Тези дни по обясними причини в медийната среда, а и не само, е много на мода парламентарният жаргон, та затова и аз да го използвам: това, което следва, е „Обяснение на отрицателен вот“. С изтеглянето на Слави Трифонов от управляващата коалиция политическата обстановка у нас се нажежи и очаквано заваляха тежки упреци от страна и на двата противостоящи си лагера. Слави реши да ползва като тежка артилерия лозунга „национално предателство“ по отношение на ветото за Македония. Отсреща пък след първоначалното „тоя е бивш певец и чалгаджия“ решиха също да вдигнат мизата и се заговори за „мафия“, „връщане към мрачното минало“, „прокурорска държава“ и прочие. В пика на политическите страсти именно такива нападки и обиди да доминират обществения дебат е нещо очаквано и не би трябвало да ни учудва. Аз обаче, тук и сега, бих искал
ДА КАЖА НЯКОИ НЕЩА ОТ ИМЕТО НА ПО-МАЛКО ГЛАСОВИТОТО МАЛЦИНСТВО, КОЕТО ВМЕСТО ЕФЕКТНИ, НО СПОРНИ ОТ ЛОГИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА ПАРТИЙНИ ЛОЗУНГИ ИЗПОЛЗВА СУХИ, НО ЛОГИЧНИ ЦИФРИ, ОПИРАЙКИ СЕ НА ЗДРАВИЯ РАЗУМ.
По отношение на министър-председателя Кирил Петков, а така също и към предвожданото от него правителство аз имам сериозни резерви. И вярвам, че в една демократична държава отделните граждани имат правото и дори дълга да изразяват открито своите възражения по отношение на публичните фигури и техните политики, без да бъдат автоматически дамгосвани като „помощници на мафията“.
Моите съмнения по отношение на г-н Петков започнаха още по времето, когато беше служебен министър в кабинета, назначен от президента. Първото нещо, което задейства бутона „внимание“ у мен, бе негово участие в предаването „Панорама” през юни миналата година в качеството му на служебен министър. В това предаване г-н Петков се нахвърли изключително грозно и агресивно срещу съдийка, която беше издала решение, блокиращо изпълнението на негова заповед. В по-малко от 4 минути той изрично спомена и двете имена на провинилия се съдия не един, не два, не три, а цели 5 пъти. В един момент вече очаквах на екрана да се появи снимка „Wanted” с изписани адрес, телефон и имейл на саботьорката и призив от страна на министъра към всички „образцови граждани“ да изразят „справедливото си недоволство“. Гледах и не вярвах на ушите си, от екрана на телевизора се провеждаше „другарски съд“ (мълчанието и ненамесата на водещия не му правят чест). В предаването Кирил Петков говори за това как външни инвеститори нямали доверие в съдебната ни система, понеже били взимани незаконосъобразни решения. Аз обаче се чудех как този представен ни като много умен и притежаващ елитно образование човек не разбира, че тези
СЪЩИТЕ ИНВЕСТИТОРИ ЩЕ ИМАТ ОЩЕ ПО-МАЛКО ДОВЕРИЕ НА ДЪРЖАВА, В КОЯТО МИНИСТЪРЪТ НА ИКОНОМИКАТА ОПРЕДЕЛЯ КОЕ Е ЗАКОННО И КОЕ НЕ, А СЪДЕБНАТА СИСТЕМА Е ПОДЛОЖЕНА НА ПУБЛИЧЕН НАТИСК ОТ СИЛНИТЕ НА ДЕНЯ.
Това явно и гневно незачитане на правилата на демократичния процес лично за мен бе сериозно основание да имам съмнения. По-късно г-н Петков продължи да демонстрира пренебрежение към съществуващи правни норми, когато те не му изнасяха. Това неуважение и арогантност към правото г-н Петков демонстрира и когато по време на предизборната кампания „назначи“ Лозан Панов за главен прокурор. Наложи се юристът да му припомни: „Влизам в президентската надпревара точно за да извадя България от контекста на този тип политически пазарлъци, които доведоха до зависимостите не само в съдебната система, но на всички ключови институции, достигнало до пълното им овладяване“. Може би най-ярката демонстрация на незачитането (или неразбирането) на принципите на правовата държава бе жалката сага с двойното му гражданство. Всичко там – от това как е излъгал, за да вземе поста, до фиаското с обясненията, когато бе хванат в тази лъжа, та до зле завоалираната атака срещу самата Конституция, беше жалко представление. Единственото по-жалко нещо беше воят на феновете му как Конституцията ни била несправедлива и трябвало да се промени. Законите се правят на база дългосрочни правни принципи и норми, а не за да задоволят моментните прищевки на този или онзи конкретен човек.
За добро или лошо скандалът с канадското гражданство не само не спря политическите амбиции на г-н Петков, а дори му даде допълнителна инерция. Това за пореден път доказа, че
В ДЕМОКРАЦИЯТА СУХИТЕ ПРИНЦИПИ И ХЛАДНИЯТ РАЗУМ НЕРЯДКО ОТСТЪПВАТ ПРЕД КРАСИВАТА ПРИКАЗКА И ПЛАМЕННАТА ПРОПАГАНДА.
Усмихнатият, млад и „завършил Харвард“ Кирил Петков бе превърнат от хората (което си е вина на хората, не на г-н Петков) в олицетворение на всичко светло и красиво, което може да постигне България. Негова е вината обаче, че той прие много насериозно тази роля на спасител на България и демонстрира прекалена доза самоувереност и самохвалство. Раздразнението ми от неговото постоянно натякване в предизборната кампания „какво бил направил“ за 4 месеца и какво щял да постигне за 4 години е повече възражение от естетическо естество, но за мен е важно. Парадирането му с постиженията си като служебен министър ми звучаха малко като дете, което, въртейки волана, се хвали, че „кара колата“, докато седи в скута на баща си, който натиска педалите и сменя скоростите (когато най-сетне седна на шофьорското място, той най-безцеремонно изхвърли „баща си“ от колата).
„Привлякохме за пръв път в българската история голяма европейска компания за производство на електроавтомобили”, похвали се в началото на юли 2021 служебният министър. Оставяме настрана не толкова елегантния мегаломански напън с „първи в българската история“ и се спираме на „голяма европейска компания“. След като шумът на шампанското и фойерверките затихнаха, се оказа, че тази „голяма“ компания е всъщност един германски стартъп с 400 работници, който за 5-те години от създаването си до този „исторически“ момент бе успял да произведе цели… 500 коли!
Увлечен от инерцията на „първи в българската история“, Кирил Петков реши да вдигне мизата и да обяви нещо не постигано в света: „Нулева корупция“ бе избрано за централно предизборно обещание. За коментар на тази „световна“ новина предоставям думата на видния канадски психолог, интелектуалец и общественик Джордан Питърсън: „Всеки политик, който има за цел „нулево“ каквото й да е, автоматично демонстрира своята некомпетентност“.
Но както споменах по-горе, основна черта на демокрацията (за добро и лошо) е, че сухите цифри и скучната логика са от малко значение. Яхнал вълната на „промяната“, г-н Петков изненада всички социолози и спечели изборите. Това бе посрещнато с възторжени възгласи и огромни очаквания за бързо подобрение на участта ни от страна на масите и със сериозна доза съмнение от моя милост. Въпреки липсата на ясна управленска програма и коалиционно споразумение, с много обещания и усмивки бе сформирана четворната коалиция. Логиката отново бе пренебрегната и под един „коалиционен“ юрган си легнаха модерните млади харвардци, чалгаджията (възприеман по онова време като надежден партньор в изчегъртването на миналото) Слави Трифонов, комунистите и наричащите себе си „десни“ на Христо Иванов.
ВЪВ ВСЕКИ УЧЕБНИК ПО ПОЛИТИЧЕСКА ТЕОРИЯ ТАКЪВ ЕДИН ТЮРЛЮ ГЮВЕЧ БИ БИЛ ОПРЕДЕЛЕН КАТО „БЕЗПРИНЦИПЕН, НЕСТАБИЛЕН И ВРЕМЕНЕН“ ПРОЕКТ, ОСНОВАН НАЙ-ВЕЧЕ С ЦЕЛ ВЗИМАНЕ НА ВЛАСТТА ЗАРАДИ ЛИЧНИ, КОРИСТНИ ИНТЕРЕСИ.
В България обаче идеята бе представена като „борба с мафията“ и „обещание за светло бъдеще“. За наш общ срам ние като общество се вързахме и г-н Петков стана министър-председател. Седем месеца по-късно „ерата на младите и усмихнатите, дето говорят английски“ е изправена пред сериозна опасност да приключи. И за преждевременната й кончина е обвинена „мафията“ – това неясно, мъгляво понятие без конкретни измерения, с което у нас се замеря всеки, дръзнал да критикува партийната линия. Аз обаче бих искал отново да се обърна към суховатите, но следващи логиката на здравия разум цифри и факти. Още при съставянето на правителството и раздаването на постовете немалко хора бяха учудени, че в кабинета на младите и модерните бизнесмени за министър на икономиката и вицепремиер бе назначен лидерът на комунистите. И за да стане циркът пълен, на „десните“ на Христо Иванов бе даден вицепремиер по… екологията. Така
ЕДНА ОТ ПЪРВИТЕ ПРОМЕНИ НА „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА“ БЕШЕ ДА ВЪРНАТ ВЪВ ВЛАСТТА (СЛЕД 20 ГОДИНИ) ПАРТИЯТА, КОЯТО ИМА НА СМЕТКАТА СИ БАНКРУТА НА БЪЛГАРИЯ, ЛУКАНОВАТА ЗИМА И ВИДЕНОВАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА В МИРНО ВРЕМЕ.
Другарката Нинова влезе в новата роля с целия си плам – скоро се заговори за тавани на цените и контрол над бизнеса и търговците, които, от своя страна, бяха обявени за алчни спекуланти. Окрилени от завръщането на старите социалистически принципи, синдикатите започнаха да искат увеличение на заплатите по два пъти годишно. Всевъзможни браншови организации на държавна издръжка започнаха протести, за да се облажат от новата „дашна“ власт. Никой обаче не казваше откъде ще дойдат парите. Опитите на частния бизнес (откъдето всъщност идат реалните пари) да обясни, че исканията за увеличение са неподкрепени с реални финансови резултати и ще доведат до сериозни проблеми, бяха игнорирани. „Нека се гърчат“, злобно просъска една видна синдикалистка по адрес на частните работодатели. Вицепремиерът Асен Василев пък си позволи публично да ги обяви за „некомпетентни и некадърни“. Непочтено и грозно обвинение от човек, който твърди, че е бизнесмен, но сегашният му пост му позволява просто да вземе пари от данъците на „некадърните“ частници и да си „купи“ симпатията на подчинените му държавни служители, като им увеличи заплатите.
ЗАВЪРШИЛИЯТ БИЗНЕС В ХАРВАРД ПРЕМИЕР НИТО ВЕДНЪЖ ПРЕЗ ТЕЗИ СЕДЕМ МЕСЕЦА НЕ ГОВОРИ ЗА ТОВА, ЧЕ В БЪЛГАРИЯ СМЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО В ЕВРОПА ПО ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА, ЧЕ ТРЯБВА ДА РАБОТИМ ПОВЕЧЕ И ПО-КАЧЕСТВЕНО.
Вместо това, в изпълнение на идиотското си обещание от предизборната кампания: „десни инструменти за леви цели“, кабинетът се зае с мащабно теглене на кредити и раздаване на пари „на калпак“. Въпреки предупрежденията на икономисти и финансисти, че тази политика е контрапродуктивна и ако не бъде коригирана, ще доведе до сериозни финансови проблеми. След представянето на проекта за актуализация на бюджета тревога за потенциалните рискове в бюджетната процедура изразиха управителят на БНБ Димитър Радев и Фискалният съвет на България, а преди това пък жълт флаг имаше и от Европейската комисия. Според управителя на БНБ Димитър Радев за овладяване на инфлацията много е важно страната да не поема значителни допълнителни постоянни разходи, срещу които не стоят постоянни приходи. Според него, вървейки в тази посока, се създават предпоставки за рискове, а именно: „опасност от инфлационна спирала и необходимост от болезнени фискални корекции в недалечно бъдеще, независимо дали това ще стане по линия на приходите, т.е. чрез увеличение на данъците или чрез орязване на разходите”.
И така, имайки предвид изложените по-горе аргументи, мисля си – не е невъзможно човек да достигне до извода, че оставката на това правителство не е никак лоша идея. И аз лично достигнах до това именно заключение. Не твърдя, че съм прав, но вярвам, че (заради горните аргументи) обявяването на всички критици на кабинета автоматично за „защитници на мафията” и желаещи злото на България е некоректно, грозно и израз на безсилие пред фактите и логиката. Не приемам и аргументите: „Ама какво ще стане, ако падне Киро?“, „Пак ли искаш да се върне ГЕРБ?“.
Първо: Какво ще се случи с България, ако това правителство падне, е въпрос за бъдещето. Никой от нас няма способността да знае със сигурност какво ни очаква там, а по темата какво ще се случи след едни избори можем да имаме само предположения.
Второ: Аз говоря за оценка на постигнатото от това правителство досега. И тази оценка, за разлика от предположенията за бъдещето, е основана на реални, проверяеми факти и данни.
И трето: Идеята на демокрацията (за добро или лошо) е стимулиране на борбата на всякакви различни мнения с надеждата, че в процеса на тази борба хората ще успяват да подобряват малко по малко своето общество. Та затова и аз реших да хвърля това свое мнение на тепиха. Кой ще излезе победител в крайна сметка ще решим всички ние (за наше добро или зло).
ИВО СТАНОЕВ
П.С. Мое лично дълбоко убеждение е, че в крайна сметка решението на проблема как да направим България по-добро място за живеене е най-вече в нашите ръце. Когато всички ние работим повече и по-качествено, живеем по-почтено и честно „тук, долу“, тогава няма да има чак толкова голямо значение кои точно са „там, горе“.
Голям смешник е тоя с перото!!!
Голям смешник тоя с перото!!!