О.з. майор Елена Щрапулина: През 1984 г. станах началник на противопожарната служба в ХФК – Дупница, бях единствената жена сред 26 огнеборци, дежурихме във фургон, разполагахме с един стар ЗИЛ

– Г-жо Щрапулина, Вие сте един от най-дългогодишните пожарникари в община Дупница, но трудовата Ви дейност започва като химик в ТЕЦ „Бобов дол“. Разкажете повече за този период от живота Ви?
– Родена съм в с. Крайници, община Дупница. Родителите ми работеха в ТКЗС-то в селото. Тогава не само аз, но и всички мои връстници бяхме възпитавани на трудолюбие и дисциплина. Основното си образование завърших в училището в селото. Моят любим предмет беше математиката. След като завърших основно образование, кандидатствах в Химическия техникум в община Дупница и специалност „Електротехника“ в техникума в Радомир. Издържах успешно изпита по математика и записах в Химическия техникум. Завърших средното си образование с отличен успех и започнах работа като химик в ТЕЦ „Бобов дол“. По това време все още беше пусково предприятие, в строеж. Към цех „Водоподготовка и воден режим“ на ТЕЦ-а участвах в пуск на централата 3 по 120 мегавата. Имаше две инсталации за водоподготовка, където следяхме режима на работа и режима в параводния тракт на блоковете на централата. Преди да напусна централата, работех към въглищна лаборатория, където се изследваше пепел и калоричност на въглищата. Успоредно с работата ми в ТЕЦ „Бобов дол“ завърших задочно специалност „Химия“ в СУ „Св. Климент Охридски“ – София. В ТЕЦ „Бобов дол“ работих 12 години.

– Дълги години сте били началник на обект на противопожарна служба в ХФК – Дупница.
– През месец септември 1984 г. започнах работа към МВР – Противопожарна охрана /ПО/ – Дупница. Започнах в ХФК като инспектор противопожарна защита. Точно в този период започна бързото развитие на фармацевтичното производство. Пуснаха се цеховете: „Универсален 2“, „Таблетен 2“, „Универсален 4“, „Паста за зъби“, склад механизиран, водооборотен цикъл, експериментално хале към института. При постъпването ми на работа трябваше да насоча усилията си към две направления: първо – да осигуря пожарна безопасност на работещите обекти /цехове и складове/, и второ – противопожарна защита на обектите в строителството. Контролът се състоеше в разглеждане съответствието на проектите с нормативните документи и съответствието на фактическото състояние с проектната документация. Друга задача, която си поставих, беше да изуча химическите производства, защото не може да се контролира производство, което не се познава. Виждайки голямата пожарна опасност и това, че цеховете работят при рискови експлоатационни условия, голямото количество и разнообразие от ЛГТ /леснозапалими течности/, пред мен стояха два важни въпроса за разрешаване: първо – осигуряване на надеждна противопожарна техника, и второ – осигуряване на защитни дихателни апарати и облекло както за личния състав в ОПС /Обектна противопожарна служба/, така и на доброволните противопожарни отряди по обекти, защото благодарение на тях сме отстранявали успешно аварии.

– С какви рискове сте се сблъсквали в работата си и какви инциденти сте преодолявали?
– По мое време възникна авария в цех „Универсален 2“, където заедно с началник-цеха, използвайки наличните защитни средства, успяхме своевременно да евакуираме работниците и да отстраним аварията, с което предотвратихме възникването на експлозия, която би довела до големи материални щети и човешки живот. В експерименталното хале на института възникна авария поради неспазване на технологичния процес и доведе до частични изгаряния на работническия персонал. Това постави пред мен и нова задача – преди да се експериментира ново производство, да се изисква пожарната безопасност не само на готовите суровини и продукти, а и на междинните продукти в лаборатория по пожарна безопасност. Голямо внимание трябваше да обръщам при спазване на набелязаните мероприятия в разрешителното за извършване на огневи работи при излизането на цеховете в ремонт.
– Какви бяха условията на работа по Ваше време в този сектор и с кои колеги сте работили заедно?
– Ние бяхме по договор между МВР и „Фармация“ и ни се определяше заплатата съгласно щата. Аз бях със заплата, не по-голяма от тази в ТЕЦ „Бобов дол“. Условията на работа не бяха добри. Съставът дежуреше във фургон, дежурехме на един автомобил ЗИЛ, който стоеше в гаража. По мое време купихме два нови противопожарни автомобила – „Татра“ и „Шкода“. Съставът беше настанен в нова сграда, до която построихме две гаражни клетки. Оттук се вижда, че успоредно с развитието на ХФК се развиваше и доусъвършенстваше и противопожарната охрана. Съставът наброяваше 26 човека, сред които Здравко Илиев, Валери Дишов, Васил Славков, Виктор Илков, Петър Сусанин, Милко Мазников, Йордан Андреин и други.
– Какво беше отношението на мъжете пожарникари към единствената дама и чувствахте ли тяхната подкрепа в работата?
– С колегите работех много добре. Повечето от тях не познаваха пожарната опасност на ХФК, затова при провеждането на съвместните занятия в РПС и ОПС ги запознавах с опасните възли в производствата и им показвах къде трябва да насочват усилията в случай на пожарна авария. Тъй като РПС нямаха финансова възможност, винаги съм помагала по отношение на ремонти на автомобилите. В това отношение най-добро разбиране съм имала с Иван Стойнев, в момента заместник-началник на оперативната дейност, който много отговорно и сериозно гледаше на изправността на противопожарните автомобили /тогава доста остаряла техника/, Иван Грахльов и други колеги.
– По Ваше време спазваха ли се изискванията за противопожарна безопасност в обществените сгради?
– Да, спазваше се, както аз съм спазвала нормативните изисквания за ХФК – Дупница, така и колегите от районната служба, отговарящи за държавния противопожарен надзор, стриктно спазваха нормативните изисквания за новостроящите обекти и противопожарния режим на обектите в експлоатация на територията на община Дупница. В това отношение с авторитет се ползват Теодоси Занков, Георги Ильов, Каимски и други колеги.
– На какви условия трябва да отговарят новостроящите се сгради, за да се предотвратят тежки инциденти?
– Обезопасяването на такива обекти започваше още по време на проектирането. Проектите трябваше да съответстват на Наредбата за осигуряване на безопасност при пожар. Фактическото състояние на новостроящите се обекти трябва да съответства на проектната документация. Това, което забелязвам в последните години, е, че втората част от надзора не се спазва.
– Според Вас съвременното общество трябва ли днес да се обучава в противопожарна безопасност?
– Да, много голямо внимание трябва да се обърне на противопожарната култура на населението. Много трябва да се работи в това отношение. Много голямо внимание застрахователните компании трябва да обърнат на противопожарната защита на обектите при застраховане.
– Разкажете за семейството си?
– Със съпруга ми Кирчо Щрапулин се запознахме в ТЕЦ „Бобов дол“. Той беше електротехник, бяхме заедно в подготовка кадри за пуск на централата и си останахме заедно. Имаме един син, който е електроинженер. Много ми е било приятно, когато коментирахме даден пожар и изготвяхме експертиза, защото аз ако установя причината, която най-често е от късо съединение в елинсталацията, съпругът ми даваше обяснения точно как е станало. След пенсионирането ми работих като вещо лице по молба на колеги и нашите експертизи не бяха пожаро-технически, а пожаро-електро-химически.
– Според Вас професията пожарникар уважавана ли е днес от обществото?
– Недобрата противопожарна култура на населението води до омаловажаване на професията. Хората не разбират колко хуманна и отговорна е тази професия.
– Казват, че няма бивш пожарникар. Вие с какво се занимавате след пенсионирането си?
– Допреди една година бях вещо лице. Още по време на работа бях изкарала курс за оценители на машини и съоръжения, оценители на земеделски земи. В МВР – Дупница изготвях експертизи при възникване на пожари, както и икономически експертизи на машини и съоръжения.
– Какво ще пожелаете на Вашите колеги ветерани и действащи пожарникари?
– На колегите пожарникари пожелавам здраве и дълголетие, а на действащите пожарникари пожелавам повече превантивна дейност и по-малко гасителна.
Интервю на
НИКОЛАЯ ИВАНОВА

loading...


 

 

 

Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *