Сравнението е неизбежно – между него, отец Георги Сарадинов от село Илинденци, и героя на Елин Пелин от „Под манастирската лоза” отец Сисой. Защото и двамата са открили магията на виното – напитката на боговете.
75-годишният свещеник отдавна знае тайните на този истински еликсир. И е категоричен, че човек без вино не може. А за него това питие е част от живота. Откакто се е родил, все е на лозята – да помага на семейството си в отглеждането на грозде, а години по-късно започва и да майстори чудния еликсир.
Истината
Къде е истината – в Бог или във виното? За някои това питане сякаш тежи колкото въпроса на Хамлет „Да бъдеш или да не бъдеш?”. Но не и за отец Георги, който със сигурност знае верния отговор. Защото е сред най-добрите лозари и винари в селището, край което са засадени над 3000 декара лозя. И отдавна не го стряскат следните питания: Църквата или лозето? Библията или мотиката? Бог или виното? Търговец ли е, или е свещеник? Защото божият служител е наясно, че истината е и в Бог, и във виното.
„Виното е кръвта на Исус Христос. Аз служа смирено и всеотдайно в нашата православна църква. От години се грижа и за своите лозови масиви. Защото Бог е любов, а виното се прави с много любов”, твърди свещеникът, който отива да учи в Духовната семинария в Черепиш през 1961 г. След това изкарва 4 години в академията. През цялото това време на духовно учение не престава да изкачва своята Голгота по пътя към вярата. Разбира обаче твърде рано и още нещо – няма по-хубаво питие от червения еликсир. Само вярата и виното могат да излекуват човешката душа, казва отец Георги пред Телеграф. Разбира се, тя се лекува най-добре с вяра, но някои я церят и с напитката на боговете.
Духовната „сватба” на отец Георги е на 19 октомври 1973 г. в Кресна – там е първата му служба. Само 2 дни по-късно е въдворен като свещеник в църквата „Света Марина“ в родното си село. Вече над 48 години е изключение от библейската мъдрост „Никой пророк не е приет в отечеството си“.
Изповед
„Аз съм преди всичко свещеник и чак след това производител на грозде и вино. Най-важна е службата ми в църквата“, изповядва божият служител.
Библията е в сърцето му. Без нея не могат, без мотиката могат. „Но и лозето не ще само молитва, иска и работа. Затова често от църквата тичам у дома, преобличам се и отивам на лозето. То се гледа с много любов, но и с труд“, казва един от най-добрите винари сред свещениците в страната.
Той няма никакви притеснения, че произвежда хубаво вино и качествена ракия. Защото е работник в полето, когато не е в църквата. В работата няма нищо лошо, а Бог е навсякъде – и в нивата, и в лозето, и във виното. Господ благословил виното, а делвите с вода са станали с червен еликсир. Затова то е истинското питие. Но никой не бива да прекалява с употребата му. Особено това важи за свещениците.
Тази година е доволен от берекета. Макар че преди време заради строежа на автомагистрала „Струма” лозето му се смалило значително. Държавата му взела 4,5 декара от насажденията, останали му само 3 декара. Но Бог дал, Бог взел. Не се кахъри за това. Надява се на добра реколта и сега. Много важно е плодът да се постави в чисти съдове, хигиената е от огромно значение за правенето на вино, категоричен е отец Георги. После трябва да се спазва технологията – на петия, шестия ден да се преточи, същото се прави и на 20-ия ден. Нужно е да се ръководите от вкуса и цвета, което при всеки майстор е интуитивно. По тях всеки домашен производител най-безпогрешно може да определи кога да отдели виното от джибрите.
„Това става след бурната ферментация при определени сортове, а при други – преди да е приключила. Виното, което сте отделили от джибрите, все още съдържа малко захар, която деферментира по време на процеса на тихата ферментация в бъчвите. Затова се поставя тампон или торбичка с пясък върху отвора на бъчвата или бидона”, съветва свещеникът. „Керацудата е като млякото – иска чистота и пълна хигиена“, обяснява отец Георги.
Този течен еликсир обаче много лъже. Хем е пивко, хем бързо те сваля. Много е ароматно. Извади ли се от съда майка, до час започва да потъмнява.
Керацудата е най-нежното бяло грозде. А виното от него е превъзходно. Напитката е с жълт оттенък и веднага ти грабва окото. Вкусиш ли го, си изгорял. Няма отказване до края на живота ти, реди ценителят на божественото питие.
Ако човек пие по литър тежко червено вино, то от керацудата не бива да близва повече от половин литър. Не му налитайте и не го обръщайте бързо в гърлото си, съветва отецът.
Той е категоричен, че керацудата на друго място не може да вирее. Не успява да узрее добре, остава зелено гроздето. Дори виното трябва да се приготвя само на място, а не да се извозва надалеч, защото се губят вкусовите му качества. Не бива да мачкате зърната. Гроздовете се измиват и изцеждат. Отделят се здравите зърна от чепките. След това се опитайте да отделите сока по най-удобния за вас начин. Следващата ви задача е да измерите захарното съдържание на гроздовата мъст, което трябва да е 21-23%. Ако е по-ниско, под 20%, ще трябва да добавите захар. 1 кг повишава захарното съдържание на 100 л течност с 1%. Намиращите се в сока винени дрожди сами ще започнат процеса на ферментация. Проверявайте ежедневно и температурата – най-добре е тя да бъде между 15 и 18 градуса С. Наличието на мехурчета в течността и специфичната миризма подсказват, че ферментацията е започнала. „Не правете гроздовия сок прекалено сладък, защото няма да ферментира или ще вкисне“, предупреждава майсторът на керацудата. След няколко седмици на дъното на съда ще се образува утайка и така ще разберете, че е настъпил краят на ферментацията. Тогава ще трябва да прелеете полученото вино с помощта на гъвкава тръбичка в друг съд, като внимавате да не размътите утайката. Оставете го да престои и отново да се утаи, и втори път го прехвърлете. Новополучената утайка прецедете през плътна тъкан.
Последният съд трябва да бъде такъв, че да можете да го напълните догоре, да го затворите и да го оставите на прохладно място. Често бялото вино е по-капризно на цвят и за да се запази, се слага витамин С, след като е минала ферментацията и се отточи. На 100 литра се разтварят 100 милиграма витамин С на прах.
„Керацудата задължително се пие с приятели, за да споделите с тях вълшебния му вкус“, твърди свещеникът от село Илинденци.
Това е причината отец Георги да е търсен не само за молитва, но и за хубаво вино. Миряни и любители на еликсира на боговете се редят пред дома на божия служител в прочутото с хилядите си декари лозови масиви селище. Свещеникът е сред най-добрите винари в региона. Затова след службата в храма слиза в мазето, където са бъчвите с вино, за да почерпи поредния си гост. Всеки ден идват хора да го питат как да си направят качествено питие. Той не пази тайната на качествения червен еликсир само за себе си, а щедро я споделя със своите съселяни и с другоселци. Търсят го много хора за съвети и често се налага да ходи в домовете им, за да контролира процеса на превръщането на гроздето в прекрасно вино. Не му тежи, защото служи не само на Бог, но и на хората.
Вяра
„Бог на нас, а ние на вас”. Това казва на миряните отец Георги, които черпи с хубаво и руйно вино. „Всичко ни е дадено от Господ. Той решава на кого колко и кога да даде. Бог дава на мен, а аз давам на миряните”, твърди свещеникът, който продължава да служи в родното си село и в Сандански. Отчето обаче не прекалява с почерпките за съселяните си. Налива им по една, най-много по две чаши с течен еликсир, за да не се напият. Категоричен е, че виното се пие с мярка. Това важи особено за свещениците. Убеден е, че пиян поп на мига трябва да се разпопи. Абсурд е човек в расо да влезе почерпен в храма, това е светотатство, не се прощава такова нещо. Който сбърка, да хвърля расото и да се занимава с нещо друго, вярата не търпи подобни своеволия и човешки слабости. Но не е грях да имаш слабост към лозето, гроздето и виното. Защото и поповете са хора, нищо човешко не им е чуждо. Но тяхното призвание е да служат на Бога и на народа си. Но да обичаш вино, това не е грях. И отец Георги няма никакви угризения на своята съвест. Защото и той е човек като всички останали. Но призванието му е да служи на Бога и на народа си.
„Вярата е опората на всеки народ. Без нея никой няма бъдеще. Докато виното се ползва и за светото причастие, и за лек на душата, то просто подслажда живота ни“, твърди отец Георги. А на човек като него – служител на вярата и на хората, няма как да не повярваме.
