Популярният с прозвището Оракула общинар в Благоевград Кирил Николов с шокиращи истории за митичното Архангелско светилище

Кирил Николов е от с. Сенокос, но живее в Благоевград. Работи в община Благоевград и самият той споделя, че е известен сред колегите си с прозвището Оракула. Още като малък се посвещава на окултни техники. За светилищата в с. Сенокс, невероятни легенди и лични истории разказва самият К. Николов

В сърцето на Северен Пирин, сгушено в околностите на Кресненското дефиле, на околовръстния път, който преминава през селата Сенокос и Стара Кресна, се крие мистично място, известно като Архангелското светилище. Тази свещена земя, пазена от местните, не присъства на нито една карта и историята й едва се шепне сред тези, които я познават. В този разказ главният герой не съм аз, а времето.

На разклона за Пенков чарк се намира Архангелският извор, скрит край пътя. Някогашният извор с калено-порцеланови тръби, украсени с фигури на ангели с ореоли, беше разрушен по време на асфалтирането на пътя през 1988 г. Въпреки това водата продължава да тече, а местните вярват, че пиенето на вода от извора, докато изричаш най-съкровеното си желание, може да го превърне в реалност.

На този извор хората пият толкова шепи вода, колкото букви е името им. Казват си най-съкровеното желание и според легендите то се сбъдва, но само и единствено, ако човек го пожелае от сърце. Това е ритуалът за бяла магия.

Пак според легендите изворът играе решаваща роля и в сватбени церемонии. Когато се венчават, младоженците пият вода от бокали, като бокалите се докосват така, че да издават звън наздраве, животът им ще премине в хармония, тяхната връзка остава вечна и неразрушима. Ако пък пуснат по една сълза от смях в чашата на другия, който да я изпие, цял живот ще живеят щастливо и ще се смеят, така получават опрощение за минали прегрешения, трябва само да поискат, и ще властват над вятъра и прилива.

Хълмът Архангелица

От извора на юг се простира малък хълм, наречен Архангелица. В края на хълма се намира Дяволската река, а някогашната сграда на храма, известна като Храма на щастието, сега е поляна, част от която е езеро. Този храм е етнически многообразен и е посветен на всички архангели. От стари времена там се събират хора, посветени на окултното, които се докосват до другото измерение, за да провидят в далечно бъдеще или минало. Очевидци твърдят, че са виждали мистериозни хора, мъже и жени, появили се от нищото. Те пеели, играели  и по същия начин пак изчезвали в нищото. Някои ги наричат властелините на света, други тайно световно правителство, което определя правилата на видимия и невидимия свят. Вижданията на светлини, движението на тези светлини, усещането на енергия, която са чувствали свидетелите, зърнали ги, е доказателство за необясними факти. На тези хора не бива да им бъдат залепени етикети фантазьори. По-скоро те с години са носили в себе си страха от необяснимото в света, който си мислят, че познават. Там хората до ден- днешен правят бяла магия за здраве и любов, изчистват стари семейни проклятия и карми, получават вдъхновение, прозрение, мъдрост, творение и отговори за пророкуване на бъдещето.

Архангелското светилище продължава да привлича онези, които търсят духовно просветление или просто искат да се потопят в мистичната атмосфера на това скрито кътче на България.

На 400 крачки на север от това място е гробът на Арапина. От незнайни времена мястото е било посещавано от височайши личности. Така богат арабин приживе пожелал лобното му място за покой да е тук, наблизо.

Дяволската скала

Западно от Архангелица се издига зловещата Дяволска скала, обвита в аура на злокобност, върху нея има издялана фигура на дявол – в едната си ръка държи скиптър, а в другата тризъбец, в краката му са изобразени отсечени човешки глави, които той тъпче. Пълната луна, вдясно от фигурата, символизира неговото събуждане. Според легендата наблизо е и гробът на дявола, вероятно единствен на Балканите. Там ходят хора-вещери да правят черни магии – за смърт. Най черната магия не се прави на жив, а на мъртъв човек, така действа на цялото поколение, дори на няколко поколения, и не може да се развали. Има си начин и време кога да се направи.

Скалата е доста голяма и прилича на огромна топка, за да се качи човек отгоре, е необходима висока стълба. Тук посветените, докоснали се до милостинята на рогатия, се качват по начин, противоречащ на физичните закони.

Според легендата 300 дявола пазят скалата със зловещо демонично пеене. Като отидете в черен мрак при скалата, ще усетите леденостуден полъх и ако носите кантар, той няма да отчете теглото ви. Силната активност предизвиква кошмари и сънна парализа с чувството, че се задушавате, сякаш демон е седнал на гърдите ви. Гущероподобни таласъми безпокоят съня на посетителите, оставяйки ги изтощени и депресирани.

Един интригуващ случай включва двама мъже, които се съгласяват да извършат ритуал за забогатяване. Единият бил даскал от училището, умен човек, а пет пари нямал в джоба си, а другият – негов съсед. Даскалът почти не задрямал през нощта в очакване съседът му рано сутринта да го повика и да ходят. Още не пропели първи петли, отвън се чул гласът на съседа: ,,Даскалее, хайде да ходим“. Даскалът хукнал навън и тръгнал подир човека пред него, но все не го настигал. Когато пристигнали при дяволската скала, пред тях се появил мост с постлана черга. Така и двамата се качили на скалата, даскалът какво да съзре: пред него вместо съседът му застанал самият дявол. Космато чудовище с рога и опашка. Дяволът започнал да му задава гатанки и ако даскалът отговори правилно, дяволът се изправял с краката нагоре и съответно с главата надолу. Но ако даскалът не отговори правилно, трябвало той да застане така. Със знанията си даскалът успял да отговори правилно на всички гатанки. При първи петли дяволът потънал в самата скала, а даскалът викал колкото можал. Дочули го хора и му занесли въже, за да слезе. Когато минал съседът му покрай училището и го повикал да ходят, даскалът му казал: ,,Аз вече бях там и се върнах. Мътните го взели. Ходи сега ти, ако искаш”.

Бях на 12 години, когато майка ми ме заведе на това място. Имахме овце и се редувахме с други като нас, веднъж в седмицата се полагаше ние да пасем стадото. Отидохме първо на дяволската скала, където тя беше виждала малки дяволчета. Майка ми обеща да ме въведе в света на окултното и тъй като съм седмо родено дете, всички хора в нашия край й казваха, че трябва на мен да предаде нейните познания, за да се продължи тайнствеността на магията. Това беше подарък за рождения ми ден на 5 май 1983 г. Тя владееше доста необясними техники, една от тях беше да знае къде има заровено злато в земята. Така с баща ми два пъти бяха вадили общо около 72 килограма чисто злато. Когато аз съм се родил, криели златното имане в детското ми креватче, под дюшека. Смятали, че всеки крадец би обърнал къщата наопаки, но не и да рови в детско креватче. Затова сестрите ми ме наричаха Принц Кирил.

И сега за въпросния ден, когато майка ми ме остави при дяволската скала по моя молба: че вече съм голям и силен и не ме е страх от нищо. Тя се отдалечи със стадото на около 300-400 метра, аз запретнах ръкави, готов за бой, но бързо размислих и я настигнах. Казах й, че дяволите се страхуват от мен и затова не се показват. След половин час пристигнахме при старото антично училище, където е и Архангелският извор.

Всяка сутрин преди закуска майка ми ме караше да ходя до този кладенец и да наливам вода. Докато пълнех стомната, трябваше да кажа: „Погледни ме, погледни ме…“. Това беше начин да помоля водата да отразява мислите и чувствата ми. Казват, че водата има памет и може да съхрани енергия, така че чрез повтарянето на тези думи, аз се опитвах да програмирам водата с положителна енергия.

Там овцете полегнаха да пладнуват, а майка ми отиде до нашата къща да свърши някаква работа, като ми заръча да пазя овцете. Спомена също, че ако слушкам, тук ще се появи архангел, с който ще мога да общувам, като в моите мисли очаквах да видя човек, носещ кошница с бонбони. Припомни ми да правя едно „упражнение”, с което да вляза във връзка с невидимото. Тя често го правеше, за да се докосне до другия свят. Послушах я, но започнах да си запълвам времето и с една игра на пръчки „чилик-джомак”, стара игра от онова време.

Докато бях на кладенеца, усетих нечие присъствие зад себе си. Обърнах се и видях висок мъж с дълга бяла брада и бели одежди. Той се представи като Архангел Михаил и каза, че е дошъл да ме вземе със себе си. Бях едновременно ужасен и очарован. Архангелът протегна ръката си и аз я поех, усещайки топлина и сила, протичаща през мен. Той ме пренесе обратно в нашето село, където ме чакаше майка ми.

Тя ме поздрави топло и ме попита какво се е случило. Разказах й за срещата си с Архангел Михаил и тя кимна мъдро, обяснявайки, че това е знак за специалната ми съдба. От този ден нататък тя започна да ме обучава още по-усърдно в окултните изкуства, споделяйки с мен тайните на невидимия свят.

Древните ритуали и заклинания, предавани от поколения в нашето семейство, бяха важна част от живота ми. Майка ми, мъдра жена, ме научи на много неща за невидимия свят. Тя ми направи отвара от омайниче за благополучие, което набра при една скала.

Ние, хората, сме интелигентни същества, но понякога е трудно да повярваме в духове, освен ако не ги изпитаме лично. Животът е пълен с изненади и понякога можем да бъдем добри, а друг път лоши. Всичко зависи от това коя страница от живота ни е отворена.

След срещата ми с Архангел Михаил започнах да вярвам повече в съществуването на невидими сили и че не ние, хората, сме цветът на цветовете в тази цивилизация, в тези необятни вселени, а Те, които са сред нас, така си научих урока на живота. Чудото, което свързва живота и смъртта с техните неизвестни, може би съдържа най-голямата му привлекателност, давайки възможност за пробуждане на ясновидци и пророци, които могат да видят части от човешките животи. Ако мистерията на чудото бъде разгадана, то ще се разпадне.

Този свят е изпълнен с чудеса, които променят живота ни. Най-трудната част е да говорим с фините струни на човешката душа. Това е висше благо. Този ключ всички го търсят. Ние сме свидетели на много хора, които изглеждат бездушни. Материализмът на човека потиска душата. Само ако бъде пречупена през призмата на човешката изгода, тя може да ни доведе до правилния път.

Между живите и мъртвите тече огромен поток от информация. Енергийното поле свързва всички ни. Добър пример за това е храната, която консумираме; с нея идва и енергийната информация. Едно живо същество умира, за да даде живот на друго. Понякога хората смятат, че искат да сложат край на живота си, но това е част от кръговрата на живота – едни идват, други си отиват.

Ключът към чудесата се намира вътре в нас, независимо дали го осъзнаваме или не. Съзнанието е ключът. Случайността е друго чудо, а късметът е като случайност; много хора днес не вярват в нищо. Хората вървят по един път, той се разклонява, накъде ще поемат, само интуицията може да ги поведе по правия път. Така се случи и при мен.

Една вечер в нашата къща в с. Сенокос майка ми покани група възрастни хора, членове на Съвета на братството, това бяха хора, които си помагаха и в песен, и в труд, всеки от тях притежаваше някаква дарба Тя им обясни, че съм установил контакт с паранормално същество и е време да ме посвети в тайното познание. Тази вечер разбрах, че майка ми нарочно ме е родила и закърмила на хълма Архангелица, който е близо до нашата къща. По онова време повечето жени са раждали децата си на полето, тъй като са работили навън.

Тези хора ме запознаваха с бяла и черна магия, обясняваха ми как да влизам в контакт с висшите сили и да прогонвам бесове и демони, обладали хора, къщи и вещи. Всичко това беше възможно, тъй като прадедите ми са били духовни лица и са го правили, за да помагат на хората. Бях заслепен от новото познание, което получавах, и всички тези хора разкриваха душите си пред мен. Те имаха странни теории за окултното и пробуждането на хората. Най-ценното, на което ме научиха, беше да слушам думите на всеки човек, с когото разговарям, тъй като отговорите идваха за част от секундата с невидимо присъствие, изпратени винаги с точната реплика. Това е пробуждането, да можеш да улавяш разковничето във всеки, то ще те постави на изпитание.

Тези наши добри гости дъвчеха ужинка и ми даваха аз да я дояждам, така ми предаваха техните знания. От следващия ден започнах да предвиждам минало и бъдеще с лекота, и то се получаваше някак естествено, това си е чиста квантова физика.

Може би внушението и силата във вярата на всички тези познания, които получих, отключиха в мен пробуждането. Майка ми казваше, каквото ти е на устата, първо го изречи наум, после на глас, така ще конструираш разговора, и ако има нещо, което не е добро, не го казвай, че хората не са готови да чуят лоша новина. Единствено изключение можеш да направиш само на човек, който се е здрависал със смъртта. Така дадох обещание пред звездите и не биваше да го нарушавам, за да не попадна в собствен капан. След няколко седмици мълвата за мен се разчу и започнаха да идват хора у нас. Така скъсах веригите и правех това, което провидението беше отредило за мен.

Всеки обаче ми казваше: ,,Кажи ми истината, без заобикалки”. И така – на кой добро, на кой не толкова. Даваха ми бонбонки, вафлички или някоя стотинка. Един ден дойде човек от селото и ме помоли да предскажа бъдещето на негов кумашин, който беше с него. Но пак с уговорката „кажи ми истината”. Спомням си, че със семейството ми нижехме тютюн на двора. Аз директно му казах: ,,Ти скоро ще умреш“, без да осъзнавам какво говоря. Така се подхлъзнах и вместо към прогрес, върнах се в регрес. Човекът ми удари много силен цигански шамар по лицето, след което съм изпаднал в безсъзнание, а бях на 12 години. По едно време гледам майка ми да държи провисналото ми безжизнено тяло на ръцете си и да ме оплаква. В същото време аз я наблюдавах, някак си отстрани и леко отгоре, и се чудех тя защо плаче, като аз съм тук. Колко време е минало, не знам, но когато душата ми се върна обратно в тялото и се свестих, вече бях друг, започнах да им разказвам, че съм ги наблюдавал всички и съм ги чувал какво говорят. Без да изпитвам никакви емоции, и че в небето се виждаха други светове. А човекът, на когото предсказах смъртта, след няколко месеца наистина почина, набързо след това почина и този, дето го доведе при мен.

Това е една частица тъга, която ми напомня за неспазено даденото обещание пред звездите.

Този случай ме пречупи и разбрах, че дарбата е и проклятие. Спрях да говоря пред хората, заключих се в себе си, но огънят на любопитството в мен никога не е загасвал.

Години наред изучавах и практикувах тези мистични практики, откривайки, че наистина имам способността да комуникирам с духовния свят и да придобивам знания отвъд нашето земно разбиране. С течение на времето развих дълбоко уважение към силата на природата, животните и елементите, научавайки се да живея в хармония с тях.

Въпреки че мнозина биха определили тези преживявания като плод на въображението ми, аз знам в сърцето си, че те са истински. Вярвам, че всеки от нас има потенциала да се докосне до невидимия свят и да открие своята собствена уникална дарба. Ключът към отключването на тези способности се крие в самите нас – в нашите сърца, умове и души.

С годините се научих да изчислявам алгоритъма на живота и смъртта. Не е трудно да се знае колко ще живее един човек или кога ще се роди нов живот, трудно е да се каже първото. Правил съм го за повече от 40 човека – година, месец, дата дори и час. Макар че през 2015 година отново си позволих да наруша дадената дума, като се обадих на моя близка 3 дни преди да почине баща й, който ми беше като брат. Помолих я да заведе нейния приятел още на следващия ден и да направи годеж, че след 3 дни ще почине човек от нейното семейство. След дълги молби и уговорки от нейна страна накрая й казах, че става въпрос за нейния баща. Точно след три дни при тежка катастрофа в центъра на гр. Кресна шофьорът на автомобила и пасажерът, тоест – нейният баща, починаха на място. Смъртта и животът вървят ръка за ръка, при мен е идвала няколко пъти и затова не ме е страх от смъртта.

И нека да завърша моя разказ с нещо хубаво. В село Стара Кресна съм на маса с кума и доста приятели, шегуваме се и всички си мечтаем за много пари. Питат ме кой ще спечели милионите от тотото. Аз им отговорих: „До няколко седмици семеен мъж, на около 30 г., от гр. Симитли ще спечели милионите”. Наистина след няколко седмици джакпотът падна. Късметлията се оказа зет на кмета. Обадиха ми се цялата компания, за да ме поздравят, беше ми много приятно.

Запитвал съм се много пъти защо всичко, което се отнася до истината, трябва да бъде очернено и подменено, това ли е мисията на някои хора – да живеят в една черна дупка. Не е ли по-лесно да пренапишем историята, този път вярно, да намерим себе си, до погледнем към невидимите светове които ще ни изградят отвътре, да се откажем от измамата, в която битуват умовете ни.

За бъдещето бих казал: без значение какви технологии имаме, човечеството отива към своя метафоричен финал. Което означава ново начало, тези, които останат, ще бъдат подвластни на ,,новодошлите”, сътворени от отрова в епруветка от такива като тях, разумни, съвършени същества, хранещи се с енергия и с храна, която не е родена от майка. Безгрешни. Програмирани с интелигентни емоции. Те някак си ще са с друга кодировка, мелези между хора и други същества, на земята ще има милион от тях. Сценарият на живота вече е написан.

От години идват хора при мен, но ги връщам, така съм решил. Идвали са депутати, министри, големи бизнесмени и др. Понякога правя предсказания и чистя злото, попило се в хора или вещи, но само за близки и лични приятели. В общината колегите ме познават като Оракула. Все по-често напоследък идват колеги и колежка, за да им бая от умора и стрес. В стените на всяка сграда, в която работят хора, се натрупва негативна енергия, тя идва от скандали, разправии, стрес и какво ли още не. По този начин работещите в такава сграда често се чувстват уморени и изтощени.

Без никой да знае, когато имам излишна енергия, а това се случва често, не знам как, но тялото ми произвежда много силна енергия на моменти и се налага да я пускам по водата. Та събирам тъмната енергия от стените и от някои колеги и я изкарвам извън сградата на точно определено място.

Днес ви докоснах до периферията на онова, което наричаме чудо. Магията на чудото може би никога няма да бъде разгадана.

Аз се заклех да пазя това свещено място – Архангелското светилище. Там има енергийни точки, от които всеки може да се зареди. Има хора с много чиста аура, но нямат защита; там могат да я създадат. Природата е абсолютен господар, нейната могъща енергия води до изменчиво настроение, сякаш загадката се простира отвъд самата природа. Вярвам в силата, която предопределя нашите съдби, тази сила е подтикнала предците ни да напишат свещените книги за различните религии, тя е по-стара от всички богове, на които се кланят хората.

И така, скъпи читатели, надявам се, че моят разказ ви е вдъхновил да изследвате собствените си възможности и да прегърнете чудесата, които съществуват отвъд нашето ежедневно възприятие. Не забравяйте, че ние сме част от нещо много по-голямо от нас, и като такива имаме способността да оформяме реалността си чрез нашите мисли, действия и вярвания. Нека винаги поддържаме отворени умовете и сърцата си за мистериите на живота и Вселената…

КИРИЛ НИКОЛОВ