Когато през зимата на 1931 г. той излага първите произведени от него 1000 краставици в столичните хали, хората ги пипали с ръка, за да се уверят, че са истински, и цъкали
Днес, 92 години от началото на оранжерийното производство в страната ни, изпъква личността на арх. Кирил Стоев, за когото вече никой не си спомня в Кюстендил. Неговото име ни припомниха от рубриката „Живите архиви” на БНТ. В предаването на Георги Любенов показаха репортаж от 1971 година, когато арх. Стоев е бил на 73 години. Директорът на Регионалната библиотека „Емануил Попдимитров” в Кюстендил София Пейчева намери една статия за него, публикувана във вестник „Звезда” на 14 май 1971 година от покойния вече журналист Кирил Апостолов, когато се отбелязва 40 години оранжерийно производство в България. Само това има във фонд „Краезнание” на кюстендилската библиотека.
Арх. Кирил Стоев се води основоположник на оранжерийното производство в България, но в „Енциклопедия Кюстендил” се отбелязва и името К. Ефенджиев, който през 1920-22 година върху 90 кв.м е реализирал оранжерийно съоръжение и е произвеждал предимно домати, а първото оранжерийно съоръжение на арх. Кирил Стоев е било предназначено за краставици. Това са енциклопедични статии, в които са записани тези факти, и София смята, че може би паралелно са протичали процесите и интересите на Стоев и Ефенджиев. Ценното е, че са се случвали в Кюстендил, може би заради наличието на много горещи минерални извори, един естествен природен ресурс за затопляне на стъклените оранжерии.
Арх. Кирил Стоев е роден през 1897 година. Своята разработка за създаване на оранжерии той реализира през 1931 година като частна инициатива в собствения си двор. Кирил Апостолов пише: „Може би малцина знаят, че именно Кюстендил е родното място на оранжерийното зеленчукопроизводство в България и създателят на първата зимна зеленчукова градина е кюстендилският архитект Кирил Стоев”. Запалил се по оранжерийното дело още като студент в Германия, където учел архитектура. И по-късно, през 1930 година, бил още повече пленен от тази идея, като прочел в немското списание „Седмица”, че в град Хемниц започнали да правят оранжерии с електрическо отопление. Тогава си помислил – защо пък в Кюстендил да не използват естествената топлина на горещите минерални извори. Въодушевен от идеята, тръгнал да чука по вратите на тогавашните общински управници, но нямало кой да го чуе. Никой не вярвал на думите му, че през зимата могат да се раждат домати и краставици. Тогава той решил да си направи собствена оранжерия, но отново трябвало да търси съдействие от общината да му разрешат срещу заплащане да ползва част от топлата минерална вода. Пак му отказали, въпреки че по онова време водата била в изобилие и дори изтичала безстопанствено в общинските канали. В края на краищата той успял да вземе част от нечистата вода, която вече е използвана в Дервиш баня, с достатъчно висока температура, за да затопли малката оранжерия. Сам изработил проектите и реализирал идеята си на площ от 60 кв.м на ул. „Цар Симеон”. Там блеснали стъклата на първата оранжерия в България.
В момента това място се намира в двора на голям хотел в Кюстендил, така че не е останало нищо нито от къщата, нито от мястото, където са били ситуирани оранжериите. Много трудности срещнал при реализиране на своята идея арх. Стоев и дори споделил на Кирил Апостолов дочутия от съседи разговор през зимата на 1931 година. Единият питал: „Този пък какво прави под стъклата?”, а другият отговорил: „Остави го, той е луд”.
Разбира се, нищо не можело да отчая архитекта. Успял да си достави семена, саксии за разсад и всичко, от което имал нужда. Изучил добре агротехниката при отглеждане на оранжерийните зеленчуци, водил упорита борба за опазване на растенията от евентуални болести и вредители.
Кирил Апостолов пише: „По калените тръби, положени в земята лично от него и негови близки, топлата вода тръгнала към новия строеж и започнала да дава живот на крехките стъбла. Първите 30 растения от краставици били от високопродуктивния сорт „Бестефонален”. И когато съседи видели увисналите до половин метър съблазнителни и апетитни краставици, започнали не само да му вярват, но и да се гордеят с него.
Когато за първи път на 20 април 1931 година арх. Стоев изложил своите 1000 краставици в Столичните хали, хората ги пипали с ръка, за да се уверят, че не са изкуствени, и цъкали от изненада. Всяка следваща година той увеличавал произвоството на домати и краставици, като изтеглил и времето за тяхното производство. И когато през януари навън бушувала истинска зима, той предлагал в магазините на Кюстендил и в София своите оранжерийни зеленчуци. През април 1934 година на изложението в Пловдив зеленчуците му получили висока оценка и той бил награден със златен медал.
По време на социализма оранжерийното производство се разраснало и арх. Стоев дълги години е работил в държавни оранжерии. През 1945 година по негов проект в Кюстендил били създадени първите в България държавни оранжерии, първоначално на площ от 1000 кв.м, а след това и на още 13 дка. От новите 1000 кв.м реколтата била 14 000 кг домати. Средствата от продажбата им вложили в ново, по-голямо строителство на оранжерии. Арх. Стоев не само ръководил дейността на държавните оранжерии в родния си град, но помагал за създаване на такива и в други градове на страната, богати на горещи минерални извори, като в Сандански, в Баня, Карловско, и много други.
През 1951 година е натоварен от Министерството на архитектурата и благоустройството да направи типови проекти за оранжерии. Той изработва няколко варианта, един от които се налага в производствена практика в страната със своята лека конструкция и сравнително ниска стойност. По този проект през 1952-1954 година са изградени и оранжериите в Сапарева баня.
София Пейчева направи и проучване за наследници на арх. Кирил Стоев в общинската служба ГРАО, където фигурират само имена, нищо повече. Имал е една дъщеря Вяра, която се омъжва за Виктор Христов. Техните наследници по-късно са напуснали България и живеят в Германия. Вероятно в момента има живи внуци, но техните следи се губят. В ГРАО пише, че наследници са Кирил, Борислав и Виктор. Предполага се, че единият живее в София, другите в Германия, и ако е останала памет за арх. Кирил Стоев, тя сигурно се съхранява у някой от наследниците му, но с тях не е възможно да се свържем поради липса на останала в Кюстендил информация за пътя им в живота.
След 1971 година, когато излиза интервюто на Кирил Апостолов, нищо повече не е писано за тази личност в регионалните медии. В библиотеката има богат справочен апарат и винаги се картотекират статии за значими личности в Кюстендил. Директорът София Пейчева казва, че ако някой прочете тези редове и притежава снимки и други документи, свързани с арх. Кирил Стоев, ще бъде хубаво да се свърже с Регионалната библиотека, за да попълнят празнините и да възродят името на един заслужил за Кюстендил и страната ни човек. Защото на този етап паметта за него е останала само между кориците на Енциклопедията и статията на журналиста Кирил Апостолов.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
