Тиролски песни и мирис на повръщано са запазена марка на феста, в който халба и значка за спомен под 15 евро няма
Якорудският треньор по плуване и ски Светослав Похлупков бе един от милионите посетители от цял свят на един от най-атрактивните фестивали в Мюнхен и най-масов народен празник, който редовно надхвърля 6 милиона посетители – Октоберфест.
Специално за в. „Струма“ Похлупков атакува октомврийския двуседмичен фестивал още в първия ден и описа впечатленията си в един забавен репортаж:
„В края на септември в Мюнхен се откри традиционният Октоберфест – 2024, характерен, както всякога, с огромното количество бира, което ще се изпие!
Още фестът не бе открит и баварците се облякоха в традиционните си носии. Мъжете с кожени гащи (къси панталони с презрамки), елече, бомбе с перо и значки по него. Чорапи около прасците и кожени обувки със странична връзка. Жените с дантелен корсет и силно изрязано деколте, а боските така повдигнати, че дори да ги няма, се набиват в очите. Надарените и седнали в електричката пред теб – офта леле… Имаше една страхотия, ама как да снимаш? Не знаеш накъде да гледаш… Имам чувството, че сега е моментът на харесване и чифтосване… защото, искаш-не искаш, пред теб са с предизвикателство. Облечени в сатенена рокля и престилка с венче в косата. На мен роклите ми приличат на тези от нашите родопски помашки села, лъскави, цветни… Елегантните дами са с кожени обувки, а 90% от младите мААт по гуменки, маратонки и кецове – на глезените лепенка с петолъчка, като тази нашата на НС, дето демокрацията реши да заличава историята. Сещам се в детските ми години в соца на един празник се бях облякъл официално, но си сложих китайските кецове, които струваха 5 лв., и с тях ходех по гората. Харесвах ги, че гумата отпред не позволява краката да се мокрят от росата… ама тук каква роса? И не са 5 лева, а над 20 евро. Леле, като ме видя баща ми, се развика: „На горски и селски ерген ли ще ми се правиш?“. Събух ги. Преди 50 години щях да въведа тази мода в Якоруда, изпреварвайки дори и Васко Кеца! Такава им е модата сега, ама тук са си и горски, и селяни. Много рядко е иначе да срещнеш елегантно облечена жена… Всъщност възможно е те да не пътуват с обществен транспорт… Та, като заговорих за носиите, голямо впечатление ми направи, че много украинци са вече облечени с такива. Много бързо искат да се почувстват баварци. От една страна, ми е интересно, от друга – смешно. Лошо нЕма… Имаше и цветнокожи, и китайки ли бяха, виетнамки ли… всички искат да са баварци. Имаше и такива с английска реч – май англичани, дошли на пиячка, а и шотландци с техните си полички, които така се бяха натряскали, че лежейки по земята, всички подробности им се виждаха. Аз не зная кога работят баварците по тези дни, защото обществените превозни средства са препълнени и по всяко време всичко се е насочило към Терезиевизе. (Тheresiewiese) Така се казва мястото на провеждане на феста (кръстен от 1810 г. на Тереза от Сакс-Хилдбургхаузен, съпругата на крал Лудвиг I). Първият Октоберфест се провежда тук по случай нейната сватба. Площта е колкото 60 футболни игрища. Паметникът в центъра е интересен. 18-метрова бронзова статуя, която олицетворява женската символична фигура и покровителка на Бавария. Тя седи на трона на ръба на склона пред Залата на славата, видима е отдалеч. Има врата, през която се влиза в статуята. Вътре в нея има вита стълба, която води до главата на Бавария, откъдето през четири малки люка за наблюдение зяпаш към Терезиенвизе. Аз обаче колкото и пъти да съм ходил – все затворено!
От посетителите на Октоберфест голям процент пият бира още в транспорта, а там си допиват като невиждали. Първият ден, когато отвориха феста, вдигайки загражденията, тълпата се втурна с лакът и нокти кой да е пръв при буретата. Донякъде ми казаха, че е било традиция, но при наличието на ранени – каква традиция? Ще се избият, преди да се напият. Тази бира има по-жълт цвят и е по-силна от нормалната. По новините казаха, че от токсикация още първия ден над 600 човека са търкали болничните легла. Да не говорим за повръщания… Един младеж така повръщаше на спирката, че никой не можеше да си обясни откъде е събрал толкова много… Явно е мешал с вино, щото изригна като вулкан с червена лава. Стана блед като листо от тетрадка. Добре че бе приятелката му. Тя се държеше мъжки и успя да му помогне!
Различните пивовари са направили огромни, красиви халета за хиляди хора. Всичко е в светлини и жива музика – тиролски валсове! След феста всичко ще се разглоби и ще остане асфалт, чакъл и едно пусто, огромно поле. Дали материалът ще отиде на склад, или някъде другаде ще се прави фест, но всичко е толкова добре направено и вероятно струва много пари, че мен ми е жал… Има и зимен фест, защо не се остави да стои? Те си знаят… До тези огромни ресторанти има поставени парични автомати. Всяка секунда се теглят пари и се чейнчват за бира, а тя хич не е евтина – 15 евро. С тоалетните въпросът е уреден. Чистачът е сложил паничка, сещай се, свако! Не видях ценоразпис – кой колкото даде. Обикновено оставят по 50 цента. Чух българска реч от чистачите, но не исках да притеснявам хората! И на други места съм чувал. Срамно няма, щом по честен начин си изкарват парите. То при този поток си е далавера да държиш тоалетна. Увеселителният парк е разкошен, а в деня на семейството на въртележките има известно намаление. Преди години ги опитах половината, но сега меракът ми е минал. Колкото и да е, си е натоварване на сърцето, а то вече сдава багажа. Я висок ритъм, я кръвно… Това обаче не пречи и на най-екстремните въртележки да има опашки от желаещи.
Има много вкусотии и специалитети. Кестени, ядки, сандвичи, вюрсчета. Пари да имаш! Мернах едни ядки – 100 грама – 5 евро, значи килото е 50 евро. Всяка година за спомен си купувам значки, защото съм колекционер, но тази година цените са направо жестоки – от 15-20 евро, и нищо особено: бирена чаша или нещо подобно, корони, Людвиг II. Значки „Еделвайс“ навсякъде, и струва 15 евро. В соца във всяка хижа на БТС ги имаше по 25-30 стотинки. В последно време по нашите хижи вече ги няма. Защо ли? Ама пък да дадеш 30-40 лв. – да си ги държат! Тениските с логото на феста вървят от 15 евро нагоре. Напускайки феста, пред паметника видях много налягали хора, които не могат да се вдигнат. Лежат и пъшкат, повръщат… викат Бърза помощ. Поради закона в Германия за снимане не посмях да си навличам беля. Тръгнах да снимам една интересна кола, а човекът скочи, като че ще я крадна… тъпо… Много охрана, полиция и страх от атентати. С чанти не пускат, проверяват се дори телефонните чантички, а с детектори за метал, ако си съмнителен, една полицайка те преслушва. Много от охраната са новите граждани от Сирия, Афганистан… българи. Общо взето са вежливи!
След като напуснах мястото, на ъгъла един акордеонист изпълняваше хора от репертоара на Борис Карлов. Много добре свиреше, но торбата – празна. Пуснах му и му казах, че мога да го снабдя с тиролски валсове… това се свири тук! Нашата музика и манталитет няма да я разберат… Беше концентриран във вариациите и едва ли ме е разбрал… Виж, украинците са друго. Изкарват повече от него. Сложили чували за събиране на кенчета и шишета за депозит. Държейки шише, подканваха хората да ги оставят при тях. За едно кенче автоматите дават 25 цента, а за шише – 8. Създали са стройна организация. Един събира, другият складира някъде, щото след 20 часа нищо не работи, за да ги предадат. А нашия музикант.. нищо! Остана ми само хубавото впечатление от Дайчовото и Ганкиното хоро! В центъра на Мюнхен, на Мариенплатц, обаче няколко украински музиканти с развято украинско знаме и с огромна руска балалайка изпълняват класическа музика и продават дисковете си, мисля, заработват добре.
И така две седмици фест и бира, бира… и пак бира… Първите дни времето бе приятно топло, но почти през целия фест дъжд… Сега, след като свърши, отново приятна, златна есен…
Между другото в немските вестници излезе и доста любопитна статистика за тазгодишния бирен фестивал,подарил на посетителите незабравими спомени и емоции! Равносметката на празника е:
98 000 опита да се откраднат халби, а колко са откраднатите – не е известно; три от четири келнерки ежедневно са били подлагани на сексуален тормоз; 3500 загубени вещи, като най-интересното е, че 16 от тях са загубени къси баварски кожени панталони, наистина интересно как; 5346 повиквания за Бърза помощ; 1764 полицейски повиквания; минимални джобни кражби от 100 евро в час – рай за джебчиите; 133 престъпления, свързани с наркомания; 29 сбивания – масов побой с халби, като единият завършва със смърт на италиански турист.
Догодина пак сме там!
СВЕТОСЛАВ ПОХЛУПКОВ, Якоруда-Мюнхен
Помашки литературни напъни