Зачеркването на Е. Георгиев от списъка пак разбуни духовете сред феновете
Новата власт в „Пирин“ вдигна червен картон на критиците, като преброи 22-ма играчи от региона в състава си за предстоящия сезон и едва четирима приоданци. Липсата на Евгени Георгиев в списъка от местни кадри обаче пак разбуни духовете сред феновете, след като ден по-рано от „Дъбравска“ 1 декларираха, че младокът остава в редиците на първия отбор. „Евгени изживява труден период, но в подготовката загатна, че има потенциал“, анонсира в сряда бъдещето на полузащитника наставникът Владислав Вутов, присъединявайки го към групата на одобрените в комплект с бранителя Мартин Георгиев и вратарите Преслав Стоянов и Янислав Андонов.
Ръководството на клуба публикува нарочна декларация с похвални слова за добре свършена работа под гръмкото мото: „Гнездото на орлетата“ пренаписва историята: Пирин доказа, че футболното сърце на България бие с ритъма на Югозапада, която публикуваме в пълния й блясък без редакторска намеса: В ера, в която съвременният футбол е доминиран от скъпи трансфери, чуждестранни селекции и глобализация, един български клуб реши да се завърне към корените си и да покаже на всички как се прави. ФК Пирин (Благоевград) официално влезе в историята с уникално и вдъхновяващо постижение: цели 22-ма от общо 26 футболисти в представителния отбор са родени и израснали в Югозападна България! Това е прецедент, който заслужава не просто адмирации, а сериозен анализ. Докато родните тимове често разчитат на дузина чужденци със съмнителни качества, „орлетата“ залагат на местната кръв, чест и непримиримост. Близо 85 процента от състава е съставен от момчета, закърмени с идеята за зелено-белия екип. Тази статистика не е просто географско съвпадение. Тя е доказателство за една работеща философия, която дълги години беше позабравена у нас.
Защо това е исторически триумф за българския футбол?
„Пирин винаги е бил люлка на таланти. Но да имаш почти изцяло местен състав в професионалния футбол днес – това граничи с романтиката на миналия век“. В последните години българският футбол страда от липса на идентичност и слаба връзка между клубовете и техните привърженици. Пирин обаче прави тъкмо обратното. Ето защо този модел е печеливш:
1. Истинска връзка с феновете
Когато на терена излизат момчета, чиито семейства, приятели и съседи са на трибуните, атмосферата е съвсем различна. Тези играчи не играят просто за заплата – те играят за емблемата, за честта на своя град и за хората, които ги познават от деца.
2. Възраждането на легендарната школа –
Благоевградската школа, известна като „Гнездото на орлетата“, е дала на света легенди като Димитър Бербатов, Петър Михтарски, Ивайло Андонов, Красимир Безински и много други. Този нов рекорд е ясен сигнал, че изворът не е пресъхнал и Югозападът продължава да ражда футболни таланти.
3. Икономическа устойчивост
Залагането на собствени кадри и играчи от региона е най-здравословният финансов модел за клубовете у нас. Вместо да се плащат огромни комисиони и заплати за недоказани чужденци, средствата се инвестират в развитието на местната общност.
Пътят напред: Пример за подражание
Постижението на Пирин трябва да бъде червен картон за скептиците, които твърдят, че в България няма млади и качествени футболисти. То е и ясен пътеводител за останалите клубове в страната. Когато дадеш шанс на местното момче, то може да сбърка, но ще изоре терена, за да се докаже. И точно тази непримиримост винаги е била запазената марка на пиринския характер. Шапки долу пред Пирин! Зелената лавина отново показва, че футболът е за хората, а истинските герои се раждат точно тук – на Югозапад“.
Вратари: Красимир Костов, Борислав Смилянски, Янислав Андонов, Преслав Стоянов
Полеви играчи: Петър Кепов, Йордан Костов, Георги Диманчев, Мартин Георгиев, Божидар Малинов, Методи Стефанов, Никола Бандев, Димитър Занев, Манол Данчев, Тони Тасев, Методи Кокалков, Кирил Пецев, Станислав Костов, Ивайло Иванов, Роман Родопски, Мики Орачев, Георги Коричков, Кръстьо Банев.
ТОНИ КИРИЛОВ
