Потомката от рода Харизанови от Влахи, художничката К. Тасева, откри поредната си самостоятелна изложба навръх 94-я си рожден ден

Новата творческа изява на Калина Тасева бе само преди дни в галерия „УниАрт” в София под надслов „Рисунки и картини от една колекция”. Изложбата бе открита на 3 юни, два дни преди К. Тасева да навърши 94 години. Художничката се представя с 40 произведения от различни етапи на творческото й развитие, като са експонирани и непоказвани досега рисунки и ескизи от последните й творчески години.

          Това, че творчеството на Калина Тасева почти изцяло е облъхнато от природните омайности на Пирин планина и притаената в нея хайдушко-комитска одисея за национално освобождение, не е случайно. Една от големите причини е, че е от известния Харизанов род, чиито корени са вплетени в житейската почва на село Влахи, а самото Влахи е една своеобразна магия от природни забележителности и исторически събития. Достатъчно е да споменем, че в това село е заседавал щабът на Кресненско-Разложкото въстание, че тук е роден войводата Яне Сандански, че се развиват събития около пленяването на мис Елена Стоун и сподвижничката й Екатерина Цилка по време на аферата „Мис Стоун”. Ами Илинденско-Преображенското въстание, ами Пиринското горянско движение, което води началото си също от Влахи, ръководено от родения тук Герасим Тодоров!

          Пропуск ще е да не отбележим и това, че във Влахи са родовите корени и на редица майстори на четката и боите. Сред тях са известните художници братята Драгомир /реставратор/ и Владимир /художник, преподавател по живопис/, Димитър Угринов и Атанас Янев, иконописецът Димитър Шатев, покорил голяма част в Гърция с иконите си.

Калина Тасева е родена 1927 година в София. Внучка е на видния столичен журналист Любомир Харизанов, който е участвал и в националните борби за освобождение като четник при първия си братовчед Яне Сандански.

• 

• 

Да погледнем изпод сянката на забравата и из род Харизанови. Началото му е побито в историческата земя на Влахи и това, което се знае, е, че се стига до някой си Харизан Джорлов, известен като инициатор за изграждане на църква „Св. Пророк Илия” и откриване на училище към нея 1844 година. Неговият син Стойко Харизанов пък е бил коджабашия /кмет/ на селото. Внукът му Спас Харизанов по искане на мастития учен Марин Дринов е изпратен на общоселска издръжка да учи в Русия. След завръщането си открива училище в село Стара Кресна, взема участие в Кресненско- Разложкото въстание, а след погрома му се установява като адвокат в Дупница. Вуйчо е на Яне Сандански – сестра му Милка е съпруга на бащата на Яне – Иван Сандански.

Спас Харизанов има четири деца. Любомир Харизанов, дядото на Калина Тасева, за когото стана реч по-горе, е човек, в който се кръстосват възрожденската душевност на баща му и бунтовната родова традиция и жажда за просвета и знания. Учи в Солун и в Американското училище в Самоков. На журналистическа дейност се отдава в сътрудничество във вестниците „Ден”, „Отзив”, „Гражданин”, „Мир”, бил е и кореспондент през войните към Трета българска армия. С брат си Иван Харизанов участва в четата на Яне Сандански. Известен е и като редактор на произведения на писателя Иван Вазов.

С изключителна държавна и обществена дейност е известен Иван Харизанов. След участие в четата на първия си братовчед Яне Сандански е в Дупница, като се посвещава на литературни и икономически занимания. Установява се в София. Народен представител е в няколко народни събрания. Домът му се посещава често от Тодор Влайков, Пейо Яворов, Дора Габе, Теодор Траянов. Занимава се със съдийска и прокурорска дейност. Създател и идеолог е на партия „Звено” и е сред главните дейци на извършения преврат 1934 година от Кимон Георгиев. След 1944 година е член на Националния комитет на Отечествения фронт. Съпруга му е първата обществено призната българска поетеса Екатерина Ненчева, която е от род Халачеви. Притежател е на спомени, литературни и журналистически творби, които са били засекретени от органите на МВР.

Първородната дъщеря на семейство Фикия и Спас Харизанови е Славка Харизанова, учила заедно в Пансиона за девици в София с Елисавета Консулова-Вазова и Лора Каравелова. Втората дъщеря е Веселина Харизанова, която учи във Втората девическа гимназия в София. Омъжва се за офицера Тотьо Димов, тогава поручик към  XIV пехотен македонски полк. Младото семейство заминава  за Ловеч, където 1909 година се ражда син с име Димитър, на когото съдбата отрежда да стане един от големите български общественици, държавници и писатели, прославил се най-вече с романа си „Тютюн”. Веселина Харизанова е приятелка с Дора Габе, чиято сестра Бела Казанджиева я описва така: „Много красива, стройна, черноока, винаги в черен, стегнат костюм, с черна шапка и черна воалетка”.

Род Харизанови в разклонения се разширява с много дейци на перото, на просвещението, а Калина Тасева и дъщеря й Десислава пък на четката и боите, а изкуството им излиза от границите на България.

Калина Тасева се отдава на рисуването още от много ранна възраст. 1952 година завършва художествената академия в класа на именития и световно признат творец Дечко Узунов. През 1953 година става член на СБХ. Работи главно в областта на фигуралната композиция, природа и пейзаж. Преобладаващите й мотиви и теми са свързани най-вече с митичните борби за освобождение на Македония. Героите й са хора, отдали се до смърт на народните дела комити и войводи, техните страдащи майки, бащи и сестри, и това е съчетано с одухотворената природа на Пирин.

Творчеството й е скоро забелязано и не остава скрито от погледите на колеги и критици. В обществената си дейност достига и до заместник-председател на Съюза на българските художници.

Не е нужно да се прави статистика /а не е и възможно/ на сътвореното от Калина Тасева. Хиляди са платната, върху които са изгрели всевъзможни образи и пейзажи. И най-важното е, че много от тях се пазят в обществени и частни галерии, и то не само в страната, но и в чужбина. Нейни творби са пръснати из петте континента на земята и най-вече САЩ, Франция, Германия, Япония. Над 20 са самостоятелните изложби у нас и извън граница. В България е с три изложби в галерия „Шипка”, с две в Градската художествена галерия – Благоевград, пак с две в галерия „Владимир Димитров-Майстора” в Кюстендил, с две е и в галерия „Райко Алексиев” в София. Със самостоятелни изложби е още в галерии „Пролет” – Бургас, Софийската градска галерия, Националния дворец на културата, Градската галерия – Русе, галерия „Теди” – Варна. В събития са се превръщали изложбите и в галерия „Розе” в Хамбург и галерия „Титан” във Франкфурт, Германия. Със свои творби е участвала в изложби в Лондон, Виена, Москва, Париж, Варшава, Токио, Брюксел, Мексико сити, Берлин, Букурещ, Рим, Кьолн, Анкара и други градове из света.

Творчеството й се утвърждава и не закъсняват и признанията. Тя е кавалерс на престижната награда „Владимир Димитров- Майстора”. Идват и наградите „Никола Петров”, Захари Зограф”. Става лауреат на II трианале на реалистичната живопис. В актива й се добавя и титулуването й за член-кореспондент на Съюза на австрийските художници „Кюнстаер Фоус” – Виена.

Признание за дълголетния й творчески труд в света на живописното изкуство е и един филм от 2015 година. Филмът е документален и е под надслов „Калина и комитите”, като самото му име подсказва, че с него е проследен най-вече творческия й път, свързан с националните освободителни борби за освобождение от времето на Васил Левски и Априлското въстание. Картината й „Левски пред съда” се приема за най-сполучливата творба, създавана досега за Апостола на свободата. С не по-малка сполука са и картините  й „Левски на кон”, „Матей Преображенски – Миткалото”, както и на други дейци от времето на Българското Възраждане и революционно движение.

Живота си Калина Тасева свързва с Юли Минчев, също художник. Не е чужда четката и на дъщеря им Десислава Минчева. През 1981 година тя завършва Националната художествена академия в София със специалност „Живопис” в класа на проф. Светлин Русев. Според наставника й в нейното изкуство триумфира изящната рисунка, в съчетание с одухотворената природа на жена, независимо дали става дума за загадъчни портрети или за още по-странни тела, потънали в особени пространства на духа, изпълнени с нега и очакване, тъжни и драматични, спокойни и експресивни, необикновени и естествени…

И тя, като майка си, е с над 20 самостоятелни изложби, пет от които са в София, има още в Пловдив, Варна, Смолян. Като майка си има изложби и в „Розе” – Хамбург, „Титан” – във Франкфурт. Не е подминала и галерии в Скопие, Ню Йорк, Париж, има награди от „Южна пролет” от фонд „Агаци” – Италия. Участва в групови изложби в Чехия, Швейцария, Гърция, Русия, Франция. Доцент е по рисуване в Художествената академия в София.

Пропуск ще е да не отбележим и един интересен епизод от житието в дома на бащата на Калина Тасева – Петър Тасев. Петър Тасев е тапицер в Македония. Семейство създава с дъщеря на Любомир Харизанов, дядото на Калина. И както по дядова линия откъм майката, Калина Тасева е в наследство от борбите за освобождение на Македония и по бащина линия. Петър Тасев е посветен в тези борби и когато приключва с успех аферата „Мис Стоун”, в която участва и дядо й Любомир, Петър Тасев се оказва сред доверените лица по покриване на получения голям откуп от 14500 златни турски лири, като му се поверява мисията да опазва част от тях и той, за да ги опази, ги съшива под тапицерията на един стол. По думи на Калина Тасева този стол още се пази и се приема за една от скъпите фамилни реликви.

И ето че Калина Тасева вече е на житейския си връх от 94 години. Висок е! Но още по-висок е творческият й връх в житейски идеали и в революционни борби, обич и омраза, увековечени с възможностите на живописта. В тези си години Калина Тасева е един творчески воин на честта, с невероятна дисциплина на духа и със свои непречупващи се правила.

Творчеството и творческият път на Калина Тасева са вълнували и вълнуват много ценители на изкуството, на науката, художници, просветители и всички, имали възможност да се докоснат до сътвореното от нея с четка и бои. С такива вълнуващи чувства не са малко и тези, които са оставяли четки и бои, за да хванат пера и да изкажат своето възхищение от дълбочината на нейната артистична и човешка природа, от нейния творчески морал, присъщ на някои избрани от съдбата хора. Само като малка илюстрация, и то в съкратен вид, представяме някои от тях.

КИРИЛ КРЪСТЕВ

„… Едни от най-интересните творби на Калина Тасева са нейните стилни, до декоративни и странни пейзажи – с хълмове, чудновати дървета и храсти, в живи или наситени колоритни хармонии – сякаш бленувани и сънувани картинни светове, една често живописна романтика, резултат на творческо вживяване”.

ПЕТЪР ЗМИЙЧАРОВ

          „… Би могло да се каже, че да се пише за Калина Тасева е по-скоро изпитание, отколкото удоволствие. Става въпрос, разбира се, за сложно съчетание на двете емоции, защото самата тя е сложно композирана личност. Мека и ласкава, от една страна, и донякъде хладна и аристократична, от друга.

          Калина Тасева е една от големите жени в българското изкуство и мястото й е до Вера Недкова, Лика Янко и Магда Абазова… Струва ми се, че всеки нюанс, всеки полутон, всяка прашинка светлина в картините й са се превърнали в рими и ритми на една интимна, едва прошепната поезия… Че всички тези смълчано-тревожни македонски четници и здрачни пейзажи, в които сякаш съм бил, ала не съм, пишат поемата на един живот, изцяло отдаден на изкуството и обичта…

          Живописта на Калина Тасева е изтънчена и аристократично възвисена. Гледайки я, пред нея просто трябва да мълчим…”.

ИВАЙЛО МИРЧЕВ

„Картините на Калина Тасева съдържат сурова сдържаност и простота на съотношенията, отличаващи я като дарование и чувствителност от всичко, което се случва в съвременното българско изкуство. Удивлява ме категоричната й и остра рисунка, подчинена на сложните хармонично нюансирани тонални стойности, особено в онези произведения, свързани с националноосвободителните борби на народа ни, като имам чувството, че са свалени от някой иконостас”.

БОРИС КОСТАДИНОВ

          „Творчеството на Калина Тасева е нещо като духовен разговор със Създателя, то е посредник между история и реалния свят, между истината и легендата и съчетава живота в измеримост на дух и образ, и това ще е вечно.”

СВЕТЛИН РУСЕВ

          „… Нещо сюблимно и поетично има в творчеството на Калина Тасева, нещо патетично има в тази баладична живопис от странни мъже – герои и жени – прокудени от разсъмването на свободата; в тези романтични пейзажи с тежки като нощта облаци и черни кипариси, които разговарят със Създателя; в тези портрети – напрегнати и експресивни, родени някъде между историята и суровата делничност.

          Едно изкуство, ритуално тържествено, вътрешно напрегнато и тревожно живее в света на някакво странно равновесие между реалното и иреалното, между статиката и динамиката, между възрожденското начало и духа на съвременната експресия… Тя докосва най-важната струна на човешката взаимност – нейната духовност.”

СТАНИСЛАВ ПАМУКЧИЕВ

          „Живописта на Калина Тасева се ражда от дълбочината на нейната човешка и аристократична природа, от творческия морал и духовно живеене, пропити с памет за Род и Земя. Картините й постигат естетически очертания, метафоричен образ на епичната, величава сила на българската земя, на духа, съхранил гласовете на предците”.

ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА /ДЪЩЕРЯ НА КАЛИНА ТАСЕВА, УДОЖНИЧКА/

          „…  Хем искам, хем се страхувам да пиша за майка си. Искам, защото й дължа много повече от нормалното като нейна дъщеря. Майка ми притежава сила, безкомпромисна мярка, самоконтрол и достойнство. Творбите на майка ми са свръхизострени, изпълнени с дълбоко вътрешно напрежение, пейзажите са красиви и могъщи до болка, жените – силни и прекрасни до нереалност, мъжете – спокойни и горди до невъзможност…

          … Тя притежава изтънчена праволинейност, присъща на някои избрани от съдбата хора… Ще добавя още една дума за майка си: „Благодаря ти!”.

БОРИС САНДАНСКИ