ПРОВАЛЪТ! Бутафорната политическа клоунада на лидерите на „Има такъв народ“ катастрофически блокира парламентарната демокрация

Във вторник, 10 август, 18 часа преди българският парламент да гласува проектокабинета на партия „Има такъв народ“, виртуалният й лидер Слави Трифонов заяви: „Ние утре изобщо няма да предлагаме за гласуване проектокабинет. Ясно бяхме заявили, че без подкрепата на партиите на протеста няма да предлагаме кабинет. Второ – отиваме на нови избори, защото няма да подкрепим нито статуквото, нито ДБ, нито ИБГНИ. Съществува вероятността според Конституцията ДБ и ИБГНИ да постъпят национално отговорно и да се съберат с ГЕРБ, ДПС и БСП, и да управляват заедно, както го правеха до неотдавна”, добави той и по този начин заяви, че ИТН няма да преговаря за правителство с третия мандат.

И тъй, макар вече да „Има такъв народ“, изиграната по сценарий клоунада по връщане на мандата доказа защо „нема такава държава“. По песента на Слави Трифонов, опитал се тъй да именува и партията. Лидерът на ИТН завърши посланието с фалшива патетика: „И накрая – благодаря на всички, които не се уплашиха да застанат с имената и с лицата си и в първото ни предложение, и във второто ни предложение за кабинет. Уважаеми колеги, най-искрено ви благодаря. Благодаря и на парламентарната група на ИТН, и на всички наши съмишленици и приятели. Тази битка ще е дълга и ние ще я спечелим заедно“.

Какво стана и защо? Та политическите недорасляци от ИТН изправиха страната ни пред нови, трети парламентарни избори. Избори без прецедент. С дебилна надежда, че от трети раз ще спечелят абсолютно мнозинство. Блажени са вярващите невежи…

Да почнем с провала на Пламен Николов –

ПРЕСИЛЕНО УСМИХНАТИЯ „ПРЕМИЕР“.

Паралелно с партийния шеф изтъкна неясни „лични причини“ за оттеглянето. Наистина ли са „лични“ тези мотиви! Или бе дезертьорство по сценарий на прокурорски развихрените сценаристи на Сл. Трифонов. Предусетили, че „партиите на протеста“ не ще преглътнат унижението да гласуват безусловно за представения експертно съмнителен кабинет. По-скоро едното и другото…

Още при първия проектокабинет с титуляр Ники Василев се видя: почти всинца му министри са третосортни кадри от прогнилата царска скамейка. Вторият кабинет направо шокира. Доказа наличие на отдавна подозирания експертен дефицит у ИТН, но и принос в плагиата. Кристина Патрашкова писа: „Най-тревожно е липсата на духовно и интелектуално излъчване у политическите лидери и големите артисти, които раждат визионерски идеи и дават посоката на живота. Просвещението е мъртво. На мода са конспиративните теории и претенциите на необразованите да говорят като от последна инстанция: за Космос, за вируси, компютри и наука. Мнението на авторитетите е напълно пренебрегнато, а мисловното разпищолване е всеобщо. Така се обезсмисля значението на лидерството, силата на индивидуалната позиция и въобще сложността на личността“.

Струва си тук да приведем мнението на Копринка Червенкова. „Това, което предлагат, е обида за хората, не за електората им. Това е обида за хората, които разчитат по някакъв начин, че ще се случи нещо различно в държавата. Не може да ми предложат за премиер един човек, който на 40 години е отишъл да се явява на кастинг при един шоумен. За какво се явява, като през цялото време се опитва да ме убеди колко е успял в живота и колко знае какво да върши – като бизнесмен, като човек, който се справя с всички проблеми. Не става така. Не може един човек, толкова доволен от себе си, който се сравни с Кисинджър, да управлява държавата. Вижда се, че е несъстоятелен. Говоря за министър-председателя. Някои от имената ги чувам за пръв път. Не мисля, че анонимността в случая е плюс – нароченият за министър на културата е обида за цялата културна общност и гилдия. Това е един човек, който е треторазряден тенор. Видях какъв хаос и безумие е в главата му. Той понятие няма какво трябва да се случи в тая култура и за какво става дума. Не са важни имената, а биографиите, авторитетът. Това са анонимни хора, които тепърва ще си трупат биографията, но на гърба на българския народ. Според мен ИТН се движат нарочно към нови избори, за да се отърват от тази тегоба да управляват държавата”.

Eто какво изтъкна пред БГНЕС интелектуалецът Михаил Неделчев: „Не може по такъв начин да се рискуват съдбините на България, съдбините на отечеството. Непрекъснато говорят за суверена, това е пълна идиотщина. Тъй нареченият суверен не е единен субект, това са безброй хора с различни манталитети, нагласи, от различни социални слоеве“. Интелектуалецът добави за предложените министри: „Хора, които са си измислили биографии. Как е възможно да смяташ, че като те предложат за министър, няма да излязат всички тези факти – фактите на фалшивите дипломи, фактите на фалшивите специализации, фактите на фалшивите дисертации. Да твърдиш, че си шеф на някаква страшно важна международна корпорация, продавайки шнорхели и плажни такъми – всичко това ще стане ясно след 2-3 дни. Тези хора са симулакрум – имитация на действителност“.

По едно нещо дезертиралият кандидат-„премиер“ и бившият му „колега“ (Б. Борисов) си приличат. По безапелационно демонстрираното невежество специално за Македония. Бизнесменът по търговия със шнорхели и плавници „затъна до гуша“ в блатото на македонския въпрос, когато в предаването „Панорама“ по БНТ даде скандална идея да ревизира договора ни със Р Северна Македония. Но го нарече „Преспански договор“ (!). А това е договорът между Атина и Скопие! Очевадно външнополитически неграмотен, Пл. Николов влезе в остро противоречие с приетата от българския парламент на 10.10.2019 г. Рамкова позиция по отношение приема на Северна Македония в Евросъюза. Позиция твърдо отстояваща националния ни интерес и подкрепяна от близо 90% от българските граждани.

Припомняме точните думи на Пл. Николов: „Страната не е имала премиер като мен досега. Трябва да ревизираме договора с РСМ… Неизпълнените ангажименти по Преспанския договор особено много ни притесняват. По никакъв начин няма да притесняваме своите братя и няма да ги лишаваме от възможността за тяхното европейско бъдеще… Може би ще ревизираме този договор”.

Да припомним: Преспанското споразумение е международен акт, който реши спора за името. Договор, подписан на 17 юни 2018 г., който задължи Скопие да промени конституцията. За разлика от българо-македонския договор, Преспанският окончателно ампутира мерака на Скопие да краде гръцка история и култура.

Че сценаристите на Слави (вкупом депутати) доказаха, че не отбират от парламентаризъм, го доказа лидер № 3 на ИТН Филип Станев. Дошъл на работа със скъсани дънки (виж фотоса), медия писа: „Зaбeлeжкa oт прeдceдaтeля нa пaрлaмeнтa Ивa Митeвa пoлучи дeпутaтът oт „Имa тaкъв нaрoд“ Филип Cтaнeв. Мaкaр и дa бe cъc caкo и врaтoвръзкa, дънкитe нa дeпутaтa бяхa дocтaтъчнo нeувaжитeлни към зaкoнoдaтeлнaтa инcтитуция зa cъпaртийкaтa му Митeвa, кoятo гo cкacтри. Цитирaн oт БНТ, прeд журнaлиcти Cтaнeв се оправда: зaбeлeжкaтa към нeгo билa прoвoкирaнa oт пocтъпилo oплaквaнe oт дeпутaт oт някoя oт другитe пaрлaмeнтaрни групи. „Тoвa нe ca прocтo дънки, в тях имa cкрит cимвoл и тoй e cкъcaнoтo дoвeриe мeжду грaждaнитe и пoлитицитe, кoeтo ниe щe ce oпитaмe дa зaшиeм oтнoвo“, плоско се пoшeгувa тoй.

За разлика от зловещия руски революционер Троцки, успешно ръководил Октомврийския болшевишки преврат (1917 г.), нашенските

ТРОЦКИСТИ ОТ ИТН СЕ ОКАЗАХА БЕЗДАРНИЦИ…

Но пък с върнатия мандат потвърдиха троцкисткия (рушителен) характер на антисистемната партия ИТН. За чиято същност в. „Струма“ вече писа. И че в едно ИТН прилича на ГЕРБ. Авторитарно управлявани партии.

Ключ към общия авторитарен облик на ГЕРБ и ИТН е мисъл на Милован Джилас, виден дисидент по Титово време. Преди това идеолог №1 на Югославската компартия, а сетне 10 години в затвора в Сремска Митровица.

В мемоарната книга „Общуване с Тито“ пише: „При оценката на делото и личността на политика най-често и най-лековерно се заблуждаваме от неговите думи“. Разкривайки истинския (вътрешен) микросвят на политика, Джилас казва: „Затова е по-сигурно да оценяваме политика според това КАК ГОВОРИ, а не според това какво говори. Защото НАЧИНЪТ открива личността – възможностите и стремежите на личността. А „смисълът“, „съдържанието“, в много отношения неоригинални, прикриват и фалшифицират личността и истинските намерения“.  

Мисълта на Джилас обаче изисква лека редакция. Все пак – в случая с ИТН – касае не опитни, а самонадеяни жълтоусти политици. Саморазобличаващи се чрез обидни квалификации към политически противници и потенциални съюзници. Които – виж прясната изцепка на Сл. Трифонов от 10 август – си позволиха открито да нарекат предатели лидерите на „партиите на протеста“.

Не само това. Тошко Йорданов си позволи да отрече правото и възможността на хората да се променят към добро: „Изправи се БГ! Ние идваме!” предадоха хората, които протестираха, като обявиха, че няма да подкрепят правителството на „Има такъв народ“. Саркастично Тошко нарече „титаните на морала“ Николай Хаджигенов, Мая Манолова и Татяна Дончева. „Мая Манолова и Татяна Дончева са две дами с прекрасно комунистическо минало. Те са прекрасни морални авторитети, благодарение на които сводниците излизат от затвора с по-малки присъди, визирам поправката „Ванко 1“.

Тошко Йорданов е историк по образование. Не знаем каква е специализацията му. Но, съдейки по приказките, очевидно е тройкаджия по нова и най-нова история. Инак щеше да знае ключов епизод от живота и дейността на великия президент Абрахам Линкълн. През Гражданската война на САЩ (1860-1864 г.) забранява робството и дава личен пример. Пръв освобождава своите роби. Когато съседите робовладелци го обвиняват в предателство, Линкълн риторично пита: „Кой не може да се промени? Само глупакът!“.

• 

• 

Сравнение в психологически план между Б. Борисов и Сл. Трифонов разкрива общо помежду им. Георги Лозанов (Дойче веле): „Иначе Слави е същият мачистки персонаж като Бойко Борисов, преминал през теренни битки и склонен към еднолична власт. Психологическият им профил е дотолкова сходен, че е било някак неизбежно да станат приятели. Както и после е било неизбежно да се скарат. Но най-големият общ знаменател помежду им, разбира се, е народът. Политическата харизма и на Слави е продукт на флирта с него. Дори повече от флирт – още от началото на шоуто си той се заявява като хъш, който ще защитава народа от днешните му душмани. А те, според собственото му настояване, са преди всичко политиците, без значение от коя партия. Така че сега, когато сам влезе в политиката, няма друг изход, освен да стои хем в нея, хем извън нея“.

Горното разсъждение крие ключа за отказа на шоумена да прави коалиция с „партиите на протеста“. Той крие дълбоко в себе си, а пък прясно обръснатият му авер Тошко открито ги смята за част от статуквото.

Врелите, та прекипели лидери на ИТН погрешно си внушиха, че панацеята (рецепта за спасение) е: вместо

КОМПРОМЕТИРАНА КОАЛИЦИЯ – ПЛАВАЩО МНОЗИНСТВО

в парламента. Нищо че то е най-добрата хранителна среда за метастазите на политическата и прочее корупция. Средство за перфидно „извиване ръцете“ на партията, лишена от абсолютно мнозинство.

Сценаристите и шефът им не признават демократичната практика: коалиционното управление при ред ситуации е най-добро. Стига подробно да са разписани приоритетите и стриктно се прокарват постигнатите компромиси. Вместо това ИТН предложи еднопартийни проектокабинети, вторият от които „в насипно състояние“.

Вместо да тръгнат по нормалния път на съставяне на коалиционен кабинет на трите партии, парламентарните лидери на ИТН „тръгнаха с рогата напред“ воглаве с нашенския Санчо Панса – Тошко Бухалконосеца на Дон Трифонов. Очевидно наглото му поведение в парламента е съгласувано със стаения зад кулисите лидер на ИТН.

Ето оценка на експремиера Иван Костов. „В обявената от ИТН програма не се вижда нито диагноза, нито реформа. В състава на предложения кабинет не се вижда нито потенциал, нито възможност да се осъществят реформите”, заяви той пред БНР… По думите му „никой от протестните партии не иска порции, те не искат министерски постове, не искат участие в кабинета, нито дял от властта за себе си. Те искат да съгласуват реформи, заради липсата на които се сриваме към хибриден режим… Виждането на ИТН показва дълбока политическа несъстоятелност и неразбиране на процесите. Отсреща партньорът ти иска политики, не дялове и постове, а тези политики ти не ги даваш“.

Антидипломацията на микротроцкиста Тошко, подлютена с дразнеща мегаломания, логично поставя въпроса за причините. Най-важна от тях е свързана с това как

TV КАКАВИДАТА „ШОУТО НА СЛАВИ“ ИЗЛЮПИ

сиво-черната „пеперуда” ИТН?!

Прегледът на протестите, довели до оттегляне на ГЕРБ, ясно сочи: ИТН на Трифонов успешно паразитира върху недоволството на хората, без ни най-малко да участва в тях. Нито един път лидерът на ИТН не се яви на тях. Изобщо бяга от директен контакт с народа. Това вещае лошо бъдеще на ИТН. Подробно излъчвайки протестите, частната партийна телевизия 7/8 създаде лъжливо впечатление, че едва ли не участва в тях. Това бе причината българите в Европа и Америка да гласуват главно за ИТН. Нищо че сценаристите и Вождът словоблудстваха на дивана от екрана.

Втора причина ИТН на Слави Трифонов да получи най-много гласове на Запад са ежегодните масови концерти в предпандемните години. Например само в Лондон участваха около 20 000 българи. В САЩ също ред концерти. Там Слави Трифонов, приклекнал драматично, просълзяваше закопнелите за родината българи, изпълнявайки възрожденски песни. Това че известната естрадна певица Йорданка Христова си позволи да му заяви в лицето „Слави, да ти кажа честно: нито можеш да свириш както трябва, нито да пееш!“, няма значение.

Дано хората осъзнаят: едно е да „пееш“, друго да действаш в политиката в полза на народа. Инак натрапчиво се повтаря сцената, описана от Ботев в стихотворението „В механата“. Гениалният поет описва подпийналите хъшове, чийто паралел с тези от „Шоуто на Слави“ не буди съмнение: „Пием, пеем буйни песни / и зъбим се на тирана; / механите са нам тесни – / крещим: „Хайде на Балкана!“. / Крещим, но щом изтрезнеем, / забравяме думи, клетви, / и немеем и се смеем / пред народни свети жертви!“.  

Нещо повече… „Шоуто на Слави“ има съществен принос за удължаването на политическото статукво. На 3 април 2020 г. Иван М. Иванов от Плевен, бивш областен координатор на ИТН, отправи 18 въпроса към бившия си лидер. Два от тях: „6. Защо нито веднъж лично ти не излезе на протестите през 2020 г., нито веднъж не призова хората да излязат, въпреки че УЖ искаше сегашното правителство да падне? С един твой призив и минимално твое действие щяха да излязат стотици хиляди от цяла България, но ти не ги призова? Защо?; 7. Стоейки пасивен в момент, в който огромна част от  българския народ беше готов да се пребори със статуквото, ти с твоето бездействие успя ли да съхраниш точно това статукво?“.

Дълбинни причини стоят в основа решението на шоумена ИТН да откаже коалиция с „партиите на протеста“. Причини, потулващи

ЗЛОЯДНО БУШУВАЩИ „КОМПЛЕКСИ НА МАЛОЦЕННОСТ“

у лидерите на ИТН; арогантно маскирани. Тук безспорен спец е антидипломат №1 Тошко Йорданов, неслучайно именуван от медии Тошко Африкански /маймун от именитата детска повест на Ангел Каралийчев/.

Неласкателната оценка на Йорданка Христова за професионалните качества на „певеца-музикант“ Слави несъмнено е уязвила дълбоко таения комплекс за малоценност. Знайно е как и при какви обстоятелства с голямо закъснение получи диплома за завършено музикално образование.

Същото се отнася до парламентарния №1 на ИТН Тошко Йорданов. За разлика от лидера на ВМРО Красимир Каракачанов (балканист), с нито една своя реплика и изказване не е доказал, че е историк. Да, завършва средно образование в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“ през 1989 г. След промените следва „История“ в Софийския университет. По време, когато всеки сульо-пульо може да учи висше. Време, когато европейски признатите историци ги няма, „заместени“ от платеното обучение, драматично снижило нивото на подготовка.

Когато се дипломираш без усилия, компенсираш с апетитното политическо поприще. Така се ражда новата недоучена политвърхушка. Мегаломанска, комплексирана. Така в „Шоуто на Слави“ от 2015 година се роди жури от всезнайковци, въплътено в посредствен трибунал. За да започнат немислими никъде в Европа кастинги за депутати и министри! Нереализираните поради професионална бездарност сценаристи приспиват таените в гузно под/съзнание комплекси за непълноценност, нахлузили тогите на прокурори-изпитвачи. Има ли значение, че не познават азбуката на политиката!

Тогава коя солидно подготвена по специалността личност би се явила на кастинг за депутат или министър! Като Николай Радулов, професор, секретар на МВР по време на правителството на Иван Костов. Който в първия кабинет (на Н. Василев) бе предложен за министър на вътрешните работи. И причината за отказа му да влезе във втория кабинет не е, както манипулативно твърди  в. „Галерия“, била „в неговото минало на агент на Държавна сигурност“, а защото трябваше да бъде сред „жълтоусти патоци“.

Ключов проблем на всяка политическа партия са качествата на лидера. Знаем къде пространствено (във виртуалната иреалност) пребивава лидерът на ИТН, но не и душевно-психическото му състояние. Някои смятат, че  шоуменът

„ВИСИ“ НЯКЪДЕ МЕЖДУ АНОНИМЕН КУКЛОВОД

и скоро подалия оставка нахакано ухилен премиер Пл. Николов. Ето негови думи пред „Панорама“ на БНТ: „Няма да взимам лично аз решенията, ако вземем мандата; всички решения при нас се взимат в демократичен принцип и ще бъдат обсъждани от всички“. Всеки знае: премиерът обладава най-голяма власт, а президентът формално е държавник №1. Но как, ако бе избран, щеше да действа. Когато няма решаващата дума за бъдещето на страната, изпълнява указанията на скрития в партийната телевизия лидер на ИТН или на анонимен кукловод над шоумена.

Весела Кръстева коментира: „За политическите анализатори бе странно човек с толкова успешен международен бизнес, какъвто твърди, че има Николов, да се яви на кастинг за политици, организирани от шоумен“. Явор Дачков: „За мен най-ярката червена лампа в биографията на Пламен Николов обаче е на съвсем друго място. Той е попаднал в политиката, след като през 2018 г. се е явил на кастинг на „Шоуто на Слави“. Само замислете се: кой сериозен човек със сериозна професия, солидно образование и култура би отишъл да го препитват Слави и Тошко? При това да се явява със страхопочитание, както личи от разпространения в медиите видеозапис“.     

Отговорът идва от само себе си. На това е способен само човек с комплекси за малоценност. Нищо чудно защо оценката на социоложката Мира Радева направо е съсипваща: „Това момче не се е борило за популярността на „Има такъв народ“. Той е като бушон, каквито слагаха на фалираща фирма, даваха пари на един циганин да му я припишат и после фирмата с 50 милиона дълг фалира“.

Болният въпрос е не нашенският прецедент с мисловно немия „кандидат-премиер“ на ИТН, а този за политическата отговорност, по-точно безотговорност, на лидера на ИТН. Социоложката Мира Радева коментира: „И тази позиция е хем удобна, хем изключително неустойчива за Слави Трифонов. Тук виждам неговата персонална безотговорност. Защото си намира едно бушонче – ако не е Николай Василев, ще е Петър Илиев, ще е Пламен Николов. Слави лично не носи отговорност. И кой тогава носи отговорността в държавата. Отговорността се търкаля по улицата. Това предвещава една изключителна нестабилност“.

Да се позовем на западната традиция. „Честта на всеки политически лидер – пише още 1919 г. великият немски философ и социолог Макс Вебер в своя лекция („Професията и призванието на политика“) – най-вече на държавния глава, се състои точно в това да носи изключителна ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ за всичко, което върши. Той не може и не трябва да я прехвърля върху никой друг… В политиката има два смъртни гряха: да не защитаваш никаква кауза и да нямаш никакво чувство за отговорност. От една страна, отказът да се постави в услуга на една кауза го принуждава да търси външния блясък на властта вместо реалната власт; от друга – липсата на чувство за отговорност го кара да се наслаждава на властта заради самия себе си, без никаква благородна цел“.

А вижте как г-н Трифонов тълкува политическата отговорност. „Ние направихме платформа, на която искаме да се качат професионалисти, отговорни хора, които имат желанието и смелостта да правят каквото трябва. Аз няма да се кандидатирам за следващия парламент, защото моето място не е там, а да нося отговорност за хората, които са там, и това, което правят”, разясни Трифонов.

Странно! Как ще „носиш отговорност“, когато твоите авери „са там“, а ти „плуваш“ във виртуалните облаци?! Англо-саксонската традиция, чийто почитател е шоуменът, изисква: щом е в опозиция, партийният лидер оглавява парламентарната група. Както Борис Джонсън, докато не спечели изборите и стана премиер.

Георги Лозанов неслучайно каза, че ИТН не е прецедент, че е последният продукт на социален инженеринг. Пръв той се роди в лабораторията „Отворено общество“ на мегаспекуланта Джордж Сорос. У нас ИТН е трети след „Атака“ и „България без цензура“ телевизионен проект. Първият се пръкна в телевизия СКАТ, вторият – в ТВ 7, с лидери Волен Сидеров и Николай Бареков. Днес в необратим стадий на мумифицирани политически трупове.

За „Атака“ финансовите следи водят към руското посолство в София. „България без цензура“ бе на хранилка на фалиралата КТБ. Проектът ИТН пък е вторичен (политически) продукт на бизнес проект. Чието семе – говорим за „Шоуто на Слави“ –

БЕ ПОСЯТО В МУТРЕНСКОТО МИНАЛО

на нестаналата ни българска „демокрация“.   

Наистина ли ИТН е продукт от типа „света вода ненапита“? Точно обратно. Още 2016 г. Тони Стефанов отбелязва: „Тъжно е да се мисли, че Слави Трифонов предлага алтернатива на Бойко Борисов. По същество те двамата не са различни – различни са временните им позиции. Както в миналото нямаше такива разлики, не е изключено и бъдещо сближаване. Нещо повече! Прекалено еднакви са тези двамата! Като се започне от ужасяващата липса на обща култура, нисък образователен ценз и незнанието на западен език, и се свърши с дебелашкото народнячество, което демонстрират под път и над път. И двамата имат претенции, че създават качествен продукт, а пробутват прозрачна пиар опаковка под мотото „Аз съм тъп и вие сте тъпи, затова се разбираме“. За „Шоуто на Слави“ пък това обяснява нарастващия цинизъм и вулгарност на скечовете в последните години. Най-ярък пример скечовете на Краси Радков.

Слави Трифонов и аверите му имат съществен принос за медийната популярност на неколцина (меко казано) съмнителни политици. На първо място Бойко Борисов. В секретна грама на US посланик в София Джон Байърли от 2006 г. описва сенчестите връзки на тогавашния столичен кмет Борисов. Не само за участието му в незаконна търговия с амфетамини. „Той – донася Байърли – е най-популярната политическа фигура в момента, като поддържа постоянен рейтинг на одобрение от над 60% за последните пет години въпреки противоречивите си успехи срещу организираната престъпност, докато работеше в МВР“.

Именно „Шоуто на Слави“ има ключов принос за издигане популярността на Борисов в качеството му на главен секретар на МВР в кабинета „Симеон Сакскобурготски“. Тогава Трифонов и Борисов са задушевни съюзници. Нещо повече: близки приятели (виж фотоса).

Какво казва Трифонов за това приятелство? По време на живо предаване от Фейсбук профила му в отговор на зрителски въпрос каква е истината за отношенията между Борисов и Трифонов, шоуменът казва: „Преди много години, когато царят дойде да управлява, имаше шеф на охраната – Бойко Методиев Борисов, а охранителната фирма беше „Ипон”. Никой не знаеше за това, дори и аз, но когато царят взе властта, на тази длъжност за равновесие в МВР – главен секретар, беше назначен Борисов. Това беше интересно и ние го поканихме като гост на предаването“. По думите му премиерът му подарил куче, чупил е летви и е показал един различен образ от останалите в системата на МВР. „По смисъла на логиката, с течение на времето започнахме да имаме приятелски отношения, докато той не стана кмет”, добави лидерът на „Има такъв народ”. 

Но тук, в най-интригуващата част на спомена, шоуменът внезапно млъква! Има защо… Когато Борисов стана столичен кмет, двамата се разделят. Не по чисто идейни, а по мръсно материални причини. Борисов отказва да даде на шоумена апетитен имот около НДК. До ден-днешен двамата упорито избягват истинската причина за развода. Тя компрометира и двамата.

Следва европреговарящата, сетне еврокомисарка Меглена Кунева. На нея Слави Трифонов „дава яко медийно рамо“. Това е същата Кунева, която вместо да поиска решение на Народното събрание за затварянето на блокове на АЕЦ „Козлодуй“, затвори глава „Енергетика“ на своя глава, като подписа с тогавашния еврокомисар Гюнтер Ферхойген документ за закриването им. А те можеха да работят до 2025 година.

Същата Кунева, любимка на брюкселската бюрократура, неслучайно получава гореща подкрепа от Сл. Трифонов. Весела Кръстева: „Паметливи припомнят: Кунева бе масирано подкрепяна от Слави и неговите сценаристи на изборите за президент през 2011 година. Тогава цялото шоу застана открито зад бившата журналистка от националното радио, а Слави обяви в праймтайма на Би Ти Ви, че лично я подкрепя. Според много анализатори Кунева е женският огледален образ на Николай Василев – напориста, приемана добре в Европа, с чисто досие (!) и недотам ясни помисли и амбиции“.

Слави Трифонов също „даде медийно рамо“ и на Пламен Орешарски. Заради него загубихме милиони транзитни такси, ако пуснехме газопровода „Южен поток“. Днес парсата обира „Турски поток“ на Ердоган.

Макс Вебер казва: „Възрастта е без значение. Стойност има върховната компетентност на погледа, който вижда без преувеличение реалностите на живота, и силата на душата, способна да ги понесе и да се спаси чрез тях“. Това се отнася не само за възрастта, но и за

ФИЗИКО-ДУШЕВНОТО ЗДРАВЕ НА ПОЛИТИКА.

Един автор пише: „Тези две интересни татуировки на гърба на Слави ме карат обаче да се замисля сериозно за естеството на  политическото му верую, което още не е разяснил докрай на широките народни маси. Нали сега той е повелителят на мълчанието. Ада ли води? Защото надписите звучат все едно новият спасител на нацията е най-малко три в едно – Атила, Чингиз хан и Тамерлан“.

Да приключим с политолога Евгений Дайнов. В предаването „12+4“ по програма „Хоризонт“ проф. Дайнов казва: „Убеден съм, че искреното желание на ИТН е да властват, а не да управляват. Но те имат нулева идея как се упражнява властта в една демократична страна. Те са гледали 12 години Бойко Борисов, сега искат да го имитират. Има особена злост в това тяхно незнание“.

От това страда истината. Едва ли случайно Карбовски казва: „Е, знаеш – познайте колко пъти истината е победила у нас. Познайте! Истината не побеждава у нас. Просто не й се дава шанс. Защото живеем в стабилна лъжа. А истината се нуждае от сто дни. Както е било винаги, преди да дойде тиранът“.

Да, ние всички се нуждаем от истината. Неподправената истина…

НИКОЛА СТОЯНОВ