Прокурор Румяна Иванова от РП – Благоевград е окончателно наказана с намаляване на заплатата заради десетки забавени дела и преписки. Тя загуби делото във ВАС, което заведе срещу дисциплинарното наказание, което й бе наложено от ПК на ВСС преди 2 г. То е потвърдено с решение на ВАС, взето с 4 на 1 гласа, като докладчикът го е подписал с особено мнение.
Както „Струма“ вече писа, на 5 януари 2023 г. ръководителят на РП – Благоевград Борислав Ковачки внесе предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу прокурорката Румяна Иванова. Той посочваше, че за периода 2019-2022 г. тя е забавила 29 досъдебни производства и 41 преписки. Това е станало, въпреки че Ковачки многократното е обръщал внимание на колежката си, че е изтекъл срокът за произнасяне.
Прокурорската колегия образува дисциплинарка срещу Румяна Иванова, която приключва с предложение за налагане на наказание „намаляване на заплатата с 10% за 6 месеца“, като от изброените забавени дела са изключени 5, тъй като за тях е изтекъл 6-месечният давностен срок за образуване на дисциплинарно производство.
На 9 октомври 2024 г. ПК на ВСС наказва Иванова за системно неспазване на сроковете и за неизпълнение на други служебни задължения по 24 досъдебни производства и 41 преписки. Забавянията са от 6 до 434 дни.
Прокурорката обжалва наказанието пред ВАС, който потвърди решението на Прокурорската колегия. Тричленният съдебен състав посочи в мотивите си, че бързината при изпълнение на задълженията на обвинителите е съществено условие за ефикасността на правото на държавата да санкционира противоправно поведение и е гаранция за защита на пострадалите. Румяна Иванова оспори решението пред 5-членен състав на ВАС, който с 4 на 1 гласа потвърди първоинстанционното произнасяне, съобщиха от правния сайт lex.bg.
Върховните съдии Георги Колев (председател на състава), Емил Димитров, Полина Богданова и Галина Стойчева се съгласяват изцяло с аргументите на тричленния състав. Те считат, че в случая е установено виновно поведение от страна на Румяна Иванова, изразяващо се в бездействие за изготвянето на прокурорските актове в законовия срок. Изтъкват, че бездействието по тези над 60 акта варира в сроковете, като някои надхвърлят значително разумния срок за произнасяне.
„Правилно първоинстанционният състав е установил, че нарушенията са извършени в условията на системност и по правното си естество са формални, т.е. за осъществяването им не е необходимо настъпването на противоправен резултат, различен от самото деяние. Бездействието по отношение на констатираните 41 броя преписки е изведено като отделен вид дисциплинарно нарушение, а именно по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, тъй като то обхваща липсата на своевременно произнасяне по материалите от проверките (преписките), процедурата за които е уредена в устройствения закон – чл. 145 от ЗСВ, докато нарушението по 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ касае системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (в случая НПК)“, пише ВАС.
Четиримата върховни съдии приемат за правилни аргументите на първата инстанция за натовареността на Румяна Иванова, а именно, че тя не е прекомерна в сравнение с останалите прокурори в РП – Благоевград, както и с районните обвинители от страната. Т.е. натовареността не може да оправдае забавените дела и преписки, казва ВАС.
„Обсъдени и взети предвид са и обстоятелствата от житейски, личен характер, които оспорващата изтъква, включително и пред настоящата инстанция, като основна причина за натрупаното забавяне в нейната работа. Правилно тези обстоятелства са били ценени от дисциплинарнонаказващия орган и от съда като смекчаващи вината обстоятелства, но не и като такива, изключващи виновното поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице“, пише мнозинството от състава. И допълват, че при определянето на наказанието са взети предвид предходни провинения по служба на Румяна Иванова, за които също е била наказана, но това не е имало ефект върху поведението на прокурорката.
„Поради това и с оглед на характера и тежестта на констатираните нови дисциплинарни нарушения, както и на цялостното поведение на магистрата, в това число и твърдените и установени обстоятелства от личен характер, при точно отчитане и преценка на смекчаващите и утежняващите обстоятелства по случая, дисциплинарнонаказващият орган обосновано и в съответствие с целта на закона е приел за съразмерно на допуснатите нарушения дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, определено в минимално предвидения размер от 10 % и за минимално установения в закона срок от шест месеца“, изтъкват четиримата върховни съдии.
Те отхвърлят и оспореното от Румяна Иванова правомощие на ВСС да налага дисциплинарни наказания предвид изтеклия му мандат.
В тази връзка ВАС припомня решението на Конституционния съд за мандата на Инспектората към ВСС, в което се даде превес на непрекъсваемостта на функционирането пред мандатността, както и по отношение на отклоненото от КС искане да се произнесе за мандата на ВСС.
„Предвид цитираната практика на КС и действащите законови и конституционни разпоредби, настоящият състав намира за неоснователно оплакването в касационната жалба за липса на законоустановени правомощия на ПК на ВСС да налага дисциплинарни наказания. Неотносимо към настоящия спор е Решение на СЕС от 30 април 2025 г. по съединени дела C-313/23, C-316/23 и C-332/23, на което касационната жалбоподателка основава възражението си, доколкото т. 1 от диспозитива на същото се отнася до орган на съдебната система на държава членка, чиито членове са избират от нейния парламент.
В настоящия случай проверката на магистрат Иванова не е извършена от ИВСС (чийто състав се избира изцяло от Народното събрание, в каквато насока е решението на СЕС), а от дисциплинарен състав, определен от ПК на ВСС. Съгласно чл. 130, ал. 3 от Конституцията на РБ членовете на ВСС се избират, освен от Народното събрание, също и от органите на съдебната власт“, пише ВАС.
Докладчикът по делото Виолета Главинова не е съгласна с мнозинството, като аргументите й са свързани с решенията на КС и Съда на ЕС по отношение на изтеклия мандат на ВСС.
Особеното мнение
Според нея от решението на КС въобще не следва безусловен извод, че органът, чийто мандат е изтекъл, запазва пълните си правомощия и е категорична, че мотивите на конституционните съдии във връзка с мандата на ИВСС, както и тези на СЕС, се отнасят в пълна степен и за ВСС.
„Това е така, защото и Висшият съдебен съвет, и Инспекторатът към ВСС са конституционно уредени органи с определен мандат. Мандатът е гаранция за независимост, но и за демократична легитимност. След изтичането му органът не може да функционира за неопределено време, както е в случая, като пълноценен титуляр на власт. Решението на Конституционния съд за Инспектората не защитава специфично този орган, а принципа, че липсата на избор от Народното събрание не може да води до безсрочно удължаване на мандат. Същият принцип следва да се приложи и към ВСС, защото, както бе посочено по-горе, и двата органа са конституционно организирани като колективни органи с предварително определена продължителност на мандата“, пише съдия Главинова. И допълва, че мотивите на СЕС следва по аналогия да се приложат и за ВСС, и доказателство за това са и последните промени в Закона за съдебната власт, с които бяха ограничени правомощията на ВСС с изтекъл мандат.
Тя отбелязва, че действително след изтичането на мандата органът не губи физическото си съществуване, но губи пълнотата на конституционната си представителност, поради което упражняването на властнически правомощия след този момент трябва да бъде ограничено до действия, които са абсолютно необходими за гарантиране на институционалната непрекъснатост.
„Намирам обаче, че дисциплинарната власт не е сред тези правомощия. Налагането на дисциплинарно наказание представлява една от най-интензивните форми на държавна принуда в рамките на съдебната власт. То засяга статута, професионалната репутация и кариерното развитие на магистрата. Ето защо такова решение следва да бъде постановено единствено от орган, чиято демократична и конституционна легитимност е безспорна, какъвто не е разглежданият случай. Не може едновременно да се приеме, че мандатът е конституционно значима гаранция за независимостта на органите на съдебната власт, и същевременно да се счита, че изтичането му няма никакво значение за валидността на най-интензивната проява на публична власт, каквото е налагането на дисциплинарни наказания“, пише съдия Главинова.
ТИНА ГЕОРГИЕВА
Да га еВа!