Фактура за 6054 лв., изразходвани неизвестно за какво, вкара Народно читалище „Христо Ботев 1925“ в разложкото с. Годлево в сигнал до Сметната палата и Министерството на културата.
Негов автор е общинският съветник Димитър Марков, който е член на ПК по бюджет и финанси към ОбС – Разлог. На заседание на комисията преди последната сесия председателят на читалището Величка Гальова се появила, тъй като в дневния ред било включено обсъждане на финансовия отчет на читалището за 2023 г., и показала въпросната фактура с обяснението, че с тези пари е изграден външен комин на сградата. Любопитен да види как изглежда комин за над 6000 лв., на другия ден Марков си направил труда да отиде до с. Годлево, но нов комин не видял.
„Общината няма право да прави одит на читалищата, затова подготвих сигнала до Сметната палата и министерството”, обясни за „Струма“ общинският съветник, който вече втори мандат е един от най-дейните съветници в местния парламент и се явява на всяка сесия, подготвен с въпроси по всички по-важни точки.
В. Гальова натрупа и други „черни“ точки по време на обсъждане на финансовия й отчет на сесията – съветникът Марио Терзиев разкри, че тя не е благоволила да присъства на заседанието на постоянната комисия по местно самоуправление, а я няма и на редовното заседание на Общински съвет. „Това е неуважение към нас!“, отсече Терзиев и гласува „против” отчета на селското читалище. В резултат той не бе приет, защото НЧ „Христо Ботев 1925“ получи само 7 гласа „за“, а 13 съветници се въздържаха от гласуване.
Порязано бе и Народно читалище „Развитие 2004“ в гр. Разлог.
Още на предишната сесия съветничката Катерина Николова поиска читалището да представи подробна разбивка за разходите по всички пера от финансовия отчет и всички трудови договори на лицата, назначени по трудово правоотношение, но такова така и не постъпило в ОбС. „Получих не
подробна справка, а просто нахвърлени някакви средства и реално ние не знаем за какво са изразходван парите на читалището“, оплака се Николова. Колежката й Костадинка Кърджиева пък се възмути, че в програмата за дейността на читалището фигурира организиране на дискотека за малки и големи. „За мен правене на дискотека не е културна дейност. Също така искам да попитам има ли издадена заповед за закриване на това читалище от министъра на културата?“, настоя Кърджиева, но нямаше кой да й отговори.
В културно-читалищната дискусия се включи и д-р Георги Тренчев, който предложи ОбС да задължи кмета Красимир Герчев да възложи на одитния отдел в общинска администрация да извърши одит на читалището и чак след като е готов докладът, да се гласува миналогодишният му отчет. Ентусиазмът му обаче бе охладен от зам. кмета Христо Зайков, който поясни, че общината няма право да се рови в читалищните сметки. Така с 9 гласа “за”, 3 „против“ и 8 „въздържал се“ ОбС не прие и отчета на „Развитие 2004“.
От това всъщност не следва нищо, защото читалищата се издържат главно от държавна субсидия, която допълват с такси за участие в курсове и школи, за библиотечни услуги, членски внос и наеми. На практика те се отчитат пред ОбС само на добра воля, а съветниците имат право единствено да сезират министерствата или Сметната палата, ако забележат нещо нередно при разходването на средствата.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
