Да живееш година и половина неподвижно, на легло, и да гледаш изгрева и залеза на слънцето само от една точка през прозореца. Да живееш с вяра, молитва и воля и да се вдигнеш отново от постелята, за да твориш… Това е част от историята на Анелия Кирилова – една от художничките приложнички, чиито неща са показани на изложба в галерия „Сердика” в София, която Clinica.bg разказва.
Със свои творби в нея участват десетина художници с увреждания, а инициативата е на Съюза на инвалидите. Мотото на изложбата е „Ние можем. Ние сме с неограничени възможности и фантазия“. Един от самоуките таланти е 54-годишната Анелия Кирилова от Перник.
Биографично за нея
Родена е през 1968 година в Перник. Завършила е Медицинския колеж „Йорданка Филаретова” в София и няколко години работи като медицинска сестра. Впоследствие завършва и Университета за национално и световно стопанство. В продължение на 24 години е работила като социален работник. Запозната е в детайли с проблемите на хората с увреждания – от невъзможността им да работят или нежеланието на работодатели да ги наемат на работа, щом разберат за здравословния им проблем, до финансовите несгоди и тегобите на здравната ни система, които трябва да понасят. Запозната е и с отношението на обществото към тях. Разбира се, професионално, докато обаче не се наложило да ги усети и върху себе си.
Край или ново начало
Случило се преди шест години. Започнало като невинна болка в гърба. Вместо обаче да отстъпва пред болкоуспокоителните, тя се засилвала все повече. Започнали изследвания. Диагнозата се оказала шокираща. Оказало се, че младата жена, която имала куп планове, е прекарала безсимптомно заболяване в детска възраст, което с годините бавно е подяждало гръбначния й стълб. Развила шест хернии, тежка остеопороза. Започнало чупенето на ребра и кости дори при допир с минимална сила. Дошла и коксартрозата и възпаление на цялата костна система.
„Вече не можех да работя. Напуснах работа. Започнах лечение. Дясната ми ръка и десният крак се парализираха. Получих възпаление на костната система. Беше кошмар. Гледах през прозореца от една точка как слънцето изгрява и залязва“, разказва Анелия Кирилова за себе си със спокоен тон, сякаш става дума за друг човек. И бърза да допълни, че за нея онази Анелия, прикованата за леглото, е останала в миналото.
Че това е така, се вижда съвсем ясно. Сегашната Анелия върви изправена, енергична е, но движенията й са отмерени и внимателни – пази здравето си, от една страна, а от друга – иска със спокойствието на излъчването си да не напряга обстановката около себе си и да влияе на хората положително.
„Много ми трябваше да го постигна, но волята ми помогна и вярата, че над мен има Някой, който няма да ме остави. Той бди над мен и ще ми помогне. Вярвах, вярвах, вярвах… Вярата ме роди отново. Сега понякога дори се чувствам по-жива от преди, защото някак си преосмислих много неща в живота. Открих ползата от това да минеш през ада, за да посочиш на другите, че изход има“, разказва Анелия Кирилова.
Творчеството като терапия
Психолозите го използват отдавна в практиката си. Дъщерите й подарили листове за рисуване, четки, бои. „Въобще не подозирах, че ще се захвана с рисуване, а впоследствие и с направата на авторски сувенири. Въпреки това се захванах с четките. Същевременно практикувах и психологически практики. След няколко месеца постепенно дойде подобрението на дясната ми ръка. Вече можех да работя, макар и по-бавно, с нея. Преодолях и парезата на десния крак“, разказва за чудодейното въздействие на изкуството върху себе си жената.
По време на локдауна й дошла идеята да оползотвори всякакви ненужни предмети, създавайки от тях неща, които да радват очите и топлят сърцата на хората. За първите начертала сама скиците така, както си ги представяла. Впоследствие започнала да работи, без да рисува предварително това, с което се е захванала. Така от непотребни копчета, конци, неизгорели восъчни свещи, панделки, маниста, клонки, картон и какво ли още не. Едни от първите й творби са водни кончета. Стилът се нарича стийм пънк.
„За мен водното конче е израз на трансформацията. То се излюпва от ларвата и веднага литва нагоре с 30 км в час. Припознах себе си в него – да се вдигна, да се движа, да върша отново домакинската си работа, но и да работя отново, макар и нещо съвсем различно и непланирано от мен преди“, пояснява Анелия.
Как се прави малък бизнес
„Много трудно, но трудността не бива да ни отказва. Трябва да я преодоляваме“, казва жената. Преди две години създала сдружение „Направено с любов“. Отворила и малък магазин в Перник за сувенири, картини и предмети, направени от хора с увреждания и от майки на деца с увреждания. Като човек, който е регистрирал такова малко предприятия, Анелия Кирилова, макар и инвалид, няма право да кандидатства за социално подпомагане. Независимо от това тя е решена да запази магазина колкото се може по-продължително време, защото с парите от продадените сувенири се подпомагат техните автори. Към момента 45 човека са предоставили и предоставят свои неща в магазина за продажба.
Коледа е най-силният сезон за тях, защото тогава хората купуват подаръци или дребни красоти дори само за себе си. Има обаче и други, които се отвръщат от тях. „Не са малко тези, които дори да си харесат нещо, щом разберат, че е направено от човек с увреждане, го оставят. Не го искат, сякаш ги гони суеверие, че ще се заразят“, недоумява подобни реакции Анелия Кирилова.
Въпреки това тя заявява, че това не я гневи. Научила се е да носи мир в сърцето си, защото страданието може да сломи, но и да облагороди. На нея то е донесло ново начало.
