Ситуацията в „Беласица“ се стече така, че след като в началото на мандата на предишния наставник Христо Господинов бяха излъчени тримата капитани Валентин Костов, Кирил Георгиев и Атанас Карачоров, поетапно всички те излязоха трайно от строя. Преди началото на двубоя със „Севлиево“ през уикенда на свой ред сегашният треньор Живко Желев връчи лентата на Аспарух Смилков. Със своите 27 г. и над 200 мача в професионалния футбол Пухи е сред най-опитните играчи на бяло-червените. С новоизлюпения капитан на комитите разговаряме след двете поредни победи, с които „Бела“ отлепи ютията от дъното:
– Какво провокира смяната ти срещу „Севлиево“, когато изведе колегите си с лентата?
– Това е треньорско решение, което уважавам и съм длъжен да приема. Явно не съм бил достатъчно добър до момента на смяната и не съм изглеждал достатъчно свеж, за да бъда оставен на терена. Това не е проблем, за мен е важен крайният резултат на отбора.
– Капитанската лента тежи ли, особено в ситуация като сегашната?
– По-скоро е отговорност, напрежение няма. Напрежение имат хората, които утре не знаят дали ще има какво да ядат или къде да спят. Това да излезеш на терена и да играеш футбол, било като капитан или не, за мен не е напрежение, а удоволствие и работа.
– С какво пречупихте „Севлиево“, и то чак в самия край?
– Мисля, че през почти целия мач ги натискахме и логичното се случи. Да, победата дойде в самия край, но важното е, че се случи. Когато работиш упорито за нещо, то рано или късно идва, защото няма невъзнаграден труд.
– Според теб колко точки в следващите 3 мача до паузата могат поне частично да спасят кошмарната есен на отбора?
– Всеки един в отбора мисли позитивно след 2-те победи, които постигнахме, и естествено, че всички бихме искали от 3 мача да вземем 9 точки. Но на всеки е наясно, че това ще е много трудно постижимо. Все пак много трудно не означава, че не е невъзможно. Стига да сме дисциплинирани и, разбира се, да имаме повече късмет, защото ако той беше на наша страна, резултатът срещу „Севлиево“ можеше да е 2:0 или 3:0.
– „Бела“ обаче е с отчайващи показатели в атака – 5 гола в 15 мача. На какво го отдаваш?
– Със сигурност в последните 2-3 мача ни трябваше малко повече късмет, иначе тази лоша статистика определено не се дължи само на липса на шанс. Има много неща, които трябва да изчистим игрово, за да може да започнем да създаваме още повече ситуации за гол и така ще почнат да ни се получават нещата.
– Да припомня един щрих от миналата кампания: На 26.04. влизаш като резерва и вкарваш в 88-та мин. за 1:0 срещу Несебър. От тогава, 196 дни по-късно, бихте пак на „Царя“… Отново резерва бележи единственият гол, и то в 87-та мин… Съдба или случайност?
– Спомням си… Влязох от скамейката и с първото си докосване до топката вкарах победния гол. Сега ситуацията се разви почти по идентичен начин и Живко Димитров успя да отбележи така важното попадение. Всичко е съдба, случайности няма, както казах – търсиш ли нещо достатъчно упорито, то ще дойде. Когато работиш здраво, усърдно и честно, рано или късно съдбата те възнаграждава. С две думи, съдбата си знае работата, но е особено важно и ние като отбор да затвърдим добрите впечатления от последните два мача.
СТАНЧО СТАНЧЕВ
