Радослав Борисов е тазгодишният победител в конкурса на в. „Струма” – „Любим учител”. Завършил е Югозападния университет „Неофит Рилски”, специалност „Педагогика на обучението по география и история”. От 2015 г. е учител в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски”, преподава „История и цивилизации” в Трето основно училище „Димитър Талев” – гр. Благоевград.
– Г-н Борисов, първо поздравления за получения приз! Самият Вие споделихте, че сте изключително изненадан и не сте очаквал да спечелите първото място.
– Благодаря. Действително съм изненадан, тъй като съм, смея да кажа, от строгите учители, които държат учениците да възприемат преподавания им материал, въпреки че особено по география се стремя така да преработя материала, че той да им служи в живота. За мен това е и един от най-важните предмети, който винаги може, а и намира практическо приложение в живота.
Ще признания и че по време на церемонията бях притеснен, защото не очаквах да съм сред призьорите, още по-малко пък да съм на първо място. Може би, ако знаех предварително, щях да се подготвя. А иначе самият аз не обичам публичността. Чувствам се най-комфортно в класната стая и в тесен кръг, но не и да съм „под светлините на прожекторите”.
– Да, но така, без предварителна информация, емоциите са по-неподправени. В този ред на мисли, как приемате титлата „Любим учител”?
– Непосредствено сред церемонията коментирах, че я приемам със смесени чувства. Сега, когато минаха няколко дни и емоциите са поуталожиха, се радвам, че учениците, най-вероятно и голяма част от родителите, са оценили какво съм направил за техните деца, защото всичко е за тяхно добро. За това те да бъдат образовани и добри личности, да бъдат подготвени за живота след училище.
– Вероятно мнозина ученици си задават въпроса защо трябва да учат география и история?
– Винаги съм правил междупредметни връзки и обяснявам на учениците, че географията е навсякъде около нас. Всичко е свързано с географията. Историческата наука също е много важна, защото ако знаем и познаваме историята, то ние може да извличаме поуки, да използваме добрите практики и да се учим от грешките си, за да не се повтарят. Конкретно по „География и икономика” се стремя да наблягам и на опазването на околната среда и рационалното използване на ресурсите.
– Г-н Борисов, ще сподели ли защо решихте да станете учител, как се насочихте към географията и историята, още повече че специалистите като Вас с педагогическа правоспособност по двата предмета не са много?
– Когато кандидатствах в Югозападния университет, последното, което съм си мислил, е, че един ден ще бъда учител. Първоначално реших да се насоча към това, което ми беше най-интересно – „Екология и опазване на околната среда” и „География”. По стечение на обстоятелства или може би съдба имаше едно объркване. Платих си семестриалната такса, но не се бях записал на първо класиране. В един момент разбрах, че всъщност мястото в избраните специалности не ми се пази, тоест след като не съм се записал, отивам на второ класиране. Писах молба и ми предложиха да запиша „Педагогика на обучението по география и история”. Започнах да уча, но бях с мисълта да завършва първия семестър с добър успех, за да мога след това да се прехвърля към първото ми желание – „Екология и опазване на околната среда”. Още в началото обаче се възроди любовта ми към историята и реших да продължа в тази специалност, за което наистина не съжалявам.
– А лесно ли си намерихте работа по специалността?
– Кандидатствах, ходих и си подадох документите на няколко места. Мисля, че основната причина да не ме вземат бе липсата на стаж. Действително млад учител без никакъв стаж е много, много трудно да се реализира. Две години след като завърших от ръководството на Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия ми гласуваха доверие. Тук съм учител от 2015 г., преподавам „География и икономика”, „История и цивилизации” в 8, 9 и 10 клас, а също „История и цивилизации” на петокласници в 3-то ОУ, като предишни години и там съм преподавал „География и икономика”.
– Какво изпитахте, когато за пръв път се изправихте пред учениците?
– О, бях изключително притеснен. И явно ми е личало, защото при влизането ми е в един от класовете ученичка коментира, че съм много притеснен. Наистина първите часове ми бяха много трудни – както казах, аз страня от публичността и не съм свикнал да заставам пред много хора. Специално за работата ми успях да преодолея този стрес пред учениците и да започна да им предавам знанията, да запаля в тях пламъка към тези две дисциплини, защото това е най-важното.
– Учите ученици от две възрастови групи/етапи. С кои се работи по-лесно и съответно по-трудно?
– С тийнейджърите се работи по-трудно. Прави ми впечатление, че учениците от прогимназиален етап все още имат навика да четат, интересуват се. В часовете има диалог. Докато по-големите се вълнуват от други неща и се случва учителят да води монолог.
– Наблюденията ми показват, че точно сега мнозина от гимназисти са на „футболна вълна”.
– Това е така, но при мен използването на телефоните в час е абсолютно забранено. Ръководството се е погрижило във всяка една стая да има органайзери и там в началото на всеки един час учениците оставят своите мобилни устройства.
– Тоест учениците Ви са „възпрепятствани” да гледат Световното по футбол по време на час?
– Точно така, възпрепятствани са, въпреки че им задавам въпроси, свързани с държавите, които участват на Световното първенство, за да видя доколко могат да се ориентират в географското пространство.
– А кой предмет е, така да се изразя, по-приятен за учениците – географията или историята?
– Географията, въпреки че последните години и тя се очертава като доста труден предмет за учениците. От една страна, причината за това е намаляващият навик за четене, а в 8 клас особено географията е свързана с обясненията на процесите и явленията, които протичат в природата, има заложена и доста терминология. Лично аз се старая така да преработя уроците, че да представя материала по най-интересния начин. Сега дори подготвям една круиз игра, ще разделя учениците на отбори. Идеята е чрез използването на интерактивни методи и под формата на игра да придобият нови знания. Наистина подготовката отнема повече време, но в крайна сметка си заслужава.
– Как бихте коментирали обема от знания, който трябва да овладеят учениците? Знаем, че през лятото от МОН извършваха един вид обследване на учебните програми и една от констатациите бе свързана с многото заложен материал по география.
– Според мен заложеният материал по география не е много. Проблемът е в малкия брой часове. В 8 и 9 клас „География и икономика” се изучава много малко – само по един час седмично, и изведнъж в 10 клас се преминава към „География и икономика на България”. Часовете стават доста повече, но учениците трябва да са овладели материала от 8 и 9 клас, което е доста трудно. Затова се налага в 10 клас пак да се обясняват всички тези процеси, явления, терминология… и след това да ги свържем с територията на България. Забелязвам и нещо друго. В прогимназиален етап и особено в 7 клас заради националните външни оценявания се набляга най-вече на математиката, българския език и литература, а всички останали – било хуманитарни или природни науки – остават някак си встрани. Вследствие на това, постъпвайки в гимназиален етап, мнозина от учениците имат пропуски, да не кажа, че на моменти се получават и цяла пропаст.
– В този ред на мисли, какво смятате за интегрираните тестове с въпроси от хуманитарните и природните науки, който от МОН възнамеряваха да въведат като нов формат на НВО от тази учебна година?
– Може би това е един добър вариант, но трябва да се помисли дали пък учениците няма да бъдат в по-голяма степен затруднени. Почти няма ученик, на когото да се отдават всички предмети, например един е силен по математика, друг по география…
– Г-н Борисов, споделихте, че сте строг учител, пишете ли слаби оценки?
– Колкото и да се стараем да избягваме писането на слаби оценки, понякога наистина се налага. И действително някои ученици си вадят поука и след това са много по-подготвени.
– Тоест двойката не е вид санкция, а има мотивиращ ефект?
– Не приемат двойката като вид санкция. Целта е учениците да бъдат мотивирани и да се подготвят наистина по-добре.
– Кое е най-важното, на което искате да научите учениците?
– Да мислят и разсъждават, а не наизустяват уроците. Винаги ги насърчавам да питат и да отговарят на въпросите. Не е страшно, ако някой даде грешен отговор, по-лошото е, когато не получавам, когато липсва какъвто и да е отговор.
– Искате да кажете – и да е грешен отговорът, важното е, че има мисловен процес?
– Точно така. Ние затова сме в класната стая, за да коригираме учениците, а и повечето въпроси са с логическа насоченост – да помислят според тях защо е така. Иначе е много лесно учителят да излезе пред учениците, сам да си задава въпроси и да си отговаря, но тогава какъв ще е смисълът от обучението. Стремя се да разбирам учениците. Има такива, които много се стараят, но даденият предмет не им отдава и учат наизуст уроците, без да ги разбират. Основното е да вникнат в същността, да разберат урока, а не да го научат наизуст, защото следващия час нищо няма да знаят. В този ред на мисли, най-важното е учениците да придобият необходимите знания и обща култура, да имат самочувствие, излизайки след това в обществото.
– Интересно ми е – ако някой ученик е между две оценки, независимо дали между две и три, или пет и шест, по-високата или по-ниската ще му пишете?
– В повечето случаи се стремя да е в полза на ученика, но все пак задавам и допълнителни въпроси, защото оценката трябва да е заслужена.
– Не мога да не Ви попитам и за предизвикателствата, свързани с преподаването на география и история онлайн и как ОРЕС се отрази на мотивацията на учениците?
– На някои ученици се отрази в негативна посока, тъй като те ползваха онлайн обучението като една много дълга ваканция. А учениците, които се стараят в присъствена форма, показаха същото отношение и към ОРЕС. Трудността беше най-вече за учителите, защото уроците изискваха съвсем друга подготовка, в това число и нагледни средства. Особено по география ми беше изключително трудно, защото трябва да намеря географски карти, да изрязвам и правя презентации, чрез които да онагледя изучавания материал. Въпреки всичко това бе единствената алтернатива, за да не се прекъсва учебният процес.
– Как си почивате от натовареното ежедневие, какво обичате да правите в свободното си време?
– При първа възможност предприемам пътуване. Член съм на Асоциацията на професионалните географи и регионалисти и ръководството организира изкачвания на първенците на българските планини, посещения до крайните точки на България… Последния път бяхме на най-южната точка на страната ни – връх Вейката в рида Гюмюрджийски снежник в Източните Родопи. По време на тези пътувания обменяме опит, а и самите ние опознаваме различни места. Това е много важно и за учителската ни работа, защото може да „вмъкнем” снимки, презентации и учениците да придобият по-пълна и достоверна представа.
– Г-н Борисов, казахте, че сте нямал намерение да ставате учител, затова сега ако трябваше наново да се сблъсквате с предизвикателства, да си търсите работа в продължение на две години, щяхте ли да изберете тази професия?
– Да, бих я избрал. Наистина се „запалих” по учителската професия и като се замисля, не бих я заменил с друго.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
