Родолюбив акт! Как българската държава придоби архива на Института „Илия Т. Гаджев“ в Гоце Делчев, за който Скопие съблазнително даваше 2 милиона долара

Господ е лекувал физически слепите, но със слепите духом какво ще стане?

Джузепе Томази ди Лампедуза (1896-1957)

У нас, за жалост, десетилетия наред срамен белег на нашенската дипломация бе мълчаливото предателско отстъпление от българския национален интерес. Особено към културно-историческото наследство. Тъй бе до края на юли 2026 г., когато станахме свидетели на неочакван, решителен ход на държавата…

Касае се за родолюбив акт от най-високо ниво. На 29 юли 2026 г. с Решение №576 на Министерския съвет на Република България, внесено от заместник министър-председателя Иво Христов, на председателя на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) бе възложено да сключи договор за покупка на имот в полза на държавата и безвъзмездното му предоставяне за управление на ДАА. Става реч за намиращия се в Гоце Делчев Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“. След преговори с наследниците на д-р Иван Гаджев той бе закупен за под 1 милион евро. За което преди десетилетие Скопие предлага 2 милиона (по тогавашен курс) долара, а днес – 3 милиона!

На 30 юли пред медиите вицепремиерът поясни: „Това е архив на македонската емиграция, който ясно доказва българския характер на Македония. Този архив беше обект на интерес от много страни. Той можеше да бъде употребен срещу България. Благодарение на бързите действия на българските институции последните два месеца, когато придобихме тези безценни документи, пълни течения на македонски издания в САЩ, в които хора с прясна памет след Илинден споменават какви са по своя характер, че се чувстват българи. Вярвам, че оттам ще излязат много вълнуващи свидетелства, които ще подкрепят нашето национално самочувствие и ще отрезвят някои хора отвъд… Архивът струва съвсем разумна сума, далеч под 1 милион евро. Така че добиваме всичко, даже с наградата, тъй като това беше желанието на наследниците и условието, при което те можеха да предадат този архив. Ние трябваше да издирим петима наследници в САЩ. Благодарение на ефективните действия на Светослав Станков, нашия консул в Чикаго, успяхме да го направим. Всички институции съдействаха от все сърце за една народополезна кауза…“.

Сагата с архива на д-р Гаджев се проточва с десетилетия. Още преди 1989 г. На 30 септември 1981 г. българският дипломат Йордан Величков, съветник при посолството на България във Вашингтон, праща докладна записка до министър Петър Младенов относно проведен разговор с д-р Иван Гаджев, избягал от България юли 1968 г.

Това е същият доктор, за когото в справка от 12 юни 1987 г. началник на Отдел 10 на Държавна сигурност полк. Ст. Марков пише: „Проведени са мероприятия за разколебаване на Гаджев, но досега не е достигнат резултат, тъй като същият стои на остри вражески позиции“.

Й. Величков: „На 9 август 1981 т.г., по време на командировка в гр. Детройт се срещнах и разговарях с Ив. Гаджев, който ми даде един екземпляр от първия експериментален брой на списание „Родина“. Подробно изложи необходимостта от едно подобно издание в САЩ и Канада, както и от изграждането на културно-просветна организация, която да обедини цялата българска емиграция. В списанието трябвало да да се отпечатват всички истини по историята на българския народ и Македония, които официално България не можела  да публикува. Не идеологически и партийни, а

ЕДИНСТВЕНО НАЦИОНАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ

е следвало да бъдат пропагандирани. Гаджев смята, че настоящият момент е най-подходящ за реализирането на двете идеи. Всяко забавяне според него щяло да доведе до пълна победа на македонизма и безвъзвратно смазване на българския дух в САЩ и Канада. Крайно време било срещу огромната антибългарска дейност на Скопие и Белград да се създаде някаква преграда (над 120 югославски консулски служители работят в САЩ, а само в района на Детройт се издават три промакедонски вестника и списания). Това била и главната причина, поради която той е поставял въпроса за сътрудничество с България в интерес на българската кауза. Не разбирал обаче защо българската страна не реагирала на неговото предложение“.

Дипломатът продължава: „Останах с впечатление, че Иван Гаджев е крайно запален по македонския въпрос и има голямо желание да помогне за утвърждаване на българската кауза. В продължение на два часа разгледах библиотеката му и бях изненадан от богатия исторически фонд, който тя съдържа. Рядко може да се намери по-пълна колекция от книги и документи по македонския въпрос. Няколко години той упорито събира всичко, което е излязло по този въпрос. Купува и личните архиви на известни дейци на ВМРО, включително и много писма на Иван Михайлов. Предложенията на Гаджев заслужават сериозно внимание и проучване. Оценката му за критичното положение на българщината в САЩ и Канада е точна. Нуждата от незабавен и сериозен отпор срещу македонизма и неговите вдъхновители от Белград е безспорна“.

Без колебание, рискувайки не само кариера, Й. Величков изтъква две основни задачи на външната ни политика досежно задокеанската ни диаспора:

„1. Спасяването на македонските българи в САЩ и Канада ще означава запазване на живото и съвременно доказателство за българския характер на Македония.

2. Всяко контранастъпление срещу македонизма в чужбина ще означава и настъпление на българщината в самата С[оциалистическа Република] Македония, което ще затормози процесът на формирането на македонска нация /а това е въпрос, по който последните събития в Югославия ни карат сериозно да мислим/“.

Какво следва? Нищо! От София… глухо мълчание. Нещо повече, докладната записка засилва съмненията към дипломата. Още 1979 г. е наказан заради изпратен научен доклад, в който, по негови думи, „стигнах до категоричното заключение, че изкуственото творение на Великите сили – Югославия – е обречено на разпадане“. Следва наказание. „Реакцията на министерството беше положителна, [но] от ЦК на БКП бях обявен за националист и по негово указание временно бях отстранен от министерството… за да не развалям българо-югославските отношения. Няколко месеца по-късно бях изпратен на работа в посолството в САЩ, т.е. далеч от Балканите“.

Но дипломатът е боец: не се отказва и продължава самотната битка. Нелегално печата (под псевдоними) статии в „Македонска трибуна“, орган на Македонската патриотична организация (МПО) в САЩ и Канада. Именно от Вашингтон септември 1981 г. праща в София горе цитираната записка.

Да обясним… Септември 1981 г. е само два месеца след странната, загадъчна смърт на Людмила Живкова (21 юли). Сложен е край на своеобразния КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ НАЦИОНАЛИЗЪМ, открито провеждан от щерката на Т. Живков. На което Кремъл „гледа“ с лошо око и неприязън…

Й. Величков: „Във Вашингтон имах възможност да видя резултатите от крайно пасивната българска външна политика по защита националните ни интереси и масираната широкомащабна външнополитическа активност на съседните ни страни. Там аз видях резултатите от десетгодишното указание, което ни се даваше от ръководството: „Мълчете, да не дразним югославяните. Мълчете, да не пречим на глобалните интереси на Соцлагера“ [Пирин Охридски. Да помним историята! – София, 1994, с. 2].

Й. Величков 25 години е преподавал в Правно-историческия факултет на Югозападен университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и 15 години в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Главно по две теми: 1) Външната политика на САЩ и големите европейски държави; и 2). Политическа история на Европа и САЩ.

След това необходимо отклонение, да се върнем на темата. Първо, за:

ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ЛИЧНОСТ ИВАН ГАДЖЕВ.

Роденият в Неврокоп писател Валентин Караманчев (1932-2022): „Ще ви разкажа аз… какво знам за Иван Илиев Гаджев… Иван е роден 1937 г. Когато баща му изчезва безследно през септември 1944 г., бил е на седем години. Сиракът се учи прилежно. Завършва с отличие ветеринарен техникум. След него се дипломира във Ветеринарния институт в столицата с направление да работи в родния град. Там обаче в лечебницата командва лекар, зет на партизанин. Той отсича: „Не! Ще го пратим при помаците в село Слащен”. А Слащен е на крачка от границата. Иван прескача телената мрежа и напуска родината. Гръцката „Кендро Алдопон” – бюро за чужденци, го върти из бежанските лагери и когато разбират, че не е подходящ за тяхна презгранична совалка натам-насам, го изпращат с еднопосочен билет в Америка“.

В Детройт (САЩ) д-р Гаджев открива клиника за кучета и котки. Но не това е неговото дело, а онова, с което ще влезе в историята. „Построява библиотека, архивен институт на българската емиграция, и го кръщава на името на баща му – „Илия Гаджев“. Събира, изкупва книги, архивни материали, документи, илюстрации… Четиридесет хиляди заглавия съдържа това хранилище“…

1968 е годината, когато стартира бъдещият Институт по история на българската емиграция в Северна Америка. Започва да събира спомени и архиви на български емигранти, пристигнали след събития като Илинденското въстание, Балканските войни и Първата световна война. През 1976 г. д-р Гаджев основава Македоно-българския научен институт „Св. Климент Охридски“ в Детройт, като събира значителен архив от документи, книги и свидетелства за българската емиграция. След политическите промени в България институцията е преименувана на Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“, а архивът и библиотеката са пренесени в Гоце Делчев, където до 2004 г. са доставени над 60 тона материали.

През 2011 г., като председател на Държавна агенция „Архиви“ към Министерския съвет, видният медиевист проф. д-р Георги Бакалов, земляк на видните историци К. Пандев и К. Палешутски, посещава института в родния си Гоце Делчев. Споделя: „По своето богатство и разнообразие архивът на д-р Иван Гаджев е по-богат от този на Института по балканистика към БАН“.

В института може да се види и актът за раждане на Георги Пирински, заради който през 1996 г. ЦИК му отказва регистрация за президентските избори като кандидат на БСП. На 12 декември 2025 г., когато за пръв и последен път посетих института, Тодор Гаджев ми каза: „След телефонен презокеански разговор между тогавашния лидер на СДС Иван Костов и баща ми той му изпрати препис от получения през 1990 г. от архива на ФБР акт за раждане. Този документ изхвърли сина на Георги Зайков – Пирински от президентската надпревара. В интервю за радио „Дарик“ от 24 юли 1996 г. баща ми казва: „Това, което е спестил [в мемоарите си Георги Пирински-старши], се намира в архива и досието му, наброяващи около 1600 страници, разобличаващи го като враг на България и радетел за Балканска федерация и присъединяването на България към Югославия… Но такъв документ [акт за раждане] е напълно излишен. Младият Пирински е изгонен с родителите си на 2 август 1951 година. Той по силата на 14-ото допълнение на американската конституция (точка 1) става автоматично гражданин на САЩ… [Така че] той си остава като чуждестранно роден български гражданин, който няма конституционно право да участва в изборите за президент на Република България“.  

Години наред обаче клевета тегне върху д-р Иван Гаджев: не бил избягал, а е пратен от Държавна сиугрност в Америка да комунизира българската емиграция.  Таз клевета продължава да се тиражира години наред и след кончината на д-р Гаджев. До известна степен тя „оправдава“ съзнателното блокиране на проблема за придобиване от българската държава на безценно национално богатство – архивът на българската емиграция в Северна Америка. До 31 март 2026 г., когато в. „Струма“ публикува документ от разсекретените архиви на Държавна сигурност, категорично опровергаващ неговите клеветници.

НЕГАТИВНОТО ОТНОШЕНИЕ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ

към д-р Гаджев ясно се вижда от документ, старателно премълчаван. 

На 25.05.2011 г. д-р Иван Гаджев пише до тогавашния премиер Бойко Борисов:

„Уважаеми г-н Премиер,

Позволявам си да напиша това писмо поради убедеността ми, че повечето от Вашите съветници и оторизирани служители проявяват некомпетентност и безразличие към проблемите на българската емиграция и взаимоотношенията й с държавата.

Аз съм български гражданин по рождение (1937 г.) и американски поданик по политическа съдба от 1968 г. Доколко съм известен в България като личност и като активен член на емигрантската ни колония в Северна Америка, можете да разберете в сайта www.bgemigration.com, както и в сайта „Гугъл“. Ваши приближени и политически симпатизанти са ме уверявали, че отношението към мен и моята дейност сред емиграцията в Северна Америка се е променило след 10 ноември 1989 г. За съжаление констатирам, че не е така. Всички мои опити да привлека вниманието на компетентните държавни органи през последните 22 години останаха безуспешни…

Вашата администрация, включително съветници и сътрудници, се оказа неспособна да Ви помогне в трудната задача да подобрите живота на българите. Важна роля в този процес има и саботажната политика на президента на Република България [Георги Първанов – бел. Н.С.] и събраните около него стотина стари генерали – ченгета, бивши номенклатурчици и новосъздадени богаташи, които бавно, но сигурно размътват   разума и на голямата маса политически неграмотния български гражданин (лошия материал).

Едно посещение от Ваша страна на института в гр. Гоце Делчев на място ще Ви покаже пропуснатите възможности да работим заедно за интересите на България. Вие се нуждаете от помощта и подкрепата на всички българи – във и извън България. На Вас е необходима максималната подкрепа и сътрудничеството на цялата българска емиграция.

Все още не мога да си обясня защо българската държава се отнася така нехайно към емиграцията в САЩ. Та там има немалко влиятелни и твърде успели българи, в това число и двама български милиардери. С това мое писмо искам да напомня за себе си пряко, а не чрез ваши съветници, които очевидно не си правят труда да разберат смисъла на моите десетилетни усилия да активизирам връзките между емиграцията в Северна Америка и българското правителство.

Със средства на моето семейство съм събрал уникален архив на българските емигранти и обществени неправителствени организации, както и редки и много ценни книги – всички предоставени на съхранение в специално изградена с мои средства сграда в центъра на гр. Гоце Делчев. Аз и моите сътрудници се постарахме да създадем и благоприятни условия за работа на български учени и интересуващи се граждани с надеждата, че държавата ще прояви интерес и ще подпомогне дейността на Института. Уви, това досега не стана“.

От 2011 г. до падането на Борисов от власт (16 април 2021 г.) минават цели 10 години. Нито един път, макар често да посещава Благоевградска област, г-н Борисов не намира време да посети Института „Илия Т. Гаджев“!… Това ми напомня една мисъл на италианския писател Джузепе ди Лампедуза: „Господ е лекувал физически слепите, но със слепите духом какво ще стане?“.

Не само Борисов неглижира института! Същото правят всички (без изключение!) лидери на т.нар. парламентарни партии.

Тодор Гаджев, син на д-р Гаджев: „Баща ми е започнал да събира документи буквално с пристигането си в САЩ. Този процес продължи няколко десетилетия, а всичко се случваше с лични средства. Част от архивите сме пренасяли от домовете на други българи, които искаха да ги предадат. Например от дома ни в Детройт сме пътували с товарен камион до Сейнт Луис, за да вземем архива на Христо Анастасов, но и сме изкупували книги, защото баща ми отказваше да вземе всичко без пари… Транспортът от САЩ до България беше в 4 големи контейнера, които тежаха 60 тона, и се наложи да ги изпращаме в продължение на няколко години, за да се справяме с подредбата в Гоце Делчев. Всичко с наши пари“.

До неочакваната си кончина в края на април 2026 г. Т. Гаджев е основно компетентно действащо лице в института, след като баща му заболява и след продължителна борба умира 2017 г.

Когато на 12 декември 2025 г. посетих за пръв и последен път института, 5-6 часа бяха съвършено недостатъчни подробно да се разгледа, камо ли човек да се взре в събраните с години масиви: документи, разкази на членове на ВМРО, записи с разкази на участници в Илинденско-Преображенското въстание, документи от емигрантската Българска православна църква, американско-българска фондация „Макгахан“, академично дружество „Петър Берон“, фондове на Иван (Ванче) Михайлов, Любен Димитров, Христо Атанасов, писма на Александър Цанков, Симеон Сакскобургготски и други. В библиотеката безценни издания на няколко езика, колекция от редки книги, свързани с българската история и историята на българите в Македония.

В един ъгъл виждам бюст на американския президент Роналд Рейган. По думи на сина му д-р Иван Гаджев бил ярък привърженик на Републиканската партия.

Едва ли случайно в писмото до премиера Борисов иносказателно доктора казва: „В политическата история на САЩ от последните 50 години има ясни примери как заради съветници и сътрудници, избрани от двама умни президенти, резултатите от управлението им са напълно противоположни. Президентът Джон Кенеди, завършил в Харвард, избра за свои съветници и сътрудници приятели от университета. Те обаче се оказаха неподготвени за трудната задача да го подпомогнат да управлява САЩ. Те провалиха неговата политика, загубиха Студената война с Фидел Кастро и дори станаха причина за убийството му. От друга страна, президентът Роналд Рейгън подбра подходящи, разумни и способни съветници и сътрудници. Те му помогнаха да спечели два президентски мандата и Студената война срещу Съветския съюз и комунистическия блок. Българската политическа емиграция в САЩ участваше най-активно в предизборните борби против Джон Кенеди. Тя бе активна в полза на Роналд Рейгън и работи всеотдайно при изборите и за двата му мандата“.  

От писмото до Борисов (2011 г.) следва 8-годишно затишие. Докато през

2019 ГОДИНА ПРОСВЕТВА ЛЪЧ НА НАДЕЖДА.

Ilinden Press (13.08. 2019): „До два месеца Институтът по история на българската емиграция в Северна Америка, който се намира в Гоце Делчев, ще стане държавна собственост. Това потвърди Тодор Гаджев, син на основателя на института – д-р Иван Гаджев, който почина на 20 май 2017 г. в Детройт, САЩ. 

Тодор Гаджев: „Буквално чакаме два подписа и сагата най-сетне ще приключи, след като цяла година съм в България с тази мисия – да предадем безценния архив на баща ми на нашата родина“. Министерството на културата вече е приело предложението на фамилията на патриота и ще закупи част от имота й в Гоце Делчев – подземните помещения, втория и третия етаж. „Това е знак, че намерението на държавата е институтът ще остане в този красив град. Изричното ни желание, но най-вече това на покойния ми баща, е този институт да остане в родното му място в Гоце Делчев. Тук трябва да остане“.

Той разкри, че вече е направен нов опис на огромния архив. В института в Гоце Делчев в продължение на 6 месеца [26.10.2018 – 26.04.2019 – бел. Н.С.] са работили историк, архивист и писател. Според него държавата най-вероятно ще иска съдействие и от Община Гоце Делчев, за да може заедно да осигурят съхранението на библиотеката, архива и музейната експозиция и организирането на работата на института. Много от документите в института не са познати на българските историци. Тези книжа хвърлят нова светлина върху редица исторически събития, много от които са свързани с ВМРО. „Това тук е една своеобразна съкровищница, част от българската история. Със запазването на института ще е жива и паметта за баща ми, който посвети живота си да събира, издава, подрежда и откупува тези документи. Няма да се забрави делото му”, вярва Тодор Гаджев.

Отново „черна котка“ пресича пътя… До май 2023 г., когато тогавашният президент Румен Радев посещава института. По важен, знаков за Гоце Делчев и района повод.

Eurochicago.com (9.05.2023): „В Гоце Делчев президентът Румен Радев разгледа богатия фонд на Института по история на българската емиграция в Северна Америка, създаден от покойния дългогодишен емигрант в САЩ д-р Иван Гаджев, придружаван от кмета на града Владимир Москов и посрещнат от Тодор Гаджев, син на д-р Иван Гаджев Президентът бе официален гост на 5 май на честванията на 120 години от гибелта на големия революционер Гоце Делчев в града, кръстен на негово име. В знак на почит към бесмъртния апостол бяха положени венци и цветя пред паметника на Гоце Делчев на централния градски площад. В катедралния храм „Св.св. Кирил и Методий“ бе отслужена заупокойна молитва, на която присъства и президентът. След това имаше тържествената заря-проверка в чест на Гоце Делчев“.

Това, което последва през 2026 г., бе положителният развой на проблема с института. Само така можем да си обясним, че посещението на института през май 2023 г. наистина е впечатлило държавния глава.

Ето хронологически как за два месеца 

БЕ РЕШЕН КАЗУСЪТ С ИНСТИТУТА „ИЛИЯ Т. ГАДЖЕВ“.

25 юни 2026 г. Йоана Кръстева: „Членовете на Комисията по политиките за българите извън страната обсъждат институционална подкрепа за архива на д-р Иван Гаджев в гр. Гоце Делчев. Пред депутатите министърът на културата Евтим Милошев казва: „Към момента е осигурена сигурността на сградата и архива, намиращ се в Гоце Делчев… През последните години са водени разговори с Тодор Гаджев, наследник на д-р Иван Гаджев, за изкупуването от държавата на архивите на д-р Иван Гаджев. След неговата изненадваща кончина продължават разговори за придобиване на архива със следващите му наследници”, обясни министърът на културата. Културното министерство предприема действия за осигуряването на средства. До момента министерството е потърсило съдействието на Министерството на вътрешните работи и на ръководството на Държавната агенция „Архиви“. Това следва да се разгледа като въпрос от първостепенно значение от държавата, дори като въпрос от национална сигурност. Архивните документи представляват уникално свидетелство за миграцията в Северна Америка“. Заместник-министърът на културата Пламен Славов: „Обсъжда се възможността сградата в Гоце Делчев да стане филиал на Регионалния исторически музей в Благоевград…“.

Ралица Василева: „Дискусията в парламентарната комисия акцентира върху стратегическото значение на фонда, неговата защита и възможностите за придобиването му от държавата. Министър Милошев получава подкрепа за съхраняването и бъдещето на архива на д-р Иван Гаджев в Гоце Делчев от  Комисията по политиките за българите извън страната“.

Месец по-късно в България пристигтат от САЩ наследниците на д-р Гаджев.

20 юли 2026 г. По покана на кмета на Гоце Делчев Владимир Москов министърът на културата Евтим Милошев посещава града да се запознае с културно-историческото и духовно наследство на региона. Е. Милошев: „Миналата седмица с решение на Министерския съвет беше излъчена преговорна група. Разговорите ще започнат още тази седмица и дълбоко вярвам, че ще доведат до една голяма историческа справедливост – България да се погрижи за този архив, за института „Илия Тодоров Гаджев“.

Кметът Владимир Москов води срещата с наследниците на фамилията в Гоце Делчев. Присъстват още: народният представител Стоян Тричков, председателят на Общинския съвет Иван Геров и заместник-кметове Валери Сарандев и Саид Иброш. След разглеждане части от безценния архив на Института, министър Милошев резюмира: „Това беше изключително вълнуваща среща с наследниците на един голям патриотичен род, с чувство за национално самосъзнание и с дело, което е превърнало тези хора в герои за нашата страна“. Той подарява на съпругата на Иван Гаджев – Флоранс, издание на книгата „Диви разкази“ на Николай Хайтов“.

На 5 август, на заседание на Министерския съвет, премиерът Радев коментира придобиването на архива: „След 15 години усилия България придоби Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Гаджев“. Ние не просто придобихме едни безценни архиви. Ние съхранихме едно безценно свидетелство от користни посегателства – за борбите на македонските българи за свобода и национално единение, за българския дух и за българското етническо самосъзнание, език и култура на македонската имиграция в САЩ и Канада от началото на ХХ век. Българското правителство ще продължи да отстоява историческата истина, паметта и честта на нашите предци и занапред“.

Патриотичният акт на фамилия Гаджеви има не само огромна културно-историческа и вътрешнополитическа, но и външнополитическа стойност. Пресече завинаги нечистите мераци на Скопие да придобие архива срещу съблазнителна сума в зелено. С цел да го засекрети и да допуска до него псевдоучени и купени „колеги“ от други страни, работещи за македонистката кауза.

На 5 август в изпълнение решението на кабинета шефът на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев посети Гоце Делчев. Той благодари на кмета Владимир Москов за подкрепата на института от общината и очерта какво предстои да се направи.

Държавният архив ще разкрие работни места за специалисти в института, които ще го стопанисват и обследват. Ще бъде отворен за посетители и преди всичко достъпен за изследователи: научни работници, историци, млади хора. Заедно с общината ще се организират форуми, представяне на изследвания, исторически книги, чествания на личности от националната история, отбелязване на годишнини, почитане дейността на българската емиграция. Кметът Владимир Москов, който също има ключова роля в решаването на проблема, от своя страна благодари на държавата за високо патриотичното държавническо решение. Като филиал на ДА „Архиви“, цялата издръжка на Института „Илия Тодоров Гаджев“ се поема от държавата. По всички въпроси по придобиването на института са изпълнени желанието на семейството.

„Най-важното – изтъква г-н Москов – бе настояването на наследниците институтът да остане в родния град на Иван Гаджев. От семейството се очаква да бъдат предоставени още архивни материали от САЩ. Общината ще продължи да подкрепя дейността на института и инициативите на Държавния архив“.

Придобивайки института с неговия уникален архив, библиотека и редки артефакти, съчетано с бъдещото научно звено, несъмнено Гоце Делчев ще се превърне в главен научен център на Югозападна Българи, съхраняващ историческата памет на българската диаспора в Америка и в Македония.

Сега иде ред на ВТОРА ВАЖНА СТЪПКА – одържавяване на т.нар. Римски архив на Иван Михайлов. Не само защото генетико-научно двата архива са своеобразно „скачени съдове“. Допълват се посредством богатата кореспонденция на Ив. Михайлов с МПО и българската емиграция. Разбира се, първото, което научната общественост очаква, е най-сетне до архива да бъдат допуснати грамотни и компетентни учени. Само те могат да оценят историческата и финиикйска стойност на неизвестните документи. Без първоначален опис на едро на наличната документация, подобно на архива на д-р Иван Гаджев, не е възможно той да мине под шапката на Държавна агенция „Архиви“. Това ще позволи по-ясно и точно изясняване и очертаване действителните, а не измислени отношения между последния лидер на ВМРО с МПО и с българската емиграция в Северна Америка. Това е единственият път към написване най-сетне на истинската, идеологически и междуличностно изчистена и необременена история на ВМРО и македонсктото освободително дело.

НИКОЛА СТОЯНОВ