Играта е „всичко коз“, играчите са нервни. „Професор доктор с над 5000 операции“ удрят своята карта на масата гордо едните, „професор и академик, химик и физик, в топ 1 процент на учените в света“ контрират другите. Добре дошли на турнира по „Политически белот – България 2022”. Единственото правило е, че правила няма и всеки гледа да надцака другия. И по всичко личи, че най-силните козове в момента са „специалисти“, професионалисти“ и „експерти“. Въпреки че белотът е „политически“, някак странно е, че липсват именно политици. А може би не е пък чак толкова странно? Изглежда замяната на класическите политици-идеолози с експерти-технократи е последният писък на управленската мода у нас и по света. И тя достигна апогея си по време на Ковид пандемията, когато тези
ЕКСПЕРТИ УСПЕШНО УЗУРПИРАХА ТОТАЛНО УПРАВЛЕНСКИТЕ МЕХАНИЗМИ И НА ПРАКТИКА ОПРЕДЕЛЯХА ПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ПОЛИТИКИ.
Измъкнати от техните анонимни офиси, внезапно оказали се под светлината на прожекторите в тв студия и на първите страници на основните медии, довчерашни лабораторни плъхове и скучни математици изведнъж станаха звезди и започнаха да развяват своите таблици и математически модели и да пресмятат колко ковчези и чували ще ни трябват в най-близко бъдеще. Опиянени от новоспоходилата ги слава и неочаквано придобитата власт, тези експерти започнаха все по-смело и по-уверено да моделират бъдещето на всички ни. Маски, локдауни, ваксини, зелени сертификати, всичко това, наложено със сила и все в името на науката. Политиците от своя страна също с готовност прегърнаха новия модел, позволяващ им удобно скрити зад гърба на „експертите“ да налагат ограничения, без да поемат пряка политическа отговорност. А всички ние пък се хванахме на въдицата, защото си мислехме, че след като са експерти, те знаят какво правят. „Следвайте науката“, бе новият лозунг и ние я следвахме, без дори да ни хрумне, че постоянно да се съмняваш и да подлагаш на проверка всяко научно твърдение е първото и най-основно правило на истинската наука.
„Мъдростта започва с чудене“ са думите, с които се обръща Сократ към ученика си Теетет в диалога на Платон, посветен на проблема за знанието. Платон използва думата „чудене“ в активния й смисъл на съмнение, запитване, любознателност. Дали в конкретния случай с Ковид пандемията цялата тази абдикация от отговорността за взимането на решения от страна на политическата класа е била за добро или лошо, тепърва ще става ясно. Аз лично вярвам, че беше съдбоносна грешка и се надявам в скоро бъдеще да бъдат огласени публично и в пълния им размер всичките данни за пораженията, нанесени на обществото от предателството на правителствените елити. Но да оставим засега света на мира и да се върнем на нашия си български политически белот. Струва ми се, че при нас УТЕЖНЯВАЩО ПОЛОЖЕНИЕТО ОБСТОЯТЕЛСТВО Е ЛИПСАТА В МОМЕНТА НА СИЛНО ИЗЯВЕНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ФИГУРИ.
Бойко Борисов, с всичките заслужени (и не толкова) критики, поне е един класически политик, лидер на установена партия с ясна и прогнозируема политическа идеология. Корнелия Нинова също, въпреки че в момента партията й е в упадък. Христо Иванов все още лежи на стара слава (като политик), но заради ходовете му от последната година има голяма опасност да загуби всякаква политическа тежест и скоро да мине в графата „бивши“. ДПС също са политическа формация с ясна и последователна политика, но над тях тегне (заслужено или не) тежката прокоба от етикета „етническа“ партия. Това ги кара да са постоянно в отбранителна и по-пасивна позиция. Най-активни в последните две години са набързо и хаотично сформирани аматьорски организации с претенции, че представляват гласа на хората и рекламиращи се като борци със статуквото (идиотска концепция, която си заслужава отделно писание). По имената им ще ги познаете: „Изправи се, мутри вън“, „Ние идваме“, „Отровното трио“, „Няма такава държава/Има такъв народ“ и най-напористата от тях „Продължаваме промяната“. Убеден съм, че
НЕ Е НИКАК СЛУЧАЙНА ЛИПСАТА НА ДОРИ НАЙ-БЕГЪЛ ОПИТ В ИМЕНАТА ДА СЕ НАМЕКНЕ ДОРИ ЗА НЯКАКВА ПОЛИТИЧЕСКА ОРИЕНТАЦИЯ.
Дори от считаната (все още) за символ на градската десница партия на Христо Иванов са избрали „Да, България!“, име, което дори удивителната в края му не може да спаси от излъчването за стерилност. В нито едно от тези имена не можеш да откриеш думи като „консервативна“, „социалдемократическа“, „либерална“, „републиканска“, „радикална“, нищо. Няма и намек за някаква политическа ориентация и ценности, които по принцип би трябвало да обединяват хората, решили да се впуснат в политиката и да поискат от хората мандат за управление. Изглежда, че вместо по политически и идеологически принципи, имената са избирани по начина им на звучене, способността им да провокират, оригиналност и прочее критерии, по-подходящи за участие в риалити шоу. „Мутри вън“ и „промяна“, само че „мутра“ не е дори юридическо понятие, а
ПРОМЯНАТА, АКО НЕ СЕ ЗНАЕ ПО КАКЪВ НАЧИН И С КАКВИ ТОЧНО СРЕДСТВА ЩЕ СЕ ИЗВЪРШВА, СИ Е ЧИСТА АВАНТЮРА,
резултатът от която може да се окаже точно обратен на това, на което са се надявали повярвалите в нея. Някак си ми напомнят на името на стария български крими сериал от соца „Тайфуни с нежни имена“. Само че тези тайфуни така обрулиха политическата сцена, че я превърнаха в пустиня. Няма идеологии, няма доктрини, няма политически принципи. Вместо това имаме един тюрлюгювеч, в които безразборно са нахвърляни експерти и политики, подправени с голи обещания и кухи закани, и всичко това обилно поръсено с популизъм. По всичко изглежда, че задаващите се все по-отчетливо поредни (4 ли станаха вече или 5, че им загубих бройката) извънредни избори ще произведат още от същото – парламент, в който партиите и политиците, изхождащи от строго очертани политически принципи, за да преследват ясно разпознаваеми политически цели, ще са тъжно малко. Сега пък се сетих за онзи стар лаф: „Положението вместо да се влошава, става все по-трагично”. И когато положението стане трагично в политиката, както и в спорта, и в бизнеса, е препоръчително да се върнем към основните положения и базовите принципи. И най-базовият принцип в политиката е –
ПОЛИТИКАТА Е ЗА ПОЛИТИЦИ
(затова и се нарича по-ли-ти-ка). Във всички класации за най-добър президент на САЩ безспорен лидер е Роналд Рейгън. Този същият, на когото навремето се присмивахме, че е второкласен актьор. Но както вече споменах, какъв специалист и експерт е един политик няма значение, важни са политическите му убеждения. А Рейгън е имал много силно политическо кредо – капитализмът е по-добрата система, комунизмът е зло; повече държава – лошо, повече частна инициатива – добро. Следвайки неотклонно това свое убеждение, той посвещава политическата си кариера на защитата и укрепването на капитализма и борбата за отслабване на комунизма. И всички ние от Източна Европа, които днес живеем в свободни и демократични държави, трябва да кажем едно голямо „Благодаря“ на второкласния актьор и първокласен политик Рейгън.
Стана ми много тъжно, когато прочетох думите на неуспелия кандидат за премиер, професора с 5000 операции, с когото ГЕРБ се опитаха да цакат в политическия белот:
„Ще разчитаме най-вече на професионализъм, на хора, отдалечени от партийните структури, които са
ИЗВЕСТНИ СЪС СВОЯТА ЕКСПЕРТИЗА
в различните области“. Жалко. Много жалко. Малко по-добре звучат думите на сегашния номиниран кандидат-премиер, академик Николай Денков. Той също изрично настоява за „експерти“, но все пак казва, че „гръбнакът трябва да е от политически отговорни лица“. Това звучи супер, но проблемът е, че най-вероятно не е принципна позиция, а специален ход заради единия от двамата съпредседатели на „Продължаваме промяната”. Което не би било проблем, ако ПП беше партия с изяснена идеология и партийна линия. За съжаление обаче техният лозунг „Десни инструменти за леви цели“ е само това – кух лозунг без реално съдържание. И именно поради тази тяхна идеологическа обърканост и неяснота по време на редовното им правителство техният финансов министър действаше повече като социален такъв. Така че в крайна сметка и новото проектоправителство (ако се стигне до внасянето му) предполагам ще бъде съставено най-вече от вездесъщите „експерти“, плюс лидер на ПП, който обаче ще е вътре най-вече като… познахте – „страхотен финансов експерт“.
Според мен тази мантра да се предпочитат „специалистите“ и „експертите“ за сметка на чистокръвните „политици“ е вредна за политическия климат и ще нанесе тежки поражения (вече ги нанася) върху здравословния политически живот у нас. Политика на най-високите нива (министри и премиери) се прави от политици. Политиците са тези, които взимат политически решения, за които впоследствие носят отговорност. Общественият живот е прекалено многообразен и сложен и затова колкото и да е добър един специалист в своята си област, в общата работа на един политик това е безполезно.
МЯСТОТО НА ВСИЧКИ ТЕЗИ ЕКСПЕРТИ Е НА ПО-НИСКИТЕ НИВА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА И НАЙ-ВЕЧЕ В ЧАСТНИЯ СЕКТОР,
в съответната област, където ако са наистина такива добри специалисти, ще създадат отлични продукти и услуги, с които ще допринесат за добруването на България многократно повече отколкото всеки министър и министър-председател би могъл. Избутването на предна линия на „специалистите“ е просто израз на импотентност на политическата ни класа. И тези вредни прецеденти опасно много зачестиха напоследък. Дори старият и опитен политически боец Бойко Борисов се огъна под натиска на общественото мнение и реши да направи точно обратното на това, което каза на 12 ноември миналата година: „Това е измишльотина за експертите, защото не работи така нито държавната, нито партийната система. Експертността служи за това да ги слагам за зам. министри, другото е политическа воля и политическа програма. Много избори минаха, а не се говори за политическа програма“. Абсолютно вярно. Но за съжаление година по-късно, под натиска на обстоятелствата лидерът на ГЕРБ вместо ярка политическа фигура реши да играе с доктора. Да, всички харесват докторите. А този е много успешен и кадърен доктор. Но както вече стана въпрос – това, че е добър доктор (или какъвто и да е друг специалист), няма никакво значение в политиката!!!
Позволете ми за финал да цитирам думите на канадския професор по психология и виден интелектуалец Джордан Питърсън: „ИДЕЯТА, ЧЕ ПОЛИТИКАТА Е ИЛИ ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА „ОТ НАУКАТА“ НЕ САМО ЧЕ НЕ Е ВЯРНА, НО Е И НЕВЪЗМОЖНА,
тъй като няма директен път от фактите на науката до сложността на политиката. И понеже политиците ни са твърде страхливи и некомпетентни, те прехвърлят цялата отговорност на т.нар. „експерти“ в съответната област. Политиката е изкуството на анализирането на цялата ситуация и изготвяне на план, вземащ предвид всички аспекти. И когато политици избутват напред експерти и казват: „Следвайте науката“, това означава, че те всъщност са абдикирали от своите задължения. И това е ужасяващо“.
ИВО СТАНОЕВ
Скрий се бе смешник!!!