Остарял ОУП на община Благоевград блокира инвестиция на грък от класацията на „Форбс” за ваканционно селище в Логодаж

Ваканционно селище за релакс в местността Тапане на благоевградското село Логодаж е амбициран да изгради гръцкият предприемач проф. Йоаким Каламарис. Той е  икономист, университетски преподавател, писател, филантроп, политически и икономически анализатор, общественик, дипломат и експерт в областта на управление и поддръжка на активи на недвижими имоти и на уникални концепции и проекти в сектора на строителството. През август 2021 г. бе избран от българското издание на списание Forbes за корпоративен фактор в бизнес постижения, пак миналата година бе част от проекта „Мъжете, които задават TREND“, който споделя историите на едни от най-успелите и влиятелни мъже в България във всички области.

Преди няколко месеца проф. Каламарис купил 2,5 дка земеделска земя с великолепна гледка над язовир „Стойковци“. Сделката щяла да стане още миналата есен, но проблем с комшията адвокат Марио Биков я забавил. Намесили се адвокатите на бизнесмена, сред които ключова роля изиграл Петър Диков, син на бившата пиринска депутатка Марина Дикова, та се стигнало до подписване на договора за покупко-продажба.

„Мисля, че в Логодаж може да се развие икономиката, но никой досега не го е направил. Има природни дадености и ресурси, от които можем да се възползваме“, обясни интереса си към района проф. Каламарис. Той разказа, че миналата година по Великден бил на гости на приятелите си в с. Мурсалево сем. Велинови и усетил енергията на района. През google map потърсил имот наблизо, където да има и язовир, и така открил с. Логодаж.

„Впечатлиха ме водата, интересната растителност, чистият въздух и микроклиматът, като цяло прекрасната природа. За мен с. Логодаж е възлов кръстопът и обединител между Скопие (чрез Благоевград) ,София и Гърция, но водещото са превъзходните климатични условия и култовата локация. От съществено значение са и добрата инфраструктура, както и комуникативността заради близостта на магистрала „Струма“ и на ски център „Картала”. В селото има еднокорабен храм „Свети Архангел Михаил“, изграден през 1860 г., късноантичната винарна в местността Градище, има традиции във винопроизводството и всичко е запазено до днес, а знаем, че културата се среща в ортодоксалната вяра. Едно от най-големите богатства на този край са самите хора с тяхното гостоприемство, сърцатост, патриотизъм, с невероятния им дух и усет за традиции, а да слушаш предания и песни с топла питка в ръка е просто безценно“, с топлота обяснява проф. Каламарис.

Успял да реализира инвестицията си с помощта на близки приятели от Благоевград и разкрива, че в града има много състуденти, тук е кръщелникът му и негова гордост Емил Трайков, юристите му сем. Дикови, пом. нотариусът Александър Балабански… Покрай разговорите за сделката се срещнал и със селския кмет Пламен Червенков и останал впечатлен как този човек бленува за Логодаж, как жадува районът да се развие,  родното му място да се възроди и да се превърне в туристически и рекреационен център.

„Всичко бе божие дело. Благодарен съм, че много хора ме подкрепиха, но най-вече, че разширих приятелския си кръг. Вече съм по-богат човек“, искрен е проф. Каламарис и с хъс обяснява, че районът на Логодаж е с огромен икономически потенциал за развитие в полза на гражданите и бизнеса, „златна мина“ за инвеститори.

Скоро след сделката обаче ентусиазмът му за бързо развитие на зоната бил попарен. Оказало се, че земята, която притежава, е със статут на земеделска и не може да се промени за жилищно строителство. „На 50 м от мен има къща, но аз не мога да строя, това е парадокс!“, обясни бизнесменът.

„Причината е в зонирането според Общия устройствен план. Въпросният имот не влиза в зона, разрешена за жилищно строителство или смесено предназначение, а с такъв статут са болшинството терени около язовир „Стойковци“, обясни кметът на с. Логодаж Пл. Червенков и допълни: „Всеки ден има сделки за имоти в селото, но освен в района, за който ме питате, е забранено да се строи и отсреща, от другата страна на язовира, и по-лошото е, че земята не може да се преотрежда за жилищно строителство. Това спъва развитието на селото, а обособяването му като курортна зона ще е добре за цялата община“.

„Проблемът за хората идва от това, че в Общия устройствен план на общината тази територия е земеделска“, обясни общинският съветник Кирил Илиев и припомни за идентичен казус миналата година, когато собственикът на кафене „Амони“ П. Домозетски  искаше да направи производствена база в имота си до яз. „Стойковци“.

„Защото се усъмнихме, че строителството ще е жилищно, първия път му отказахме, но при второто внасяне на сесия го приехме, тъй като има много подобни случаи. Заради ограниченията на зонирането в ОУП хората са принудени да лъжат, че ще правят производствени бази, които са допустими, а на практика искат да си направят къща или вила в района на язовира. Многократно от групата призоваваме да се разшири съществуващият ОУП, защото така ще се сложи и ред при бъдещото строителство и инфраструктурата, свързана с него. Подобен проблем има и в района на с. Дъбрава, където се процедира по аналогичния ред. В момента за промяна на ОУП хората губят около 2 години, искането им 4 пъти минава за гласуване през ОбС, а няколко фирми се напълниха с пари само от процедурите по преотреждане. Не е нужно да приемаме нов ОУП, а да изменим и допълним съществуващия в интерес и на бизнеса, и на хората. За да се случи това, кметът трябва да възложи допълнение и изменение, да го вкара в ОбС и ние да го разрешим и приемем. Това ще спести много нерви и време на хората и общината трябва да отдели средства, за да облекчи гражданите в процедурите по промяна на предназначението от земеделски земи за жилищни нужди. Действащият ОУП е остарял и не отговаря на обществените и икономически нагласи и очаквания“, категоричен е съветникът Кирил Илиев.

За да се реши проблемът, Йоанис Каламарис е готов да организира среща на инвеститори в района с кмета Илко Стоянов. „В първия ден на встъпването си в длъжност той декларира готовност да събуди икономиката и да съдейства за реализирането на добри идеи за растежа на общината. Това е брилянтно място, което ще даде тласък в развитието на Благоевград, и съм готов в един неформален разговор да обсъдим възможностите и как администрацията би могла да съдейства за развитието на общината. Решението е в ръцете на кмета и общинските съветници и само като обединим усилията си, благоевградчани ще спечелят“, убеден е предприемачът и допълни: „Добре е да се подкрепя каузата за развитие на района, освен ако не искаме да го задушим. Ако второто стане, аз ще съм загубил едни пари, което за мен не е проблем, но за хората в общината застоят е сериозен проблем“, заключи той. 

„Близо година би отнело частично изменение на ОУП, а г-н Каламарис не е единствен с този проблем“, каза кметът на Благоевград Илко Стоянов и обясни: „Действащият в момента ОУП осакатява Благоевград и цялата община, той е голямата ни драма. Частичните изменения ще са решение на парче, а всяко изменение струва пари, при това немалко. Задължително е да се промени изцяло ОУП, тъй като общината е запушена, задушена от сегашния ОУП, който е правен на парче и без стратегия за развитие на общината. Сега действащият ОУП е заложил много проблеми, които сега трябва да решаваме, като например кортовете на Бачиново, които не са предвидени за зелена зона. Или по селата, където хората не могат да си построят къщи заради него. От приемането му по време на управлението на екипа „Паскалев“ започват проблемите на общината заради липсата на цялостна визия при изработването му. Изработването на нов ОУП е сред приоритетите ми и щом намерим финансиране, веднага ще го възложа. Цената ще е около половин милион лв. и тя е основният ни проблем. Цялата процедура може би ще отнеме година, до две, но ще реши проблемите и на гражданите, и на инвеститорите“, заяви той.

Градоначалникът отбеляза, че има още един вариант за облекчаване на бюрокрацията и това са законодателни промени, които да се направят от парламента, и декларира готовност да обсъди проблемите и варианти за решения с проф. Каламарис с думите: „Всеки инвеститор е добре дошъл в Благоевград!“.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА