Катя Кормева е родена 1958 г. Завършва Френска езикова гимназия във Враца и география на туризма в СУ „Кл. Охридски“. Омъжва се за студента по медицина Валентин Кормев и още в София ражда двете си деца. Като отличничка има право да избира разпределение и тя избира да последва своя съпруг – започва трудовия си път в „Балкантурист“, Благоевград. Основава (1990) частна туристическа фирма „Кейт Балкан травъл“, първата регистрирана във Външнотърговския регистър на България. След 10-годишен успешна частна туристическа дейност отново се отдава на учене – завършва три магистратури: здравен мениджмънт в ЮЗУ; нутрициология (наука за храненето на здравия човек) към Катедрата по биология в Софийския университет; биоенергетика и квантова психология в БАН. С новите си знания и след конкурс тя започва работа в международната компания Calivita International, където изгражда огромна мрежа от потребители по системата Мрежов маркетинг и достига най-високото мениджърско ниво в България и Европа. Пенсионира се преди 2 години.
Срещаме се за първи път на живо, след неколкогодишно приятелство във Фейсбук. Оказва се, че имаме общи неща. И двете сме от Градешница: нейното село е във Врачанско, а моето е в Благоевградско и носи добавката „Долна“; и двете села са известни на археолозите с богатите находки на древен живот; следвали сме по едно и също време в СУ, живели сме в Студентския град, а след завършването си живеем в един град.
Разговорът ни обхваща живота на Катя, нейните две професии, семейството й. Спестяваме си официалностите и си говорим на ти.
Продължение
Щатлива съм, че децата и внуците са тук, че работят любими професии, че са добри хора. Ние сме семейство работохолици – работим всеотдайно, с любов и грижа към хората. Обичаме природата, тя зарежда душите ни.
- Имаш ли предпочитани райони и места в България?
- Аз нашия край тук не го познавах така добре, както останалата част от България. Сега ще ходя с група от София в Златолист, посещаваме църквата и оттам пеш до Рожен и Мелник. Тази фирма хубаво съчетава пешеходен тур и винаги по пътя има някакви опознавателни обекти – дали ще са църкви или параклиси, изоставени светилища също. Наскоро бяхме в село Розовец, около Брезово, това е в Средна гора, най-източния дял – там има уникални светилища, които даже не са описани, не са проучени.
Аз съм навлязла много навътре на тема България. Посещавам семинари по най-древната история по нашите земи, която звучи малко езотерично. У нас вече са се появили доста учени от много висок калибър, които предлагат нова версия за най-древната история на България. - Разкажи за твоето родно село Градешница във Врачанско, за него знам само, че има известен археологически обект.
- България е трета в Европа (след Италия и Гърция) по богатство на културно-историческото си наследство. В Градешница е един от 10-те наши праисторически археологически обекта, чиито находки имат значение за световната наука и могат да пренапишат историята. Намира се на 30 км на североизток от Враца, в община Криводол. От 1961 г. започнаха разкопки. Най-старият пласт е от седмото хилядолетие преди Христа. Като дете след IV-V клас аз също работех на разкопките. Водеше ги известният археолог Богдан Николов, вече покойник. Той идваше всяко лято повече от десет години и правеше разкопки в околностите на селото, до един манастир, който също е много известен. Богдан Николов ме беше поставил на много отговорна длъжност – описвах в една огромна книга всеки изровен предмет: цвят, големина, височина, материал (керамика, кост). И бях влюбена в тая професия. По моето време е било, но не съм присъствала и съм забравила кога точно те откриха (Б.а. – 1969 г.) една плочка, върху която има писмени знаци от двете страни. Глинена, но много твърдо спечена, като камък. Тя е във Врачанския исторически музей. Учени казват, че е най-старата писменост в света. Плочките с клинопис от Месопотамия са от по-ново време. Има статии, че културата на Месопотамия и Египет започва от Градешница.
- Описвала си находките. Какви например?
- Гробовете от некропола са разположени много по-различно от християнските; в тях откриха запазени погребения на майка с дете. Много често се откриваха оръдия на труда. Намирани са златни монети, гърнета от по-късно време. Всички предмети са в музея във Враца.
Тази култура от Северозападна България се пренася на изток към морето, към нея спадат пещерата Магурата, златните и бронзовите находки от Варненския некропол – никъде в света не е намирано обработено злато от този период. В Дуранкулашкото езеро има голям остров, до него сега са направили мост, при разкопки е намерена най-старата статуетка на богинята майка. Смята се, че тази Дунавска цивилизация е първата цивилизация на Земята. - Какво представлява сега село Градешница?
- Тъжна картина. Северозападна България е забравена. Циганите изкупиха къщите на българите, и най-големият парадокс – там няма жив турчин или помак, а накрая – гласували за ДПС. Моята сестра понеже си няма къща, тя в София живее, пооправи родната ни къща и си ходи всяка събота и неделя. Сигурно местни са 200 души, но има 10-15 къщи, в които някой се връща. Всичко друго е пущинак. И без пари се продават къщите. Преди 5-6 години починаха родителите ни. Яд ме е, че не купихме къщата до нас, продавали са я за 5 хиляди лева,
- Да се върнем към пътуванията. Колко на север си стигнала?
- Ето това ми е вече страстта, но моят мъж за там не е навит, че му било студено. Исках да водя внука за Нова година в Лапландия.
- Кои континенти си посещавала?
- Всички, без Антарктида. На изток в Япония – обиколила съм я цялата, защото не бях с туристическа фирма, а с приятелка от София, с която пътувам от време на време, когато моят мъж не иска. По линия на Ротари клуб, много скъпа, но пък съм доволна, че направихме подробна обиколка на Япония. Посещавахме типично японски курорти, спа центрове; водеха ни в типични техни ресторанти да опитаме японска кухня. Толкова високи технологии, че са създали небостъргачи, които не се рушат, въпреки че всеки ден земята се тресе. Те съчетават ултрамодернизма със запазените традиции и природата, което е много хубаво. Култ към природата, която там е същата като нашата, същите са дърветата, цветята… това много ни хареса. Душевността им е като нашата – японците са много добри, много човечни, много уважителни към отсрещния човек. Въпреки че стриктността, която не е лоша и ние харесваме у тях, им предизвиква прекален стрес. Япония е държавата с най-много самоубийства, с най-много болни психически. Хареса ми Япония, бях много впечатлена от това пътуване.
В Далечния изток съм била в Южна Корея, в Индонезия – на остров Бали. В Тайланд съм била по различни поводи – на почивка, на семинар, на обиколка; когато се раждаше големият ми внук, двете с дъщеря ми бяхме на остров Пукет – наградени за добра работа от фирмата ни.
Работейки в тази компания, както винаги, аз се постарах да бъда най-добрата. Това е свързано с огромни обороти. Никой няма да ти даде такава награда за черните очи. Те казват: еди-какви си условия поставяме, ако ги изпълниш тази година, догодина те награждаваме някъде си, на някаква почивка. И аз се постарах. И започнах да ги печеля – над 10 от всичките ми пътувания по света са по тая линия. За сметка на компанията. В първите години тя ми плащаше само престоя, но като казвам престой – това значи от пет звезди нагоре; за тоя подарък президентът подбираше не само много луксозни хотели, но и 4-5 екскурзии, също за сметка на компанията, с цел опознаване на съответния район, а ние си плащахме само пътя дотам. Но в последните години той ни плаща и пътя дотам, и то за двама души. Примерно аз като съм спечелила, водя и мъжа ми. Дъщеря ми като е спечелила, води дъщеря си, мене или приятели… Покрай това аз опознах много далечни места. По тая линия съм ходила и в Египет, на Канарските острови, остров Корфу в Гърция, два пъти в луксозни курорти в Турция; тази есен ходихме в Андалусия – Испания, бяхме наградени и двете с дъщеря ми и ходихме четирима души: аз, мъжът ми и дъщерята с внучката. - Какво от Америка те впечатли?
- В Перу бях влюбена в цивилизацията на инките, мога да разказвам с часове. Но не са само инките, там има и предишни цивилизации. Знаеш ли какво представляват огромните рисунки на платото Наска? Коловози, които са правени с някакви огромни за времето си машини, такива машини в момента няма – от едната до другата релса има 20 метра разстояние. Или е живяла някаква цивилизация на гиганти, или е извънземна цивилизация. Та за Америка: била съм в Перу, в Бразилия – само в Рио де Жанейро, в Аржентина – в Буенос Айрес, и водопадите Игуасу на границата с Бразилия. Северна Америка съм я обиколила. Щатите – и Източно, и Западно крайбрежие, екскурзии с посещения на Гранд каньон. В Мексико бях също. Пътувала съм на луксозен круиз из цялото Карибско море – Бахами, Ямайка, Доминикана и т.н.
Есента, преди пътуването до ЮАР, бях в Иран. Посетих най-древните градове от времето на персийските царе, има страхотно запазени градове, пирамидални структури, много древни изображения, за които се предполага, че са на космическа цивилизация.
Аз съм от първите, която отиде преди 8 години на екскурзия до Босненските пирамиди. До онзи момент не съм вярвала на сто процента, въпреки че много съм чела, знам много теории. Напълно друга цивилизация ги е направила. Покрити са с трева, гора. Първо е оголена част от склоновете. Скалите, от които са направени самите пирамиди, са огромни блокове, които се редят както керемиди на покрив. Блок колкото една огромна стена. Казаха, че е правен анализ, тази материя, сплав прилича на цимент, но съдържа материали, които не са със земен произход.
Тунелите са облицовани перфектно с блокчета от тип речни камъчета. Личи, че е обработено от ръка. Пак се каня да отида, още не бяха стигнали до центъра на пирамидата, защото тези тунели са били запълнени с пясък. Какво ни разказаха? Една цивилизация ги е направила, а друга цивилизация ги е затапила, за да ги скрие. И сега вадят пясъка от тунелите. Стигнахме до едни по-големи разширения, където имаше няколко огромни камъка с форма на яйце. Явно пирамидите са енергиен източник, който обработва енергии на космическо ниво. Не само на Земята. Тия камъни играят някаква такава роля. Казаха ни: „Хайде, докоснете камъка!“. И аз първа да покажа. В момента, в който докосвам камъка, моята ръка започва сама да се вдига нагоре. Без да й помагам. Пак вътре ни показаха езерце с вода, обаче с перфектна структура кристална решетка. Заведоха ни и на върха на пирамидата. В Босна има няколко пирамиди, най-голяма е Пирамидата на Слънцето, аз ходих само на нея. Има на много места такива пирамиди, и в България има. Но се прикриват по една или друга причина. - Как устояхте на всички изпитания с мъжа ти и дори сега заедно пътувате на екскурзии? На тебе ли се дължи, или на двамата? Или сте двете половинки на цялото?
- Явно е някакъв късмет. Мъдри сме на тая тема. Още от самото начало той заявяваше, че най-лошото нещо за един мъж е да си развали семейството и да си изостави децата. И друго. Аз завърших, а той още студент решихме да се женим. Той каза: „Ти знаеш каква е моята професия – лекар. Нощни дежурства, отсъствия, сестри, пациенти“. А аз да не остана по-назад: „А ти знаеш ли за каква се жениш? Мойта специалност нали знаеш каква е? География на туризма – това значи, че аз ще пътувам, че няма да ме има, че ще спя в хотели, незнайно с кой и как“. Той вика: „Знам!“. Така че ние предварително се бяхме разбрали.
И може би защото тук сами се борехме. Той не можеше да излиза с колеги и приятели, защото трябваше да прибере децата. Мъжът ми е единствени-ят доктор – поне за България, за Европа и за света не знам, който има книжка за автобусен шофьор. Като направих частната фирма, имах петима-шестима шофьори на заплата за два собствени автобуса – по двама шофьори на автобус. След няколко издънки на шофьори моят мъж се ядоса, изкара курсовете и ми беше резервен шофьор. Пускала съм го като втори шофьор до Москва. А това Гърция, Европа… караше и до ден-днешен може да кара.
Така че той много ми е помагал и за туризма, и за всичко. Но аз съм се държала и до ден-днешен не проявявам видима ревност към неговите решения, в смисъл никога не подлагам на съмнение, като ми каже, че отива някъде на конгрес или на семинар, аз да проявявам любопитство. Въпреки че като на всяка жена са ми минавали мисли, защото той е много симпатичен, красив, със сини очи, строен… Много ходи пеша. По два пъти на ден слиза до болницата от Еленово.
Храним се здравословно вкъщи. Имаме чудесна зеленчукова градина. И пием много хранителни добавки. Забавляваме се с внуците, и тях учим на родолюбие и любов към света.
Разговаря ЛАЛКА БЕНГЮЗОВА
