Община Благоевград прави регионален иновативен център с IT сектора, ЮЗУ, АУБ и училищата

По идея на община Благоевград IT секторът и образованието си „подадоха ръка“, за да подготвят младите хора да работят с новите технологии и да се изградят като уверени и конкурентни специалисти. По този повод експерти по информационните технологии, директори на училища, собственици на компании се събраха вчера в зала номер 5 на общината.   

Срещата откри кметът на община Благоевград инж. Румен Томов, който изтъкна, че това е поредното събиране с IT специалисти, като този път са поканени и представители на средното и висше образование. „Идеята е ние като община да бъдем ментор между образователните институции и IT сектора, за да бъдат кадрите на по-високо ниво, да получат една допълнителна подготовка и в крайна сметка да останат да се развиват тук, в Благоевград”, каза зам. кметът по културата и хуманитарните дейности д-р инж. Васила Павлова, която е утвърден специалист именно в областта на информатиката и информационите технологии. За да се изготви работен вариант как младите хора могат да бъдат мотивирани, ориентирани към този сектор, какви са проблемите и предивикателствата, в дебатите се включиха не само представители на бизнеса, но и на двата университета в града – ЮЗУ „Н. Рилски“ и АУБ, както и на училищата, обучаващи ученици в областта на компютърните науки. В продължение на два часа присъстващите даваха  предложение, идея и обсъждаха конкретни стъпки как бизнесът и образованието могат ефективно да си сътрудничат, така че младите хора да се развият като успешни IT специалисти.

 Така например Мирослав Петров, собственик на иновативна компания за проектиране и изграждане на цялостни конвергирани IT решения, предложи в Благоевград да се изгради регионален иновативен център с водещата роля на общината, т.е. именно местната изпълнителна власт да бъде двигателят на начинанието и центровете да бъдат под нейната егида. Той бе категоричен, че Благоевград има огромен потенциал да развива този сектор и бизнес, най-вече заради добрата си локация, двата университета и мрежата от училища, и анализира, че именно новите технологии, работата със софтуерни платформи, управлението на дигитални проекти са бъдещето.

„През следващите 20 години, статистически погледнато, в цял свят ще изчезнат над 50 от сегашните професии. Статистиката на Министерството на труда и социалната политика, която излезе тази година, е, че 680 000 млади българи има опасност в момента да излязат от пазара на труда поради това, че трудно си намират работа и нямат необходимите компетности“, разкри М. Петров, чиято компания вече е създала дигитален хъб в град Враца. Специалистът с над 20- годишен опит в областта на телекомуникациите говори и за това колко е важно дуалното обучение и предложи учениците в 12 клас три пъти седмично да имат изнесени обучения в регионалния иновативен център. Като успешен вариант за развитието на ИТ сектора в града експертът посочи и че могат да създадат и колцентрове – централизирани офиси, които се използват за получаване и предаване на големи обеми информация и съобщения чрез телефонна връзка, и разказа за моделите, които самият той е проучил в Милано и Брюксел.

„Също така, както има клуб на пенсионера, така трябва да има и клуб на младежа, да бъдат канени големи компании, да разкажат за себе си, а подрастващите ще бъдат ангажирани и ще развиват потенциала си, като за целта могат да бъдат мотивирани да презентират, апликират, да създават мобилни приложения”, изложи част от идеите си М. Петров.

Георги Григоров, собственик и изпълнителен директор на фирма, която вече 25 години обслужва държавната администрация с разработените от тях софтуерни решения, подчерта, че IT секторът се интересува от три неща – кадри, кадри и пак кадри. „Направихме достатъчно срещи, време е да влизаме в работен режим. Искам да се запозная лично с хората от училищата“, каза IT специалистът, който е възпитаник на благоевградската Математическа гимназия, а както се оказа, познава много добре традициите на средното образование в града. Г. Григоров прогнозира, че именно програмистите ще са гръбнакът на индустрията. Това по думите му е професия като всяка друга, а не космическа технология. „Можем да направим така деца да работят масово  в истинския дивелъп, а не само в колцентрове“, коментира бизнесменът и бе на мнението, че програмирането трябва да е достъпно за всички деца, а не само за изявяващите се на олимпиади и състезания.

Отношение по темата взе и кметът инж. Румен Томов. Той изрази позиция, че независимо под каква форма ще се реализира идеята – дали чрез регионален иновативен център, академия, летни практики… програмирането и изобщо цялото IT обучение на младите хора трябва да е безплатно или подрастващите да придобиват необходимите им дигитални знания, умения, компетентности, без да плащат за това.

Представители на местния IT сектор също подкрепиха идеята за развитието на младите кадри, като предложиха да се въведе задължителна практика най-общо по компютърни науки, да има изнесени часове, например 2 пъти седмично, летни стажове и не на последно място да се създаде дигитална визитна картичка с информация какво предлага бизнесът и съответно какви са нуждите на образованието.

Инж. д-р Василиса Павлова на няколко пъти подчерта, че е важно да се чуе думата и на образователните институции. Деканът на Природо-математическия факултет на ЮЗУ доц. д-р Елена Каращранова повдигна въпроса за устойчивостта, реалната връзка в неформална среда, структурирането при  набелязването на конкретните стъпки за реализиране на идеята. След нея се изказаха и доц. Антон Стоилов от Американския университет, и директорът на Математическата гимназия Николай Каращранов. Той обясни, че в ръководеното от него училище има две паралелки след 7 клас по софтуерно и хардуерно инженерство. Обучението в тях било скъпо, първо, защото класовете се делели на групи, и съответно да се плаща на повече учители и второ, защото всяка година училището трябва да закупува техника за профилирана подготовка на ученици.

„На фона на това бюджетът ни е като на III ОУ и VII СУ. И самият министър е наясно, че обучението по софтуерни и хардуерни науки е скъпо, но три години нищо не е направено по въпроса“, оплака се Н. Каращранов и подчерта, че доколкото могат, се справят със собствени сили и средства, но няма законови пречки и общината да ги финансира, ако иска.

Що се отнася до подготовка на кадрите директорът на ПМГ „Акад. С. П. Корольов“ изтъкна, че по една от националните  програми на Министерството на образованието и науката  хора от практиката, в случая IT специалисти, могат да преподават определени модули заедно с учителите в клас, както и да приемат педагозите в офисите си и да им предават най-актуалните знания и умения за работа във виртуалния свят. Затова Н. Каращранов отправи покана към представителите на IT сектора да дойдат в ПМГ, да водят часове, да направят преценка какво „куца“ в подготовката на гимназистите и всъщност така бизнесът да спомогне за по-пълноценното образование на младите кадри и последващата им реализация.

Директорът на Благоевградската професионална гимназия Антон Драгоев говори за предизвикателствата пред дуалното обучение, още повече че БПГ е първото училище в община Благоевград с предлагана за предстоящата учебна година дуална форма на обучение по две специалности.

На финала инж. д-р Василиса Павлова благодари на присъстващите, че са откликнали на поканата. Тя се ангажира общината да изготви база данни с информация за учениците, респективно паралелките с компютърна насоченост по училища в града. Също така ще има информация и за конкретни IT фирми и за образователните институции. Още на място бе изготвен и списък с координатите на присъстващите, за да може бизнесът и образованието да контактуват помежду си и така всъщност ръка за ръка с подкрепата на община Благоевград да подготвят младите хора за професиите на 21 век.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА