Имам 26 произведения в Америка, във Венеция и Франция, горд е обявеният за най-славен майстор през 2018 г.
През 2026 г. пернишкият фестивал „Сурва“ навършва 60 години. По случай юбилея този януари карнавалните игри се провеждат в два поредни уикенда. С много глъч, звън и енергия редица кукерски групи от страната и чужбина прогониха злите сили в първото издание на шествието. Един от най-славните майстори на кукерски маски в региона е Малин Будинов. 79-годишният мъж предава изкуството си на младото покление в Регионалния исторически музей в града, предаде bgdnes.
– Майстор Будинов, как се прави кукерска маска?
– Първо животното трябва да се убие. След това да се вземат или купят рогата от коч. Вече не се гледат толкова животни и все по-рядко се намират. Самите рога се изваряват, за да излезе вътрешността, която има ципа. Това се прави с цел укрепване. От тях се майсторят и зъбите, които също са от сърцевината. Те се режат, после се слага дървения отпред, за да се закрепи самата уста.
– Казвате, че кожи се намират все по-рядко. Защо?
– Все по-рядко се намират, наистина. Намаляха много, вече едва откриваме. Преди имаше по три-четири стада овцe с по 120 животни във всяко. В къщите се гледаха също. Сега не е така, дори кокошки няма.
– Колко време отнема изработката на едно Ваше изделие?
– Много зависи от сложността на маската. Процесът е доста дълъг и коства енергия. Може би около 2 седмици.
– Влагате ли собствен поглед в творчество си?
– Разбира се, винаги добавям и частица от себе си в произведенията си.
– Търсят ли се маските?
– Да! Имам 26 маски в Америка. Преди време бях в Младежкия дом в Перник и дойдоха 500 човека група. Интересуваха се колко струва една. По говора подразбрах, че са чужденци. Като ги попитах къде ги носят, те казаха – зад Океана. Мина се една седмица и ни поръчаха да ходим в американското посолство в София. Викнаха ме за ремонт, защото едната паднала и й се счупила лицевата част на костта. Беше много зле и им предложих по-добре да си изберат нова. Послушаха ме и останаха доволни и предоволни, даже и втора година ходихме. Изделията ми са навсякъде по света – в Музея на цивилизациите на Европа и Средиземноморието в Марсилия, във Венеция, където ежегодно се правят карнавални фестивали. Във Франция при частни лица, даже в учебно заведение.
– Как вървят цените на творенията Ви?
– Зависи от сложността и времето, за което ги майсторя. 300 лв. е най-евтината (около 150 евро). Най-скъпите обаче, тези на сърцето – не се продват. Имам си талисмани. Такава е маската на внука ми например. От 600 лв. (около 300 евро) нагоре са най-скъпите. При тях материалите са по-хубави и се правят повече време.
– Откога се занимавате с тази дейност?
– Занимавам се още от ученическите си години в гимназията, в която учех. Ходехме с бащата на мой съученик да ни показва как се изработва кукерска маска.
– Има ли младежи, които искат да се учат от Вас?
– Има, внука ми обаче го влекат други неща. Той е инженер в София, в чуждестранна компания. Неговият интерес не е тук, а в електрониката.
– Кога Ви удостоиха с приза „Най-славен майстор“?
– През 2018-а станах най-славен майстор на XXVII международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ – Перник. Имам признание, защото ме канят тук, в музея, да показвам на младото поколение занаята.
– Маскарадните игри в Перник навършват 60 години през 2026-а. Спомняте ли си началото?
– Да, сега съм на 78. Беше изключително вълнуващо, защото влязохме в ролята на актьори. Аз също съм бил кукер, тук почти всички участват.
– Вярвате ли в поверието, че се гонят зли духове?
– Така е прието – по традиция кукерът плаши и гони злите сили. Носи радост, щастие, късмет, здраве и берекет. Чест е да носиш костюма.
– Ходили ли сте по други фестивали из България и навън?
– Бил съм в Струмица на карнавала 2-3 пъти.
– Харесва ли Ви животът в този край?
– С бабата сме пенсионери от 2000-та година. Живеем в село близо до Перник. Добре ни е заедно.
