Великденските пости започнаха от 7 март. Православните вярващи се ограничават от продукти от животински произход за 40 дни. Как влияе това на здравето, рисково ли е и за кои хора, могат ли децата да постят? Ето и съветите на водещия специалист по диетология и диететика проф. Донка Байкова дадени пред clinica.bg.
– Проф. Байкова, започва Великата четиридесетница, както още се наричат великденските пости – дни за очистване на душите и сърцата. Има ли опасности за организма от неупотребата на храни от животински произход?
– За един млад и здрав организъм веганският режим, каквито по същество са постите в Православната църква, не е вреден. Може да се каже дори, че е полезен, защото преобладаващата консумация на растителна храна и фибри съдействат до известна степен за по-бързото извеждане на токсините от организма. Освен това великденските пости са в периода на пролетта, когато вече има повече плодове и зеленчуци и човек си набавя повече витамини чрез тях. Това съвпадение в случая е благоприятно. Продължителното отсъствие на някои хранителни съставки обаче поставя в риск органи и системи в зависимост от това какво е изключено от менюто. Две са основните групи храни. В едната влизат мляко и млечни продукти, които са богати на калций, но бедни на желязо. Втората включва месото, рибата и яйцата, която е с желязосъдържаща. Ако от храненето бъдат изключени вторите с биоусвоимото желязо, ще подложим организма на сериозен риск от желязодефицитни състояния – като анемия, синтез на имунни защитни тела, а така се подкопава имунната система. Без мляко и млечни продукти продължително време бихме засилили риска от остеопороза. Може да се стигне до остеомалация, изразяваща се в омекване на костите, или в остеопения, което е разреждане на костното вещество. Тези състояния са свързани с увеличен риск от фрактури и проблеми на зъбната тъкан. При липсата на витамин В2, който се набавя основно от млечните продукти, се получава заболяването хейлоза, изразяващо се в разранявания на устните ъгли. При продължително неконсумиране на месо, риба и яйчен жълтък желязото, кръвотворенето и имунната защита падат, в това число и производството на антитела. Дори да се правят опити за набавяне на желязо до необходимите количества от растенията, успехът е под въпрос.
Затова по време на пости е добре да се приемат хранителни добавки, съдържащи съставките от ограничаването на храни от животински произход. Доброто по време на постите е, че в 40-те дни, в които те продължават, по средата им има ден, в който се разрешава риба. Хубавото е, че в човешкия организъм има депа от така необходимите му съставки, които са в достатъчни количества за 40 дни, но при здрави хора.
– Възможно ли е бременните да постят?
– Трябва да се знае, че веганският модел на хранене е прекалено рисков за бременните. Бебето е егоистът в природата. Фетусът ще вземе желязото от бъдещата майка и ще си направи депа в своя организъм за нейна сметка. Така плодът ще се е осигурил за шест месеца занапред. Той ги натрупва в костния мозък, далака и черния дроб. След шестия месец няма да ги има, тъй като ще ги е изчерпал, а майчината кърма все още ще е дефицитна на желязо. Но майката веган или отдалата се на стриктни пости продължително време ще трябва да остане продължително време в болница, докато й бъдат коригирани нивата на хемоглобина, тъй като тя във всички случаи ще е в желязодефицитно състояние.
Жената губи кръв и при раждането. Затова е важно бъдещите майки да не изпадат в крайности и да не се подлагат на такива строги изпитания като вегански режим или стриктно и продължително спазване на постите.
– Има ли начин човек, който има проблеми с храносмилателната система, все пак да пости, балансирайки с някакви добавки или храни?
– Риск има от развитие на гастроентероколити и възпалителни заболявания на лигавицата на червата, които са с дължина 7,5 метра. Особено висок е рискът, когато храната не е обработена термично и се консумира сурова, още повече че по време на пости човек поглъща по-големи количества, за да се засити. Някои хора поемат повече плодове и зеленчуци, за да си набавят фибри. Когато обаче липсват млечни и месни продукти, се стига до възпаления – гастрити и колити. Постът може да премине по-леко, ако храната е сготвена, а не се яде сурова, каквито увлечения има. Бобовите храни, много употребявани в този период, определено са рискови за хората с проблеми на стомашно-чревния тракт. Те трябва да избягват ядките, колкото и да са полезни за здравите, защото са гастритогенни и ще им създадат големи проблеми. Възможно е още възпаление на жлъчните пътища и панкреаса, дори да се стигне до панкреатит. Независимо че са вкусни и съдържащи редица ценни вещества, гъбите по време на пости, когато липсват храни от животински произход, не бива да се употребяват от хората с подагра, тъй като в тях се съдържат пурини, които повишават пикочната киселина. Това важи и за бобовите храни. Все пак постите продължават само 40 дни, но един продължителен вегански модел е рисков за всички. Нещо повече, такъв режим на хранене повишава стойностите на холестерола, защото се разграждат мастни тъкани, което води до проблеми с черния дроб и бъбреците.
Във всички случаи хронично болните, дори и здравите, трябва да съблюдават препоръките на своя личен лекар, гастроентеролог или специалист по диететика, ако решат да постят.
– Как ще коментирате тримиренето в православната позиция – три дни без храна и вода?
– Абсолютно вредно е. Ще се стигне до обезводняване, ацетаза, възможно е колабиране. Да не се прилага в никакъв случай!
– Немалко вярващи родители подлагат децата си на пост. От каква възраст може да става това?
– Малки деца не бива да бъдат подлагани на пости. От 14- до 19-годишна възраст се оформят органите и системите. Девойката може да си позволи да пости след 16, а младежите след 20 години. Това са годините, до които продължава растежът на двата пола. Важно е не само как се спазва постът, но и как се прекратява.
– Какви са препоръките Ви?
– Постилите да не се втурват в кулинарна вакханалия веднага след края им. Неслучайно в църквата на Великден се отговява с едно яйце. Преминаването към обичайното хранене става с по-малки порции, като месото е в ограничени количества за сметка на салатите. Правило е да се започва поетапно включване на храните от животински произход. Освен това не бива веднага да започваме с мазни блюда. Добре е най-напред да пийнем чаша мляко, да опитаме извара, нискомаслено сирене и постепенно да преминаваме към по-тежките блюда. Причината е, че за дълго време някои ензими са били изключени и е трудно веднага да бъде задействано производството им.
– Какво да правим тогава, за да не се наложи да търсим дежурен гастроентеролог?
– Можем да се изхитрим, като приемаме от споменатите храни малки количества, включвайки нов вид на всеки два-три часа. Важното е да се помни, че храната няма да свърши след Великден и не бива да прекаляваме с нея. Както казах, салатите на трапезата трябва да изобилстват. Причината е, че те подобряват храносмилането, перисталтиката на червата, които в резултат се очистват редовно. В противен случай храносмилателните органи ще бъдат поставени в режим на свръхработа, което не е от полза за нашето здраве. Впрочем тези съвети важат и за хората, които не са постили.
– Какво може да се случи, ако не Ви послушаме и си позволим преяждане?
– Ще се стигне до възпалителен процес. Обикновено на храносмилателната система. Тя е триединна: стомах-черва-задстомашна жлеза, която е най-потърпевша. Започва да страда и жлъчно-чернодробната система. Те имат нервно-рефлекторна и хоморална връзка. Затова спасението е в малките порции с много зеленчуци на трапезата, непременно с подправки.
– Какво общо имат подправките с храносмилателния процес?
– Някои от тях са отлични негови помощници. Например джинджифилът е много добро средство, което може да се консумира като подправка в салата или в чай, а ментата е истински балсам за стомаха. Те подобряват пасажа на приетата храна за изхвърляне, защото червата ни са дълги 7,5 метра и им е много трудно да се справят с пренатоварването.
– Постите съобразени ли са със здравословното хранене според сезоните, или времето за тях е избрано случайно?
– Науката за храненето няма мнение по този въпрос. Според мен обаче връзка има. Коледните пости са преди поредица от празници на трапеза с много ястия и алкохол, което натоварва организма. С ограничаване на продуктите от животински произход пред тях сякаш организмът се подготвя за кулинарните натоварвания. Преди Великден пък имаме поредица от празници с тежки трапези, след които логично е да има едно детоксикиране на организма. По нашите географски ширини през ранната пролет – времето, в което преимуществено се падат постите, някога не е имало много ранни плодове и зеленчуци, но в по-южните част на страната хората са си набавяли пресен лук, салати и други ранни пролетни култури. Сега целогодишно имаме пресни плодове и зеленчуци и такъв режим на хранене не е проблем. Диететиката нито в България, нито в световен план няма мнение и не се занимава с въпроса за връзката на здравословното хранене и постенето. Според мен обаче би следвало да има, поне за времето, когато са били приети като църковно правило, най-малкото защото след зимата с намаления прием на витамини през пролетта човек започва да си ги набавя с ранните плодове и зеленчуци.
– Напоследък доста хора се увличат по екологичните продукти. Как да ги избираме?
– Редно е да се изисква сертификат за място на производство. Така те се продават в цяла Европа, но не и у нас. Опитайте да поискате документ за произход от магазина и със сигурност ще ви изгонят. Случвало ми се е. Затова не бива да се увличаме прекомерно по тях, ако не сме убедени в произхода им.
Освен това се наблюдава увлечение по хималайската сол, която е много добро и полезно нещо, но ако е оригинална. Тя трябва да е от южните склонове на Хималаите. Документ за произхода й едва ли някой ще ви покаже. Имитация лесно се постига чрез оцветяване на морска сол. Дори да е оригинална, тя не бива да е основната, която ползване в храненето си. Причината е, че масовата сол е йодирана и предпазва от гушавост, която може да доведе до кретенизъм. Това заболяване бе изкоренено у нас от 60-те години, когато започна задължителното йодиране на солта. Сега с модерното хранене и употребата на всякаква друга сол то отново започна да се завръща.
