Сред грижите на правителството очаквам „водомер със съчувствие“, „електромер с внимание“ и „топломер с любов“… и към всеки търговски обект веригите да изградят параклис… за молитви, написа благоевградчанинът Д. Марчев
Жителите на Югозапада отново се изправиха ребром пред въпроса къде да почиват това лято – в Гърция или на родното Черноморие. Натрупаните през последните години разлики между двете почивки са все в полза на Гърция, където морето е и по-близо, и по-евтино, и с по-добро обслужване. Тази година обаче наративът „по-евтино“ изскочи на преден план. От няколко дни социалните медии врат и кипят с примери за баснословната българска скъпотия. Примерите са стотици. Като например за порция цаца 250 г за 5,11 евро /сн. 1/, бяло фрапе в Созопол за 7,50 евро /сн. 2/, половин натъртена диня за 5,57 евро /сн. 3/, бургер от 16 евро, 20 евро салата, 23 евро – спагети, и т.н., и т.н.
Същото е положението и с цените на минералната вода. Въпреки че България е сред най-богатите на минерални извори държави в Европа малка бутилка минерална вода в квартален магазин у нас струва 54 евроцента, а в центъра на Солун същият продукт е 14 евроцента.
„Вчера се върнах от Поморие, всичко е едно към едно! Пилешка супа 3.80 евро, пържола с домати и краставици 9.80 евро и т.н. Миналата година бяха същите цени, но в лева… Е?!“, дава пример Diana Radovanova.
Благоевградчанката Цоня Кръстева извади на показ друг продукт – майонеза. Марката „Хелманс“, 625 грама, гръцкият потребител я купува за 3.20 евро, а българският потребител я купува в „Билла“ за 6.80 евро. /сн. 4, 5/.
И не е само храната. Вчера таксиметраджия от Приморско си публикува съвсем легално летния ценоразпис, според който тарифата му до Варна е 200 евро, до Несебър – 100 евро, като отделно за багаж всеки трябва да си плати допълнително по 7 евро /сн. 6/.
„Алчността погуби нашето Черноморие“, са най-честите коментари под снимки на празните плажни ивици, които се публикуват в социалните мрежи.
„Постоянно слушаме оправдания за глобалната криза и „инфлацията“. Нека си кажем истината, че когато една обикновена пилешка супа в крайбрежно капанче ти струва 5 евро, а реалната й стойност е максимум 2 евро, това не е инфлация. Това е чиста проба спекула и пладнешки обир.
Опитът да се избие целият сезон за 20 дни на гърба на обикновения човек просто вече не минава. Когато едно фрапе е на цената на нормален обяд, а порция цаца гони цената на сьомгата, пазарът реагира логично.
Докато родният бизнес предлага обслужване тип „балкански сървайвър“ на цени като за Монако, „сезонът“ ще продължава да е слаб…
Пазарната икономика не прощава, когато предлагаш наглост вместо качество, накрая оставаш да си пазиш сам празните шезлонги“, дава обяснение на ситуацията друг потребител.
И на фона на цялата тъжна картинка ресторантьорите, водени от Ричард Алибегов, пак тръгнаха да се оплакват. Вчера Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България (СЗБ) излязоха с позиция, в която изразяват сериозно притеснение за „поредна организирана негативна кампания срещу българския туризъм и в частност срещу заведенията за хранене и развлечения“.
Поводът е, че през последните дни в медии и социални мрежи масово се разпространяват твърдения за липса на туристи по Черноморието, провален сезон и непосилно високи цени.
Според представителите на бранша обаче подобни внушения създават изкривена представа за реалната ситуация.
В позицията се отбелязва – без изненада, че туристическият сектор е изправен пред значително нарастване на разходите. Като основни фактори се посочват поскъпването на хранителните продукти, разходите за труд, електроенергията, горивата, транспортът и наемите. От БАЗ и СЗБ подчертават, че увеличението на цените не е характерно единствено за ресторантьорския сектор, а е част от общата инфлационна среда, която засяга всички сфери на икономиката.
В позицията се посочва още, че на пазара съществува разнообразие от туристически продукти и ценови категории – от луксозни хотели и заведения до по-достъпни варианти за масовия потребител. Според организациите често се правят некоректни сравнения между първокласни туристически услуги в България и по-нискокатегорийни предложения в конкурентни дестинации.
На ресторантьорските вопли българите отговориха със снимка на Алибегов с надпис „Настояваме за компенсации, защото всички отиват в Гърция“ /сн. 7/.
„Цени, бетон, 95% платена зона на плажа, платени паркоместа и т.н. – даже се учудвам, че има някой“, обобщава слабия старт на морския ни сезон Спас Антонов.
„Хората искат Черноморие, не Бетономорие“, подкрепя го Милко Лалев.
Помощ за българския потребител не се вижда и от широко рекламираната „Кошница с грижа“, която правителството отвори за обеднелия българин преди седмица. Всъщност вече никой не говори за няколкото основни хранителни стоки с намаления от 15 до 30%, които трябваше рязко да повишат бюджета на потребителя и да му създадат бюджетен излишък, с който той спокойно да може да организира почивката си на море. Причината – стоките са само в някои вериги, до които хората от малките населени места нямат ежедневен достъп, не са обозначени със специални етикети и доста често цената им е по-висока, отколкото на същата стока на промоция /сн. 8/.
„След „кошница с грижа“ очаквам „водомер със съчувствие“, „електромер с внимание“ и „топломер с любов“. А, да, замислих се и за значенията на думата „вериги“ в българския език. И към всеки търговски обект веригите да изградят параклис… за молитви. И дано Бог чуе молбите ни…!“, написа иронично лидерът на КТ „Подкрепа” в Благоевград Димитър Марчев.
Ваня Симеонова
