Факт е, че в момента съществува проблем с кризата на публиките, но за да се постигне ефективен маркетингов подход от страна на общината, е необходим отделен екип, който да се фокусира върху рекламата, медийното отразяване и публичното представяне на тези събития
За втора поредна година летните музикални уикенди в Благоевград тръгват с фалстарт. Публиката на първите две вечери бе колкото на семейна сбирка, а постфактум от реакциите на благоевградчани в социалните мрежи стана ясно, че разгласата била слаба и мнозина дори не са разбрали , че в Благоевград ще има събитие на открита сцена. Миналата година по повод аналогичната посещаемост на летните концерти, организирани с общинско финансиране, съветникът Димитър Урдев заяви на сесия на ОбС, че по-евтино на общината ще излезе да се платят на присъствалите билети за Виенската опера, включително и самолетните, отколкото да се харчи за събития с присъствие на 10 души публика и 11 служители на общината и инспектората.
За анализ на причините за апатията на благоевградчани към лятната културна програма на общината вестник „Струма“ се обърна към Савина Топурска, визуален артист и фотограф , и към Росен Георгиев, екскмет на с. Дъбрава, който създаде рок събитието „The Brava Fest“, организира го девет години до 2024 г., която обяви за нулева. Росен Георгтиев отказа коментар по темата с думите: „За втора година фестивалът не присъства в културната програма на община Благоевград. Никой от страна на общината не се е свързал с мен официално, за да ме уведоми за причините. Никой не е проявил интерес към продължаване на събитието под каквато и да е форма. Няма да коментирам качествата на фестивала и позитивите, които донесе на Благоевград. За тях можете да попитате големия брой почитатели. Със сигурност нямам намерение да спра развитието на събитието. Просто няма да се провежда на територията на община Благоевград. Още нямаме официален домакин, но работим по въпроса. Колкото до фестивалните и музикални събития в града, разбира се, че не съм безразличен и имам мнение по въпроса. Ако бъда потърсен официално за консултация от общинските експерти, ще го споделя. Желая успехи на Благоевград!“.
Савина Топурска прие да отговори на въпросите на „Струма“ по темата. Тя е от Благоевград, но през последните години учи и живее във Франция. Завършила е Средно училище по изящни изкуства в София, съвременно изкуство във Висшето училище по изкуства и дизайн във Валенсиен, Франция, и магистърска степен по фотография в Университета Париж 8, където в момента е докторант. Преди месец и половина спечели престижната Славейковата награда 2025 г. в национален конкурс за лирично стихотворение с творбата си „За градината на дядо“.
– Савина, миналата седмица в Благоевград стартираха юлски музикални уикенди, но публиката на площада бе неповече от хората на семейна сбирка. Защо според теб в областния център на Пиринско не се получават успешни събития през месеците, които повечето общини използват да привличат туристи с фестивали, прожекции на открито и други културни мероприятия? Защо Благоевград при толкова напъни назад в годините не успява да се нареди сред утвърдените фестивални центрове?
– Причините могат да се търсят в няколко посоки. В по-широк план става дума за цялостна криза на публиките в страната – криза, свързана с разпад на ценностната система и загуба на ориентир кое е качествено и кое не. Живеем в епоха на екрани – на постоянно „прехвърляне“ от един екран на друг, което води до загуба на директния, жив контакт. Всекидневно ставам свидетел на този феномен: хора седят един до друг на една маса, но не си говорят – само си разменят съобщения. Налице е криза в общуването и социалния контакт, повсеместна, но често неосъзната. Миналата седмица, например, присъствах на събитие в София, на което познавах голяма част от участниците, но не знаех как изглеждат, защото комуникацията ни преминава изцяло в интернет пространството. Всеки живее някъде другаде, свързани сме индиректно, през екран. Този тип дигитално опосредствано съществуване води до отчуждение, до усещането, че познаваш някого, без да си го срещал наживо. Паралелно с това се задълбочава и кризата на вкусовете. Тя не е нова, но днес се мултиплицира в условията на пренаситена, нестабилна културна среда. Ако през 90-те и началото на 2000-та години симптом на тази криза беше чалгата, то днес дори попфолк жанрът среща затруднение да намери стабилна публика. На негово място се появяват множество хибридни стилове, краткотрайни тенденции и събития, свързани с фрагментираното, неправолинейно развитие на артисти, визуални творци, музиканти, изпълнители. На този фон в отсъствието на устойчива културна политика на национално ниво и при липсата на дългосрочна институционална подкрепа културната сцена функционира в условията на див капитализъм и свръхконсумация. Артистите се „изчерпват“ със същата скорост, с която се появяват – днес един е актуален, утре друг. Следваме логика на културата за еднократна употреба, в която става все по-трудно да се изгражда устойчива, осъзната публика.
– Но въпреки това други общини успяха да се утвърдят като фестивални центрове заради приемственост и развитие на различни формати в сферата на културата от няколко последователни кметски екипа, нещо, което областният център на Пиринско не съумява да направи, защо?
– Това, което очертах дотук, са основните щрихи на процесите в глобален мащаб. Но ако се фокусираме конкретно върху Благоевград, въпреки че е областен център, градът преживя своите локални кризи в сферата на културата. Станахме свидетели на управленски модел, наложен по време на мандата на Атанас Камбитов, продължил осем години. Характерен за този период беше т.нар. фестивален подход: политика, ориентирана към провеждането на мащабни, зрелищни събития, често с участието на световноизвестни артисти. Тези събития обикновено бяха безплатни за публиката, а финансирането им идваше основно от общинския бюджет. Те успяваха да привлекат широк кръг от хора благодарение на големите имена, но не водеха до реална финансова възвръщаемост за града. По мое мнение това не представлява устойчив модел за развитие на културата. Нито подкрепя местните творци, нито изгражда дългосрочна културна инфраструктура. По-скоро създава илюзия за оживена културна сцена, без реална подкрепа за автори, институции и общности. Резултатите от този подход се усещат днес. Това, което в момента не се случва в културния живот на града, е пряко следствие от неразумното изразходване на средства в миналото. И не съм само аз, която поставя този въпрос, няколко поредни кметове след Камбитов, включително инж. Румен Томов, Илко Стоянов и Методи Байкушев, ясно заявиха, че общината е в състояние на финансов колапс.
– Приходите от култура в една община все пак имат различни аспекти, фестивалният туризъм носи печалби на хотелиери, ресторантьори, търговци…
– Но нека бъдем реалисти – две или три нощувки, или няколко посещения не представляват съществен икономически стимул за частния бизнес, особено на фона на неговия целогодишен бюджет. От подобни събития никой не печели значително, дори и частният сектор, който, разбира се, също трябва да бъде подкрепян.
Истински устойчива културна политика обаче изисква ангажимент от страна на общината. Това означава влагане на средства и гарантирано финансиране, било чрез собствения бюджет (т.е. чрез публични средства от данъци), било чрез държавни механизми за подкрепа, като Национален фонд „Култура“, или чрез външни източници на финансиране, най-вече европейски програми. Именно външното проектно финансиране представлява най-сериозен стратегически интерес за всяка община, но за да бъде то реално достъпно, е нужно наличието на компетентни екипи както към общината, така и към всеки културен институт, които да подготвят, кандидатстват и управляват проектите. Без такава структурирана и професионална основа достъпът до устойчиви финансови източници остава ограничен, а културните инициативи епизодични и несистемни.
– Но един скромен екип, какъвто са организаторите на „The Brava Fest“, успяваше няколко години поред да печели държавно субсидиране, за да се случва фестивалът…
– Организатор на въпросното събитие, доколкото ми е известно, е неправителствена организация, която не е част от общинската структура. В същото време екипът на община Благоевград, ръководен от зам. кмета г-н Ст. Кимчев, отговаря едновременно за три коренно различни направления: култура, спорт и туризъм. Този екип наброява едва 10-ина души, което поставя сериозни ограничения пред възможностите за адекватно планиране, реализация и развитие в която и да е от тези сфери. Не бива да правим преки сравнения между една общинска административна структура, чиято задача е да покрива широк кръг от задължителни дейности, и една неправителствена организация с екип от двама-трима активни души, които в продължение на няколко месеца се фокусират единствено върху организирането на едно конкретно събитие. Ако се вгледаме в официалния културен календар на общината, ще видим, че той е разнообразен и със сравнително регулярна програма, макар и не винаги с особено мащабни инициативи. Ставаме свидетели на маратони, концерти, фестивали, изложби и филмови прожекции, дори когато се случват епизодично, те все пак поддържат културния живот в движение. Трябва да отчетем, че администрацията, отговаряща за културата, работи при сериозно натоварване и с ограничен ресурс. Да координираш и развиваш дейности в областта на културата, спорта и туризма едновременно е огромно предизвикателство. Културният сектор обединява разнообразни практики – артистично създаване, куриране и продуциране на събития, работа с публики, както и отговорности, свързани с опазване, архивиране и популяризиране на културното наследство в неговите материални и нематериални форми. Същото, предполагам, важи и за сферите на спорта и туризма, макар това да не са области, в които се чувствам компетентна. И не на последно място, заслужава си да отбележим и значителното подобрение в графичната идентичност на общината, благодарение на наскоро назначената служителка Илина Стоянова, завършила в чужбина. Това е пример, че дори с ограничени ресурси, професионализмът и визията могат да направят осезаема разликата.
– Когато общината организира събитие с парите на данъкоплатците, не е ли най-логичното нещо да направи всичко по силите си да информира гражданите за провеждането му, за да привлече поне публиката, която се интересува от него?
– По мои наблюдения административният екип на общината не разполага с достатъчен капацитет, за да развие дадено културно събитие така, че то да достигне широка и устойчива публика.В същото време организаторите на инициативи като „The Brava Fest“ работят месеци наред само по едно събитие, подготвят проектни предложения, търсят финансиране и координират цялостната реализация. Ако погледнем културния и спортния календар на община Благоевград само за един уикенд, ще видим, че служителите отговарят паралелно за множество и напълно различни по характер събития: от спортни турнири по плуване или футбол до концерти, откривания на изложби или фестивали. Прехвърлянето е от тема в тема. Всичко това се случва успоредно с административни и логистични задачи: поддръжка на паметници и културна инфраструктура, организация на изложби, ремонтни дейности (например в Обсерваторията), както и комуникация с министерства, посолства, подготовка на приеми и др.
– Нека уточним, че за проектната подготовка на ремонта на Обсерваторията отговорността е на друг екип, не на отдел „Култура“.
– Да, но в Обсерваторията се намира стенопис от художника Аргир Манасиев и проф. Георги Драчев, който трябва да бъде съхранен по време на ремонтните дейности. За тази цел се изисква водене на кореспонденция, писане на писма и институционална комуникация, в която активно участва и отдел „Култура“. С това искам да подчертая, че проблемът с липсата на устойчива публика е комплексен и многопластов. Освен структурни и кадрови ограничения той е свързан и слипсата на целенасочена и професионална комуникационна стратегия. За да се постигне ефективен маркетингов подход от страна на общината към културните събития, е необходимо да съществува отделен екип, който да се фокусира изцяло върху рекламата, медийното отразяване и публичното представяне на културния живот.
– Общинската фирма „Арт стейдж енд фест“ бе създадена точно с тази цел – организиране и провеждане на културни събития.
– Не съм запозната в детайли с дейността на тази фирма и не бих могла да я коментирам. Доколкото ми е известно, тя отговаря за декоративното оформление в града, но нямам информация относно другите й дейности, състава на екипа или с какъв бюджет разполага. Факт е, че съществува проблем с кризата на публиките. Слабата посещаемост, разбира се, е повлияна и от летния отпускарски сезон, но това е само един от факторите. Ако искаме да гарантираме стабилна и ангажирана публика за събитие, което се провежда в Благоевград, бих искала да предложа няколко конкретни решения:
1. Преструктуриране и увеличаване на екипите, отговарящи за култура, спорт и туризъм. Към настоящия момент и за трите направления отговаря екип от едва 5-7 души, което сериозно ограничава възможностите за ефективна и целенасочена работа. Разделянето на отговорностите и увеличаването на капацитета би позволило по-специализирана експертиза, професионално планиране и устойчиво развитие във всяка от сферите.
2. Изработване на стратегия за развитие на културния живот и формиране на разнообразни публики.
Необходимо е формулирането на дългосрочна стратегия с ясно определени цели, анализ на нуждите на различни социални и възрастови групи (сегментиране на публиките), както и конкретни механизми за организиране на културни събития. Такава стратегия трябва да бъде насочена както към ангажиране на местните общности, така и към привличане на външни посетители, чрез съдържание, комуникация и партньорства, адаптирани към контекста на града.
3. Създаване на отделен комуникационен канал за културните събития.
Необходимо е по-целенасочено популяризиране чрез активни социални мрежи, отделна секция в сайта на общината, хартиени афиши и брошури и партньорства с медии. Това би повишило видимостта и ангажираността на публиката.
4.Децентрализация на културните събития.
Културните инициативи не бива да се ограничават само до централната градска част, а да се разширят към кварталите и близките села. Това би насърчило по-широко участие, достъпност и включване на нови публики.
5. Създаване на устойчиви културни формати извън традиционния календар.
Културният живот не бива да се ограничава само до събития, свързани с официални празници и календарни поводи. Необходими са нови инициативи и формати, които да се развиват дългосрочно, с ясен профил и културна визия. Такива събития биха могли да се превърнат в очаквани и разпознаваеми маркери за града, да привличат нови публики и да допринасят за изграждането на местна културна идентичност и постоянен обществен интерес през цялата година.
6. Подобряване на координацията между културните институции и местната артистична общност. Необходимо е да се изгради постоянна, пълноценна връзка между културните институти и артистите в града. Само чрез активно сътрудничество, взаимно уважение и споделена отговорност може да се постигне устойчиво културно развитие. И двете страни трябва да се чувстват ценени за своя реален принос, а не свеждани до роля на „фон“ за съботно-неделно развлечение. Това изисква диалог, доверие и дългосрочно планиране.
В заключение ще кажа, че културният живот в Благоевград не е в стагнация поради липса на идеи, таланти или инициативност. Напротив, градът разполага с активна артистична общност, ангажирани граждани и потенциал за развитие. Проблемите са в ограничено финансиране, липса на устойчивост и стратегическо планиране. За да се промени тази ситуация, е необходимо политическа воля, разбиране за културата като обществен приоритет, както и конкретни действия: инвестиции в човешки капацитет, изграждане на дългосрочни партньорства, насърчаване на съвместна работа между институтите и творците. Без това Благоевград ще продължи да бъде място, в което културата „се случва“, но рядко остава, тоест без памет, без устойчиви форми и без ясно бъдеще.
Време е културната политика на града да се мисли не като разход и забавление, а като инвестиция, в общност, в идентичност и в смисъл.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
