В България празнуваме в един ден празника на жената и майката, докато в голяма част от останалите държави има два отделни – Международният ден на жената и Денят на майката. Оказва се, че двата имат изцяло различни корени, които на места са дали началото на два празника, а в България и в други държави са се слели в един. Как и кога е станало това?
ДЕНЯТ НА МАЙКАТА
Според някои Денят на майката произлиза от древногръцките празненства в чест на майката по време на пролетните церемонии на богинята Рея (или Кибела), която се смятала за Великата майка на боговете и в частност на Зевс. Култът към нея се е чествал по време на т. нар. Мартенски иди в цяла Мала Азия. В римския религиозен календар се празнувал денят на Матроните (от лат. „майка”) на 1 март, както и Денят на Кибела по време на Хилариите на 25 март. Навсякъде обаче денят бил избран през пролетта, месецът на плодородието, основна характеристика на майката. Възможно е първите християни да са почитали Дева Мария, свързвайки я с езическите богини, но липсват сведения за подобен празник. Вероятно им е било трудно да свържат празниците с тържества, посветени на майките, поради теологичните въпроси във връзка с девствеността на Богородица, пише cherga.bg.
В ПО-НОВИ ВРЕМЕНА
През XV век англичаните празнуват Неделята на майката, първоначално в началото на великденските пости, после в четвъртата неделя от тях. Според историците в този ден чираците на майсторите, както и младите момичета, помощнички в богати домове, били пускани от работа, за да посетят семействата си. Така денят се превърнал в неофициален ден на семейството, а оттам и в Неделя на майката. През 1908 г. в Америка се чества първият официален Ден на майката, благодарение на началната учителка Ан Джарвис, която в чест на майка си успява да издейства организирането му. Преди да умре, майка й често изказвала желанието си за създаването на ден, посветен на всички майки, заради усилията им в отглеждането на децата и поддържането на домашния уют. През 1914 г. празникът е приет официално от Англия, а след това и от Германия, Белгия, Дания, Финландия, Италия, Турция и Австралия. Днес денят се празнува в много държави на дата, която варира: втората (Белгия, Канада и др.) или последната неделя (Франция, Мароко и др.) от месец май, първата неделя на юни (Люксембург), четвъртата неделя от великденските пости (Англия, Ирландия и др.) В България този ден се празнува заедно с Международния ден на жената, чиито произход обаче е съвсем различен.
МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДЕН НА ЖЕНАТА
Генезисът на този ден произлиза от борбите на жените за равенство и право на глас. Първата известна в историята „стачка” на жената, търсеща правата си, е разиграна в пиесата на древногръцкия писател Аристофан „Лизистрата”, написана през 411 г. пр. Хр. В нея главната героиня организира среща на жените от различните гръцки градове, за да ги убеди да престанат да правят секс с мъжете си, докато не спрат войната между Атина и Спарта, продължила дълги години. Лизистрата успява да постигне мир, което показва, че с взаимни усилия жените могат да успеят във всичко. Ще са необходими обаче близо две хилядолетия, за да получи жената равноправен на мъжа статут.
Малко неща са известни за борбите за равноправие на жените от Средновековието. Всъщност нежната половинка от обществото започва да се надига по времето на индустриализацията. Светът е променен, животът на хората е вече много по-различен, жените излизат от вкъщи заедно с мъжете си и отиват на работа във фабрики, заводи и навсякъде, където са наемани като по-евтина работна ръка. Това неминуемо води до недоволства и стачки, сред които една от най-масовите прояви е от 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Години след нея борбата на жените за по-добри работни условия е увенчана с известна победа. През 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. На нея се взима решение да се определи Международен ден на жената, чрез който да се напомня за борбата на жените за по-добри условия на труда и за равноправието между половете.
ЗАЩО ПРАЗНУВАМЕ НА 8 МАРТ – ИСТОРИЯ И ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ
На 8 март, обявен за Международен ден на жената, празнуват майки, баби, лели и дори малките момичета се поздравяват със своя празник. Но истинската история за това как е възникнал този ден може да ви изненада.
Според една от най-тиражираните теории на 8 март 1857 г. в Ню Йорк жени, работнички в текстилни фабрики, излизат на първия по рода си протест срещу ниското заплащане, лошите условия на труд и половата дискриминация.
Повечето историци обаче твърдят, че това е просто медийна сензация и такъв протест изобщо не е имало. Че историята е измислена от американците, за да припишат по-ранно отбелязване на Деня на жената.
Денят на жената започва да се отбелязва още в началото на ХХ век, като по това време той е най-вече символ на борбата за равноправие между жените и мъжете. Езотериците откриват символична връзка между войнствените действия на жените и това, че те се случват точно през месец март, който е първият в древноримския календар, и е кръстен на бога на войната Марс, пише spisanie8.
Първите демонстрации, целящи да защитят правата на жените, се случват в края на февруари 1908 г. в САЩ, под ръководството на движението на суфражетките (жени, които се борят за своето избирателно право, от suffrage – избирателно право – бел.ред.), по-късно прераснало в движение на феминистките). 15 000 жени работнички излизат по улиците на Ню Йорк. Те се борят за предоставяне на избирателни права на жените, както и против дискриминацията на представителките на нежния пол в политическия и икономическия живот на страната. Искат по-добри условия на труд и по-кратък работен ден. Стачките на шивачките в Америка не са еднократно действие. Те продължават повече от година и така на 28 февруари 1909 г. в Америка за първи път е отбелязан Национален ден на жената, обявен от действащата Социалистическа партия в страната.
Айлийн Борис, професор по феминистки изследвания в Калифорнийския университет „Санта Барбара”, казва: „Тези жени са били на по-зле организирани работни места (от техните колеги мъже), били са в по-ниските нива на шивашката индустрия, работели са с по-малки заплати и са били подложени на сексуален тормоз“.
Движението на суфражистките по това време действа най-вече на териториите на Великобритания и САЩ. В резултат на мирните, но мащабни протести на американските работнички, социалистическата партия определя последната неделя на февруари ежегодно да стане Ден за защита правата на жените.
На следващата година (1910) в Копенхаген се провежда Международна конференция на жените социалистки, в която участват 100 жени от 17 държави. Тази среща се смята и за майката на същинското феминистко движение, което впоследствие се разпростира на територията на още много държави, освен споменатите вече Великобритания и САЩ.
Участничките в конференцията гласуват и единодушно приемат предложението на германската социалистка и активистка Клара Цеткин да бъде определен ежегоден „специален ден на жената“. Но точна дата на този етап така и не е уточнена. През 1911 г. (на 19 март) в Германия, Дания, Швейцария и Австрия официално е отбелязан Денят на жената, а в шествията се включват над 1 млн. души – мъже и жени. В други страни женският ден също бил честван в края на февруари или началото на март. На някои места празникът започнал да се отбелязва на 12 март, на други на 2 март и т.н. Но от 1914 г. насам всички започват да честват Деня на жената на 8 март.
ЗАЩО ТОЧНО НА ТАЗИ ДАТА?
Няма точен отговор на този въпрос. Има само съмнения, догадки и спорове. И все пак на преден план се явяват няколко основни хипотези.
Налага се да подминем споменаването на конкретната дата 8 март в първата хипотеза, за която ви разказахме по-горе – за събитията в Ню Йорк 1857 г., тъй като тази история вероятно е чиста лъжа. Затова се пренасяме мислено в Петроград, Русия (днес Санкт Петербург). По онова време това е столицата на страната. В Русия Денят на жената се отбелязва официално от 1913 г.
Историята разказва, че на 23 февруари 1917 г. по повод женския празник там започва масирана стачка на работнички, които издигат лозунга „Хляб и мир“, изтощени от глада и военната обстановка, настъпила по време на Първата световна война. Но те искат и равноправие с мъжете и по-добри условия на труд. Събитие, за което мнозина смятат, че става повод за избухването на Февруарската революция, последвана от Октомврийската революция в Русия. Датата е 23 февруари, но по Юлианския календар. По Григорианския всъщност е 8 март.
Революционният лидер Лев Троцки пише: „На този ден бе отбелязан Международният ден на жената и се чертаеха планове за предстоящи срещи и действия. Никой обаче не си представяше, че този Ден на жената ще се окаже искрата за избухването на революцията – такава неминуемо предстоеше, но никой не знаеше кога ще започне. Въпреки нареждането тази сутрин работничките в няколко текстилни предприятия напуснаха работните си места и изпратиха делегати, които да търсят подкрепа за стачката им… което доведе до масови стачки… и всички излязоха на улиците“.
Няколко дни след началото на стачката цар Николай II абдикира, настъпва краят на династията Романови, Руската империя рухва, за да отстъпи място на социалистическия строй и формирането на Съветския съюз през 1922 г. Временното руско правителство удовлетворява желанието на разбунтувалите се жени и им предоставя правото да гласуват. Това прави Русия първата голяма сила, която въвежда законодателство за избирателното право за жените – година по-рано от Великобритания и три години по-рано от Съединените щати.
Като една от най-вероятните теории за това защо Денят на жената се отбелязва точно на осми март се налага схващането, че е именно заради избухналите през 1917 г. стачки на жените работнички в Русия, както и фиксирането на техния ежегоден женски празник на тази дата.
В Китай 8 март започва да се чества през 1922 г. В Испания – през 1936-а. Други социалистически (и не само) държави също постепенно се включват в отбелязването на ежегодния специален ден, посветен на жените. До 1967 г. осми март е предимно комунистически празник, но след това е поверен най-вече в ръцете на феминистките организации от втората вълна.
През 1975 г. ООН за първи път отбелязва официално 8 март като Международен ден на жената и обявява цялата година за Година на жените. През 77-а всички членки на организацията са приканени да празнуват Деня на жената на същата дата. Оттогава насам в стотици страни по света се организират най-различни събития и фестивали, посветени на жените. На този ден се потвърждават и празнуват техните постижения в политическата, икономическата, социалната и културната сфера и най-вече техните права.
Женският празник придобива по-специално значение в последните години. Особено след появата на мащабното движение #MeToo, чиято вълна заля света. Със споделените от хиляди жени лични и потресаващи истории отново на преден план излизат теми като тази за половата дискриминация, правата на жените и третирането им като жертви на сексуален тормоз. От 2017-а жените в САЩ провеждат и т.нар. Женски марш, в който се включват стотици хиляди от цял свят.
Не така стоят нещата обаче в други точки на световната карта. За съжаление, дори в съвременния свят не всички са свободни да изразяват мнението си и да празнуват Международния ден на жената и други светски празници. Може би си спомняте случая от март 2007 г., когато стотици мъже и жени бяха пребити по улиците на Техеран от служителите на иранската полиция, само защото планираха шествие, с което да почетат Деня на жената.
ДЕНЯТ НА ЖЕНАТА У НАС
В България 8 март се отбелязва освен като Ден на жената и като Ден на майката. Това важи и за страни като Румъния, Лаос, Афганистан, Виетнам и др. Всъщност у нас целият месец март се смята за „женски месец“. Една от причините са гореспоменатите женски празници, другата е чисто фолклорна – българите вярваме, че тези 31 дни минават под влиянието на Баба Марта, която ту е сърдита и ни изпраща дъжд, виелици и сняг, ту се усмихва и ни радва с топло мартенско слънце.
Денят на жената у нас започва да се празнува след преврата на 9 септември 1944 г. с идването на власт на Българската комунистическа партия. С времето 8 март скъсва връзките с комунистическото си минало и се превръща в истински празник за обичани дами, майки, баби, сестри и т.н.
В над 25 страни по света Международният ден на жената е обявен за официален празник и е неработен ден. В Китай не са чак толкова щедри – на жените на 8 март се полага половин свободен ден. Но и това е нещо. В България на 8 март се работи.
И едно последно интересно допълнение от нас. Всички хора по света знаят кога е Денят на жената, но малък процент от нас са наясно, че има и Ден на мъжа – 19 ноември. Той рядко се празнува и определено не е така популярен като Женския празник. Отбелязва се от 1990 г. насам, но не е приет като официален празник от ООН.
