Работата с децата много ме вдъхновява, дори един ден окончателно да спра да пея на сцена, съм сигурна, че чрез моите ученици ще съпреживявам вълненията им
Мариана Карпатова е една от най-успешните български оперни певици с международна кариера, родом от гр. Гоце Делчев. Тя е мецосопран, вокален педагог и културен деятел, който активно работи за развитието на музикалния живот в родния си край. Родена е в Гоце Делчев, където завършва средното си образование. След това учи в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. Продължава образованието си в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, където нейни преподаватели са проф. Мати Пинкас и Мила Дюлгерова. През 1991 г. е приета на специализация в Juilliard School в Ню Йорк – едно от най-престижните музикални учебни заведения в света.
Още като студентка в Ню Йорк Карпатова участва в телевизионната постановка на операта „Хензел и Гретел“, излъчена в поредицата Live from Lincoln Center, където изпълнява двойната роля на Майката и Вещицата. Следва успешен дебют като Роза Мамай в операта „Арлезианката“ в Опера Сарасота (САЩ). В следващите години изгражда успешна международна кариера, като се изявява на сцени в САЩ, Европа и Азия. Репертоарът й включва произведения на Верди, Пучини, Моцарт, Бизе, Сен-Санс, Вагнер и други големи композитори.
След активната си сценична кариера Мариана Карпатова се посвещава и на преподавателската дейност. Тя обучава млади певци в района на Ню Йорк и подготвя бъдещи оперни изпълнители. Носител е на престижни отличия, сред които наградата „Съливан“ и приз от конкурса на фондация „Пучини“.
Въпреки че живее дълги години в САЩ, Карпатова никога не прекъсва връзката с родния си град. Тя е съосновател на международния фестивал за камерна музика „Неотъпкана пътека“, който се провежда в Гоце Делчев, Ковачевица, Добринище и други населени места в региона. Фестивалът привлича музиканти от различни държави и превръща района в притегателен център за класическата музика.
През последните години тя организира и летния вокален лагер „Пеещи сърца“ в Гоце Делчев, където работи с талантливи деца от региона. Освен музикално обучение, лагерът включва и инициативи с обществена кауза, като екологични акции и концерти за местната общност.
В интервю през 2014 г. Мариана Карпатова споделя, че независимо от дългогодишния си живот в САЩ, мечтае един ден да прекара старините си в родния Гоце Делчев, защото Пирин и родният край винаги са били част от живота и вдъхновението й.
Летният вокален лагер „Пеещи сърца – глас за природата“, организиран от оперната певица, отново събра талантливи деца в Гоце Делчев. Вокалната група „Пеещи сърца“ провежда своите летни обучения всяка година, като всяко издание е посветено на различна тема. Тази година акцентът беше поставен върху опазването на природата и изграждането на екологично съзнание у подрастващите.
Специален гост-лектор в лагера беше природозащитникът Георги Златинов, който изнесе няколко беседи, посветени на опазването на чистотата на природата, разделното събиране на отпадъците и отговорното отношение към околната среда. Срещите предизвикаха интерес сред децата и ги насърчиха да бъдат активни защитници на природата. Обучението завърши с два концерта. Първият беше изнесен пред потребителите на Дома за стари хора, а вторият – в Дома на културата в Гоце Делчев, където присъстваха родители, близки и приятели на младите изпълнители.
Едночасовата концертна програма беше открита с емблематичната песен „Хубава си, моя горо“, а след това прозвучаха песни, посветени на планините, полята, реките, приятелството, добротата и любовта към природата. Изпълненията на младите певци бяха посрещнати с много аплодисменти и създадоха истински празник за публиката.
В тазгодишното издание на лагера участваха 13 деца с певчески дарби – ученици от първи до осми клас. Те са от Гоце Делчев, селата Мосомище и Дебрен, а към групата се присъединиха и две деца от Съединените американски щати, които с ентусиазъм се включиха в музикалните занимания. Със съчетаването на музика, творчество и екологично образование лагерът „Пеещи сърца – глас за природата“ за поредна година показа, че песента може да бъде не само изкуство, но и послание за грижа към света, в който живеем.
- Госпожо Карпатова, родена сте в Гоце Делчев, но професионалният Ви път Ви отвежда на най-престижните световни сцени. Какво означава за Вас да се връщате в Гоце Делчев?
- За мен е голямо щастие, защото никога не трябва да забраваме откъде сме дошли, къде сме израснали. Не мога да забравя факта, че Виолета Крантева с вокална група „Пламъчета алени“ ми показаха сцената и затова за мене е невероятно удоволствие да имам възможността сега аз да направя същото за дечицата. Всяко лято, като се прибирам тук, да продържаваме тази инициатива – „Пеещи сърца“.
– Как се роди идеята за „Пеещи сърца“?
– Ами точно от това – от моите детски спомени. Искам и аз дам нещо такова за децата, както навремето Виолета Крантева направи за всички нас – Пламъчетата. Надявам се, че това ще събуди желанието и у тези деца, и един ден ще изберат музиката, сцената. Пеенето, музиката е част от възпитанието на децата, но чрез нея наистина моето желание е да има едно по-голямо послание към всички тях, чрез музиката да ги уча на добрина, да създават нови приятелства. Ето, тази година темата е природата, съответно да създадем и някакви навици у тях, да забелязват какво става около нас, да пазят природата.
– Това ли бяха целите на лагера?
– Точно така. Тази година темата пеше „Пеещо сърце – глас за природата“. И беше с помощта на „Клиин енд гриин – Гоце Делчев“, в лицето на Георги Златинов. Той идваше всеки ден, говореше на децата, но ние предварително бяхме подготвили план за какво ще се говори всеки ден, съответно направихме и един излет сред природата, за да приложим на практика всичко това, което беше споделено с децата. Много се надявам, че нещо ще остане в тях.
– До каква степен този лагер може да повлияе върху избора на професия и отношението на децата към музиката и природата?
– Надявам се наистина да повлияе. Това ми е съкровеното желание за някое от тях, както някога тази възможност да пея в групичката запали пламъка в мене – да искам, да мечтая да бъда на сцената.
– Вие вълнувате ли се заради това, че децата ще пеят?
– Да, вълнувам се винаги, аз пея песните с тях. - Кои уроци от световната сцена искате да предадете на Вашите ученици?
- Тук не става дума за световната сцена, по-скоро това е за опита, който аз съм имала, най-вече като дете. Това, което ти си виждал, ръката, която ти е била подадена в момент, когато си бил в нужда, и искам това нещо да възпитавам и у децата, защото винаги съм го казвала – армия от ангели са ми помагали на мене, като се почне оттук, от Гоце Делчев, та до ден-днешен. Винаги е имало някой, който да ми протегне ръка, и сега аз искам да бъда този човек, който може винаги да протегне ръка и, разбира се, да възпитаваме.
– Децата са много зависими от информационните технологии и телефоните, през интернет общувате ли с деца?
– Да, ние си имаме вайбър група с всички от „Пеещи сърца“ всяка година. Но говорейки за технологиите, тъй като всяка година имаме тема, може би следващата година ще направим нещо за безопасността на децата от социалните мрежи.
– Каква е ролята на семейството за развитието на един талант?
– Огромна. Защото всички ние се уповаваме на семейството. Както няма да забравя преди много години, когато вече започнах да мечтая и да искам да пея, как татко ме прегърна и каза: „Ти само върши каквото се иска от тебе, ние с майка ти винаги ще те подкрепим“. Така че, разбира се, е много важно семейството. Но и не само семейството. В английския има един такъв израз: „Трябва едно цяло село, за да можеш да изградиш един талант”. Село в смисъл една цяла общност, за да може да се подпомогне. Пак се връщам тук – добре че беше тази група от хора, които ме подкрепиха навремето, когато вече имах мечтата да стана певица, и Виолета Крантева видя в мен нуждата, че аз трябва да взимам уроци. Тя ми помогна да пътувам 2 пъти в седмицата в Благоевград, от общината плащаха пътните ми, а учителите в гимназията пък така правеха, че да мога да отсъствам, но, разбира се, винаги си наваксвах. Така е и до днес.
– Забелязвате ли засилен интерес на децата към класическата музика, или днес е по-трудно тя да достигне до тях?
– По-трудно е. Защото се конкурираме с тази вълна от, как да го кажа, децата са изложени денонощно в социалните мрежи на всякакъв вид музика, но съответно винаги, когато им се представи нещо качествено, те запомнят. Както и аз си спомням – къде ще съм чула класическа музика тук, в Гоце Делчев! Но си спомням как пуснах радиото, чух Гена Димитрова и бях шашната. По-късно имахме концерт в НДК, аз я чух на живо и започнах да мечтая… Точно това е – трябва да ти бъде показано и ти вече имаш опцията дали ще се заслушаш, или не, защото не трябва всеки един да става оперен певец, но не може да не оцениш нещо, което е оцеляло през толкова много векове.
– Къде ще бъдете на сцена в близко бъдеще, освен в Неврокопска митрополия на 30 юли като част от фестивала „Неотъпкани пътеки“?
– В Неврокопска митрополия, Ковачевица, в Добринище, след това за първи път имаме две дестинации – Троян и с. Кърпачево, което е от другата страна на балкана. После наесен участвам в концерти, които се казват „Български концертни вечери в Ню Йорк”, това ще е октомври месец. Записахме диск „Неотъпкана пътека“ с произведения на Добринка Табакова, който ще излезе през ноември. Януари ще правим откриване в Лондон. А наесен имаме посещение на един много голям фестивал за камерна музика в Италия – в Милано и Торино.
– Какво бихте казали на едно дете от Гоце Делчев, което мечтае един ден да пее на големите сцени?
– Да продължава да мечтае. Аз съм вдъхновена от Дара и „Бангаранга“, точно това винаги и тя казва: Не спирайте да мечтаете и да вярвате, че можете! Възхитих се от нейната дисциплина как тя каза, че не е спряла, просто е тичала, пяла е, тичайки, за да може да изгради тази издръжливост, да може да танцува по този начин и да пее. Това са едни прекрасни примери за нашите деца – да вярват и да могат да се визуализират в бъдещето, да не се съмняват.
– А Вас какво Ви зарежда като човек и като творческа личност?
– Хората. Контактите с хората и вярата в доброто. Винаги.
– Кое е най-ценното в живота Ви на артист, което той Ви е дал, пък и отнел?
– Аз прегръщам всичко, което се изпречи пред мен, защото дори да е имало някакъв неуспех, го виждам като начин да науча нещо повече. Трябва да не се предаваме. Защото никой никога не се е научил, защото е бил перфектен. Грешките винаги са ни научавали да бъдем по-добри. - Какво е отношението Ви към Бог?
- Вярвам в Бог. Бог е в нас и ние всички сме част от Бог.
– Вие сте още далеч от пенсионна възраст, но все пак как си представяте живота извън сцената?
– Аз не съм толкова активна певица вече. Пея, но се занимавам и с преподавателска работа. Работата с децата много ме вдъхновява. Така че дори един ден окончателно да спра да пея на сцените, аз съм сигурна, че чрез моите ученици ще съпреживявам вълненията им.
Интервю на КАТЕРИНА АВРАМОВА
