които полагат, и приеха „протегнатата ръка“.
Като надграждане на форума от 7 СУ възнамеряват да поканят специалисти – психолози, педагози и представители на „Закрила на детето“, които на база на направените изводи от анкетите и споделеното от родители и деца да дадат „рецепта“. Също така ще бъдат направени и опити за привличане на партньори – училища от други град, като на този етап са откликнали от СУ – Симитли и Природо-математическата гимназия в Гоце Делчев.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
