3-километров водопровод за питейна вода за манастира „Св. Богородица“ над село Баничан е вече факт. Течаща планинска изворна вода захранва светата обител след години на търпение и усилия на енорийския свещеник Николай Давидов и с подкрепата на местното население, общинската власт и бизнесмени. Тази радостна вест е поводът за срещата ни с Диана Пелтекова, четвърти мандат църковен настоятел.
„Когато човек носи вярата в себе си, годините няма значение. Просто се отдаваш, духовно се обогатяваш и работиш на Божията нива“, казва тя за доброволческия труд, който полага като настоятел. От 30 години насам тя е отдадена на православната вяра и се ангажира с църковни дела.
– Госпожо Пелтекова, какво Ви провокира да се ангажирате с безплатна служба на църквата?
– Винаги в живота на човека има преломен момент. Когато Бог реши да отвори духовните му очи, човек минава през премеждия или през радости. За мен лично беше премеждие – баща ми боледуваше тежко и аз исках да направя всичко възможно да излезе от тази ситуация. Тези години съвпаднаха и с годините на промяната, когато рухна старата система в държавата, и тогава се докоснах до православна литература и библията. Отвориха се духовните ми очи, молих се за баща ми, нещата се получиха и след това си казаха: На мене Бог ще ми трябва винаги, Бог винаги трябва да бъде до мен и аз винаги да го призовавам. Така реших да тръгна по този път духовно да се просвещавам, снабдих се с много православна литература и продължавам и до ден-днешен да чета и да се обогатявам.
– С какво е различен манастирът“Успение Богородично“ при с.Баничан?
– Първо, този манастир е възстановен. Смята се, че е имало голямо манастирско братство към края на 14 век, след което манастирът е бил разрушен и изгорен. Времето го е затулило и сравнило със земята. Но идва 1902 г. и там по съновидение една вярваща жена от Баничан – Цвета Серафимова, открива икона на Света Богородица с Младенеца. Тази малка икона я представя пред населението на Баничан, хората тогава осъзнават, че там е имало нещо, свято място, отиват, разкопават околността и намират основи от сгради. Но те не са могли по това време да предприемат голямо строителство, защото през 1902 г. нашият край още е бил под турско робство. Затова правят малък дъсчен параклис и започват да почитат мястото. Хора от цялата Неврокопска духовна околия разбират за това място, отиват там, отправят своите молитви всеки според своите нужди, желания и необходимости. На много хора молитвите са чути и изпълнени, което било знак, че мястото е силно духовно, а иконата е чудотворна. Именно с тази икона и легендите за сбъдване на молитвите правят този манастир различен.
– На кои празници най-много хора посещават манастира?
– На Богородичните празници – Успение Богородично, Рождество Богородично, Покров Богородичен, Благовещение, Въведение Богородично… Има установен ред на Богородичните празници да се отслужва света литургия, различни акатисти, молебени и благодарствени служби.
– Манастирът съществува от векове, но точно сега,през 2026 г.,се прокара водопровод за питейна вода. Как стана?
– Само да отворя една скоба и да кажа, че манастирът през годините от 1902 до 1949 е разширен и е построена каменната църква. След 1976 г. е разширена в този й вид. Оттогава насам мястото постоянно се облагородява, правят се постойки към него, стаи за спане, нова кухня, двор с алеи и настилка от тикли, и сега вече дойде времето, когато трябва да се прекара питейна вода. Районът е безводен, ние и нашите предци не сме си помислили и в най-смелите си мечти, че някога може да дойде питейна вода на манастира, защото е много труден и скалист теренът. Сега питейната вода идва от землището на с. Лъжница.
Енорийският свещеник, който вече близо 27 години е в Баничан, се зае отпреди 13 години да изследва района, да намери хора, които да докажат, че може да се докара питейна вода, и да направят проект за построяването на такъв водопровод. Той прекара един доста мъчителен период на труд, на проучване, срещи с хора специалисти, търсене на подходящите хора, които също ще бъдат ентусиазирани и упорити като него. И наистина намери хората, дойдоха, изследваха района, направиха проекта и дойде времето, в което трябваше да се започне строителството на водопровода.
През февруари 2025 г. всички документи и разрешението от общината бяха готови и трябваше да започнем строителството, но все така ставаше, че имахме някакви спънки. Чак в края на годината, през ноември 2025 г., се започна изпълнението на проекта. То се оказа много трудно, сложно, скали трябваше да се разбиват, и то с няколко вида машини, за да може да се прокопае този изкоп, в който да се положат тръбите за питейната вода. Но въпреки всичко работниците и машинистите се оказаха ентусиазирани, много упорито работиха и за 2 месеца – от началото на ноември до средата на декември, първата част, най-трудната, километър и шестстотин метра, беше изкопана в скалистия терен. След това в началото на 2026 г. отново започнахме строителството на втората част, там вече е малко по-лек терен, вече ни помогна и община Гоце Делчев в лицето на кмета Вл. Москов, която пое финансирането на втората част на водопровода. Така с трудности и с упоритост се случи това нещо. Така Бог е решил – да бъде през тази година. Бог даде такъв упорит човек и силно вярващ свещеник, който наистина да се заеме с тази нелека задача, и той да има огромното желание да направи това благо за манастира. Желанието на един свещеник да върви по Божия път, да облагороди този манастир Бог увенча с огромен успех.
– Имахте и подкрепата на енорийската общност и на жители от околността. Една такава подкрепа бе и благотворителниятконцерт, който се състоя в Гоце Делчев и събра над 5000 евро. С какви други инициативи местното население подкрепи идеята за водопровода?
– Много хора оказаха подкрепа – финансова и с доброволен труд. Една изключително важна работа свършиха двама млади мъже от Баничан, които работят в тази сфера, те поеха изцяло работата по полагане на водопроводните тръби по необходимия начин, изграждането на шахтите, свързване на отделните елементи… Това са Велислав Самарджиев и Петър Купенов.
След призив от настоятелството всички хора в селото се обърнаха с голямо желание да помогнат, като дариха средства. Това се случи в началото на декември 2025 г. Организирахме шествие с дечица, които носиха иконата на Света Богородица, както и касичка, и минаха през всяка къща. Хората бяха ентусиазирани, защото иконата за благословия минава през всеки един дом, и дадоха своята лепта.
Друга една успешна инициатива беше на младите хора на Баничан, които организираха благотворителен базар на 27 декември, бяха събрани стоки от най-различен характер – дрехи, храна, икони, книги, сувенири, предлагаха се и топли напитки, разнообразен празник стана. В такава празнична обстановка премина целият ден на базара, като той беше посетен и от много хора от съседни населени места. Тогава също се събраха много средства, което подпомогна строителството на водопровода.
– Казахте, че районът бил безводен, но не е така, манастирът еимал водоизточник-аязмото.
– Да, но там дебитът е малък. Аязмото се намира на запад от манастира, в едно дере, което ни е му казваме Усоето. Интересното е, че в най-големите горещини, има години сушави, не падат валежи месеци наред, но там излиза подпочвена вода. Тя е живителна и лечебна. Това е доказано, защото има много хора, които през годините са минали оттам и после се връщат да разказват как са се излекували от някакво заболяване.
За аязмото мога да кажа и това, че на него е работил известният сред православните среди Йордан Чудрянков, който е от с.Ковачевица. Той бил младеж, когато разбрал за манастирчето в Баничан, посещавал го е често и след това с хора от Баничан са изкопали в скалата кладенец, за да може хората от там да си пълнят водичка. След това Йордан отива в Асеновград и голяма част от неговия живот преминава на Кръстова гора.
– Какво бихте казали на всички, допринесли за осъществяването на проекта за водопровода, и тези, на които предстои да посетят манастира?
– Искам да благодаря на всички хора, които се отзоваха с труд, с финанси, с морална подкрепа към нас, защото пътят не беше лек и трябваше и морална подкрепа да има. Молитва ще отслужим за всички тях на храмовия празник на 15 август. Каня всички да заповядат на светата литургия и благодарствения молебен, който ще отслужим.
КАТЕРИНА АВРАМОВА
