Позора си умело скриваш ти. Но както червей в розовия стрък незрим дълбае гибелни черти, така и теб разяжда скрит недъг.
Уилям Шекспир, Сонети
На 10 май 1871 г. от Ловеч Васил Левски изпраща остро писмо на бившия си войвода Панайот Хитов: „Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето във Влашко и Сърбия или в Българско, загдето времето ни носело сега погрешки? Ако е за в Българско, то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не даваме ухото си на никакви техни обещания, пък да ни уплашат не им вадим очите. Щем дадем ухо, ще им направим един метан, ще им заплачем йоще веднъж и ще свършим завсякога. И ако подпишат, ще подпишем и ние, но чак тогава, когато се видим, че можем да устоим срещу злото им, което, ако би ни направили… Войводо и брате Панайоте, не сме ли се лъгали и колко пъти от тия хора, на които се надяват йоще някой и друг от нашите българи? Не сме ли били чак до сега тяхна машина да си правят работи каквото и йоще някои и други да шмекеруват за жалост. Изгориха ни! Тия пак посяха между нас всякакви интриги и пак се не съвзимаме. Затова ни и думат хората от отвън, че не сме били достойни йоще за такава нам свобода. С тая тяхна и голяма дума на нас ни е урок, че трябва по-напред да се понаредим работите извътре, че подир да им се молим за по-голямото. И така е“.
Наивно подхранваната от славянофилството илюзия за братска помощ от Сърбия за националноосвободителното ни движение обслужва перфидните цели на Белград. За тази опасност единствени ясно и отчетливо предупреждават Левски и Ботев.
Въпросът за зависимостта на българското националноосвободително движение от Белград контекстуално е свързан с друг такъв, припалващ страстите между нашенската научна, полунаучна и псевдонаучна общественост. Какъв точно е
ДИМИТЪР ОБЩИ – ПРЕДАТЕЛ ИЛИ ВНЕДРЕН АГЕНТ?!
Историческото тълкуване на българската история на 19-и век предлага две опции, първата от които вътрешно контрадикторна.
Първа опция: Бил ли е интернационален борец за свободата на други народи Дмитър Общи, или чужд агент, внедрен във Вътрешната революционна организация (ВРО)?
Втора опция: Кой е задкулисният поръчител на активното мероприятие по внедряване на Д. Общи и кои са го препоръчали за помощник на Левски?
Уикипедия: „Димитър Николов (Николич), известен като Общи, също и като Митри Николов, Дяковчанина, Македонски (Македончето) и Косовски (Косовеца), е български революционер. Димитър Николов е роден около 1835 година в град Дяково (днес в Косово). Определя се по следния начин: „Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония“.
През 1993-та при разговор с Коста Църнушанов от Прилеп, сподвижник на Иван Михайлов, стана дума за предателите на Васил Левски. Тогава той сподели, че се съмнява има ли нещо общо Димитър Общи с българите. Спомена, че Косовац е неслучаен псевдоним на Димитър Общи. Че е от Косово, а не от Македония, както заблуждава. И не кое и да е Косово, а Северозападно. Там дето е историческото ядро на Стара Сърбия – Метохия. Като казах, че е от Дяково, бай Коста троснато каза: „Дяково, ама Дяковица. Така сърбите я наричат. А Дяковица е в Метохия, религиозен исторически център на сръбската държава. Там е духовната столица Ипек или Печ, дето е Ипекската патриаршия. Че в този град в средата на 19 век живеят повече албанци, по-малко сърби (католици и православни). Но не българи. Последните са наричани торбеши (мохамедани). Говорят български, но населяват югоизточно Косово“ (виж картата).
Ако Д. Общи не е българин, нищо че някои казват, че говорил на развален сръбски, възможно ли е да е инфилтриран от сърбите във ВРО, използвайки Наталия (Ната), жената на Любен Каравелов! Че Общи бил представен като човек, подходящ за делото помощник на Левски, осланяйки се на немаловажния факт, че бил гарибалдиец!
На тези въпроси бай Коста отговори: „Винаги съм изпитвал съмнение в тази авантюристична личност и че това за инфилтрацията е твърде вероятно. Ако е така, значи е шпионин на Белград и в такъв случай той е провокатор, но не и предател. Колкото за ролята на жената на Каравелов, съмнявам се. Но, когато го арестуват, той без да му мисли, почва безпардонно да издава всичко, което знае“.
Да се позовем на документи. Протокол от първия разпит на Д. Общи (27 октомври 1872 г.):
– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?
– Името ми е Димитър, а на баща ми – Никола. От Дяково съм.
– На колко си години? Какво е занаятието ти?
– На 34 години съм. Най-напред слугувах три години в Сърбия. От Сърбия отидох със сръбски паспорт във Влашко. Три години прекарах във Влашко…
– Самичък ли дойде от Влашко по комитетските работи?
– Самичък дойдох. Вече година и половина съм тук“.
Протокол от втория разпит (9 декември 1872 г.):
– От Дяково съм, Македония, там съм роден… От 1848 до 1856 г. престоях в Сръбско осем години… Слугувах при големи хора и прекарвах, както можех“.
Какво още казва Общи пред турския съд? „После отидох при Гарибалди в Италия. По-късно от Италия минах в Гърция. От Гърция отидох на остров Крит. Критската война завърши. Предадох се на генерал Сава. На остров Крит прекарах три години. После от Крит отидох пак в Гърция. Там захвърлих сръбския паспорт. Дадоха ми гръцки паспорт. Оттам преминах във Влашко. Във Влашко ме намери българският комитет и ме изпрати тук“.
Проф. Пламен Павлов: „Да не говорим за десетки други българи от Македония, които са във Втората легия. Между тях е Спиро Джеров, днес забравен, но много голяма фигура тогава. Или Димитър Общи, който въпреки всички противоречиви оценки за него също е българин от Македония. Левски познава десетки македонски българи, в това съмнения няма“.
Да, Димитър Николич е родом от Дяково в Метохия, днес част от непризнатата държава Косово. Той е сърбин, но чат-пат се обявявал за македонец и затова освен Косовеца му викали и Македонеца. Явно го е правил, за да наблегне, че е роден в изконна сръбска земя, съгласно териториалните претенции за Македония. В същия дух са били и оскърбленията към тамошните българи от Втората българска легия.
Да напомним: през 60-70-те години на 19 век терминът „Стара Сърбия“ получава разширително тълкование. Включва не само Косовски и Новопазарски санджак, но и македонската Скопска област.
При раждането му град Дяково е населен предимно с арнаути (албанци), а сърбите са малцинство (17 000 спрямо 3800 и съвсем малко цигани). Днес населението му е 95% албанци и 5% цигани. Освен родния си език Общи говорел турски и албански, но с българския се затруднявал. Инак езиците му вървели – назнайвал още гръцки и италиански.
И нещо любопитно. Наши историци – преди и след 1944, та дори след 1989 г. настоятелно твърдят, че Димитър Общи бил в легията на Раковски. Само че няма документ да потвърди, че смелият бъдещ гарибалдиец се е бил на битката при Белградското кале юни 1862 г. рамо до рамо с Раковски, Ильо Марков войвода, Стефан Караджа, Левски. Опровержение на този измислен факт дава самият Общи..
Казвайки пред турския съд, че от 1848 до 1856 г. престоял в Сръбско осем години, го питат:
– Какво работи в Сръбско през тия осем години?
– Слугувах при големи хора и прекарвах, както можех.
– Оттам къде отиде?
– Оттам заминах за Влашко.
– Пак да слугуваш ли отиде там и колко години престоя?
– Отидох през 1856 година пак да слугувам и останах до 1862 година…
– Къде отидохте след 1862 година?
– Отидох пак в Сърбия и там стоях една година, до 1863 г.
– Там какво прави?
– Бях в сръбския башибозук по време на Белградските събития“.
Ето я истината. Трепти между редовете… Д. Общи не е бил в Първата българска легия, тази на Раковски. Затова не е запомнен като смел боец при атаката на Белградската крепост. Докато българите юнашки се биели с турците, на благоразумно разстояние от кървавия сблъсък сърбите – войска и башибозук – гледали сеир. Втората легия (1867-1868 г.) пък била етническа смесица. Не само българи, но и от Босна, Черна гора, Косово и пр. Вписването на Д. Общи в двете легии е формално и се дължи на факта, че сетне работи във ВРО. Така се потуля истината за личността на този тъмен балкански субект.
Между историците се води спор:
ЧИЯ Е ПО-ГОЛЯМАТА ВИНА
за пращането на Д. Общи за помощник на Левски. Визират се живеещият постоянно след 1867 г. в Белград войвода Панайот Хитов и председателят на БРЦК в Букурещ Любен Каравелов.
Автор, защитаващ Любен Каравелов:
Борис Цветанов (2022): „Години наред върху автора на „Мамино детенце“ и „Хубава си, моя горо“ се изсипват неоснователни хули и клевети. Изглежда греши Елин Пелин, смятайки, че ако се роди гений в България, той ще е гений на завистта. Мисля, че ще е гений на клеветата. Разбира се, най-тежкото обвинение е, че Любен Каравелов натрапва Димитър Общи за помощник на Левски. Последствията няма да повтаряме. Ще строшим на клеветата зъба. Защото председателят на БРЦК чак през 1872 г. парафира, че предлага Общи да помага на Апостола. А битката за това е започнала още през 1869 г.
Автор, упрекващ председателя на БРЦК:
Димитър Кацев-Бурски (1926), роднина на Левски по бащина линия: „Като организатор Левски познава всички, с които работи, но неговото великодушие често му пречи да разбере кой е с него и кой против него. Той е в стихийната си дейност, когато Любен Каравелов му изпраща за помощник Димитър. Общия. Левски не му доверява и има дълги разправии с Каравелова за него, и когато Общия почва да не му се подчинява и да върши своите авантюри, той решава да го премахне да не пречи на делото. Общи е авантюрист с неизвестно месторождение, говори само турски и лошо сръбски. Хвалел се е много, затова Левски пише на Каравелова, че е слушал с уста, т.е. хвалбите на Общия. Двата стълба на революционното дело се сблъскват поради лъжите на Д. Общия. Каравелов нагрубил Левски, последният, за да избегне разрива и по тоя начин да срине изграденото с толкова мъки дело, великодушно му прощава“.
Кой от двамата автори е прав?! Решението за по-голяма и по-малка вина е в разгадката: Кой е първодвигател на идеята Д. Общи да бъде пратен при Левски? Те са двама: Панайот Хитов и стоящият в сянка военен министър на княжеството полковник Миливое Блазнавац!
ПОДМОЛНАТА БОРБА ЗА НАТРАПВАНЕ НА Д. ОБЩИ
на Левски и ВРО почва през 1869 г., година и половина преди авантюристът да стъпи в България.
Когато уморената лъжа се прозява, мълчаливата истина „проговаря“: Пръв сред „дейците“, спомогнали за внедряването на агент-провокатор във ВРО, е сръбски пенсионер Панайот Хитов.
Едно особено писмо, макар в наивен стил, подсказва за кого, аджеба, работи бай Панайот. Когато Втората легия е разтурена и момците прогонени към Влашко, лято 1868 г. стартира организация на голяма чета начело с Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която да нахлуе през Дунава в България. Само че Белград няма интерес и прави всичко възможно да осуети това. С тази задача министър Миливое Блазнавац изпраща във Влашко П. Хитов.
Прогонените във Влашко легионери, без работа, няма с какво да живеят, притиснати от нужда, на 16 юли 1868 г. пишат писмо до бай Панайот.
„Второ, писмото ние задругу само да ви се явиме в какво състояние се намираме днес и как г. х. Димитър и Караджата и други, що са пришле [дошли] от Сърбия всички, и са набират до двеста и трийсет души от нази…; а ние, други що сме останали овде, направиха ни, ачи сме били всички сос тебя и Филип ШПИОНИ ПОДКУПНИЦИ от сърбското правителство…“.
Впрочем в своите спомени самият Хитов проронва: „Но отечеството ни като не можи нищо да бъди със Сърбия, тез млади момци разсърдени, и други, които очакваха по Влашко, от тях една четица преминаха (7 юли 1868 г.) у България въоръжени с Хаджи Димитра и измряха славно на бойното поле. Аз са потрудих дано да ги отбия от идеята им, но не можах, по причина, чи имаши други, които мислеха, че на такъв начин может да изработват нещо и правеха сякакви интриги против мене, че съм подкупен от сърбите“. (Панайот Хитов. Фамилиарни забележки. Спомени /ХVІІІ в. – 1877 г./. Държавен архив – Русе, 2003, с. 308).
Таз пренебрежително наречена от бай Панайот „четица“ вбесява Мидхат паша. Валията на Дунавския вилает не може да понесе истината… Озверял башибозук от 1000 души, осемкратно превишаващ „четицата“ от 125 души, търпи колосални загуби, а гяурите се измъкват към Стара планина. Пресрещнати са от 4-хилядна редовна войска. Нови загуби у турците, четата се измъква, кърваво редуцирана на 86 души.
Писмо на Тодор Ковачов (20 март 1869 г.) от Влашко до П. Хитов в Белград ЗА ПРЪВ ПЪТ споменава Димитър Общи: „Желая ви благополучно въ здравието… Тотю Филип е въ Одеса… Приносящiия на това писамце е на име Димитрiе Николае Косовица, нашъ приятель. Предстоите (погрижете) се за нуждата. Като ви поздравя сердечно, ожидавамъ [очаквам] ви отговоръ. Азисъ Достунусъ Хаджа ефенди“.
Всъщност писмата на Т. Ковачов до П. Хитов са донесения на агент за влияние сред българската емиграция във Влашко с акцент действията и маршрута на Левски. Когато Д. Общи за пръв път се явява в агентурните писма на Т. Ковачов, Апостола е във във Влашко в подготовка за втора обиколка (11 май – 28 август 1869).
На 2 септември 1869 г. Т. Ковачов праща много важно писмо в Белград: преди седмица (в края на август 1869 г.) Левски минал през Турну Мъгуреле (пристанищно градче срещу Никопол).
Писмото е забележително с два факта.
Първи факт: че във врачански манастир е арестуван съратник на Левски във втората обиколка – Васил Ганчев Плевнелията. „Василя плевнелiя го хванаха на Врачанскiй монастиръ“.
Втори факт:Димитър Общи е във Влашко, пратен от Т. Ковачов с препоръка в Браила. „Споредъ заповедьта Ви улеснихъ, Димитър Общи и го испратихъ за Браила съ рекомендацiя. Благополучно пристигна, и замина“.
Факт архиважен. Доказва: Левски и Д. Общи по едно и също време са във Влашко, но не се познават. Това е време, когато Д. Общи пристига от Белград с рекомендацията (препоръка) на П. Хитов до влашките дейци да приобщят Общи към делото. Писмото от 2 септември 1869 г. СЛАГА ТОЧКА на спора кой е най-виновният за внедряването във ВРО на сръбския имплант Д. Николич.
Росен Янков (2013): „Димитър Общи – най-големият и най-долният предател в българската история, не е българин. Той претендира да е общ за българи и сърби, оттук и неговият прякор. Общо е обаче предателството му, даже всеобщо. Той издава наред каквото се сети, като накисва и невинни хора. Издава участниците в разбойническите му акции, издава мрежата от тайни комитети и стотици дейци в нея, издава и самия Левски. Накрая лъже пред съда във вреда на Апостола, гледайки го в очите“.
Не, така не действа предателят. Той действа избирателно, в зависимост от изгодата или от опасения да накисне онзи, който „му знае спатиите“. Следователно тезата, че Общи е предател, не издържа. Той е
ПРОВОКАТОР, ИМПЛАНТАНТ НА СЪРБИТЕ
във ВРО. Сърбия не иска България да се освободи, защото лакомо гледа към нейните плодородни земи и особено към Македония.
„Общи – продължава Росен Янков – е късогледо, даже престъпно натрапен от Любен Каравелов и от Панайот Хитов. Левски го знае що за птица е още от легията. Той възразява на заповедта им, но й се подчинява. Има обаче една добре аргументирана версия, че Димитър Общи всъщност е сръбски провокатор. И тогава предизвиканият от него разгром на тайната организация на българите се оказва бляскав успех.
Разбира се, главната задача вменена на провокатора, е да предизвика обсгоятелство, което да позволи разкриване и разрушаване на комитетската мрежа. Това се оказва Арабаконашката акция (22 септември 1872 г.), изначално неодобрена от Левски. В негово присъствие БРЦК в Българско приема предложението на Общи, подкрепено от Тетевенския ЧРК, да се нападне турската поща в Арабаконашкия проход“.
Когато през 1925 г. горецитираният Д. Кацев-Бурски провежда анкета сред останалите живи участници в Ловечкия революционен комитет, задава въпрос на Димитър Пъшков:
– По взимане решение за обира на орханийската поща кой беше против?
– За обира бяха всички, освен поп Кръстьо и Левски. Левски казваше, че мъчно може да се намери човек за тая работа. Ние доверихме на Общи. Левски се сърдеше на това, че му доверяваме“.
Последните думи на Димитър Общи, като вижда, че го водят на бесило, са: „Ах, те ме излъгаха!”.
Кои са тези те? От кого Общи е очаквал да го свали от въжето? Въпрос без отговор. Според покойния писател Йордан Вълчев Общи се смята за излъган не от турците, а от сърбите. Вълчев изгражда хипотезата, че Общи е бил направляван като провокатор с цел да овладее Вътрешната организация и да я постави в услуга на Сърбия. А в случай че бъде заловен – да я разгроми, издавайки структурата и водачите й. За този втори случай – ако бъде заловен, Общи е получил уверения, че ще бъде спасен, пише Вълчев. Обяснено му е, че турците ще са благосклонни, тъй като според турския закон, ако сътрудничиш на властта, получаваш награда. Тъкмо на такива „права“ се позовават други двама издайници по делото – Стоян Пандура и даскал Иван Фурнаджиев.
Освен това, допуска Вълчев, Общи е очаквал дипломатически ход, с който сръбската държава да отърве поданика си и дори да му върне свободата. „Така е спасен Раковски от смъртна присъда в Румъния, тъй като се е оказал гръцки поданик, така също е спасен и вуйчо му капитан Георги Мамарчев от турски арест, понеже е бил руски поданик“, пише Вълчев. Веднъж вече поданството е спасявало и Общи – в Крит.
Историкът Димитър Панчовски доказва, че „и Каравелов, и Хитов, които натрапват Общи, са свързани със Сърбия. Каравелов е женен за сръбкиня, сръбският консул в Букурещ Васа Живанович му е „душеприказчик“, печатницата му е подарък от сръбското външно министерство. Хитов пък живее от сръбската си пенсия. И през май 1876 г., вместо да поведе чета през Дунава [за да се влее в Априлското въстание], той взема 20 лири, събрани от Стамболов, купува си лозови пръчки и отива в Белград пак за да воюва с Турция, но под сръбския флаг“.
Каравелов брани Общи, а когато става ясно, че е предател, безразсъдно зове Левски да „подига революцията“. „Тряба да вървиш на бой без да губиш ни минута. На сичките тадевашни юнаци се писа да заминат на среща. Надеими се на помощ и от С. и Ч.“.
Тук „С. и Ч.“ са Сърбия и Черна гора. Защо обаче Каравелов заблуждава Левски, че от тях ще дойде помощ? И двамата са били наясно, че за момента това са илюзорни надежди. А и защо Каравелов заблуждава Левски, че е писал писма до „юнаците“ и че те начаса ще преминат Дунава. Според Панчовски така Каравелов е искал непременно, дори с цената на нереални обещания, да вдигне въстание. От това въстание полза би имала Сърбия.
Тя все пак постига целта си. С помощ от Русия Сърбия успява да задейства организацията на Левски в свой интерес, смята Йордан Вълчев. На 1 януари 1876 г. княз Милан Обренович се обявява за крал и отхвърля васалността от Турция. Но докато още Турция мобилизира войски, Русия по молба на Сърбия инспирира създаването на Гюргевския комитет, който набързо подготвя въстание.
„И тъкмо когато турските войски се насочват към Сърбия, в най-неудобен за въстание момент, то избухва. Турците отклоняват 2 дивизии, вдигат и башибозука и го потушават жестоко и лесно. Така Сърбия отлага военните действия и привързва здраво Русия към себе си. Това привързване ще й даде Нишкия санджак през 1877-1878 г., а ние ще останем разкъсани, та съдрани“, заключава Вълчев.
Всъщност Димитър Общи е отчайващо примитивен човек. Неграмотен е, макар че Левски го описва по-меко като „безкнижен“ и поради това негоден за водач. За да се справи, Левски му назначава даскал Васил Бушаранов за личен писар. Той не може да пише. И върху протоктола от разпита вместо подпис „полага палец“.
Общи разказва, че напуснал Дяково 12-13-годишен и 8 г. слугувал в Сръбско и още 6 г. в гостилници в Букурещ и Гюргево. Прекъснал слугуването, за да влезе в сръбския башибозук, както той нарича Първата легия на Раковски. После пак е слуга в хан и през 1865 г. отива в Италия и се записва доброволец във войската на Гарибалди.
Според документ от наборната канцелария във Флоренция е постъпил на 24 май и е освободен при „разформиране на частта“ на 20 септември 1866 г. За тези 119 дни служба получава Възпоменателен италиански орден.
Всъщност Общи е бил наемник в Австро-Пруската война. Италия се намесва в нея, за да завземе областта Венеция, и открива втори фронт на 20 юни. Но след 4 дни италианците са разбити. Скоро обаче и австрийците са бити от прусаците при Садово. Тогава Гарибалди нахлува през Венеция в Тирол и Австрия е принудена да подпише примирие на 10 август.
Така излиза, че войната на Общи е траела 51 дни. Дори по-малко, защото след раняването на Гарибалди при Монте Суело доброволците му се разбягват. Общи е най-пъргав, но бягат и някои нашенци.
След 55 дни цяла група от 82-ма души отива в Крит, за да воюва с турците. Общи твърди, че за 3 г. се е бил храбро в 10 сражения. Удостоверението за участието му обаче е с дата 30 октомври 1868 г. и не указва докога е останал на Крит.
Общи казва на разпита, че се предал на Сава паша и понеже имал гръцки паспорт, бил качен на френски параход за о. Сирос. Дали му 500 драхми плюс пътните и през Цариград се озовал в Браила. Там според Хитов направил нова уйдурма. Взел от десетина българи 15-20 хиляди гроша, уж да ги снабди с оръжие и да ги поведе в Балкана. Отвел ги обаче в Белград, скрил им се и избягал с парите в Смедерево“.
Важно свидетелство на П. Хитов: „[Д. Общи] не издържел до[й]де са придадоха критяните и от там дошел у Атина, от Атина у Влашко, из Влашку у Сарбия у Белграт и там това беши 69 година приз марта“.
Ключово свидетелство: именно през март сърбите подготвят операция, която условно можем да наречем „Клин“. Цел: разбиване единството на ВРО. Става факт август-септември 1872 г., когато редица комитети в Софийско, Орханийско и Тетевенско отказват да се подчинят на Апостола. А Д. Общи заявява: „Повече няма да внасям пари в касата на БРЦК в Ловеч, а директно в Букурещ”.
Значи ли това, че Панайот Хитов „има пръст“ за внедряването на Общи във ВРО. Той, от 1868 г. на сръбска пенсия, се е надявал чрез Общи да контролира или поне да е в течение на „работите“ на Апостола.
Имал ли е интерес Белград да има информация за насоката на процесите и ролята на личностите във ВРО? Несъмнено. Де факто косвен (чрез П. Хитов) информатор на Белград бил Тодор Ковачов, кореспондиращ в особено важната 1869 г. с Панайот Хитов. Последният живее в Белград и е сръбски пенсионер от 1868 година, когато военен министър, а сетне и регент е влиятелният полковник Блазнавац.
Интересът на Белград към Левски датира от 1868 година, когато бил арестуван и лежи в затвора в Зайчар, задето контактувал с тамошните българи. Не е невероятно именно в Зайчар да е основал първия революционен комитет.
В „Архив на Възраждането“, том 1 (1908 г.), има тридесет писма на споменатия сръбски шпионин Тодор Ковачов, дясна ръка на вече добре известния друг сръбски агент Панайот Хитов. Но протагонист (главен актьор) на операция „Клин“ е военният министър Блазнавац. Логично отсъства в протоколите на турския съд в София, но в докладите на западни посланици и консули в Османската империя името му, макар рядко, се среща.
В агентурно донесение от Алексинац (6 януари 1873 г.) на Чучкович до австро-унгарския генерален консул в Белград барон Бениамин Калай четем: „Дали Сърбия е замесена в сегашните ексцесии в провинция София, беше въпросът, който аз неотдавна по незабележим начин, при разговор повдигнах пред един сръбски офицер, с когото съм в много близки отношения… Този офицер ми отговори най-доверително: „Досегашнитге трима регенти [на малолетния крал Милан] (с изключение на честния Гаврилович)… се стремяха изключително да напълнят джобовете си…“. Според тези офицери Блазнавац в съюз с Ристич през четиригодишното управление се впусна да говори на сърбите само лъжи… Въпросните офицери също така са на мнение, че докато Блазнавац е жив, няма да се стигне до решителен конфликт с Турция… Проявената от него енергия в деня на убийството на княз Михаил [Обренович] (10 юни 1868 г.) не беше енергия на смел борец“.
През 1870 година
ПАНАЙОТ ХИТОВ ДАВА НОВА ПРЕПОРЪКА
на Д. Общи. Тогава Д. Общи се върнал в Браила с писмо от Хитов до комитета, което препоръчва: „Изпратете го на отсрещния комитет, за да му служи, ако е съгласен“.
В спомените си бай Паанйот премълчава своята мерзка роля. Пространно говори за Косовеца, но нито дума как му помогнал да си внедри във ВРО.
Прехвърлянето на Общи през Дунава трае почти 2 г. – от септември 1869 до юни 1871 г., тъй като Левски бави съгласието си. Двамата се срещат в Сопот на 1 юли и оттогава Левски е принуден да търпи Общи повече от година.
От самото начало не му доверява. Държи настрана от работата. Месеци наред, уж за да го подготви, му възлага незначителни задачи и го оставя по хановете да чака, доакто на комитетските събрания Левски ходи сам. Това поражда недоволство у Общи и у другия помощник – Ангел Кънчев. „Като вървяхме по пътя, разказва Общи на разпита, Ангел се препираше с Дякона: Ти ни водиш като слуги, не ни съобщаваш нищо. Ние с Димитра или ще отидем отсреща (т.е. във Влашко – бел. ред.), или ще обикаляме и тримата поотделно“.
Така се стига до събранието „в лозето на доносчика“ [поп Кръстю] край Ловеч. То решава по вишегласие революционната територия да се подели. Общи поема комитетите от Плевен до София с идея да я разпростре и в Македония. Ангел Кънчев отговаря за Мизия (Северна България), а за Левски остават Тракия и върховният надзор.
Общи обаче подхваща интриги и се държи като сепаратист във „владенията“ си. Живее за сметка на комитетите, харчи нашироко и „забравя“ да отчита народните пари. Някои селски комитети писват от своеволията му, но пък комитетите в Тетевен, Орхание, Етрополе и др. са на негова страна и се опълчват на Апостола.
Стига се до необузданата агресия на дребния горделивец Анастас Попхинов, порицаван от Левски, че като куриер е отварял писмата му. Попхинов се сдушва с Общи и се одързостява да хули Левски, че бездейства и яде народни пари. Накрая дори го заплашва: „Недеими туку стапа на краката, че ща са исправа един пат и ще та клацна в челото, и нема да ма забравиш за секоги“.
Това вече е бунт!
Левски обаче отговаря със сдържано достойнство, припомня устава на Попхинов и определя думите му като „мърсотии“ и „бълвочи“. В това писмо на Апостола е и паметната му фраза: „Аз съм посветил себе си на Отечеството“.
И той взема мерки да изолира Общи. Прави реформа на района му и създава междинната инстанция „окръжен комитет“. За такъв определя предания нему комитет в Горни извор, а не Етрополския, предлаган от Общи.
Левски отказва да издаде на Общи пълномощно за дейност в Македония. През юли 1872 г. докладва на Каравелов: „Д. Общий ще го извадя от службата му, поради неспособностите му… Хвалби по-много, с лъжи пред съучастниците вече, но и по кръчмите на хората говорил: ей Братя: Купувайте си оръжие, че знайте ли, лятоска има нещо! Тук таме и лъгал; че бил принесал хиляди иглинячки“.
В друго писмо в отговор на укорите, че не се доверява на Общи, Левски пише: „Как ще му дам пълномощно, когато не се покорява каквото му се казва, а среща тайните пощи и взема без моя заповед уставите и другите нужни (книжа)… Как ще му дам пълномощно като кого где срещне от работниците, казва им: Като не ми праща пълномощно и аз вече няма да внасям нему пари“.
Общи нарушава устава и усеща, че вече си е заслужил смъртната присъда, предвидена в него. Левски обаче така и не я налага, както повелява уставът. Общи обира хазната при Арабаконак въпреки изричната забрана на Левски. Но бандата му е разкрита, Общи е заловен и веднага започва да „пее“.
Белград постига целта: де факто разцепва ВРО, откъсва западния й сектор, където действията на Общи компрометират комитетската мрежа. С гибелта на Левски, парализирана, ВРО става зависима от Белград. Тази зависимост е персонализирана в сръбските прокси Панайот Хитов и Любен Каравелов. За жалост…
НИКОЛА СТОЯНОВ
