Парламентът гласува окончателно промените, с които в Наказателния кодекс се създава правна възможност да се отнема в полза на държавата имущество от трети недобросъвестни лица, придобито от престъпна дейност. Това стана с гласувания на второ четене законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Министерският съвет. Законопроектът бе гласуван на първо четене на 18 юли.
Според приетите разпоредби се отнема в полза на държавата и имущество, придобито от трето недобросъвестно лице, когато неговото деяние не съставлява престъпление и ако имуществото не подлежи на връщане или възстановяване. Имуществото се отнема и при правоприемство на юридическото лице, предвиждат още приетите текстове. Дефинира се, че имущество, придобито от трето недобросъвестно лице е имущество, придобитото безвъзмездно от трето лице, което към момента на придобиването знае или предполага, че имуществото е предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено.
С текстовете се уреждат случаите за имущество, придобито безвъзмездно от трето лице, ако то е знаело или е могло да предполага, че е от престъпление; имущество, придобито възмездно от трето лице при същите условия, ако имуществото е на стойност, значително надвишаваща или значително по-ниска от пазарната стойност, или е извършена замяна в тези параметри.
В хода на дискусията депутатите от „Възраждане“, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и „Величие“ възразиха срещу удължаването на сроковете за хода на досъдебната фаза по искане на прокурора. Гласуван бе текст, с който „разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в тримесечен срок, а при фактическа и правна сложност в шестмесечен срок от деня на образуването му“. Промените бяха приети след прегласуване по искане на Атанас Атанасов от ПП-ДБ със 116 гласа „за“, 71 – „против“ и 16 – „въздържали се“.
В сега действащите разпоредби срокът е двумесечен, а при правна сложност – четиримесечен.
