Музиката е като едно вълшебно огледало, в което можем да видим отражението както на нашето минало, така и на настоящето и бъдещето
41-годишният Живко Медарев е завършил музикална педагогика със специалност тамбура и от 2008 г. е ръководител на Школа по тамбура към читалище „Просвета“ в гр. Гоце Делчев. От много години е част от оркестъра на Неврокопския ансамбъл. Обича родния фолклор и работата с деца. Последната изява на сцена на ръководения от него тамбурджийски състав бе в концерт по случай празниците на град Гоце Делчев. Школата се посещава от различни по възраст деца и младежи, които впечатляват с професионалното изпълнение на мелодии от Пиринския край. Сред спечелените тази година награди е първо място във фестивала на село Баня „Пее ми се, свири ми се, оро ми се игра“.
Тамбурашки състав в Гоце Делчев е винаги е имало, има ги традициите. Но за няколко години е имало прекъсване. Последният преподавател преди Живко Медарев е бил Кирил Трайков от Благоевград. Но след като той е престанал да пътува до Гоце Делчев, за известно време не е имало школа по тамбура. Възражда я Живко Медарев, започвайки от нулата с обиколки по училищата да представи себе си и тамбурата, и днес има един тамбурашки състав, който радва публиката в Неврокопско по различни празнични или благотворителни поводи.
– Г-н Медарев, от всички музикални инструменти сте избрали тамбурата. Защо?
– Може би защото ме привлече още като малък, когато видях и чух за първи път този музикален инструмент. Преди това доста години съм ходил на уроци по пиано. Но се запалих по българския фолклор, а тамбурата е много характерен музикален инструмент за нашия Пирински край. Това най-вероятно ме е привлякло. Още като ученик започнах да свиря в Неврокопския ансамбъл, а по-късно станах и преподавател по тамбура.
– Учениците Ви са на различна възраст, но свирят в перфектен синхрон, как успявате да уравновесите разнородните им възможности и талант?
– Те са и на различен етап в свиренето, има напреднали и деца, които са в началото на обучението им. Но когато подготвяме даден концерт, избираме произведение, което е с трудност, с която се справят и най-малките. И затова много често, ако е по-дълъг концертът, разделяме на групи музикалните произведения, които ще представим. По-напредналите ще представят по-сложните неща, които вече са ги научили и подготвили за концертно изпълнение, а по-малките в отделно произведение ще се представят с нещо по-лесно. А когато е общо изпълнение, гледаме произведението да е с трудност, с която могат да се справят всички.
– Лесно ли се работи с деца в днешно време?
– За работа с деца трябва да имаш най-напред желание и да се гради опит, да може това дете да го мотивираш да свири на дадения музикален инструмент. И това не се отнася само за тамбурата, а за всички музикални инструменти. Защото в днешно време децата наистина имат много странични занимания, много други забавления. За свиренето на музикален инструмент се изисква дисциплина и много работа, така че от едно дете да се изгради като музикант в по-късен етап.
– Имате ли ученици, които вече са завършили школата и като Вас са поели по пътя на музиката?
– Да, имаме ученици, които избраха пътя на музиканти, част от тях вече работят като такива. Друга част в момента учат в музикално училище, тръгнали са от школата по тамбура, подготвили сме ги, явили са се на приемни изпити, приели са ги в музикално училище, в момента учат там. Други пък са все още в университетите със специалност музика или в Благоевград с музикална педагогика. Така че – да, имаме такива ученици, които са продължили своя си път с тамбурата.
–Казваме „Който пее, зло не мисли“. Може ли да пререфразираме тази поговорка на „Който свири, зло не мисли“?
– Със сигурност който свири, зло не мисли. Няма как музиката да носи негативни емоции, тя носи само положителни емоции в децата и въобще в хората.
–С тамбурата като че ли свирите само весели мелодии?
– Тамбурата е един универсален инструмент, с който може да се свирят много различни неща. Тя се използва в нашето съвремие и в различни стилове музика, например вече можем да я чуем в рок музиката. Въобще народните музикални инструменти навлизат в един нов етап в тяхното използване, не само в българска фолклорна музика, но и други по-модерни стилове.
– А как започна Вашият път в музиката и кога разбрахте, че тя ще бъде част от живота Ви?
– Първоначално като дете не съм тръгнал да се занимавам с музика с идеята, че ще ставам наистина музикант. Това се появи впоследствие, след като открих за себе си таланта и заобичах това, което правя.
– Има ли хора, които да са оказали влияние върху Вашето музикално развитие?
– Да, всички мои преподаватели. Те не са малко и за да не изпусна някого, няма да ги изброявам поименно. Аз от малък съм минал през доста преподаватели, на които съм благодарен за моето израстване като музикант, те са ми дали по нещо от себе си и са оказали влияние за моето развитие.
– Какво означава за Вас да бъдете ръководител на тамбурашкия състав?
– Това е отговорност, но и удоволствие – да видиш как едно дете за първи път се докосва на живо до тамбурата, да му сложиш в ръцете инструмента и да видиш как то засвирва първата си мелодия, първата си песен. А пък още по-голямо удоволствие е да видиш това дете след няколко години да застане до теб като един професионален музикант. Ето това ме мотивира да продължавам да работя.
– Кое е най-трудното за съхраняване на фолклора в съвременния свят на модерните технологии?
– Фолклорът винаги е бил с нас. Модерните технологии трябва да ги възприемем като средство в помощ във фолклора и неговото съхранение. Сега на нас, преподавателите, е много по-лесно да използваме модерните технологии по време на нотиране, по време на записи. Модерните технологии не пречат на фолкрора, напротив, те ни помагат.
– Какво е усещането да представите Гоце Делчев и неговите музикални традиции извън региона?
– Ние винаги се стремим да представим най-доброто от Пиринския край, което може да го изпълним с оркестъра, с децата в школата по тамбура. Удоволствие е да представяме пиринските мелодии в другите фолклорни области. Интересното е, че в Пиринския край, за разлика от другите фолклорни области, където се използва тамбурата повече като акомпаниращ музикален инструмент, в нашата фолклорна област тя играе основна солистична роля в оркестъра, свири солови изпълнения.
– Какво Ви дава музиката, което не можете да откриете другаде?
– Музиката е като едно вълшебно огледало, в което можем да видим отражението както на нашето минало, така също на нашето настояще и бъдеще.
КАТЕРИНА АВРАМОВА
