Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (СХДВ, ADHD) се отнася до деца и възрастни, които имат сериозни затруднения във важни области от живота си като междуличностни взаимоотношения, училище, работа и семейство поради прекомерна двигателна активност и проблеми при контролиране на вниманието и импулсивност. Децата с ADHD трудно реагират на ситуации, в които повечето техни връстници се справят много лесно. Те се различават от повечето деца със същото ниво на развитие по отношение на способностите в някои сфери. В най-общи линии те изпитват затруднения да контролират мобилността и импулсите си, трудно се се концентрират и трудно задържат вниманието си, пише puls.bg.
Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието се разделя на три категории:
- Основното е липса на внимание и концентрация;
- В основата си се характеризира с хиперактивно и импулсивно поведение;
- Комбинация от горепосочените две.
Това е доста често срещано разстройство в развитието: според данни от наръчника DSM-IV то възлиза на 3-5% при децата, като се проявява по-често при момчетата. Може да се определи като хронично разстройство, тъй като 30% ~ 70% от децата с ADHD продължават да имат затруднения като възрастни.
Етиологията на разстройството остава неясна, но досега изследванията са фокусирани върху допаминергичните и норадренергичните пътища в мозъка, което се потвърждава от съвременните изследвания на СХДВ. Въпреки това не се поставя под съмнение възможната роля на генетични и епигенетични фактори, недоносеност, излагане на токсични вещества (алкохол, тютюнопушене, олово) или инфекции, които играят основна роля в развитието на дете със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието , както и в отговор на терапията, независимо дали става въпрос за психологическа поведенческа терапия или медикаментозна.
Симптомите се проявяват още в ранна детска възраст. За поставянето на адекватна диагноза е необходимо да се съберат данни от различни източници – родители, семейна среда, училищна среда. Диагноза се поставя от мултидисциплинарен екип от детски психиатър, психолог и евентуално логопед. Специалистът, който детето ще посети, ще забележи, ако поведението на детето е в рамките на нормалното според възрастта му, също въз основа на информацията, която му е дадена. Във връзка с наблюдението на поведението на детето, специалистът ще поиска оценка на физическото му състояние. Необходима е пълна медицинска история, за да се оценят условията, при които се появяват притеснителните поведения и да се проучи дали има други променливи, които могат да повлияят на поведението на детето.
Кои симптоми са тревожни?
- Изпитва затруднения да обръща внимание на детайлите и допуска небрежни грешки;
- Трудно задържа вниманието си;
- Изглежда, че не чува добре без да има нарушения на слуха;
- Трудно ми е да следва инструкции;
- Затруднява се с организирането на времето;
- Изпитва затруднения с пространствената ориентация;
- Избягва или не харесва всичко, което изисква продължителни усилия;
- Вниманието му лесно се разсейва;
- Забравя ежедневните неща;
- Трудно му е да запази двигателно спокойствие;
- Трудно се задържа на едно място;
- Бягане или катерене през цялото време;
- Трудно му е да се ангажира с някаква тиха дейност;
- Действа прибързано и хаотично;
- Трудно му е да изчаква реда си и като цяло да чака, нетърпеливост;
- Прекъсва другите, когато говорят, не зачита личното им пространство.
През последните години изследвания намират връзка на състоянието с чревното функциониране и изменения в мозъчните вълни и мозъчните структури.
Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието често съжителства с други разстройства, като разстройства от аутистичния спектър, обучителни затруднения, поведенчески и емоционални разстройства. Такива деца често са отхвърляни заради неприемливото си поведение.
Като хроничен и многоизмерен проблем, Синдромът трябва да бъде разгледан от мултидисциплинарен екип, който да предложи подкрепа за мерките на всяко дете. Терапевтичният план трябва да се основава на комбинация от медицински, психологически и образователни интервенции. Лечението може да бъде фармацевтично или нефармакологично или може да комбинира различни методи. Какъвто и метод да се използва, планът за лечение трябва да се контролира от специалист и да включва мерки за лечение у дома и в училище. Ефективното лечение в училище зависи от обучението и постоянството на учителите. Учителите, както и родителите, ще трябва да бъдат правилно информирани и да променят средата на детето по начин, който да помогне.
В заключение, синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието е разстройство, което може да причини значителни проблеми на децата и тяхната среда. Ранното разпознаване и лечение на синдрома може да помогне на тези деца да се развият възможно най-пълно в своите способности и да се интегрират плавно в обществото.
Причини за появата на хиперактивност
Съществуват много мнения за причините за възникване на хиперактивността. Много изследователи отбелязват, че броят на такива деца нараства с всяка изминала година. Съвременната наука откроява няколко причини:
- генетични (наследствена предразположеност);
- биологични (органични увреждания в главния мозък по време на бременността, родови травми);
- социалнопсихологически (семеен микроклимат, алкохолизъм при родителите, лоши условия за живот, неправилно възпитание).
Как да определите дали детето ви е хиперактивно?
Прочитайки началото на статията, не бързайте да поставяте диагноза на детето си. Хиперактивността е медицинска диагноза, която най-точно може да бъде поставена от лекар въз основа на специална диагностика и заключение от специалисти. Ние като родители можем да забележим особености в поведението на детето ни, определени симптоми и да се обърнем към лекар – невропатолог, психолог, за консултация, а след това заедно с тях да помогнем на детето си.
Ако диагнозата „хиперактивност“ е поставена достатъчно рано и родителите изпълняват указанията на специалистите в училищна възраст, симптомите отшумяват. За съжаление обаче много родители твърде късно търсят специализирана помощ, когато детето вече ходи на училище и са започнали проблемите му с ученето. Рязко се влошава общото състояние и поведение на детето, губи се интерес към учебния процес, не се усвоява нужният материал, проявява се неадекватно поведение.
За да определите има ли вашето дете особеностите на децата с хиперактивност, можете да се запознаете със системата от критерии, по които тя се определя: Невнимание – налице е нарушение на устойчивото внимание (не може дълго време да се съсредоточи в интересно занимание). Обикновено детето чува, когато се обръщат към него, но не реагира. Захваща се с ентусиазъм с определена задача, но не я завършва. Има трудности в организацията на игра, учене, други занимания. Избягва по-сложни задачи и такива, които изискват умствено усилие. Често губи вещите си и забравя.
Свръхактивност – върти се, не може да се задържи на едно място, проявява безпокойство (барабани с пръсти, постоянно се движи, дори когато е в седнало положение). Малко спи, намира се в непрекъснато движение, много говори.
Импулсивност – отговаря, преди да са го попитали, не е способно да изчаква реда си, често се намесва в чужд разговор, прекъсва събеседника си. Често променя настроението си, иска всичко да стане на момента, не се подчинява на правилата при игра. Има различно равнище на изпълнение на задачи (при едни е спокойно, при други не).
Ако в доучилищна възраст детето проявява посочените признаци, трябва да се направи консултация със специалист.
За начало е добре да се консултирате с педагог, психолог, а след това и с невропатолог. Важно е да не се обърка хиперактивността с друго заболяване или с темперамента на холерика.
Как да се справим с тези по-буйни малчугани?
Хиперактивните деца са специална порода деца. В зависимост от това кой и в какво настроение ги определя можем да чуем различни неща за тях. Майките им ги определят като по-буйнички, по-отворени, по-нетърпеливи и по-любознателни. Учителките в детската градина като немирници и побойници, преподавателите в училище като раздразнителни деца, които трудно се съсредоточават и постоянно си намират всякакви други занимания, различни от уроците. Тези деца не могат да играят сами, постоянно търсят чуждо внимание и някого, когото да занимават със себе си. Играят с всичко по малко, недонаправили пъзела, те започват да рисуват. Недовършили картината, вземат количката. Накрая започват да тичат из стаите, да блъскат вратите и другарчетата си и като резултат се възцарява невероятен хаос.
Затова като цяло хиперактивните деца с времето минават в графа проблемни деца, именно поради невъзможността да се съсредоточат, честата промяна на настроения и постоянната си нетърпеливост, преминаваща в агресия. Това се превръща в проблем и за тях, и за всички около тях. По тази причина специалистите препоръчват от ранна възраст да се заемем с възпитанието на децата и да ги приучим към съсредоточаване, толерантност и любов към другите.
Най-правилният начин да научим някого да обича е като го обичаме.Статистиката показва, че децата, които като бебета са били гушкани, милвани, пели са им песнички преди да се научат да разбират и са разговаряли с тях, преди да започнат да говорят са много по-спокойни, по-комуникативни и по-емоционално стабилни.
Когато пораснат, те се превръщат в огледален образ на хората, с които живеят. Ако родителите са нервни и психически нестабилни, може да се очаква същото качество и у децата.
Според педиатри и терапевти на хиперактивните деца трябва да им се осигури повече пространство и свобода. Затова вместо да им се караме за всяко счупено нещо у дома, да им викаме, че не стоят мирни, добре е да им осигурим пространство, където на воля да изразходват енергията си. За такъв тип деца са подходящи дългите излети през почивните дни и разходките в парка. Като начало е добре да няма много други хора наоколо и след това малко по малко да започнем да ги приучаваме към игра в група, правилна комуникация с другите, изслушване на събеседника, учтиво държание. Подходящи са игрите с топки, които стимулират развитието на координацията и концентрацията. Умението за балансиране, люлеене, скачане, премятане, пързаляне, катерене. Когато придобият ловкост и увереност в себе си задължително трябва да ги научим да изчакват другите деца, да пазят себе си и тях, да не изпреварват.
Ако обичат да рисуват, блокчетата за оцветяване са също много подходящи, като домашно упражнение за концентрация и съсредоточаване. Отначало те ще прекрачват всякакви ограничения и ще минават през всички черти, но с времето ще започнат да стават по-спокойни и по-прецизни в работата си. Ще може да им се повери ножица, с която да изрязват различни елементи, да моделират с глина, да апликират.
Игри свързани с концентрация са също конструирането, реденето на пъзели и мозайки.
За да събудите интереса в детето е необходимо и вие да се запалите по тези дейности. В процеса на заниманията е добре да го насърчавате, да го хвалите, че се справя добре, точно когато е решило да се откаже, защото не намира правилната част и е готово да захвърли всичко.
Емоционалната подкрепа е много важна за детето. У него се създава увереността, че то може да прави много повече неща от това само да тича като свободен електрон или да буксува с количката по пода в неясна посока. Обяснявайте му, че някои дейности изискват по-специално внимание и по-прецизно отношение. Разказвайте му например за работата на хирурга, колко е важно той да е съсредоточен, да внимава, защото в ръцете му е поверен цял човешки живот и ако той е невнимателен, последиците биха били фатални.
По този начин бихте могли да разговаряте за спецификата и на любимата му професия, като му дадете да разбере, че всяко занимание изисква специални умения, които се изграждат с труд и постоянство.
Дори да е избрало по-дейна професия като войник например, отидете на полянката и заедно се опитайте да уловите пеперуда, като стоите неподвижно в храстите и търпеливо изчаквате точния момент за действие. Със сигурност каквато и професия да харесва вашия малчуган, ще намерите необходимите аргументи в полза на толерантността, търпението и вниманието.
Четенето – една много пренебрегвана и позабравена дейност от днешните деца, те не могат да се съсредоточат да четат, предпочитат да изгледат филмчето и така бързо да разберат какво става с главния герой в края, вместо да отделят няколко дни подред, за да прочетат сами книжката. Така че, една от основните причини да не четат днешните деца е именно това, че са хиперактивни – деца, които растат без норми и ограничения.
Всички знаем, че това малко по малко се превръща в много сериозен проблем на нашето общество и ако не вземем мерки може да излезе извън контрол, избивайки в сериозна агресия.
Затова и за хиперактивните деца е много важно спазването на ритуалите. Да се събужда по едно и също време, рутинните действия да следват закономерно едно след друго – закуска, детска градина, игра на открито, вечерята, приготвянето за сън, миенето на зъби, обличането на пижамата, вечерната приказка и целувката за лека нощ. Всичко това е много важно. Освен, че се изграждат положителни навици, детето знае какво да очаква и бързо се научава кога е време да лудува и кога да се съсредоточи и да внимава.
Хубаво е спокойните и по-бурните дейности да следват в определен ред, така че да има някакъв баланс и хармония в цялостното подреждане на ежедневието на детето.
Детето да има своя собствена стая или поне кът, където би могло да се усамоти, да рисува, да се забавлява, изграждайки свой собствен свят. Плюшковците са на особена почит при по-малките деца. Те са част от семейството, част от техния свят и от техните най-доверени приятели, затова може да се скарате на мечето, че без да иска в лудориите си е бутнало въображаемо гърненце с мед и да разиграете възможните сценарии или че е ударило Прасчо и сега той е тъжен и плаче. Да помислите заедно какво трябва да направи мечо, че отново да върне усмивката на лицето на любимия си приятел и отново да могат да играят заедно, както преди.
Така включвайки плюшените играчки може да разигравате различни модели на поведение и да ги обсъждате с детето.
Ако в отглеждането на детето участват и други хора – баби, дядовци, лели, гледачки, необходимо е и те също да спазват установените правила, за да не се получи класическия български вариант – Ама баба всичко ми позволява, а пък дядо е по-добър, защото ми дава шоколадче за лека нощ… и други подобни. Банално звучи, но за проблемите на децата винаги са виновни родителите.
Ако едно дете е определяно като проблемно, най-вероятно има проблемни родители. Защото ако има желание, време и разбиране, енергията и на най-хиперактивното дете може да бъде насочена в градивна посока и от него да излезе бъдещ световен шампион в някакъв вид спорт, а защо не и художник или прецизен архитект.
Как свръхактивността се отразява на поведението при възрастния?
Чували ли сте за синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност? По-често за това разстройство се говори в детска възраст, но то се среща и при възрастните. При тях симптомите не са така очебийни, като при децата – за разлика от малчугана, възрастният все пак ще се въздържи да застане буквално с главата надолу. Но вероятно ви е правило впечатление при даден познат, как като върши нещо създава излишно много шум, дразнело ви е колко неорганизирани могат да бъдат някои хора за елементарни дейности и ви вбесява, когато системно някой закъснява…
За да се различат все пак от характерни черти за дадена личност, е необходимо неговото по-дълго познаване. Когато са симптом на синдрома, изглеждат нетипични и странни за поведението на същия човек. Проявяват се при хора, които в детството си са страдали от хиперактивност, за разлика от тревожността и депресията, които могат да се изяват за първи път във всяка възраст.
Все още причините за дефицита на вниманието и хиперактивността не са напълно изучени. Предполага се, че роля играят генетични фактори, въздействие оказва околната среда, излагането на токсични вещества като цигарен дим, употреба на алкохол и други, включително в периода на пренатално развитие.
Засегнатите от синдрома деца – тъй като критериите за поставяне на диагнозата са определени за детска възраст – се отличават със силна разсеяност и натрапливо фантазиране. Те се движат постоянно, не могат да стоят кротки и спокойни дори за кратко време. При възрастните тези прояви са малко „притъпени“ и видоизменени. Вероятно въпросната личност, непрекъснато си играе с химикалка или друг предмет в ръцете, от работното й място постоянно се чуват шумове – скърцане на стол, излишно тракане на клавиатура, потропване на обувка в под или преграда, пукане на балончета при дъвчене на дъвка, от взимане и оставяне на предмети и пр.
Имайте предвид, че синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност при възрастните се разпознава трудно дори от специалист.
От друга страна, заради нарастващото число отговорности при възрастните, симпомите са по-очевидни и с по-сериозни последствия. Те определено създават повече лошо впечатление за околните, отколкото да влияят на засегнатия. Изключение прави единствено неспособността за организиране, което се отразява на качество на живот на хиперактивния възрастен.
Отличителен белег, който им пречи да имат сериозно кариерно развитие, е неумението да приоритизират задачите си според степента им на важност. Често при такива възрастни се получава, че се „замотават“ и отделят прекалено много време за незначителни проблеми или странични дейности, докато пропускат решаването на други много по-спешни и важни. Не успяват да изпълнят дадено задание в срок, което не е инцидентно.
Тъй като страдат от неспособността си да се концентрират, те трудно се приспособяват да работят в многолюдни офиси, където непрекъснато звънят телефони, провеждат се разговори и пр., от което не могат да изпълнят поставените им задачи.
Отново заради дефицита на внимание, им трябва много време, за да се захванат с изпълнението на поставена задача. Не са в състояние да подходят към материята задълбочено, за да разрешат даден проблем или стигнат до някакво полезно заключение. Естествено, това засяга не само работата им, но и всички останали сфери на живот – интимни взаимоотношения, възпитание на поколението, отношения с родителите, приятелите и т.н.
Обикновено винаги закъсняват. И това не е заради нежелание да бъдат точни, а заради неспособността да преценят колко време им е необходимо, за да стигнат до някаква крайна точка и приключат с текущите си занимания навреме. Например, едва тръгвайки на път, се приготвя багажът, установява се, че липсва подходящо облекло и че не е закупен билет за пътуването. Тези хора обикновено не са наясно и трудно могат да преценят колко време отнема изпълнението на някаква дейност.
Заради неспособността си да се организират, хиперактивните възрастни обикновено страдат и от постоянна тревожност, която пречи и на пълноценната им почивка. Това ги прави раздразнителни, нервни и постоянно напрегнати.
Вероятно ви е направило впечатление, че въпреки многократното повтаряне и напомняне на нещо, се оказва, че съответната личност отново е пропуснала или забравила за съответния предмет на дейност. Това се дължи на влошената способност да слуша и участва пълноценно в разговорите. Обикновено все се получава така, че съответната личност или не е изпълнила или погрешно е разбрала дадена задача.
Като резултат от постоянната непрегнатост и провали, избухването се оформя като характерна черта в поведението.
Неспособността да контролират собствените си емоции се отразява и на взаимоотношенията им с най-близките. Характерни са честите брачни проблеми и разтрогване на сериозни връзки.
Друг отличителен белег в поведението на тези личности е безразсъдното шофиране. Това включва висока скорост и нарушения. По тяхна вина често стават пътнотранспортни произшествия.
