Почти всички клубове получават спортната база изцяло безвъзмездно, отделно получават средства от ММС и община Сандански за провеждане на турнири, прибират месечни такси от децата, а родителите плащат всичко – разходи по екипировка, състезания и лагери
Борислав Иванов е роден в гр. Сандански. Възпитаник е на Спортния интернат по плуване. Средното си образование завършва в Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография – гр. София. След това завършва НСА „Васил Левски“ със специалностите „Учител по физическо възпитание и спорт” и „Треньор по плуване”. Работил е като учител в 97-о СУ „Братя Миладинови“ – София, в ОУ „Св.св. „Кирил и Методий” – с. Челопеч, Софийска област, в санданското с. Дамяница и в други училища на територията на община Сандански. Първи директор на Спортно училище – град Сандански /2011-2014/. Старши експерт по физическо възпитание и спорт в РУО – Благоевград /2016-2020/. От 2020 г. до момента е директор на 4-о ОУ „Св.св. Козма и Дамян“ – гр. Сандански. Семеен, с три деца.
– Г-н Иванов, спечелихте първо място и купата на маратона в Бургас, после участвахте и на маратона във Варна. Какви трудности срещнахте?
– Участвах в два плувни маратона – единият в Бургас на 26 юли 2025 г., а на следващия ден плувах Галата- Варна. За два дни преплувах над 12 километра. Не беше никак лесно, но въпреки това се справих. Плуването бе от остров Св. Анастасия до централния плаж на Бургас, с дължина 6.5 км по права линия, но е невъзможно да се спазва линията. Това преплуване се води като най-трудния маратон в България, заради това в него участват по-малко състезатели. Класирането е общо за всички възрасти. Маратонът е включен в Българската федерация по плуване. На този маратон участвах при ветераните преди две години и тогава се класирах на трето място. Сега успях с финален спринт да победя и да спечеля купата при ветераните. На следващия ден, 27 юли, участвах в най-престижния маратон във Варна. Това е турнирът с най-дългогодишна история Галата-Варна, плуването е 4.5 км. Там участниците бяха над 267. Тази година бе юбилейна, 85-годишнина от създаването му. Всеки завършил участник получи медал и плувна шапка. За трети път съм на този маратон. Първата година успях да улуча правилното трасе и имах много престижно класиране. Миналата година финиширах на трета буна, сега бях заминал към първа буна, а финалът бе на втора буна. Турнирът започна при идеално време, без вълни, но към края излезе силен вятър и вълни. Въпреки времето всички участници успяхме да завършим плуването. Тук нямах амбиции да гоня призово класиране а, само да поплувам за удоволствие. Плувните маратони имат своя чар защото са непредвидими. Може да победиш много силни съперници и да загубиш от значително по-слаби.
– Каква е разликата от това да си директор на спортно училище и директор на основно училище?
– Разлика, не бих казал, че има. Във всяко едно училище, независимо какво е, има много трудности. Има си и предимства, има си и недостатъци. Работата е една и съща. Разликата е в това, че в спортното училище има часове по спортна подготовка, които се водят от квалифицирани треньори. Учебният процес във всички училища е един и същ. Едни и същи са проблемите във всички училища в страната. За да станеш директор, трябва да отговаряш на определени условия, да имаш 5 години стаж и да имаш магистърска степен. Ако нямаш едно от двете, нямаш право да участваш в конкурса. Като пример ще посоча, че в Естония, където бях наскоро по програма „Еразъм+“, за да бъдеш учител, трябва да притежаваш задължително магистърска степен. До една година може да работиш и с бакалавърска степен и след това, ако не се квалифицираш, напускаш.
Директор е длъжност, а не професия. Трудно е да си едновременно и учител, и администратор. Трудно и отговорно е да вземаш решения, които да бъдат винаги правилни. Често се случва, живи хора сме и правим грешки. Сега се провеждат конкурси за директор в 15 училища в Благоевградска област, а кандидатите са много малко Това е показателно, че е много трудно в днешно време да си директор, да познаваш всички закони и нормативни уредби. Трябва да се отдадеш изцяло на работата. Свободното време и личният живот остават на втори план.
– Поддържате ли връзка с колегите си от Спортното училище, където бяхте първият директор, и с тези от РУО – Благоевград?
– С колегите от различни образователни институции поддържам нормални колегиални и човешки взаимоотношения. Като казахте, за Спортното училище ще се върна назад във времето през 2011 година, когато за 23 работни дни трябваше да събера около 60 ученици от 5 до 7 клас в три паралелки. Тогава с 57 деца стартира училището с три паралелки, като над 60 процента бяха от община Петрич. Някои от спортните клубове от общината не желаеха децата да влизат в училището заради месечните такси, които взимат. Влизайки в Спортното училище, тези такси отпадат. Някои от треньорите отказаха с мотив защо да запиша състезателите в Спортното училище. Аз имам тридесет деца и вместо да си взема 1000 лева на месец, аз ще ги вкарам в Спортното училище и ще се лиша от тези средства. Ще посоча, че тогава – през 2011 година, моята основна заплата като директор беше 517 лева. Много беше трудно, ако не бяха дошли децата от община Петрич, нямаше да бъде открито училището. Да си кажа истината – спортът в община Сандански е много комерсиален. Почти всички клубове получават спортната база изцяло безвъзмездно. След това се взимат месечни такси, където никъде не отчитат. На родителите казват, че това е членски внос, а децата им са под 18 години и не са членове на спортните клубове, а само състезатели. Родителите изцяло плащат разходи по екипировка, състезания и лагери. Отделно се получават средства от ММС и община Сандански, като се дават пари за спортна дейност и отделно за провеждане на турнири. Не бих казал, че всички клубове са на този принцип. Има и колеги, които работят изцяло професионално и некомерсиално. За един вид спорт има по три или четири клуба официално регистрирани. Може би броят им е над 30, но нито един не участва в програмите на ММС за безплатни занимания, начално обучение по вид спорт и масов спорт сред учащите.
– Как се промени образованието през годините?
– Промени има постоянно. Постоянно се изменят наредби, с цел да бъдат по-ефективни. Промени ще има и в ЗПУО. До 2016 г. имаше един закон и по него се работеше години наред. Човек като си научи закона, нямаше проблем. Сега трябва да сме почти юристи. Освен да знаем нашия закон и наредби, трябва да познаваме и другите закони. Един директор на училище спокойно може да работи и като юрист, тъй като познава не по-малко закони от тях.
– Според Вас достатъчни ли са часовете по физкултура в училище, като имам предвид, че децата сега по-малко спортуват, повечето през целия ден са с телефоните и пред компютрите?
– Да, в 21-ви век това е най-големият проблем – мобилните телефони. Децата са обездвижени и страдат от различни видове гръбначни изкривявания, високо кръвно и какво ли не. Преди години нас трудно можеха да ни приберат от улицата, сега децата не можем да ги накараме да излязат на улицата, за да общуват нормално с техните връстници и приятели. Погледите им са изцяло в телефона и без телефон не могат. Часовете по физическо, лично за мен, не са малко, стига да се водят от специалист и истински, а не да се подхвърли топката и няколко години да се играе една и съща игра. С влизането на ЗПУО се въведоха и часове по спортни дейности с идеята да може да влязат и треньори в училището и да има ранна специализация при децата. При децата от 1-ви до 4-и клас, когато един треньор вижда, че детето има качества, решава то да продължи със спорт. Но може и под друга формула, като занимания по интереси. Ние в училище предлагаме няколко вида спорт – шах, бадминтон, еърбадминтон, плуване, пикълбол и традиционните футбол, баскетбол, волейбол.
– Как се използва единственият училищен плувен басейн в образованието, който се стопанисва от Четвърто основно училище?
– Заварих едно спортно съоръжение, което не е работило официално като басейн никога. Извършена бе газификация, поставиха се слънчеви колектори, в пясъчните филтри се постави кварцов пясък. Ремонтираха се баните и тоалетните. Има назначен човек, който почиства и поддържа съоръжението. Басейнът е предимно за начално обучение, където ние провеждаме часовете по плуване. Изцяло е безплатно ползването от нашите ученици целогодишно. Засега няма интерес да се ползва от другите училища за часове по плуване. Аз съм треньор по плуване и провеждам часовете на учениците и изпълнявам и длъжността воден спасител на обществени начала.
– Каква помощ искат родителите от Вас и за какво Ви търсят?
– Странното е, че имам приемно време всяка седмица, но родителите ме търсят в извън приемното време. Има доста проблеми в чисто човешки план. Не ме търсят, за да им извинявам отсъствията. Това го правят класните. С родителите нямаме големи проблеми за разрешаване. В някои семейства има проблеми между родителите, от които страдат самите деца.
– Оплакват ли се родителите от ниски оценки на децата им?
– За радост нямаме много оплаквания от получените оценки. Най-често родителите и учениците не са доволни от оценките по ФВС и по другите технически предмети.
– Как са интегрирани „специалните” деца в часовете?
– При нас са малко тези деца, Имаме психолог, логопед и ресурсен учител, които не са назначени по проект, а са на издръжка от бюджета на училището. Работи се с тези ученици. За съжаление през последните години се увеличава броят на тези деца. Гледаме да сме в помощ на родителите. Някога родителите дават предложения, приемаме ги, съгласуваме с колегите, за да е в полза на учениците. Всички колеги помагат за това децата и родителите да не се чувстват изолирани.
– Ще споделите ли случка, която се е запечатала в съзнанието и ще помните цял живот като директор, учител и председател на спортен клуб?
– Те са много през всичките години. Аз постоянно участвам в състезания. Тази година участвах на световно първенство по плуване в ледени води в Молвено, Италия. Плувах във вода под два градуса и се справих. Класирах се на 40-о място от 120 участници при мъжете. Печелил съм много медали и съм с надежда да спечеля още много /смее се/.
Ще споделя една случка от миналата година. Тя е свързана и със спорта, и с образованието. Училището ни от три години участва в НТП „По стъпките на Ботевата чета“. На последния преход към връх Околчица водих няколко наши ученици, които вървяха по-бавно. Аз носих раницата на едно момиче заедно с моята. Имах здравословен проблем, бях на антибиотик и ми бе много трудно вървя. Детето усети моето тежко състояние и ме помоли да му върна раницата, за да се справи само на най-трудния участък. Този жест ме трогна много. След като се върнахме, аз се обадих на родителите, за да ги поздравя, че са възпитали така детето си. За мен е особена чест и гордост, че имаме такива ученици.
– Как поддържате форма, за да сте на ниво и на директорското място, и на плувните маратони?
– За тренировки не ми остава много време. Лятото имам повече време да плувам, през учебната година намирам време по три пъти седмично. Играя също бадминтон. Но когато човек желае нещо да постигне, той ще намери време и начин да го постигне. Често се шегувам, че съм променил времето, за мен не е 24 часа, моят ден е от 26 часа, защото съм роден на 26-о число. Денят ми е от 26 часа и тези 2 часа ми стигат за тренировки.
– Вие бяхте председател на спортен клуб по хокей на трева, съществували ли все още този клуб?
– Клубът по хокей на трева прекрати своята дейност през 2012 г., тъй като вече бях директор на Спортното училище, а в училището не се приемаха ученици с профил „хокей на трева”. През 2013 г. създадох първия клуб по бадминтон. Този клуб до ден-днешен продължава да съществува. Това е единственият клуб в Сандански, който е спечелил 5 пъти проекти към Министерство на младежта и спорта „Спорт за децата в свободното време“, четири пъти с Клуба по бадминтон и веднъж по плуване. Заниманията на учениците бяха изцяло безплатни. Клубът по бадминтон ще е домакин на международен турнир през месец март 2026 година.
– Приключи кампанията по прием на учениците успяхте ли да запълните паралелките?
– Вече става все по-трудно. Все по-малко млади хора създават семейства и деца. Това е проблем за цялата страна. Закриват се училища в страната с многогодишна история и с традиции. Това няма да ни подмине и нас, в община Сандански. Много е трудно да се осъществи прием. Много често чувам несъстоятелни слухове как сме нямали ученици и училището е пред закриване. Напротив – въпреки лошата реклама, която ни правят, има засилен интерес към училището. Не мога да приема оплюването на дадено училище. Всяко училище има своите предимства и чар.
– Тази година приемът в първи клас се осъществи електронно, имаше ли проблеми?
– Електронната система вече е факт и работи. Нормално е да има и проблеми, все пак е първа година. Основният проблем е, че родителите често сменят адресите, за да попаднат в избраното от тях училище и учител. Много деца от близките населени места се водят с адреси в гр. Сандански, но реално всяка сутрин пътуват към града. И училищата в селата предлагат качествено обучение и образование, не по лошо от градските училища. Просто е убийствено малки деца да пътуват всеки ден. И при мен идват ученици от селата, но родителят си е в правото да избира.
– Какви са най-големите предизвикателства в работата Ви като директор?
– Предизвикателство е всеки ден, в който си на работа на този пост. Всеки ден имаме изненади, за съжаление повечето са отрицателни, а по-малко са хубавите. В общи линии всеки ден е предизвикателство за един директор. В нито една сфера и професия няма лека работа. Изисква се смелост и отдаденост, каквото и да работиш. Ще използвам едва велика мисъл на Джовани Фалконе: „Страхливият умира всеки ден, смелият веднъж“.
ЛИДИЯ МАНЕВА
