Ние сме спешната помощ там, където линейка не може да стигне, сърцати хора, които познават планината и помагат на други, които бедстват
Тройна годишнина отбелязаха преди дни благоевградските планиски спасители – 65 г. от създаване на отряда, 90 г. Планинска спасителна служба в България и 145 г. от основаването на БЧК, част от чиято структура са и те.
„Било е през 1958 г. , тогава в града имало ски клуб и едно момче загива в Динков дол. Пада лавина и го затрупва“, разказва историята, станала повод за учредяване на отряда планински спасители, днешният му ръководител Георги Ботев. „Опитните скиори планинари тръгнали да го търсят, но не го намирали в продължение на няколко дни. Тогава от Планинска спасителна служба в София дошъл инструктор , който им показал как се работи в такива случаи в планината, как се копае, как се сондира, как се търси… И тогава благоевградчани взимат решение и те да направят отряд, тъй като туризмът и ските били много популярни сред населението. По онова време спасителите са имали по 1-2 инцидента на година, а държавата е подпомагала финансово много сериозно ПКСС. Когато се включих като стажант през 1988 г., от нашия благоевградски отряд давахме наряд по двама души на хижа „Македония” и на Кирилова поляна, където имахме бунгала. Тогава беше пълно с туристи към Рилски манастир – хижа „Рибни езера”, а в хижа „Македония” нямаше никакви свободни места през почивните дни. Въпреки това инцидентите бяха значително по-малко, до два на година“, спомня си Георги Ботев.
Отрядът и тогава, и сега е от доброволци – 22-ма човека постоянно в наряд 24/7, т.е. в пълна готовност. Подготвят се и 6-има стажанти. Единствено Г. Ботев е на щат, но извън 8-часовия работен ден и той като останалите е доброволец.
Това са хората в Благоевград, за които няма значение къде работят и какви семейни празници имат, когато се получи сигнал за пострадал или изгубен човек в планината, оставят залъка си на масата и тръгват да го търсят.
В първите години сигналите за бедствие пристигали с голямо закъснение. При инцидент в планината първо трябвало да се стигне до хижа или място с телефонна връзка или радиостанция, да се обадят на спасителите и докато се съберат и тръгнат, минавали часове, понякога и дни. Организацията на работа била много различна от днешната, както и туризмът, тогава в планината хората ходели на големи групи и били по-задружни.
„Сега екипировката е с много високо качество, много е достъпна и всичко може да се намери лесно. Хората си купуват последни модели всякакви съоръжения, велосипеди, ски, парапланери и все повече предпочитат да ходят в планината сами“, отбелязва разликите Георги Ботев.
Той е спасител официално от 30 г., но още 5 г. преди това бил стажант. Приятелите го наричат накратко Джо и така не го бъркат със сина му, който носи името му и също е в отряда на планинските спасители.
- Джо, специално наблягаш на факта, че напоследък много туристи излизат сами в планината, проблем ли е това и защо?
- Много сериозен проблем е. Напоследък имаме много тежки акции заради индивидуални туристи. Проблем е, когато тръгват, без да се обадят на някого къде са, попадат в райони, в които няма обхват на телефона, и ако стане инцидент, не могат да се обадят.
- Преди няколко дни през социалните мрежи отправихте апел към туристите, преди да поемат по горските пътеки, да свалят на телефона си безплатното приложение на ПСС, как би ви помогнало това при инцидент?
- Само с едно натискане през приложението може да изпратите координатите си, да пуснете SMS сигнал за помощ и чак тогава да правите опити да се свържете с централата, или пък оттам ще ви потърсят. Приложението „пробива“ при малък обхват и може да локализира мястото, като изпрати координатите ви, а това за нас е много важно. Най-важната част при една спасителна акция е информацията веднага да стигне до нас. Колкото по-бързо стане това, толкова по-бързо тръгваме. За разлика от първите години на създаване на отряда, сега в рамките на 15 минути тръгваме.
- Ти как стана планински спасител?
- През алпинизма. Бях на 16-17 г., когато попаднах в алпийския клуб в Благоевград (вече го няма), а той обединяваше алпинисти, пещерняци и добрите скиори в града. Много обикаляхме планините и се срещахме постоянно с планинските спасители, а и повечето от алпинистите бяха в отряда. Когато някой от спасителите се пенсионира, те подготвяха негов заместник от нас, алпинистите. Така се случи и с мен, бях 5 г. стажант и на 23 г. станах част от аварийното ядро на отряда.
- Тогава даваше ли си сметка, че това е мисия за цял живот? Че се обричаш да си в служба на обществото, при това доброволно, и да откликваш на нуждата на хора, които дори не познаваш…
- Все пак в отряда ние сме 22-ма души и работим в екип. При ангажираност на един друг го сменя, но наистина сме в постоянна готовност да реагираме. Знаем какво се случва в планината, познаваме целия район и хората, които работят там, и с това сме най-полезни.
- Как се издържате?
- Получаваме определена сума като субсидия от бюджета, която за жалост едва покрива належащите разходи. Разчитаме на собствени инвестции и материални дарения от наши верни приятели.
- Екипировка поне осигурява ли ви се?
- Да, но за нея също си доплащаме една част с презумпцията, че като ти подарят нещо, не го оценяваш така, както когато сам положиш усилия. А и ние се опитваме да се оборудваме с най-доброто в момента на пазара, с екипировка като нашата например работят планинските спасителни служби в Европа. В Австрия, Германия са със същите ски, същите якета и инвентар като нашите, а те никак не са евтини. Една планинска специализирана носилка/количка например струва над 6000 лв.
- Не съм разбрала за дарителски акции във ваша подкрепа, правили ли сте?
- Ние сме по-особени хора, не се молим за спонсорство, но който иска да ни подкрепи, ни намира и сме благодарни за съпричастността. Обикновено това са наши приятели. Жалко е, че през последните 10 г. институциите и големите фирми в Благоевград по никакъв начин не са ни подкрепили, сякаш не ни забелязват. Всички четат новините за спасителните ни акции и, надявам се, си дават сметка, че се грижим за тях, за роднините и децата им, когато са в планината. На хижа „Македония“ и спасителния ни пост „Бодрост“ имаме дежурни в почивните и празнични дни целогодишно. Там имаме снегоходна и високопроходима техника и в рамките на минути можем да сме на мястото на евентуален инцидент. В момента е много модерно да се ходи от горна лифтова станция на Картала по билото до хижа „Македония” както пеша, така и с велосипеди. Спускат се екстремно, включително и през зимата със ски, а районът се рекламира и като фрирайд дестинация за зимни спортове. За жалост вече спасителните ни акции са по 1-2 на месец, а някога толкова са били годишно.
- Как обясняваш този огромен ръст на инциденти в планината през последните години, след като сам отбеляза, сега екипировката е много по-модерна и предпазваща?
- Тогава са се движели в по-големи групи и са си помагали. Сега е много по-различно, а ние вече сме с функциите на аварийно-спасителна служба, част от спешната помощ. Сега вече инцидентите не стават основно по хижите, както някога, а се случват по трасетата и все по-често са тежки. Когато има проблем и никоя служба не може да реагира, викат нас. Ще припомня скорошен случай с пострадало дете на велотрасе над Благоевград, докъдето спешен екип нямаше как да се качи. А в планината освен нас друг не може да реагира. Все още нямаме хеликоптерна спасителна служба, затова ние сме хората, които оказваме помощ там, където линейка не може да стигне. Акциите през последните години само за нашия отряд скочиха до 13-15 на година, но най-лошото е, че стават все по-тежки и в много тежки участъци. Ако преди години ходехме по половин час да свалим пострадал, вече акциите ни продължават с часове, защото инцидентите се случват в пресечени и труднодостъпни местности. Правим го доброволно и за сметка на личното си време, и за жалост все още няма закон, който да регламентира дейността на нашата служба.
- Как се случват нещата в другите държави?
- Законодателството на европейските държави дава на планинските спасители статут като на пожарникарите. След тежка акция екипът, освен че получава 2 дни платен отпуск за възстановяване, има срещи с психолози, за да преодолее стреса. Държавата поема разходите, като превежда на работодателя сумата за допълнителния отпуск. Приели са, че както когато човек дари кръв му се полагат 2 дни допълнително платен отпуск, защото може да е опасен на работното си място и има нужда от възстановяване, така и когато един човек като доброволец е отишъл на тежка спасителна мисия, на следващия ден е психически и физически уморен и му е нужно време за почивка. На терен ние се сблъскваме с изключително тежки случаи, ужасяващи гледки и човешки драми. Цяла нощ транспортираш пострадал или починал, близките или приятелите му често са край теб, а няколко часа по-късно трябва да си на работа и да си адекватен. Представете си след такава тежка нощна акция да трябва да возиш деца или да им преподаваш, или да ги лекуваш, защото сред доброволците ни има хора с всякакви професии. И ако по време на акция сме защитени, защото имаме застраховки, на следващия ден на работното място никой не се интересува, че си спасител, а изискват да изпълняваш стриктно ангажиментите си. За да си спестим допълнителни неприятности, в подобни случаи ние ползваме ден от годишния си платен отпуск. Но както тази година имаме вече 15 акции, това са 15 дни, а годишният отпуск е 20 дни. Отделно са притесненията на близките, та дори и това, че не ти остава отпуск да отидеш със семейството си на почивка. В другите държави освен тези „аварийни“ дни им дават още 5 дни платен отпуск за квалификация, а ние когато провеждаме специализирани курсове – лавинен, скален, по медицинска помощ, си взимаме пак платен или неплатен отпуск за наша сметка. Вече 15 г. чакаме да се приеме закон за нашата специализирана дейност, но пореден парламент не го прави, въпреки че не става въпрос за всички доброволчески служби, каквито в България са много, а специално за нашата, която е аварийно-спасителна, и ще повторя, действа като спешен център за първа помощ.
- Имаш ли обяснение защо не се внася този проект в пленарна зала?
- Не. 500 човека сме доброволците в 32 спасителни отряда в цяла България. Ние сме невидимите воини, които спасяват човешки животи. Да, има населени места, където на отрядите се помага, но ние не сме сред тях. Изненадан съм например, че пред складовете на БЧК в Благоевград не е осигурено едно паркинг място за нуждите на тази организация. Завчера се наложи да разтоварваме тежки кашони с продукти за нуждаещи се , трябваше да ги носим на ръце 40 метра до складовото помещение. На аварийното ни звено също никой не се е сетил досега да предложи по един стикер за безплатно паркиране примерно. Имали сме случаи – в неделя тръгваме по сигнал, колегите паркират колите си някъде в центъра, но се оказва, че акцията продължава и през нощта, и влизаме в сериозни притеснения да не закъснеем след 8 ч. сутринта, защото паякът ще вдигне колите им. И на кого да обясняваме, че сме спасявали човешки живот…
- Синът ти също стана планиски спасител, защо не го спря? Опита ли се да му обясниш колко тежка е тази мисия?
- Той сам го реши и това е неговият път. Щом аз го правя, как да му забраня да прави същото?! Мога само да му помогна да го прави по-добре. Смятам, че няма тежка работа, има обучен човек и такъв, на когото не му е по силите. Планински спасител се става след стажуване поне една година и двугодишни курсове. В това време кандидатът помага в отряда и преценява дали може да се справи, а и хората в отряда го преценяват става ли за тази работа. Стажантите не участват в нощни и тежки акции, но присъстват на анализите, които правим задължително след всеки инцидент.
- Има ли в практиката ти акции, които силно са те разтърсили?
- Участвал съм сигурно в над 150 акции, само за последните 5 г. съм бил ръководител на всички 60, които сме провели, и повечето бяха тежки случаи. Също като лекарите, и ние стигаме до момент, в който не помним щастливите случаи, а фаталните, защото се опитваме да си ги обясним и следващият път да ги избегнем, да преценим имали ли сме шанс да спасим загиналия. Най-драматични за мен са тези акции, в които се борим за живота на човек с тежка травма. Преди няколко години спасихме в нощна акция 22-23-г. момче, което беше паднало от водопада Дяволските води при с. Пастра от височина около 12-13 метра. Беше с много тежки травми и за наша радост, въпреки тежката обстановка (всички бяхме мокри до кости, но успяхме да го свалим към 2-3 през нощта), момчето оцеля. След няколко години получихме на същата дата писмо от колегите му, пишеха, че той е техният талисман, много са ни благодарни, че сме го спасили, и са щастливи, че ни има. Но има и случаи, в които нищо не можем да направим.
- Помня един такъв със загиналия скиор на писта Картала, когото търсихте със седмици…
- Изключително тежка беше тази акция, от нея ми останаха травми от измръзвания, защото бях на билото през нощта при -20 градуса с ураганен вятър. При този инцидент сигналът ни бе подаден от екипа на пистата много късно. Обадиха ни се чак към 18 ч., през зимата вече е тъмно, въпреки че човекът бе изчезнал към 15,30ч. , когато двама души от отряда ни са били на пистата, аз също бях дежурен на пост „Бодрост” и можехме по светло да започнем издирването. Информацията за предполагаемото местоположение тогава беше много противоречива, търсихме го до 04:00 ч. през нощта, а на разсъмване в 07:30 ч. подновихме издирването. Основната грешка бе, че той е тръгнал да кара извън пистата, но с приятелите му не са се следили един друг. Другият проблем бе, че не са имали лавинни електронни уреди, по които можехме да го засечем веднага. Когато го намерихме след време, се оказа, че е паднал между скални блокове и алпийски клек, а последвалият обилен снеговалеж го затрупал. Никой не знае какво се е случило, но беше ужасен студ, ужасна буря със снеговалеж, в която половината отряд бяхме на терен. Само преди седмици акция за сваляне на загинало момче от Белия улей над Рилския манастир също беше изключително напрегната. Неслучайно тези каменопади и водопади в района ги наричат Злите потоци. 30 планински спасители от 3 отряда участвахме и приключихме мисията чак сутринта.
- Отрядът разполага ли с база в планината за по-бърза реакция, или при сигнал тръгвате от домовете си?
- Преди години имахме два поста за дежурства във фургони на БЧК, единият бе на Кирилова поляна над Рилския манастир, другият на пистата на Карталска поляна. Фургоните обаче бяха разбити и окрадени и останахме без база. През последните години много туристи започнаха да излизат и през зимата в планината. Посещават ски центъра и хижа „Македония”. Имаме една верижна машина – линейка, с която зимата нагазваме пътя до хижата и хората се качват много бързо и лесно, без да затъват в дълбок сняг за 2-3 часа. Машината харчи по 40-50 л дизел на курс, всички ни казват „Браво!“, но едва ли знаят, че го правим за наша сметка. Заради тази машина, която трябва да включваме да загрее за около 1 час в електрическа мрежа, решихме да оборудваме една изоставена малка постройка с две стаи и така да имаме постоянен пост за дежурства на изходното трасе за хижа „Македония” и на метри до ски пистата. Получихме разрешение от институциите, които някога са изградили помещенията, и направихме основен ремонт, като до момента само за материали сме инвестирали над 15 000 лв., труда не го смятаме, защото правим доброволчески бригади на приятелски начала. Ако не беше тази база, нямаше да има къде да се подслоним и възстановим по време на нощното издирване на изчезналия скиор на писта „Картала”. Ако този пост го нямаше, трябваше да пътуваме 1 час до Благоевград, а на сутринта пак да губим ценно време за транспорт. На този пост, оборудван с носилки, шейни и медикаменти, през зимата даваме наряд по решение на спасителите от отряда, за да сме по-близо и бързо да реагираме при инциденти в района. А такива има често. Преди 2 г. например едно момче беше нахапано от оси и изпаднало в безсъзнание над „най-високото“ дърво в „Парангалица“. Били с приятелката му по алеята, когато се случило и тя алармира. Бях на поста тогава и на 7-та минута оказах първа помощ. Парамедик съм, в отряда имаме още един завършил и трети, който се обучава в момента, плюс двама доктори.
- Имаше ли риск това момче да загине?
- Огромен. Този пост е важен за благоевградчани и всички туристи, които излизат в тази част на Рила. Надяваме се на подкрепа от определени държавни структури за запазването му, за да можем да участваме в програми за допълнително оборудване с външно финансиране. Имахме идея до края на годината да обзаведем лекарски кабинет там, но се оказа, че не можем да кандидатстваме без документ за собственост или договор за дълготрайно ползване. Ще повторя, че ние не сме обикновен доброволчески клуб, дейността ни е оказване на спешна помощ в планината, а ски курортът се развива и е добре в района да имаме подготвен екип.
- Но нали операторите на ски пистите са длъжни да осигурят спасители?
- Да, но те обезпечават само района на ски центъра и пистите, освен това досега там нямаше добре оборудван лекарски кабинет и дежурен доктор на терен. Нашият отряд обезпечава целия район от Рилския манастир до Предел. Идеята ни е да организираме подобна база и в района на Рилски манастир – Кирилова поляна, както някога. Имаме обещание от наши приятели да ни предоставят помещение в района, където също да складираме оборудване и медикаменти, за да не губим време при спешни ситуации.
- Къде най-често стават инциденти в зоната, която обезпечавате?
- По няколко акции на година имаме в района на Рилския манастир към хижа „Рибни езера“, „Дългия рид“, около Сухото езеро – Кобилино бранище, но повечето са над Бодрост, хижа „Македония” и Картала, особено през зимата.
- Какъв съвет ще дадеш на хората, които тръгват в планината, има ли нещо, което могат да направят, за да са максимално защитени по време на преходи пеша или с техническо средство?
- Навсякъде сме разлепили бланки с важни телефони на хижари, на служители в парк „Рила”, на дежурния в ПСС. Нека си ги снимат и нищо не пречи предварително да се обадят на хижаря да попитат за места, дори само да го уведомят да ги очаква. Това е важно, особено когато турист тръгва сам, но никой не го прави. Всеки си мисли, че точно на него няма да му се случи инцидент. Но такива стават и информацията може да спаси живот. Ние познаваме целия район, знаем къде пътеката е опасна, къде има изворче, къде може човек да се изгуби… Хората си купуват телефон за 3000 лв., а не знаят как да си свалят координатите или да ползват приложение за навигация. Не си свалят безплатното приложение на ПСС, нито си правят туристическа застраховка, тя е около 30 лв. на година, а за уикенд е около 5 лв., колкото кутия цигари. Тази застраховка обаче покрива разноските на ПСС при инцидент за спасителна акция.
- Ако нямаме такава застраховка, кой плаща разходите за усилията ви?
- Една спасителна акция при нещастен случай в планината е изчислена средно на около 700-1500 лв. и застраховката я покрива. Когато тя липсва, пострадалият трябва да я плати, но има хора, които нямат възможност да го направят и разходите остават за сметка на отрядите. Има тежки и многочасови акции, които значително надхвърлят тази сума. Разликата остава за сметка на ПСС. Когато в една служба разходите надвишават приходите, те са за сметка на нещо друго и при нас най-често е за сметка на учебни мероприятия и екипировка – носилки, въжета и т.н.
Вижте, при сигнал ние не питаме дали човекът има застраховка, или не. Ние тръгваме веднага, но туристите могат да ни помогнат да възстановяваме разходите, направени по случаите. - Помниш ли първата си издирвателна акция?
- Не. Забравил съм много от случаите, но понякога излиза отнякъде стара снимка и си спомням. Наскоро попаднах на стар архив как преди 19 години три дни издирвахме възрастен човек в гъстата гора и деретата под Царев връх. Беше неподвижен, с тежка контузия на крака. Две вечери спал в гората и го намерихме на третия ден. Носихме го в един проливен дъжд 7 часа, но човекът се възстанови напълно. Били група възрастни, объркали пътеката, повечето успели да слязат и да подадат сигнал, но не можеха да обяснят къде са го изгубили.
- Защо го правите?
- А кой да го прави?! Идеята на планинското спасяване е хора, които познават планината, да помагат на другите, които не я познават и бедстват. Сърцати мъже от Благоевград научиха нас, а ние учим следващите да го правят.
Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА
