На 1 септември православните християни отбелязват Симеоновден – деня, в който църковният календар почита свети преподобни Симеон Стълпник и неговата майка света Марта. Празникът е свързан и с началото на църковната година, но в народната традиция има особено място заради връзката си със земеделския труд и началото на есенната сеитба.
В българския народен календар Симеоновден се приема като граница между лятото и есента. От този ден започва новият земеделски цикъл и подготовката за есенната сеитба. Затова празникът е особено почитан от земеделците.
На места се спазва традицията първият човек, който влезе в дома на Симеоновден, да бъде „полазник“. По неговото поведение и настроение се съди каква ще бъде годината. Вярва се, че ако полазникът е добър, работлив и с добра орисия, такава ще бъде и годината за дома.
Симеоновден е свързан и с редица поверия за бъдещата реколта. Народът вярвал, че каквото е времето на 1 септември, такава ще бъде и есента. Денят се смятал за подходящ за започване на важна работа, но не и за безделие – вярвало се, че човек трябва да посрещне новия земеделски цикъл с труд и надежда.
На този ден в някои райони се приготвят обредни хлябове и ястия, а стопаните се молят за здраве, плодородие и добра реколта. Особено значение има хлябът, символ на труда и благополучието в дома.
Имен ден на 1 септември празнуват Симеон, Симона, Симеона, Симеонка, Симо и други производни на името.
Симеоновден носи послание, което българската традиция е съхранила през вековете – нова година, ново начало и надежда за плодородие. От този ден земеделецът отново поглежда към нивата, защото от труда през есента зависи хлябът през следващата година.
