Доц. д-р Трифон Вълков е роден през 1987 г. в Гоце Делчев. През 2013 г. завършва Медицински университет – София, а през 2014 г. започва като лекар-ординатор в болницата по инфекциозни болести „Проф. Иван Киров“ в София. През 2014 г. е избран за асистент в същата болница към Медицинския университет – София. През 2018 г. успешно защитава дисертация на тема „Етиология, клинично протичане, диагностични подходи и лечение на остри инфекции на ЦНС с вирусна и бактериална етиология“ и придобива степен „Доктор по инфекциозни болести“. През 2019 г. става специалист по инфекциозни болести. През 2023 г. започва специализация по клинична вирусология.
Избран е за доцент в катедра „Инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина“ през 2024 г., и оттогава ръководи Клиниката по въздушно-капкови и невроинфекции в болницата по инфекциозни болести в София.
Мултидисциплинарен екип от български учени публикува мащабно национално проучване, което изследва какво се случва с онкологичните пациенти дълго след като са преболедували COVID-19 – тема, която оставаше слабо проучена в световен мащаб още от началото на пандемията.
Водещи автори на изследването са д-р Георги Димитров, специалист по медицинска онкология и генетика към Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ в София, доц. д-р Трифон Вълков от Гоце Делчев, инфекционист към СБАЛ по паразитни и инфекциозни болести „Проф. Иван Киров“ в София, и проф. д-р Радка Аргирова, вирусолог към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“ в София.
Изследването използва данни от Единния информационен портал и обхваща близо пет години проследяване. Анализирана е дългосрочната прогноза при почти 1800 пациенти със солидни тумори, които са били хоспитализирани с COVID-19 и са преживели острата фаза на инфекцията. Основният фокус е върху това дали ваксинацията срещу COVID-19 и различните противотуморни терапии оказват влияние върху дългосрочната обща преживяемост.
Резултатите показват, че пациентите, ваксинирани с иРНК ваксини срещу COVID-19, имат значително по-добра преживяемост в сравнение с неваксинираните или с тези, получили векторни ваксини. Тази разлика се запазва години след преболедуването, дори след отчитане на фактори като възраст, пол и вид на онкологичното заболяване. Още по-изразен ефект се наблюдава при пациенти, които са лекувани със съвременна имунотерапия, включително инхибитори на имунните контролни точки.
Според учените наблюденията сочат, че ваксинацията може да има по-дълготраен защитен ефект, който надхвърля предпазването от тежко протичане на инфекцията и вероятно взаимодейства с имунната система в контекста на онкологичното лечение. В тази връзка не е случайно, че в момента се провеждат клинични изпитвания, при които същата технология се използва и за лечение на онкологични заболявания.
Проучването отчита и съществени различия между отделните видове рак. Пациентите с белодробни и гастроинтестинални тумори показват по-неблагоприятни дългосрочни резултати въпреки ваксинацията, което подчертава, че някои групи остават особено уязвими.
Изследването е публикувано в списанието European Journal of Cancer, едно от водещите международни издания в областта на онкологията. То предоставя едни от най-дългосрочните налични данни за онкологични пациенти след COVID-19 и допринася за по-доброто разбиране как мерките, въведени по време на пандемията, могат да повлияят не само върху острите усложнения и смъртността, но и върху дългосрочните резултати при онкологичните заболявания.
