„Полемиката около въвеждането на еврото и членството на България в еврозоната е по-скоро политически, а не икономически и социален въпрос. Еврото в един период от време беше „черешката на тортата“ на политическия дебат”. Това заяви премиерът Росен Желязков в Благоевград на среща с обществеността, която се проведе днес в зала „22 септември” в рамките на Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България.
Премиерът посочи, че с приемането на еврото страната ни ще стане част от близо 400-милионен пазар. „Ние няма да приемем чужда валута, ние приемаме нашата европейска валута, която ще позволи на България да е по-пълноценна като участник в единния европейски пазар”, посочи Желязков. Сред ползите от приемането на еврото той изтъкна стабилност и предвидимост. Единната валута намалява валутните рискове, както и трансакционните разходи – това ще го усети всеки, който активно търгува и участва в стопанския оборот, заяви министър-председателят. Икономическата интеграция между страните-членки ще бъде насърчена и в голяма степен ще намали различията, които така или иначе в Европа съществуват по исторически и географски причини. „В момента, благодарение на всички механизми, които съществуват в зоната, които бяха научени като уроци след финансовата и дълговата криза, а и уроците, които научихме от Ковид кризата, показват, че еврозоната е много по-витална и много по-добре защитава от предизвикателства страните- членки“, каза още министър-председателят.
Като предимство от членството на България в еврозоната бе изтъкната финансовата дисциплина, защото позволява при балансирането на публичните финанси да не се стига до изкушения от натрупване на дълг и дефицит, който винаги показва, че разходите изпреварват приходите, основно по политически съображения.
„Еврозоната винаги дава възможност за политическа стабилност, но в случаи дори като нашия може да доведе до политическа стабилност, когато е част от политическия дебат”, посочи премиерът. По думите му членството в еврозоната е важен атестат за инвестиционната привлекателност на страната. Възможността за целенасочени инвестиции в регионите се насърчават от това, че еврото е паспортът за това, че страната покрива други критерии, добави Росен Желязков.
Министър-председателят добави, че има и много предизвикателства, свързани с икономическата неравнопоставеност между държавите, с фискалната дисциплина, с трудностите пред политическата интеграция на страните-членки. „С членството на България в еврозоната нашият поглед е по-напред. Ние си даваме ясно сметка, че този процес, който ще бъде нелек и в голяма степен трябва да бъде управляван с всички механизми, с които разполага държавата и като превенция, и като санкция, не носи висок политически имидж, но то е за доброто на всеки един българин”, заяви министър-председателят. „Дългосрочните ползи са много по-големи от краткосрочните пиар акции, с които определени политически сили се опитват да обяздят страховете на хората. Смисълът на тези информационни кампании е да се преодолеят страховете на обикновените граждани от процеса на въвеждане на еврото. След една година по съвсем различен начин ще се гледа на този изминал период, добави още Желязков. Системите на страната са подготвени, финансовите системи също, банковият и небанковият финансов сектор е готов. Имаме всички предпоставки за това процесът да премине плавно, каза Росен Желязков. За целта е важна политическа стабилност, която правителството прави всичко възможно да осигурява, увери премиерът. Политическият дебат е важен коректив за политиките, но не трябва да се превръща в самоцел за деструктивност и политическа ентропия, чиято единствена цел е да няма редовно правителство, да има турбуленция, системите да не работят правилно, да има несигурност във функционирането на публичния сектор. Ние ще положим максимално всички усилия, в това число със стабилна парламентарна подкрепа, за да създаваме всички предпоставки за нормално функциониране на държавата“, увери Желязков.
В информационната среща взеха участие трима министри – на въшните работи Георг Георгиев, на образованието Красимир Вълчев, на икономиката и индустрията Петър Дилов, както и зам. финансовият министър Галя Димитрова, подуправителят на БНБ Петър Чобанов, шефът на НАП Румен Спецов, а домакини бяха областният управител Георги Динев и кметът на Благовград Методи Байкушев. Мероприятието е съвместно между отговорните институции, част от които са Министерството на финансите, Българската народна банка, Министерството на икономиката и индустрията, Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Националният осигурителен институт и други.
„Целта на информационните събития за въвеждане на еврото в България е да представим конкретната и точна информация, която ще даде на всички спокойствие и плавен преход към новата валута. Еврозоната е не само икономически и паричен съюз, а общност на доверие. Това е признание, че можем да постигаме високи стандарти в управление на публичните финанси, имаме предвидима среда за бизнес и ефективно работещи институции, както и ясен сигнал към инвеститорите, че България е надежден партньор и че усилията ни са насочени към сигурност и стабилност на гражданите на страната. Нашият успех е общ и не се измерва само с икономически резултати, и се състои в доверието на хората и повишаването на техния жизнен стандарт. Вярвам че ще направим прехода успешен“, изтъкна зам. финансовият министър Галя Димитрова.
„Присъединяването към еврозоната дава възможност на България да търси стратегически икономически партньорства, подобни на това с германския концерн „Райнметал“ и да участва в изграждането на новите вериги на производство и предлагане в рамките на валутния съюз и ЕС като цяло“, посочи Петър Чобанов, подуправител и член на УС на БНБ. Той открои като ползи от присъединяването към еврозоната по-голяма прозрачност и съпоставимост както на доходите, така и на цените, и по-високата сигурност. Петър Чобанов коментира и един от основните страхове на обществото – опасенията от повишаване на инфлацията . „През първите 7 месеца на годината страната ни изпълнява основния критерий за ценова стабилност, по който беше оценявана готовността ни да станем 21-ия член на еврозоната. Но когато вземем предвид и повишаване на адмнистративни цени и реакцията на цените на някои храни, това създава впечатление за по-висока инфлация. И тук отново е ролята на институциите честно, отговорно и прозрачно да обясняваме кога и защо се е повишила инфлацията и да разсеем страховете на хората, че това неминуемо се случва заради еврото. Това не е така, има си редица други фактори, които влияят. И разбира се, институциите са в готовност да реагират и трябва да реагират там, където се забележат нездравословни бизнес и ценови практики“, каза подуправителят на БНБ.
„Еврото е символ на стабилност, доверие и обща посока. Присъединяването ще укрепи националната икономика и ще даде сигурност на бизнеса и гражданите. Членството ще улесни пътуванията, търговията и инвестициите. Въвеждането на единната европейска валута е и акт на доверие към България“, заяви министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов.
Сред изброените ползи от въвеждането на еврото той посочи по-бърз ръст на доходите, по-конкурентоспособна и привлекателна национална икономика и откриване на повече възможности и сътрудничества за бизнеса. По думите му страната ни вече усеща ползите от предстоящото членство в еврозоната с повишаване на кредитния рейтинг, връщайки се за пръв път на нивата от 2007 г., което е знак на доверие на финансовите пазари към България.
Малките и средните предприятия ще бъдат сред най-големите печеливши от въвеждането на еврото в страната с отпадането на разходите за превалутиране, с ускоряването и поевтиняването на възможностите за търговия на европейските пазари. Освен това, с отпадането на трансакционните им разходи, фирмите ще разполагат с повече средства за инвестиции и разширяване на дейността си“ , счита министърът. Той определи като мит страховете за курса по въвеждане на еврото и темата, че България ще изплаща дълговете на държавите от еврозоната, която функция изпълнява създаденият Европейски механизъм за стабилност, както и темата за загубата на суверенитет. Министър Дилов посочи, че защитата на интереса на гражданите с цел запазване на покупателната способност най-вече на уязвимите групи, е отговорност на институциите. Действията в тази посока са изискването за двойно обозначаване на цените, строгия контрол при превалутирането на цените, постоянното наблюдение върху цените на подбрани продукти и др. В министерството на икономиката и индустрията следят 27 фактора, които биха могли да окажат влияние за повишение на цените по линия на разходите на производителите. „Сега наблюдаваме стабилност и намаление на база миналата година. Затова не очакваме да има повишение“, заключи министър Дилов.
„Покупателната способност няма общо с никоя валута. Свойството на парите е да са средства за размяна и натрупване. Нито едно от тези неща не може да повиши цената на маслото например“, заяви премиерът Желязков и даде пример с цената на маслото. „В България може да бъде по-висока, защото няма достатъчно мляко. Тъй като има потребителско търсене на масло, трябва да се реализира внос. Той се осъществява във Франция и Германия, което предпоставя по-висока цена, към която са транспортни, логистични и други разходи. От 20-30 години животновъдството у нас бележи спад. Намалява броят на фермите, има големи икономически предизвикателства пред животновъдите по отношение на цени на фуражи, ниски изкупни цени и др. Има и проблеми, свързани с регулации и субсидии.
По тази причина имаме визия за следващата многогодишна финансова рамка по отношение на общата земеделска политика. Тук ще имаме сблъсък с други държави-членки, но това няма нищо общо с еврото. Предизвикателствата в отделните сектори са много различни, но всяко има универсално решение – ръст в икономиката, повишаване на покупателната способност и конкурентоспособност. Това са единствените начини, които могат да сработят. От правителството сме убедени, че само работеща и ефективна пазарна икономика може да адресира правилно въпросите. Ролята на държавата е да стимулира, а не да ограничава“, категоричен е премиерът.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
А бирата защо е по-скъпа от в Германия при положение, че я правите от фуражна царевица и спирт тука?
Ние и петрол нямаме и го внасяме, ама горивата ни са по-евтини от повечето страни в ЕС! Защо с млякото е различно?