Домашните любимци са нещо много повече от компания – те са част от семейството. Те ни посрещат с радост, дори когато денят ни е бил тежък, и сякаш винаги усещат кога имаме нужда от прегръдка или малко тишина. Присъствието им внася уют и спокойствие, а грижата за тях ни кара да се движим повече, да се усмихваме по-често и да се чувстваме полезни и обичани. 

Ето как домашните любимци могат да ни помогнат да се чувстаме добре психически и физически…

Домашните любимци понякога могат да помогнат за изграждане на по-силен имунитет и дори да намалят риска от развитие на алергии при децата, особено ако контактът с животно започне в ранна възраст. Някои изследвания показват, че бебета под една година, които живеят с куче или котка, по-рядко развиват астма или алергии до петгодишна възраст.

Разликата обаче може да зависи и от вида на животното. Според едно обобщение на няколко проучвания, контактът с котки може да предпази от астма, докато излагането на кучета в някои случаи увеличава риска от нея. 

Освен това домашните любимци подобряват и психическото ни състояние. Проучване от 2020 г. показва, че галенето и говоренето с домашен любимец може да повиши положителните емоции и да намали напрежението. 

Друго мащабно проучване с над 260 възрастни в САЩ установява, че хората с домашни любимци се чувстват по-доволни и удовлетворени от живота.

Редовната физическа активност е полезна в дългосрочен план, а хората, които имат кучета, обикновено се движат повече, отколкото тези без домашни любимци. Доказано е, че ходенето пеша подобрява психическо здраве, засилва креативността, намалява стреса и спомага за по-добър сън.

Хората изпитват прилив на окситоцин, който е хормон на свързването, когато имат взаимодействия с животни, като галене и продължителен контакт с очите. Окситоцинът помага за намаляване на стреса. Галенето на животно може също така да помогне за намаляване на кръвното налягане и сърдечния ритъм.

Според учените дори само гледането на животни може да има положителен ефект, като намалява стреса на момента.

Проучвания показват също, че хората с домашни любимци имат по-ниско кръвно налягане в сравнение с тези без тях. Продължителното високо кръвно налягане може да доведе до увреждане на органите и кръвоносните съдове, като същевременно увеличава риска от диабет, сърдечни заболявания, инсулт и бъбречни заболявания.

Освен това собствениците на домашни любимци, особено тези с кучета, имат по-голям шанс за оцеляване след сърдечни инциденти, като сърдечен удар.

Депресията е често срещано психическо разстройство, а някои изследвания показват, че грижата за домашен любимец може да помогне за облекчаването й. 

Как домашните любимци влияят на възрастните хора

С напредването на възрастта често се увеличава нуждата от придружител и психологическа подкрепа. Въпреки че различни интервенции, като упражнения, терапии и социални дейности, са от съществено значение, има и по-просто и по-мило решение: домашните любимци.

Повече от космати приятели: факти и прозрения

• Подобряване на психичното здраве

Самотата е наболял проблем сред възрастните хора. Проучване на университета на Мичиган установи, че притежаването на домашен любимец може да намали чувството за самота с до 36%. Безусловната любов на домашните любимци осигурява трайна емоционална опора, която предотвратява симптомите на депресия. Доказано е, че общуването с домашни любимци повишава нивата на окситоцин – хормон, отговорен за изграждането на взаимоотношения и емоционалното благополучие.

• Физическо благополучие:

Редовните разходки с кучета не само предлагат физически упражнения, но и подобряват здравето на сърдечносъдовата система. Според Американската асоциация за сърдечни заболявания притежаването на домашни любимци, особено кучета, е свързано с намален риск от сърдечни заболявания. Според резултатите от изследванията на Щатския университет на Ню Йорк в Бъфало простото галене на животно, независимо дали е котка или куче, помага за понижаване на кръвното налягане.

• Рутинна и когнитивна функция:

Грижата за домашен любимец изисква рутина, която да осигури на възрастните хора ежедневна структура. Това може да бъде от съществено значение за когнитивните функции, тъй като насърчава редовната ангажираност и умствената дейност. Някои проучвания дори показват, че пациентите с болестта на Алцхаймер проявяват по-малко тревожни изблици, когато в обкръжението им има животно.

• Терапевтично взаимодействие:

Терапията с помощта на животни, особено с кучета и коне, е широко разпространена в заведенията за грижи за възрастни хора. В допълнение към радостта, която носят тези взаимодействия, изследвания на институции като клиниката „Майо“ потвърждават, че тези терапии намаляват болката, тревожността, депресията и умората при хора със здравословни проблеми.

Избор на подходящ домашен любимец: Съответствие между енергия и нужди

При избора на домашен любимец е важно да се съобразят енергията и нуждите на домашния любимец с възможностите на възрастния човек. Внимателно избраният домашен любимец може да се превърне в любима част от живота на възрастните хора и да обогати ежедневието им. Нека разгледаме най-често срещаните варианти и ползите от тях:

Котки

Предимства: котките са лесни за отглеждане, любвеобилни и независими. Известно е, че те често се сгушват до стопаните си, като им дават топлина и чувство за сигурност. Благодарение на спокойното си поведение те могат да бъдат източник на спокойствие в живота на възрастните хора.

Недостатъци: Въпреки че котките по принцип не изискват особена поддръжка, те се нуждаят от поддръжка на тоалетна. За някои възрастни хора тази задача може да се окаже предизвикателство. Освен това трябва да се вземат предвид възможните алергии.

Кучета

Предимства: Кучетата са не само лоялни, но и често се смятат за членове на семейството. Тяхната игрива природа може да донесе радост и смях, а отговорността да ги разхождате дава на възрастните хора възможност за движение и причина да излязат навън и да подишат чист въздух.

Недостатъци: Не всички породи кучета са подходящи за всички възрастни хора. По-големите, по-енергични породи могат да бъдат заплаха за тях, докато по-малките породи могат да бъдат твърде крехки. Редовните посещения при ветеринар, обучението и грижата за животните също могат да бъдат предизвикателство.

Птици

Полза: Птиците с техните пъстри пера и мелодична песен могат да бъдат източник на визуална и слухова наслада. Тяхното присъствие може да бъде жизнено и вдъхновяващо. Птиците, като папагалите, могат дори да се научат да имитират думи, предлагайки интерактивно преживяване.

Недостатъци: В зависимост от вида, птиците могат да изискват значително социално взаимодействие. Клетките им трябва да се почистват често, а храната им, която често се състои от семена, плодове и понякога насекоми, трябва да се проверява редовно.

Рибки

Полза: Освен че е декоративно, наблюдаването на грациозното плуване на рибките в аквариума може да бъде медитативно преживяване за възрастните хора, което спомага за психическа релаксация. Нежното бълбукане на водата и играта на светлината могат да създадат спокойна атмосфера.

Недостатъци: Въпреки че аквариумите успокояват, трябва да се следят качеството на водата, температурата и филтрацията. Редовното почистване е задължително, а осигуряването на правилното количество храна за рибите е много важно.

Домашни любимци и деца: Особено препоръчителна комбинация

Родителите излишно се притесняват, че домашните любимци не са добра идея за децата. Хора, които сами не са живели край животни, дори се опасяват, че те могат да бъдат опасни, особено за по-малки деца.

Бъдещите родители пък често се тревожат какво ще стане, когато се появи бебето и не е рядкост да се откажат от кучето или котката си в името на новороденото.

Недейте. Да, животните цапат, не се държат като хора и изискват грижи. Но отплатата е дългосрочна и си е чиста инвестиция в бъдещето на децата. Ако растат с домашен любимец, те са по-здрави, по-отговорни и емоционално по-зрели и стабилни. Вместо да преподавате на децата основни правила за отношенията с другите, можете да оставите това да свършат кучето или котето. Става автоматично.

Освен храна и вода, животните изискват и любов. Затова децата, които растат с животно, развиват чувство за отговорност, грижа и емпатия. Те стават по-съпричастни и състрадателни и това бързо се проектира и към отношенията им с хората.

Общуването с животно помага и при общуването с всякакви хора. Това е така, защото животните не общуват като нас, използват невербални знаци и за да си на „ти“ с тях, трябва да се научиш на техния език. Те невинаги са на разположение и не са „на линия“ компромисно, както са например родителите. Ако животното иска да спи или просто да бъде оставено на спокойствие, то го показва ясно, не казва: „Добре, още 5 минути“. А умението да се вслушаш и съобразиш с другия се пренася и при комуникацията с хора.

Така стоят нещата и с цялостните отношения с хората. Ако детето се отнася към животните с търпение и любов, е доста по-вероятно да го прави и с хората.

Ако детето е единствено в семейството, присъствието на животно намалява част от рисковете, които носи синдромът „център на вниманието“, защото малчуганът не е единственият обгрижван член на семейството. Напротив – той също трябва да се съобразява с още някого.

Ако децата са повече, любимецът е приятел, към когото децата не изпитват ревност, тъй като не отнема от вниманието към тях самите, за разлика от братята и сестрите.

Чувството за отговорност, което децата развиват в грижите за животни ги учи и на грижа към самите себе си. А способността да се грижи за друг развива и самочувствието и самостоятелността на детето и то става по-уверено във възможностите си.

Ако живее с домашен любимец, детето учи и какви са последствията от действията или бездействията му. Ако не нахрани рибките – те ще умрат, ако не разходи кучето, то ще скимти и ще прави поразии и т.н.

Дори и да не се грижат за животното, водени единствено от безкористна любов, децата разбират какво е да си ангажиран и да изпълняваш задачи, защото това се налага. Тинейджърът може да мрънка, че трябва да изведе кучето, но ще го направи и ще свикне с това, че задължения към околните съществуват.

Затова и децата, които имат домашен любимец, са по-дисциплинирани.

Животните учат децата на уважение и толерантност, а също и на „нещата от живота“ – възпроизводство, болести, страдание, смърт. А това дава чудесна база за живота като възрастен.

Освен за възпитанието, животните носят ползи и за здравето. Както у възрастните, домашните любимци дават чувство на спокойствие и у децата и редуцират стреса и негативните емоции. Кучето и котката посрещат детето от училище с безусловна любов и не се интересуват какво мислят за него съучениците му. Те просто са на вратата всяка вечер и се радват на детето искрено, а след това предлагат гушкане, галене, близане и мъркане. Това успокоява.

Тъй като домашните любимци не съдят и не се влияят от мнението на околните, това помага дори за ученето. Много деца предпочитат да четат на глас пред животни, тъй като те не ги поправят и оценяват. Дори съществуват подобни терапии за деца, които имат трудности с четенето.

Децата, които имат животни, особено кучета, са и по-активни и се движат повече, тъй като трябва да ги разхождат. Играта и гоненицата с малко коте у дома също не е за подценяване.

В последните години се появиха и доста научни публикации за връзката между „чумата на 21 век“ – алергиите, и животните. Противно на по-старите схващания, сега се смята, че в колкото по-чиста и дори стерилна среда растат децата, толкова по-често страдат от алергии. И обратното – децата, които растат в близка до естествената среда в природата, имат алергии по-рядко.

Затова и наличието на домашен любимец в дома, особено от раждането на детето, намалява податливостта към развитие на алергии. Освен това колкото повече са домашните любимци, толкова по-малко вероятно е детето да развие сенна хрема, екзема или дори астма.

Естествено, колкото по-рано детето започне да си грижи за друго живо същество, толкова по-добре. Ако то вече не е в дома ви, рано или късно ще се наложи въпросът да се обсъди – няма дете, което да не е врънкало за коте или куче. Или поне рибки.

Преди да се съгласите, обяснете детайлно на детето, че животното върви с години отговорност и грижа и те не приключват с първоначалния ентусиазъм от появата му. Милиони родители са попадали в този капан и два месеца, след като се се сдобили с куче, се е наложило изцяло да поемат грижите за него.

Ако не сте гледали досега домашен любимец и се опасявате от зарази – да, обезпаразитяването и поддържането на хигиената, която съответното животно изисква, са задължителни. 

Няма гаранция за продължително спазване, но все пак определете ясно и оттренирайте всички задачи и задължения, които детето ще има покрай животното.

Като цяло на деца над 5 години може да се възлагат някои отговорности по отношение на грижите за домашния любимец, но преди да навършат 10 г. е трудно да се говори за цялостно поемане на грижата за друго живо същество. Тийновете могат изцяло да се грижат за животни, но е добре човек да държи положението под око и да се уверява, че са нахранили животното и са почистили.

Обмислете добре и какъв да е домашният любимец. Рибки и зайци са по-лесни за гледане, но са и емоционално по-необвързващи. Освен това живеят по-кратко. Последното важи и за по-любвеобилните морските свинчета, които иначе са препоръчителни за деца със специални потребности.

Ако решите да е папагал – трябва да са два – ако птицата е сама, ще страда.

Ако е куче – съобразете породата с мястото, в което живеете и собствените си възможности – например дали сте в състояние да отговорите на нуждите на енергично животно, което изисква безкрайни разходки.

Съобразете това с характера и темперамента на самото дете. Обикновено те сами посочват какъв да е новият обитател на дома ви и дали изобщо да се появи.