Въпреки че загуби финала на европейското първенство по борба в Букурещ от Ирина Курачкина, петричката прима Евелина Николова донесе единственото по-високо каратово отличие за родните национали от форума в Румъния при 57-килограмовите дами, а с бронзови отличия от зала „Поливалента“ си тръгнаха 7 състезатели в трите стила. С трикратната носителка на приза „Спортист на годината“ в южния град разговаряме след прибирането й отвъд Дунава, където титлата й бе отнета за трети път в последния момент след 2019 и 2022 г.
– Евелина, как се чувстваш след еврофорума в румънската столица?
– Благодарна съм, че продължавам да бъда сред елита на моя спорт. Независимо от трудностите, през които преминавам в момента, а те не са никак малко, успях да се събера преди състезанието в Букурещ и да стигна до финалната схватка. Да, след нейния край бях доста разстроена, поплаках си, но след като отмина малко време и емоциите се поуталожиха, съм много щастлива, че отново успях да се кача на почетната стълбичка.
– Как успяваш да се концентрираш преди финал, когато очакванията към теб са твърде високи?
– Това се постига благодарение на дългия опит, който съм придобила в хода на кариерата си, дори и сега на моменти ми е трудно, но си казвам: „Ти си тук, след като цяла година си тренирала за това нещо, трябва да дадеш всичко от себе си, не може да си позволиш да се разконцетрираш нито за момент и да губиш увереност. Знаеш, че имащ едни 5-6 минути, в които се решава всичко, а после, след като мине схватката, можеш да се отдадеш на емоциите си“. Всичко това при мен не е еднократен акт, аз вече 20 години тренирам, готвя се за състезания, участвам в тях, побеждавам и губя, но продължавам напред.
– Какво не ти достигна в битката с Курачкина на финала и имаше ли нещо общо със схватката между двете ви на олимпийския полуфинал в Токио, когато тя отново триумфира?
– Не, нямаше нищо общо, двете схватки протекоха по съвсем различен начин, пък и аз взех своеобразен реванш срещу нея на рейтингов турнир след олимпиадата, когато успях да я победя. Не ми достигна шансът, който в Букурещ беше на нейна страна, но знам, че ни предстоят още срещи на тепиха.
– Вдига ли се нивото на конкуренцята в женската борба и къде е мястото на България в този спорт?
– Да, определено конкуренцията нараства всяка година, защото все повече добре обучени специалисти навлизат в нашия спорт като треньори и жените се развиват много повече във всякакъв състезателен аспект, както технически и физически, така и психически. Ние, българките, сме доста силни, като имена сме се доказали в годините и определено, когато чужденките излизат срещу нас, са респектирани. Без значение колко са подготвени, те са наясно, че когато излизат срещу българка, трябва да се съобразяват с това.
– Какво предстои наскоро в спортния ти календар?
– След седмица ще се проведе сериозният ранкинг турнир „Дан Колов“ в София ,на който ще взема участие, продължава и подготовката ми за олимпийската квалификация, която ще се състои през първата седмица на месец април в Баку.
– Разбрахме, че организираш безплатен семинар за обучение на жени при самозащита. Ще ни разкажеш ли нещо повече за това начинание?
– Това е по-скоро една лична кауза за мен, защото знаем колко е наболял този проблем с насилието над беззащитни жени. Голяма част от тях не знаят как да реагират в дадена ситуация, в момент на заплаха, и ми си ще да предам от моя опит и знания, натрупани през годините от спортовете, които съм практикувала толкова дълго време. В случая темата на дисертацията ми и докторския ми труд е точно това: „Самозащита при агресивно нападение“, така че ще опитам да бъда максимално полезна и едно момиче, ако успея да спася, за мен ще бъде удовлетворение.
Разговаря СТАНЧО СТАНЧЕВ
